Редовност на кръвна проба за алкохол без подпис на протокола от медицинското лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * нова присъда във въззивното производство * съставомерност на деяние * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта * концентрация на алкохол в кръвта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 417

София, 15 ноември 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Янкова н.д № 593/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б. А. от САК, защитник на подсъдимия И. А. Д., против въззивна присъда от 17.05.2021 г. на Окръжен съд София, постановена по ВНОХД № 173/ 2021 г., с която e е била отменена присъдата на РС Ихтиман, постановена по НОХД № 350/ 2018 г. и вместо нея постановена нова, с която подс.Д. е бил признат за виновен, в това да е извършил на 04.06.2018 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

В касационната жалба, поддържана пред ВКС от адвокат А. се съдържат оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е аргументирано с разнопосочни доводи, обективиращи позицията на касатора за процесуално несъответна аналитична и доказателствена дейност на въззивната инстанция и немотивираност на въззивния акт.

Твърди се, че в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, съдът не е подложил на внимателен анализ всички събрани доказателства, вследствие на което е пропуснал да отчете неяснотата относно техническото средство Алкотест Дрегер, с което подсъдимият е бил изпробван, като е игнорирал и писмените доказателства, които касаели друг вид средство за измерване и съответно друга концентрация на алкохол. Посочено е също, че фактическите изводи относно лицето, което е извършило медицинското изследване на подсъдимия не съответстват на отразената като техен източник доказателствена основа. Оспорена е и приетата от съда конкретност и непротиворечивост в депозираните от свидетелите А. и П. показания, като е възразено срещу решението на съда да им се довери, понеже е формирано от несъответна на чл.107, ал.5 от НПК аналитична дейност. Със същите съображения - като несъответни на процесуалните изисквания за внимателно обсъждане на доказателствата са оспорени и направените от съда изводи за недостоверност на показанията на св.О. Ц. и на обясненията на подсъдимия за осъщественото, преди да му бъде взета проба кръв, третиране на мястото със спирт.

Изложените съображения за немотивираност на въззивния съдебен акт са аргументирани със заявената „голословност“ на фактическите заключения за приетото спазване на „надлежния ред“ за установяване на алкохолна концентрация, включително и за поставянето на пробата кръв, взета от подсъдимия в две етикирани и надписани шишенца. Подкрепящи данни за релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са изведени и на плоскостта на заявената липса на правни съображения за взетото решение, като в обобщение е посочено, че вследствие допуснатите нарушения на процесуалните правила е накърнено съществено правото на защита на подс.Д., понеже същият е бил възпрепятстван да узнае „действителната воля на съда, мотивите на съдебния акт, анализа на доказателствата и др.“(стр.5, допълнение към кас.жалба).

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е аргументирано с доводи за неправилното осъждане на подсъдимия, при заявената, поради неспазения надлежен ред, обективна несъставомерност по чл.343б, ал.1 от НК. Основният акцент в защитната теза е поставен върху неподписания, съгласно изискването на чл.14, ал.2 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби.

Искането, което се прави е за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимият И.Д., редовно призован не участва лично в заседанието пред ВКС.

Упълномощеният му защитник - адвокат А. се явява и поддържа подадената касационна жалба по изложените в същата доводи и съображения.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.2 от НПК.

Разгледана по същество ВКС я намира за неоснователна.

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение № 206 от 25.03.2021 г. по н.д. № 889/2020 г. на ВКС, ІІІ н.о., постановената от Окръжен съд София присъда по ВНОХД № 232/2020 г. е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Първата касационна проверка е била инициирана по протест на прокурор от РП Ихтиман срещу първоинстанционната присъда на РС Ихтиман, по НОХД № 350/ 2018 г., с която подсъдимият Д. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Основанията за отмяна на първата въззивна присъда обобщено се свеждат до констатираното от предходният касационен състав съществено процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на задължението за надлежно мотивиране на съдебният акт.

