Потвърждаване на условна присъда за еднократна продажба на марихуана

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 540

гр.София, 10 декември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Камелия Николова

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 847/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.П., защитник на подсъдимия И. В. Д., срещу решение №11 от 24.07.2025 г., постановено по внохд №9/2025 г. по описа на Военно апелативен съд.

В касационната жалба се релевират основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за съществени процесуални нарушения се свързва с:1. липса на мотиви, поради това, че въззивната инстанция не е обсъдила възраженията на защитата, както и противоречията в доказателствения материал; 2. неспазване на разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК, тъй като не са били задълбочено анализирани свидетелските показания и обясненията на подсъдимия и връзката им с други доказателства и доказателствени средства, като съдът не е посочил кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се обосновава с това, че на базата на необективен анализ на събраните доказателства се е стигнало до приемане на фактическа обстановка, различна от действително случилата се. Твърди се, че присъдата почива на предположения, тъй като извън показанията на един единствен свидетел, липсват други доказателства, че подсъдимият е извършил инкриминираното му престъпление. Моли се въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия- адв.П., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направеното искане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради липса на претендираните касационни основания. Според прокурора не се установява липса на мотиви във въззивното решение, доказателственият анализ намира за задълбочен, подробен и верен, а материалният закон за правилно приложен в рамките на установените фактически обстоятелства. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подсъдимият И. В. Д., редовно призован, не се явява пред ВКС, поради което не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №2 от 26.03.2025 г., постановена по нохд №102/2024 г., Софийски военен съд е признал подсъдимия редник И. В. Д. за виновен в това, че на 09.10.2023 г., в [населено място], област /област/, без надлежно разрешително, разпространил като продал на Б. Р. Н. високорисково наркотично вещество- коноп /марихуана/, с нето тегло 1,55 гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол-3,6%, на стойност 31 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1, изр.1 пр.5 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и глоба на размер на 500 лв. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Военно апелативен съд- София е било образувано внохд №9/2025 г., приключило с решение от №11 от 24.07.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като на основание чл.55 ал.3 от НК наложеното на подсъдимия Д. наказание глоба в размер на 500 лв. е било отменено. В останалата част съдебният акт е бил потвърден.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място ВКС счита, че следва да обсъди направеното от касатора възражение за липса на мотиви на въззивното съдебно решение, предмет на настоящия контрол. Това е така, тъй като липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и неговото наличие неизбежно води до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да е необходимо да се обсъждат останалите касационни основания.

Съдържанието на въззивното решение не сочи на претендирания порок. Заложеният в нормата на чл.339 ал.2 от НПК стандарт е спазен, тъй като апелативният съд в решението си е изложил приетите от първата инстанция фактически обстоятелства, които той е намерил за коректно установени, посочил е доказателствената им обезпеченост, извел е правните си изводи за взетото решение, посочил е конкретни мотиви относно наказанието и е отговорил на направените от защитника възражения. Настоящият касационен състав не споделя твърдението на адв.П., че въззивният съд е пренебрегнал доводите и възраженията, сторени от него, като не им е дал отговор. От допълнението към въззивната жалба и пледоарията на защитника пред Военно апелативния съд е видно, че основното възражение е било свързано с недоказаност на обвинението, тъй като не се е установило по безспорен начин, че подсъдимият е разпространил инкриминираните наркотични вещества. На л.37 от въззивното дело, втората инстанция е разгледала това възражение, наред с доводите на адв.П. за заинтересованост на свидетелите Х. и Н. /в контекста на искане за отхвърляне на техните показания, поради необективност/ и му е дала убедителен отговор. По-нататък, действително направения доказателствен анализ е пестелив, но липсата на констатираната подробност е била преодоляна при обсъждане на възраженията на защитника на подсъдимия. В тази част от решението въззивният съд също е подложил на обсъждане доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е било обосновано авторството на деянието и механизма на неговото извършване. Избраният подход на изписване на мотивите, макар и не най-удачен, не е лишил подсъдимия от възможността да разбере съображенията на апелативния съд за взетото от него решение. Тук е мястото да се направят две ремарки: 1. разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, на която се позовава защитата, касае съдържанието на присъдата, постановена от първата или на новата присъда на въззивната инстанция. В случая производството пред апелативния съд е приключило с решение и към неговото съдържание е относима нормата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК, която е била спазена от контролирания съд; 2. когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда /този смисъл Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС, І н.о./.

На следващо място част от доводите, отразени в касационната жалба касаят оспорване на приетата за установена фактическа обстановка от въззивната инстанция, както и нейната неподкрепеност от събраните доказателства. Всички тези оплаквания са свързани с необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което и ВКС не дължи произнасяне по него.

Това, което подлежи на контрол от касационният съд е правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането и проверката на доказателствата и изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В тази връзка настоящият съдебен състав не констатира нарушения на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което приема, че не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Неоснователно е твърдението, че обвинителната теза се базира на показанията само на един свидетел. За да аргументира авторството на деянието и механизма на неговото извършване въззивната инстанция се е позовала на показанията на свидетелите К.Х. и Б. Н., които еднопосочно са заявили, че на инкриминираната дата са се придвижили с управлявания от св.Л. К. автомобил до [населено място], където в близост до църквата св.Н. се е срещнал с подсъдимия Д. /в резултат на предварителна уговорка между И. Д. и св.Х./, на когото Б. Н. е дал 30 лв., а подсъдимият му е показал мястото, от където да вземе процесното наркотично вещество, впоследствие укрито от свидетеля в маратонката му. Косвено показанията на свидетелите Х. и Н. се потвърждават и от св.Л.К. относно мястото, до което той ги е закарал с автомобила си, а именно [населено място], в близост до църквата, както и че св.Н. е напуснал за кратко автомобила, след което се е завърнал и тримата са потеглили. Не без значение са и производните доказателствени факти, съдържащи се в показанията на полицейските служители- свидетелите Н. и Г., потвърждаващи заявеното от Х. и Н. за закупуване на наркотичното вещество от подсъдимото лице. В подкрепа на твърденията на св.Н. е и протокола за разпознаване по фотоснимки. Данните от техническата и допълнителната техническа експертиза, установяващи, че на процесната дата, за времето след 20:30 часа до около 21:15 часа между подсъдимия и св.Х. са проведени шест телефонни разговора, верифицират казаното от св.Х. за осъществената същата вечер телефонна комуникация между него и И. Д., с цел провеждане на среща за закупуване на наркотично вещество. Напълно правилно решаващите инстанции са приели, че съвкупната оценка на посочените по-горе доказателства води до извод, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е продал на Б. Н. наркотично вещество-марихуана.

Не се констатира невярна интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени източници, нито превратен техен анализ. Установените непълноти в разпитите от съдебното заседание пред първоинстанционния съд са били надлежно преодолени чрез прочитане на показанията им по реда на чл.281 от НПК. Следва да се отбележи, че не броя на доказателствата е значим за изграждането на един или друг фактически извод, а тяхната убедителност, логичност и изчерпателност. Твърдението на защитника на подсъдимия, че не са били обсъдени обясненията на последния, не държи сметка за обстоятелството, че И. Д. не е давал обяснения нито на досъдебното производство в качеството на обвиняем, нито пред първоинстанционния или въззивния съд.

По-нататък, никъде във фактите по делото въззивната инстанция не е приела, че подсъдимият се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, точно обратното, при обсъждане на неговото наказание в мотивите е отразено /л.37 на гърба от въззивното дело/, че той е „осъществил еднократна продажба и няма доказателства проявата му да не е инцидентна“. В този смисъл изразеното недоволство от страна на защитника досежно доказателствената дейност на втората инстанция, е несподеляемо.

В заключение не се констатира наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

При правилно установените факти по делото, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, за което е бил осъден, а именно по чл.354а ал.1 изр.1 пр.5 от НК. Въззивната инстанция е изложила съображения по правото, които не налагат корекции.

Доколкото в жалбата липсва оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание, ВКС не следва да се занимава с това касационно основание.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице претендираните касационни основания, поради което счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №11 от 24.07.2025 г., постановено по внохд №9/2025 г. по описа на Военно апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/