Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 329

София 06.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3209 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 948 от 5.03.2023г. по касационната жалба, подадена от Я. Х. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 95 от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 13/2023г. на Апелативен съд Варна, с която е потвърдено решение № 90 от 3.10.2023г. по т.д.№ 198/2021г. на Окръжен съд Добрич в обжалваната част за отхвърляне на иска й за осъждане на ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД да й заплати разликата над уважения от съда размер от 60 000лв. до претендирените 130 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 9.08.2019г., на пътя Г..Т.-Б., причинено от водача на л.а.марка „Опел Вектра“ с ДК [рег.номер на МПС] , Р. М.Р., ведно със законната лихва от 15.07.2021г. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ начина на определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС .
В проведеното открито съдебно заседание касаторката се представлява от процесулния си представител, който поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена, като се отмени постановения въззивен акт в обжалваната отхвърлителна част и вместо това се постанови друг, с който се присъди обезщетение в претендирания размер. Представя списък с разноски и желае съдът да определи размер на адвокатско възнаграждение с начислен 20 %ДДС, пред вид осъщественото процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е налице многобройна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критерият за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и във все повече нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай не е имало спор относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, броя и вида на причинените вреди, наличието на причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и относно установената вина на прекия извършител. Спорът е за размера на дължимото обезщетение на пострадалата.
Пътното транспортно произшествие е настъпило на 9.08.2018г., в района на кръстовището между пътища № 9002 и № 9701, [населено място] – [населено място], на 2.6км. след [населено място], към [населено място], [населено място] между л.а.“Опел Вектра“ с [рег.номер на МПС] и л.а.“Тойота Рав 4“ С ДК [рег.номер на МПС] . Виновен за произшествието е водачът на л.а.“Опел Вектра“, който без да спре на знак „Стоп“ е навлязъл в кръстовището от второстепенен път, без да изчака преминаването на движещия се по главния път л.а.“Тойота Рав 4“. Ударът е бил страничен, в двете десни врати на л.а.“Опел Вектра“, след което автомобилът се е обърнал. Пострадалата се е возела в л.а.“Опел Вектра“ на първата дясна седалка и е била с предпазен колан. Тя е получила следните увреждания: 1. Счупване на таза, обусловило трайно затруднение на снагата за повече от 30 дни. Това счупване е лекувано с постелен режим за 60 дни, а след това е била необходима рехабилитация. Според експерта възстановяването е възможно след три месеца, 2. Счупване на трето и четвърто десни ребра, обусловило трайно затруднение на движения на снагата за повече от 30 дни, като функцията им е възможно да се възстанови след 45-тия ден, 3. Счупване на долния край на долна лява лъчева кост, обусловило трайно затруднение на движения на левия горен крайник за повече от 30 дни. Счупването е лекувано с гипсова имобилизация за срок от 30 дни, а след това е провеждана физиотерапия и ЛФК. Според експерта възстановяването настъпва за около 90 дни, 4. Контузия на гръден кош, 5. Контузия на лява бедро, в резултат на което е получен хематом, довел до осъществена оперативна намеса. /Контузиите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота/, 6. Настъпили са и възпалителни промени в десен бял дроб. Според заключението на приетата по делото медицинска експертиза, претърпените болки са били много силни, особено в гръдния кош, при всяко вдишване и са се засилвали при кихане и кашляне. Всъщност, те са покривали болките от другите наранявания. Започнали са да намаляват едва след десетия ден и са били поносими след 25-тия ден. През 60-те дена, по време на които е била на постелен режим, пострадалата се е нуждаела от помощ от друго лице, за хранене и тоалет. Понастоящем ищцата е в добро общо състояние без очакване за настъпване на усложнения. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно психологическа експертиза, вследствие на преживяното пътно-транспортно произшествие и последиците му, касаторката е получила посттравматечен стрес, характеризиращ се със: свръх бдителност в ежедневието, чувства на изолираност и дистанциораност от другите, чувство че бъдещето е фатално или негативно обречено, обезпокояващи мисли, спомени или образи на травматичното събитие, разстройство и тревожност при спомен за случилото се, страх от заспиване, нервност, лесна уплаха, телесни реакции при спомен за произшествието, избягване на мисли и говорене за преживяното, затруднения с концентрацията, повишена тревожност. Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Д. /дъщеря на ищцата, която е полага грижи за нея през времето, през което е била на постелен режим/ установява, че възстановителният период, освен продължителен, е бил и много тежък. Когато за първи път е видяла майки си, след катастрофата, тя е пищяла от болки. Докторът й е казал, че счупването на таза е такова, че не подлежи на операция, а изисква пълно обездвижване. След болничния предстой, се е наложило да се наеме специална линейка с носилка, за да бъде пренесена до дома й. Наложило се е бъдат осигурени специално легло и антидекубитален дюшек. Обслужването на пострадалата е било много тежко, защото състоянието й не е позволявало поставянето на памперси или подлога. Необходимостта от постоянно и интензивно обслужване е продължило две месеца. След това е започнала да се раздвижва. Около два месеца се е движила с проходилка, а впоследствие с бастун. Ищцата е имала проблеми със слуха и е била със слухов апарат. След катастрофата го е загубила, което я е лишило от всякаква възможност да чува и да общува. След като е била преместена в дома си, тя се е страхувала да остава сама и непрекъснато е търсела дъщеря си. Свидетелката установява, че майка й е свикнала да работи и за нея два месеца на легло са били „нещо страшно“. След случилото се, тя отказва да пътува с кола, не може да стои права продължителен период от време, изпитва болки в таза, не може да работи в градината си. Според свидетелката, понастоящем майка й не е същия човек. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетеля С., на чиято съпруга са се обадили първо за катастрофата и той е посетил мястото на произшествието около 20 минути след сблъсъка на колите.