Наложително е предварително да се посочи, че вторият въззивен състав е съобразил процесуалната си дейност с дадените от ВКС указания, понеже в случай на неизпълнение само това е достатъчно за процесуалното разрешаване съдбата на производството.

С направеното уточнение и с оглед коректното очертаване обхвата на настоящия касационен контрол е необходимо да се посочи и следното:

В съображенията по пункт трети от допълнението към касационната жалба се съдържа изразено несъгласие с решението на съда да се довери на депозираните от свидетелите А. и П. показания. Макар и доводите, аргументирали изразеното от защитата недоволство да са основани върху критерии, които принципно могат да послужат при проверката за достоверност, като - устойчивост на възприятията и липсата на спомен, по същество отправения към съда упрек не разкрива процесуален проблем при извършения им анализ: не се твърди например, заявеното от двамата свидетели да е превратно интерпретирано. В съдържателен план възражението на защитата разкрива единствено недоволство от тяхната оценка като годна и достоверна основа за направените фактически изводи. Както е посочено в редица решения на ВКС, включително и в първото касационно решение по настоящото дело, извън обхвата на касационната проверка са доводи, свързани с обосноваността на фактическите изводи. Ето защо и при отсъствие на конкретни съображения за процесуални нарушения в обсъждането на посочените гласни доказателства, заявеното несъгласие с дадената им от съда оценка не ангажира касационният състав с обсъждане и отговор.

По останалите, подробно аргументирани доводи, наведени в рамките на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, ВКС намира следното:

І. Претендира се на първо място допуснато от въззивния съд игнориране на задължението му да подложи на обективна и съвкупна оценка събраните писмени доказателства, проявено в две насоки.

І.1 Твърди се от защитата, че в противоречие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК съдът извел погрешно заключение за надлежност на извършеното изпробване на подсъдимия с Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен номер 0147, понеже по делото не е била преодоляна неяснотата относно ползваното техническо средство, чрез което е установена първоначалната концентрация от 1.44 промила.

Прегледът на обективираната в мотивите аналитична дейност не очертава претендираното отклонение. Точно обратно. Съдът е подложил на самостоятелна и съвкупна оценка всички писмени доказателства, съпоставил ги е с гласните такива, включително и обясненията на подсъдимия и е извел заключение за действително осъществени действия по първоначалното изпробване на подсъдимия със средство за измерване тип „Алкотест Дрегер“ с фаб.№ 0147. Вярно е, че в съставените АУАН и талон за изследване втората цифра от вписаната модификация на техническото средство е различна от тази, посочена в другите документи, свързани с проверката за техническа изправност, доколкото в първите е посочен „Алкотест Дрегер“ 7510, а в справката за техническата годност е посочен тип на средството за измерване Алкотест Дрегер 7410+ . След като не е било направено такова възражение пред инстанцията, в която това противоречие е могло лесно да получи разрешение - при това служителите извършили проверката са били двукратно разпитвани, а във връзка с уникалността на фабричния номер и значението му като основен критерий при идентификацията на средствата за измерване вж. и Р №155 от 09.02.2021 г., по н.д. № 638/2020г на ВКС, трето н.о. , то и отправянето му сега пред ВКС, който не е съд по установяване на фактите, не може да предизвика търсената от жалбоподателя последица. ВКС само може и следва да го обсъди през призмата на дължимата проверка за процесуалната правилност на осъществената от долустоящият съд доказателствена и аналитична дейност.

Разгледано на тази плоскост, ВКС го намира за неоснователно.

По делото е безспорно установена хронологията на случилото се на инкриминираната дата. Неоспорен от страните, включително от подсъдимия и неговия защитник е факта, че именно двамата полицаи - св.А. и св.П. са осъществили първоначалната проверка на подс.Д. ползвайки техническо средство – Алкотест Дрегер, с фаб.№ 0147, при което и след отчетена концентрация от 1.44 промила е бил попълнен талон за изследване с номер /номер/, в който било вписано и времето на извършената проверка - 21.36 ч. на 04.06.2018 г. и установения резултат. В предоставения на подсъдимия талон за изследване била отразена в цифров вид установената концентрация - 1.44 %, която същият възприел, удостоверявайки чрез подписа си несъгласието с нея и саморъчно изписвайки, че не я приема.

При тези данни оспорения тип на средството за измерване - дали е модификация 7510 или 7410 е без всякакво значение понеже от значение е факта, че подсъдимият несъмнено е бил изследван с техническо средство Алкотест Дрегер с фаб. № 0147, който е отчел алкохол в концентрация от 1,44%, което е предпоставило дължимите и извършени последващи действия, свързани с проведеното медицинско изследване на взетата от подсъдимия проба кръв, установило инкриминираната по делото концентрация от 1.24 промила.

І.2 Незаконосъобразният анализ на писмените доказателства е аргументиран и с твърдението за ползван от съда при формиране на изводите документ, отразяващ друга алкохолна концентрация - 0.94 промила. Оплакването е несъстоятелно, а и некоректно поставено, доколкото е основано само върху част (първата страница) от единния документ (електронна разпечатка), приложен на л.24 и л.25 от досъдебното производство. Достатъчно е само да се посочи, че документът е в обем два листа и именно на втория лист са вписани данните от средството за измерване с номер 0147, срещу което са посочени дата - 04.06.2018, час - 21.36 ч. и резултат от извършената проверка - 1.44%;

ІІ. Второто възражение, наведено в обхвата на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е свързано с качеството на аналитичната дейност на въззивният съд и също е развито в две насоки: 1/ със заявената превратна оценка на показанията на св.Й., която както е посочено в касационната жалба - противно на възприетото от съда не е установявала да е извършила медицинското изследване, а единствено била заявила, че само е прегледала лицето, докато пробата кръв била взета от дежурната сестра К. и 2/ с немотивирано отхвърляне на тезата, застъпена в обясненията на подсъдимия и св.Ц. за различен произход на установеното алкохолно съдържание, а именно, че преди да бъде взета кръвната, мястото било обработено със спирт.

ІІ.1 В основата на първото оплакване лежи всъщност неразбиране на предназначението на въпросния протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, и на действията, респективно обстоятелствата, които същият обективира. Съгласно съдържащата се в чл.14, ал.1 и ал.2 и в чл.15, ал.1 от Наредба 1/ 2017 г. регламентация, дейността по обследване на лицето и вземане на изискуемите проби за изследване включва два отделни и с различно съдържание етапи:

1/ първият обхваща медицинско изследване, което включва действия, извършени от медицинския специалист и посочени в чл.14, ал.1 от Наредба № 1/ 2017 г., състоящи се в следното: „описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива“. Така събраните данни, както и информацията по чл.14, ал.2 от същата Наредба, а именно данните за заболявания и за приети от лицето лекарствени продукти в последните 24 часа се вписват от медицинският специалист в протокола за медицинско изследване или казано другояче, резултатът от така събраните, чрез медицинското изследване данни е дължимото, съгласно чл.14, ал.2 от Наредба 1/ 2017 г., съдържание, което следва да обективира така изготвения по образец, съгласно приложение № 4, протокол;

2/ вторият етап, макар и предвиден в рамките на самото медицинско изследване, е фактическото действие по вземането на проби за химическо или химико -токсикологично лабораторно изследване. Самата манипулация е действие със самостоятелно значение и това следва от нормата на чл.15, ал.1 от Наредба № 1/ 2017 г. , в която изрично е посочено, че „При медицинското изследване се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване“, а в следващите алинеи на посочената разпоредба са разяснени и техническите параметри на самото пробовземане. В Наредба № 1/2017 г. не е предвидено изискване действията в рамките на двата етапа - обследването и пробовземането да бъдат извършени от едно и също лице.

