Валидност на съдебно решение, подписано с квалифициран електронен подпис

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 541

гр.София, 13.09.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №1717 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3892 от 05.12.2023 год., постановено по настоящото дело, по жалбата на ответника Прокуратурата на Република България и по жалбата на С. И. Ц., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 11.01.2023 год., постановено по в.гр.дело № 677/2022 год. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е прогласена нищожността на решение № 1030 от 21.07.2022 год., постановено по гр.дело № 3978/2021 год. по описа на Районен съд-Русе и делото е върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение от друг съдебен състав.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран подпис, а не ръкописно? В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна С. И. Ц. счита, че подадената от ответника касационна жалба е основателна.

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна Прокуратурата на Република България счита, че подадената от ищеца касационна жалба е основателна.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2011 год., ОСГТК, съдебно решение, което не е изготвено писмено или не е подписано с ръкописен подпис от съдията, е нищожно. Поставеният в настоящото производство правен въпрос е свързан с въведените с измененията на ГПК /ДВ, бр. 110/2020 год./ правила за извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. По него е формирана последователна практика на ВКС, обективирана в Решение № 161 от 6.11.2023 год. на ВКС по гр. дело № 4782/2022 год., IV г. о., ГК, Решение № 209 от 14.12.2023 год. на ВКС по гр. дело № 746/2023 год., IV г. о., ГК, Решение № 265 от 26.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 2296/2023 год., IV г. о., ГК, Решение № 404 от 25.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4311/2023 год., IV г. о., ГК, според която след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ, бр. 110/2020 год./ и приетата разпоредба на чл. 102а, ал. 1 ГПК, с подписването с електронен подпис на издаденото в електронна форма съдебно решение е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици като изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение, поради което не е нищожно.

Така даденото разрешение се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбите на глава ХVІІІа от ЗСВ, органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис /виж и чл. 102а, ал. 1 ГПК/. Правилата за това, според чл. 360к ЗСВ, са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт /ДВ, бр. 32/2017 год./. Според чл. 46 от Наредба № 5 от 01.07.2017 год. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делото, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация /ДВ, бр. 47/2017 год., изм., бр. 55/2022 год./, след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер /чл. 22, ал. 1, т. 6 и 7/, който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съобразно изискванията на посочения по-горе правилник. Подписаният от всички участващи съдии и служители електронен документ не може да се заменя. В чл. 102а, ал. 4 ГПК е предвидено, че издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

В разглеждания случай въззивният съд е приел, че не са спазени регламентираните в чл. 235 ГПК правила за постановяване на съдебен акт – писмена форма и полагане на саморъчен подпис от съдията, който го е постановил, както и че нормата на чл. 102а, ал. 1 ГПК и нормите на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК се съотнасят като обща към специални /последните касаят само крайния акт на съда/, поради което е прогласил нищожността на обжалваното решение на първоинстанционния съд и е върнал делото на Районен съд-Русе за постановяване на ново решение от друг съдебен състав. С оглед отговора на поставения въпрос, въззивното решение се явява неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 102а, ал. 1 ГПК. По делото е приложен възпроизведен на хартиен носител препис от постановеното в електронна форма първоинстанционно решение, заверен при условията на чл. 102а, ал. 4 ГПК /от съдебен деловодител/. Този документ законът признава за официален препис на издаденото в електронна форма решение и следователно доказва, че е подписано от съответния съдия. Издаденият в електронна форма акт е валиден и е породил правни последици. Въззивният съд следва да разгледа подадените от страните жалби по същество, тъй като преди той да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, не е допустимо правният спор да бъде разгледан от касационната инстанция.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10 от 11.01.2023 год., постановено по в.гр.дело № 677/2022 год. по описа на Окръжен съд-Русе. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Русе за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/