Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Право на задържане и присъждане на подобрения при ревандикационен иск

Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Държавата предявява успешен иск за връщане на собствен имот, върху който дружество е изградило фотоволтаична централа. Долните съдилища осъждат държавата да плати стойността на съоръжението като подобрение и признават право на задържане, въпреки че дружеството е заявило претенцията само като възражение, а не с насрещен иск. Върховният касационен съд обезсилва осъждането за заплащане като недопустимо и връща делото за ново разглеждане относно правото на задържане, за да се изясни законността на централата и дали тя въобще представлява неделимо подобрение.

Какво приема съдът

Съдът не може да осъди ищеца да заплати стойността на подобрения, ако ответникът е направил единствено възражение за право на задържане без предявен насрещен иск. Освен това право на задържане за подобрения не възниква при незаконно строителство, което собственикът не желае да запази, както и при лесно отделими движими съоръжения.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

право на задържанеподобрениянасрещен исквъзражениефотоволтаична централадобросъвестен владелец

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319

София 04.06.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 729/2023 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 542/04.03.2022 г. на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт В. Г., срещу въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 144/15.11.2019 г. по гр. д. 16/2015 г. на Районен съд – Белоградчик /поправено с решение по реда на чл.247 ГПК №313/2020г./ в частта, с която, като е уважено искането за предаване на владението по чл.108 ЗС спрямо ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е уважен и иск на последния /под формата на възражение/, и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, с площ 3881 кв.м., находящ се в м.“Стопански двор“, в землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин, както и в частта, с която е признато право на задържане върху имота до заплащане стойността на подобренията.

С определение № 3973/08.12.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин, в обжалваната част, с която, като е уважено искането за предаване на владението по чл.108 ЗС на имот № 147016 с площ от 3881 кв.м., в местността „Стопански двор“, в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин спрямо ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е уважен и иск на дружеството срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, като тя е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, както и в частта, с която е признато право на задържане на дружеството върху имота до заплащане стойността на подобренията.

Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, извън сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед преценката за допустимост на въззивното решение. В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено по непредявен иск за заплащане на подобрения. То е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, чрез адвокат С. С., е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 144/15.11.2019 г. по гр.д. № 16/2015г. на Районен съд - Белоградчик, с което е прието за установено по отношение на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД по предявения от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на недвижим имот № 147016 от 3881 кв. м. в местността „Стоп. двор“, в землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението му. С решението държавата е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева - стойност на извършени подобрения в процесния имот. На ответника е признато право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане стойността на извършените подобрения.

Въззивният съд е приел, че на 26.02.2009 г. е сключен договор №1/2009г. между директора на ОДЗ- Видин, като пълномощник на министъра на земеделието и храните, и Л. А. П. за покупко-продажба на пет недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. и имот 147011, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв.м. в местността “Стоп. двор“ в землището на с. Гюргич, област Видин. Л. П. е разделила имот 147011 на няколко имота, включително и спорния по делото имот 147016 от 3881 кв.м. С нотариален акт № 200/04.12.2009 г. е продала последния имот на ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД. С решение № 43/06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС - Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г., е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, договорът за покупко-продажба, с който министърът на земеделието и храните е прехвърлил на Л. П. правото на собственост върху имот 147011, впоследствие разделен. От доказателствата по делото е установено, че ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за основателност на ревандикационния иск. Поради обявената нищожност на сделката, с която е прехвърлена собствеността върху имот 147011, част от който е имот 147016, не са породени правни последици, респективно правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по договора Л. П.. Не е настъпил вещнотранслативен ефект по сключения с ответното дзружество договор за продажба на процесния имот. Безспорно е между страните, че ответникът владее имота без правно основание, поради което дължи предаване на владението му на неговия собственик – държавата.

По отношение на направеното възражение за присъждане стойността на подобренията, които ответникът е направил, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС и заявеното право на задържане върху процесния имот, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че ответникът е изградил ФВЕЦ – „Гюргич 4“. Тя се състои от: трайно прикрепени към земята с помощта на навити в земята на дълбочина 1.40 м. спираловидни метални колове; стоманено-алуминиеви конструкции, върху които са прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; фотоволтаични панели – 616 бр.; инвертори – 11 бр.; комплексен трафопост с трансформатор, който е прикрепен към земята с помощта на бетонови основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята; положени в земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други електротехнически съоръжения /главно разпределително табло, разпределителни табла и др./ за присъединяване на произведената ел. енергия към електроразпределителната мрежа. Стойността на извършените подобрения е 609 863, 69 лева. От нея следва да се приспадне стойността на имота - 5315, 82 лева. Ответникът е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като при сключването на договора за покупко-продажба с Л. П. не е знаел, че праводателят му не е собственик на процесния имот. Той има право да се позове на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС – да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на тези подобрения. Всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост. Извършеното подобрение в имота представлява сложно техническо съоръжение и премахването на който и да е от компонентите му, в т.ч. и на фотоволтаичните панели, ще доведе до невъзможност съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй като детайлите са трайно прикрепени към земята. При евентуалното им премахване те ще бъдат повредени, като освен това ще бъде увреден и теренът, върху който е изградена централата. При премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за употреба, тъй като биха били увредени. Изразено е становище, че изграденият трансформаторен пост е трайно прикрепен към земята с бетонови основи, вкопани на дълбочина 1.20 м. Силовите кабели са положени в земен изкоп с дълбочина 1.20 м. Съоръжението представлява законно строителство, неподлежащо на премахване, поради което на добросъвестния владелец следва да бъде заплатено обезщетение за направените подобрения.

Постановеното от въззивния съд решение в частта, с която държавата е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева - стойност на извършени подобрения в процесния имот, е недопустимо. Ответникът по ревандикационния иск не е предявил насрещен иск за присъждане на посочената сума, като стойност на направени от него подобрения в имота в качеството му на добросъвестен владелец. Видно от отговора на исковата молба по чл.131 ГПК и уточнение в съдебно заседание от 15.05.2018г., от него е релевирано възражение за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения на основание чл.72, ал.1 ЗС и чл.72, ал.3 ЗС. С първоинстанционното решение, като е уважен искът по чл.108 ЗС, с постановяване на установителен и осъдителен диспозитив, съдът е осъдил ответника „Пи Пауър“ ЕООД да предаде владението върху процесния имот на ищеца - държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, осъдил е държавата да заплати на дружеството 604 684,18 лева /стойност на извършени в имота подобрения/, признал е в полза на дружеството право на задържане върху имота на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане от страна на държавата на посочената сума. Въззивният съд е потвърдил така постановеното решение. При така възприетия предмет на спора, въззивният съд не е съобразил действително предприетата от ответника по иска защита, чрез въведеното при условията на евентуалност възражение за задържане на имота при уважаване на предявения срещу него иск по чл.108 ЗС. Насрещен иск за заплащане на конкретна сума, като стойност на извършени в имота подобрения от дружеството, в качеството му на добросъвестен владелец, не е предявен. При това положение недопустимо е постановен осъдителен диспозитив за заплащане от страна на държавата на ответното дружество на сумата 604 684,18 лева. Въведеното от ответника с възражение право на задържане е защитно средство срещу първоначалния иск и макар че съгласно чл.298, ал.4 ГПК също се ползва със СПН, няма самостоятелен характер, за разлика от насрещния иск. Въззивният съд не е съобразил предмета на спора и е потвърдил недопустимо решение на първоинстанционния съд, постановено по иск, какъвто не е предявен.

Ето защо въззивното решение и постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, с която е уважен непредявен от „Пи Пауър“ ЕООД насрещен иск за заплащане на 604 684,18 лева, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Доколкото потвърденото от въззивния съд първоинстационно решение съдържа и произнасяне по предявеното право на задържане на имота, като предаването на имота е обвързано и със заплащане на на подобренията в него, касационната инстанция следва да разгледа оплакванията на касатора срещу приетата от въззивния съд основателност на възражението.

С оглед влязлата в сила установителна част на решението по иска по чл.108 ЗС, следва да се приеме за установено между страните със СПН, че ищецът – държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните /преди министър на земеделието и горите/, е собственик на процесния недвижим имот № 147016 от 3881 кв. м. в местността „Стоп. двор“, землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин. След като с влязло в сила съдебно решение, обвързващо страните, е провъзгласена нищожността на договор № 1/26.02.2009г. за покупко-продажба на процесния имот /като част от по-голям имот/, сключен между праводателя на ответното дружество – Л. П., и ОД “Земеделие“, то П. не е могла с последващия договор да прехвърли правото на собственост и на ответното дружество. Оттук правилно е прието в обжалваното решение, че дружеството е добросъвестен владелец по смисъла на чл.72, ал.1 ЗС, доколкото владението е установено на правно основание, годно да го направи направи собственик /действителен договор за покупко-продажба/, без дружеството да е знаело, че продавачът не е собственик. Правилно е прието и че ответникът владее имота без годно правно основание, поради което следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението му.