В случая, медицинското изследване е извършено от медицинският специалист по чл.12, ал.1 от Наредба 1/2017 г., а именно фелдшера св.Н. Й., която е описала установените от изследването данни и събраните анамнестични такива в изготвения от нея протокол. Именно тя е лицето, което е следвало да изготви и е изготвила процесния протокол, макар и да не го е подписала, за значението на което нарушение ВКС ще вземе отношение по-долу. Вземането на проба кръв, осъществено в рамките на извършеното медицинско изследване е реализирано от мед.сестра Е. К., надлежно документирано в амбулаторния журнал на лечебното заведение.

В този смисъл не се открива каквото и да несъответствие в показанията на св.Й., понеже съдържателно същата е заявила точно това, което е и посочено в касационната жалба – че е прегледала лицето и е отразила данните от извършеното медицинско изследване в изготвения от нея протокол. Ето защо и напълно неоснователно е възражението на защитата за допусната от въззивната инстанция превратност в оценката на установените от показанията на св.Й. фактически данни.

ІІ.2. В основата на второто оплакване, което тангентира към посочената по-горе и невключена като основание за касационна проверка необоснованост, е поставено недоволството от - както е заявено в жалбата „немотивирано“ дискредитиране на обясненията на подсъдимия и на депозираните от свидетелката О. Цонева показания. Прегледът на мотивите сочи, че въззивният съд е обсъдил установеното от посочените гласни доказателствени средства, а изведеното заключение, че същите не установяват обективно релевантните обстоятелства е израз на суверенната му преценка, възложена му като втори и последен съд по установяване на фактите. Лишаването от доверие на заявеното от св.Ц. и от подс.Д. не е безмотивно, както се твърди, а е убедително защитено на стр.5 от мотивите (л.20, ВНОХД). В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия са възприети за недостоверни не от гледна точка техния източник, както без основание възразява защитата, а поради установената им изолираност от приетата за достоверна доказателствена съвкупност.

ІІІ. Релевираният касационен повод по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е аргументиран и с доводи за немотивираност на атакувания съдебен акт.

Прочитът на мотивите не разкрива основателност на отправения от защитата упрек, че от съдържанието им е непроследимо как е формирано приетото от въззивният съд заключение, че кръвната проба е била поставена в два броя вакуумирани епруветки, затворени с капачки и облепени с лейкопласт, парафинирани и етикирани с вписаното име на изследваното лице. На стр.6 от мотивите (л.21,ВНОХД), съдът ясно е посочил доказателствената основа, обосновала направения извод. Възражението всъщност е базирано върху изолирано позоваване на един източник - процесния протокол за мед.изследване, в който тези обстоятелства не били вписани, без да се държи сметка, че бланкетното съдържание на протокола за медицинско изследване и попълването му съгласно въведения образец не включва изискване в същия да бъдат подробно описани последващите действия, посочени в чл.15 - чл.17 от Наредба № 1/2017 г. В същият следва да бъде отразена единствено информацията за извършено пробовземане.

Идентично е положението и с претендираното отсъствие в мотивите на надлежно изложени съображения, въз основа на които въззивният съд е приел за установено спазването на утвърдения в болничното заведение - ФСНП Ихтиман, ред за вземане на пробите и по - специално начина, по който в случая, е било третирано мястото преди вземането на пробата кръв. На стр. 6, абзац първи от мотивите ( л. 21, ВНОХД) съдът е посочил, въз основа на кои доказателства е достигнал до направеното фактическо заключение за ползвания антисептик - кислородна вода, а не спирт. Доколкото, макар и под предлог за немотивираност на съдебния акт, в рамките на това оплакване е отправен упрек към съда за незаконосъобразна аналитична дейност, свързана с погрешна процесуална оценка на показанията на св.Й. от гледна точка на тяхната обективност и достоверност, ВКС следва да отбележи в тази връзка, че аналитичната дейност на въззивния съд не търпи упрек. Съдът е обсъдил внимателно показанията на св.Й. както самостоятелно, така и в контекста на цялата доказателствена съвкупност, включваща писмените доказателства – протоколи и документи, посочени на стр.3 и стр.6 от мотивите и след като установил, че същите се подкрепят от официално постъпилите писмени данни от ЦСМП [населено място] относно правилата за извършване на манипулацията по вземане на проба кръв, включително и за дезинфекция на мястото на пробовземането, с решението си да им се довери не е допуснал отклонение от предвидените в чл.107, ал.5 от НПК процесуални изисквания. В тази връзка няма как ВКС да не отбележи и че намира за изцяло декларативно, понеже не е аргументирано с конкретни доводи, изразеното в касационната жалба съмнение дали утвърдените правила действително са се спазвали от медицинските специалисти във филиала на СНП в [населено място]. Развитото на тази плоскост оплакване и за нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК понеже, както се сочи в допълнението към жалбата „съдът се задоволил с принципните положения, заявени от св.Й., без да търси и анализира доказателства за да изясни какво наистина се е случило на 04.06.2018 г. във ФСМП Ихтиман“, също е изцяло лишено от обективна опора в делото и е неоснователно.

ІV.Лишено от основание е и аргументираното, като обобщена последица от претендираните процесуалните пропуски на съда в аналитичната и мотивационна му дейност оплакване за компрометираната възможност подсъдимият да узнае действителните съображения за постановената осъдителна присъда, разкриващо друго проявление на въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, а именно нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК. При констатираната от касационната проверка процесуално издържана доказателствена и аналитична дейност на контролирания съд и съответна на посочените в чл.305, ал.3 от НПК изисквания мотивираност на съдебния акт, не може да се приеме, че подсъдимият обективно е лишен от възможността да узнае волята на съда. В този смисъл и не е допуснато нарушението, изразено в ограничаване на правата му в претендираната от защитата насока.

Ето защо и несподелими са отправените от касатора възражения за допуснати при постановяване на атакуваната въззивна присъда нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

ВКС не констатира да е допуснато и релевираното в касационната жалба нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В основата на претенцията за неустановеност по надлежен ред на концентрацията на алкохол в кръвта, с която подсъдимият Д. е управлявал МПС и оттам – за оспорената съставомерност на инкриминираното деяние е поставена липсата на подпис върху изготвения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта.

Без съмнение, в чл.14, ал.2, изр. последно от Наредба № 1/ 2017г. е залегнало изискването изготвения от медицинския специалист протокол да бъде и подписан от него. В случая, св. Н. Й. е вписала имената на изследваното лице и своето име, но не е положила собствения си подпис. Този пропуск е бил обсъден от въззивната инстанция, която е дала законосъобразен отговор на отправеното и пред нея идентично възражение. Съдът е изследвал естеството на допуснатото нарушение и след като го подложил на обща и съвкупна оценка в рамките на цялата доказателствена база, включително и при съпоставката с гласните доказателства, установени чрез показанията на св.Й., е изяснил автентичността на протокола и авторството на последната в неговото съставяне. В този смисъл формално допуснатото нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата е било преодоляно, поради което и както правилно е приел и въззивният съд, няма за последица обективна несъставомерност по чл.343б, ал.1 от НК.

В заключение може да се посочи, че несъмнено, спазването на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е важна предпоставка за законосъобразното ангажиране на наказателната му отговорност, но в конкретния случай по гореизложените съображения, не е допуснато претендираното от защитата отклонение от предвидения в Наредба № 1/2017 г. ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия Д., с която същият е управлявал МПС. Ето защо и с осъждането му за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила - 1.24%, установено по надлежния ред, не е допуснато нарушение на закона.

По така изложените съображения, след като при постановяване на атакувания пред ВКС и подложен на касационна проверка съдебен акт на Окръжен съд София не са допуснати претендираните от защитата нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, то и същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 17.05.2021г., постановена по ВНОХД № 173/2021 г. по описа на Окръжен съд София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.