При така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е преценил като справедлив, размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди от 60 000лв., съобразявайки: от една страна -възрастта на пострадалата, характерът и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, преживения психологически стрес, включително и от загубата на слуховия апарат, икономическа конюктура в страната, а от друга - фактът че налице възстановяване, без остатъчни последици върху снагата и крайниците, липсата на сериозни медицински интервенции, загрозяване, инвалидизиране, атрофиране на крайници или орган и обостряне на придружаващи заболявания.
Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на посочения правен извод, въззивният съд не е съобразил в съответната степен следните релевантни обстоятелства: 1 . Броят и видът на получените увреждания – ищцата е претърпяла три на брой средни телесни повреди / счупване на таза, на две ребра и на лява лъчева кост/, две леки телесни повреди /контузия на гръден кош и бедро/ и възпаление. Тези увреждания са й причинили значителни по интензитет болки, при това за продължителен период от време /повече от три седмици болките са били много силни, а след това са станали поносими, но не са спрели/, 2. Тежестта и продължителността на възстановителния период, който е повече от три месеца, през които се е налагало да бъде подпомагана от друго лице /нейната дъщеря/. Обслужването на пострадалата е било изключително трудно, а това неизбежно й е причинявало допълнителна мъка, че е в тежест на най-близките си, 3. Затрудненията /физически и психологически/, през които е следвало да премине пострадалата, която е била на 61г., през преходния период на раздвижването,продължил два месеца, когато е следвало – след други два месеца на легло – да започне да възстановява обема на движенията си, 4. Не е отчетена в достатъчна степен преживяната психологическа травма, за която е установено, че е причинена в резултат на произшествието, 5. Гласните доказателства / показанията на свидетелите Д. и С./, с които е установено, че след случилото се ищцата не е същия човек – преди е работила непрекъснато, не е спирала да се движи, а сега изпитва болки в таза, не може да работи в градината си, отказва да се качва в кола и не пътува, т.е. настъпила е трайна промяна в начина й на живот, 6. Несъобразено от въззивния съд е останало и обстоятелството, че пострадалата не е имала никаква вина за настъпване на произшествието и не е могла да направи нищо за да го предотврати, доколкото тя се е возела в удареният автомобил. Съобразявайки както датата на настъпване на произшествието, гореизложеното, така и приетото за установено от въззивния съд и съобразно задължението си да обезщети всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждането, настоящият съдебен състав намира, че за да е справедлив размерът на обезщетението, той следва да е 80 000лв. Това налага частична отмяна на въззивния акт в отхвърлителната му част над 60 000лв. до 80 000лв. и присъждане на допълнително обезщетение от 20 000лв.
С оглед изхода на спора, направеното искане и като констатира, че съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 28.05.2024г. /вж.стр.28/, процесуалното представителство е осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи размер на дължимо адвокатско възнаграждение от 1 727лв. /съобразявайки материалния интерес и уважената част от иска/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 95 от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 13/2023г. на Апелативен съд Варна и потвърденото с него решение № 90 от 3.10.2023г. по т.д.№ 198/2021г. на Окръжен съд Добрич за отхвърляне на предявения иск за разликата над 60 000лв. до 80 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“АД“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № ..., представлявано от изпълнителните директори М. и И. да заплати на Я. Х. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], вх. ..., ет..., ап... допълнително сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, към вече присъдените 60 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 9.08.2018г., в района на кръстовището между пътища № 9002 и № 9701, [населено място] – [населено място], ведно със законната лихва от 15.07.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“АД“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № ..., представлявано от изпълнителните директори М. и И. да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], офис № ... сумата от 1 727лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева/, адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 95 от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 13/2023г. на Апелативен съд Варна и потвърденото с него решение № 90 от 3.10.2023г. по т.д.№ 198/2021г. на Окръжен съд Добрич в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :