Прехвърляне на международна компетентност по спорове за родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 627

гр. София,

23.10.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, взаседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1383 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 515 от 03.12.2024 г. по в.гр. д. № 234/2024 г. на ОС – Русе, в частта му, с която е обезсилено решение № 22 от 07.01.2024 г. по гр.д. № 4667/2023 г. по описа на РС – Русе и производството е прекратено по исковете за предоставяне родителските права по отношение на детето Д. С. П., за определяне на неговото местоживеене, за определяне режим на лични отношения между детето и бащата, както и издръжката за детето, поради липсата на международна компетентност на българския съд за произнасяне по тези искове.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: длъжен ли е български съд, сезиран с иск по въпроси свързани с родителска отговорност , който е счел , че не е компетентен по чл.7 от Регламент 2019/1111/ ЕС, при наличие за детето на специална връзка с РБългария пo смисъла на чл. 12., § 4, да извърши преценка и да направи искане за прехвърляне на компетентност по реда на чл.13 oт Регламента, като обсъди всички събрани пo делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните

Жалбоподателката Е. М. А., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - С. Л. П., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е обезсилил решение № 22/07.01.2024 г. по гр.д. № 4667/2023 г. на РС – Русе, е прекратил производството в частта по исковете за предоставяне на родителските права по отношение на детето Д. П., за определяне на неговото местоживеене и режим на лични отношения между детето и бащата, както и издръжката за детето поради липсата на международна компетентност на българския съд за произнасяне по тези искове.

Установено е, че Е. М. А. и С. Л. П. са български граждани, сключили граждански брак на 17.07.2018г в [населено място]. и на 16.01.2019г се е родило детето им Д. С. П. в М., Германия, за което е издаден и акт за раждане № 0762/07.06.2019г в [населено място]. Страните не спорят, че от 2016г са живели в Федерална Република Германия като са живели там като семейство до лятото на 2023г.

В хода на производството пред първостепенния съд на 24.11.2023 С. П. е уведомил Е. А., че детето Д. П. се намира в техния дом в Република Германия, Б., щр. 36, Ш. и той полага грижа за него като са представени писмени доказателства, че за детето е запазено място в детска градина О. с начална дата на прием 15.01.2024г.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че страните по делото са български граждани, сключили граждански брак в Република България, но обичайното им общо местопребиваване е във Федерална Република Германия до лятото на 2023г.
По отношение на иска за упражняване на родителски права по отношение на детето на страните Д. и свързаните с него обективно съединени искове относно определяне на неговото местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, въззивният съд е приел, че българския съд няма международна подведомственост да разгледа тези искове.
Приел е, че приложимото право по отношение на тези искове е Регламент /ЕС/ 2019/1111 на съвета от 25.06.2019г, където в чл.7 е предвидена общата компетентност на съдилищата на държава членка, а именно, че съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда.
Прието е, че „обичайно местопребиваване“ се извлича от практиката на СЕС и това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда като се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместване на семейството в тази държава.
Въззивният съд е приел, че към 05.09.2023г, когато са предявени исковете, макар и ищцата и детето да са се намирали на територията на Република България, неговото обичайно местопребиваване е във Федерална Република България, тъй като детето е родено там, семейството до лятото на 2023г. е живяло трайно там, семейството е здравно осигурено в тази държава, в това число и детето и семейството, в това число и детето е получавало социални помощи в тази държава.
Въззивният съд е счел за недоказано по безспорен начин твърденията на ищцата, че са се върнали в България с цел да продължат да живеят и да се устроят в [населено място]. Прието е за установено, че такова е желанието на ищцата, но не и на семейството като цяло, още повече, че ответникът се е върнал в Германия.
Въззивният съд ,при така установените обстоятелства е приел, че не са налице и предпоставките на чл.8 и чл.9 от Регламента, тъй като към момента на завеждане на исковете не е бил изтекъл три месечния срок по чл.8, ако се приеме, че детето правомерно е преместено в България, за да придобие ново обичайно местопребиваване в България, което да обоснове международната компетентност на българските съдилища, а още по-малко е изтекъл едногодишния срок, предвиден в чл. 9 от регламента. Относно приложимостта на нормата на чл.9 от регламента съдът намира за установено от доказателствата по делото, че когато ответникът се е върнал в Германия през м.септември 2023г същият не е бил съгласен семейството му да живее в България и е предявил иск за връщане на детето по Хагската конвенция за гражданските аспекти а международното отвличане на деца на 19.10.2023, което производство е прекратено с оглед обстоятелството, че от края на м.ноември 2023г детето отново живее при баща си в Германия. По тези съображения решението на районния съд в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение предоставяне родителските права по отношение на детето Д. С. П., неговото местоживеене, режим на лични отношения между детето и бащата, както и издръжката за детето следва да се обезсили и производството по делото следва да се прекрати с оглед липсата на международна компетентност на българския съд да се произнесе по тези искове
Допуснато е касационно обжалване по въпроса:длъжен ли е български съд, сезиран с иск по въпроси свързани с родителска отговорност , който е счел , че не е компетентен по чл.7 от Регламент 2019/1111/ ЕС, при наличие за детето на специална връзка с РБългария пo смисъла на чл. 12., § 4, да извърши преценка и да направи искане за прехвърляне на компетентност по реда на чл.13 oт Регламента, като обсъди всички събрани пo делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните на иоснование чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че на поставения за разглеждане въпрос следва да се даде следния отговор:

Основният принцип на правилата за компетентността по делата, свързани с родителската отговорност, според Регламент 2019/1111/ ЕС , че най-подходящият за разглеждане на тези дела е съответният съд на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване. В членове 9, 10, 12 и 13 от Регламента са предвидени изключения от общото правило, указващи случаи, в които може да са компетентни съдилищата на държава членка, различна от тази, в която детето има обичайно местопребиваване. Компетентността не се прехвърля автоматично, ако детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава членка по време на съдебното производство . Възможно е обаче да има обстоятелства, при които по изключение съдът, който е бил сезиран и е компетентен, не е най-подходящият да прецени висшия интерес на детето. При такива обстоятелства член 12 позволява на компетентния съд да поиска от съд на друга държава членка, който не е компетентен, да поеме компетентност, при условие че това е въввисшия интерес на детето.Компетентният съд може да прехвърли компетентността в съответствие с член 12, когато тя се основава не само на член 7, но и на член 8, на неизключителния избор на съд съгласно член 10 и на член 11.

Уредена е и възможността да се направи искане за придобиване на компетентност съгласно член 13. Некомпетентния съд може да отправи такова искане само до съда на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето. Прехвърлянето на компетентност представлява правило за специална компетентност, дерогиращо правилото за обща компетентност.

Прехвърлянето на компетентност може да се осъществи между съдилища само когато едното от тях е компетентно по същество, а другото не е компетентно. Инициативата за прехвърлянето може да бъде поета от компетентния съд по член 12, както и от съда, който няма компетентност, по член 13.

За да може да се осъществи прехвърлянето детето трябва да има „специална връзка“ с другата държава членка. Член 12, параграф 4 съдържа изчерпателен списък от пет алтернативни обстоятелства от определящо значение, когато е налице такава връзка. Счита се, че детето има специална връзка с друга държава членка, ако:

• то е придобило обичайно местопребиваване в тази друга държава след сезирането на съда, който е постановил решението, или

• другата държава членка представлява предходната държава наобичайно местопребиваване на детето, или

• тя е държавата, чийто гражданин е детето, или

• тя представлява обичайното местопребиваване на носител на родителска отговорност, или

• детето притежава имущество в другата държава членка и делото засяга мерките за закрила на детето, свързани с управляването, съхраняването или разпореждането с това имущество.

Съдът, който смята да приеме компетентност (вж. член 12,параграф 2), както и съдът, който смята да приеме да прехвърли компетентността си (вж. член 13, параграф 2), трябва да установят, че прехвърлянето е във висшия интерес на детето (вж. член 12,параграф 2 и член 13, параграф 2). Оценката трябва да се основава на принципа на взаимно доверие и на допускането, че съдилищата на всички държави членки по принцип са способни да разгледат дадено дело.