Изводите на въззивния съд по релевираното право на задържане на имота до заплащане на направените подобрения за това, че е установена законност на строителството на процесната фотоволтаична електрическа централа с характиристиките на подобрение върху чужд имот, са необосновани и са направени при неизяснена фактическа обстановка. Според практиката на ВКС /ТР№1/2013, ОСГТК/ въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Трябва да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото като дължи излагане на собствени мотиви по релевантните въпроси. Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд досежно претендираните подобрения в процесния имот, но не е дал отговор на оплакванията и поддържаните от ищеца доводи в тази връзка. Пред инстанциите по същество настоящият касатор е твърдял, че изградената ФВЕЦ не е подобрение в неговия имот. Твърдял е, че централата не е законно строителство, както и че тя не представлява недвижимост и може да бъде отделена и преместена.

Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ППВС №6/27.12.1974г., когато претендираното подобрение представлява незаконно строителство, такова изменение на имота не води до увеличаване на неговата стойност, ако собственикът иска премахване на направеното. Ищецът е поддържал доводи за незаконност на изградената ФВЕЦ. Въззивният съд се е позовал на заключение на вещо лице – икономист по строителството, като е приел за безспорно установено, че изградената централа представлява законно строителство с необходимите документи. По делото е представено разрешение за строеж и разрешение за ползване, но експертизата не е обсъждала инвестиционен проект за съоръжението, с оглед поддържаната от ищеца теза, че то не представлява законен строеж. Изразеното от ищеца становище е, че не иска да запази и да използва изградената централа като такава и тя представлява незаконен строеж. За да даде отговор на доводите за незаконност, въззивният съд е следвало да проследи относимите нормативни разпоредби за техническите правила и нормативи за такъв вид енергиен обект, вкл. изискванията за инвестиционен проект /Наредба №14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел.енергия/. След анализ на нормативната база, а при необходимост и след изслушване на компетентно вещо лице в тази област, което да извърши проверка на техническата документация, следва да се направи извод дали са съобразени всички относими законови изисквания за поставяне на този вид съоръжение.

Според цитираното ППВС, когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Данните по делото, вкл. констатациите на експертизите, сочат, че основната част на съоръжението представляват соларни модули – фотоволтаични панели и рамки за тях, които са подвижни и могат да бъдат демонтирани. Панелите са прикрепени към стоманено-алуминиеви конструкции с винтове, които от своя страна са прикрепени към земята с помощта на навити на дълбочина 1,40м. спираловидни метални колове. Съоръжението включва още инвентори, които преобразуват напрежението, кабели, табла, трафопост /метален павилион върху бетонови основи/. Въззивният съд не е изложил мотиви дали ФВЕЦ е трайно прикрепена към земята, или е само неподвижна ФВЕЦ, представлява ли по естеството си преместваемо съоръжение /посочено е от вещото лице, че може да бъде преместена, като увреждането на модулите може да произтече от липса на заводските им транспортни опаковки/, само доставката и монтирането на системата към недвижимия имот подкрепя ли квалификацията на съоръжението като недвижима вещ, отделянето му от поземления имот би ли довело до неговото разрушаване, премахването на съоръжението ще промени ли съществено имота, доколкото той представлява земя, негодна за земеделско ползване.

В заключение следва да се посочи, че съобразно цитираното ППВС, влагането на труд и средства от владелеца допринася за увеличаване стойността на имота. Необходимо е да се изследва каква е цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на устните състезания. В случая следва да се изясни дали и как се увеличава стойността на недвижимия имот след монтирането на ФВЕЦ за ищеца – собственик.

Изложеното налага касиране на въззивното решение в частта, с която е уважено право на задържане на процесния имот и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за извършване на процесуални действия, съобразно мотивите по-горе.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 и ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин и потвърденото с него решение № 144/15.11.2019г. по гр.д.№ 16/2015г. на Районен съд - Белоградчик, в частта, с която държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, със седалище в гр. София, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, с площ от 3881 кв.м., в местността „Стопански двор“, в землището на с.Гюргич, община Ружинци, област Видин, както и в частта, с която „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е осъдено да заплати държавна такса върху уважения размер на възражението за заплащане на подобрения в размер на 24 187, 37 лева.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която, като е уважено искането по чл.108 ЗС на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, за предаване владението на имот № 147016, с площ от 3881 кв.м., в местността „Стопански двор“, в землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин, на ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е признато на основание чл. 72, ал. 1 ЗС право на задържане върху същия имот до заплащане стойността на подобренията в размер на 604 684, 18 лева.

Връща делото в отменената част на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.