Съдът на ЕС помага за изясняване на преценката на „висшия интерес на детето“ при прехвърляне на компетентност в решението си от 27 октомври 2016 г. по дело C-428/15, D143. Съдът на ЕС посочва, че съдилищата трябва да гарантират, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, че планираното прехвърляне на компетентност няма да има негативно отражение върху положението на засегнатото дете. За тази цел съдът трябва да прецени евентуалното негативно отражение, което подобно прехвърляне би могло да има върху привързаността, семейните и социални отношения на засегнатото от делото дете или върху неговото имуществено положение. В този контекст компетентният съд или съдът, който е отправил искане, може също така да реши на основание на член 12, параграф 1 от регламента да прехвърли или да поиска прехвърлянето не на цялото дело, а единствено на специфична част от него, ако това е обосновано от обстоятелствата, които го характеризират. Тази възможност може по-специално да се предвиди, когато връзката на близост с друга държава членка не засяга пряко самото дете, а един от носителите на родителската отговорност, поради причината, посочена в член 12, параграф 4,буква г от регламента

Прехвърлянето може да бъде осъществено:

по искане от страна, или

• служебно от съда, или

• по искане на съд на друга държава членка.

Съдът, който е сезиран с молба за прехвърляне или който иска да прехвърли компетентността си служебно, трябва първо да спре производството или определена част от него и да използва една от двете възможности:

• той може да прикани една или повече от страните да уведомят съда на другата държава членка за висящото производство и за възможността за прехвърляне на компетентността и да внесат молба пред този съд, или

• той може направо да изиска от съда на другата държава членка да приеме компетентността.

Компетентният съд следва да отправи искането до съда на друга държава членка само ако предходното му решение да спре производството и да поиска прехвърляне на компетентността е станало окончателно, когато това решение може да бъде обжалвано съгласно националното право. Това правило следва да се прилага независимо от това дали съдът на другата държава членка е сезиран пряко от компетентния съд, или от страните.

Когато прехвърлянето на компетентност е по инициатива на некомпетентния съд, компетентният съд разполага с шест седмици след получаване на искането, за да приеме да прехвърли компетентността си (вж. член 13, параграф 2). Ако компетентният съд приеме да прехвърли компетентността си, той трябва да информира другия съд незабавно, но във всички случаи в рамките на шестседмичния срок, тъй като при липса на приемане в този срок некомпетентният съд няма да може да получи компетентността (вж.член 13, параграф 2.)

Член 86, параграф 1 позволява на съдилищата да си сътрудничат ида осъществяват комуникация помежду си пряко или да изискват информация пряко един от друг, при условие че при тази комуникация се съблюдават процесуалните права на страните в производството и поверителността на информацията. Тази възможност е предвидена изрично за целите на прехвърлянето на компетентност съгласно членове 12 и 13.

При така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че с обжалваното решение е неправилно в частта му, с която е обезсилено решение № 22 от 07.01.2024 г. по гр.д. № 4667/2023 г. по описа на РС – Русе и производството е прекратено по исковете за предоставяне родителските права по отношение на детето Д. С. П., за определяне на неговото местоживеене, за определяне режим на лични отношения между детето и бащата, както и издръжката за детето, поради липсата на международна компетентност на българския съд за произнасяне по тези искове. От доказателствата по делото се установяват две обстоятелства, от които е видно, че детето има специална връзка с РБългария: детето е български гражданин и Р България е обичайно местопребиваване на майката. В случая не е налице пречката на член 12 параграф 5, а именно страните да са избрали със споразумение компетентния съд да са произнесе по въпросите , свързани с родителската кампетентност- чл.10 от Регламента. Въззивният съд правилно е приел, че не са налице и предпоставките на членове 8 и 9 от Регламента, но е пропуснал да вземе предвид разпоредбите на член 13 от Регламента, а именно да прецени възможността да направи искане за прехвърляне на компетентност, като вместо това е счел производството за недопустимо и е обезсилил първоинстанционното решение.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, а делото върнато на ОС Русе за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени висшия интерес на детето по конкретното дело . Съдът трябва да прецени с оглед именно на висшия интерес на детето и с оглед ниската му възраст (към настоящия момент на пет години) привързаността, семейните и социални му отношения с майката, която има обичайно местопребиваване в РБългария , а така също и връзката му роднините му по бащина и майчина линия, които също живеят Р България, при наличието и на специалната връзка на детето с РБългария по смисъла на член 12 от Регламента. За тази цел трябва да се вземат предвид и продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на другата държава членка, както и причините за трайното преместването на майката в РБългария,( Дело C-523/07), както и мястото и условията за обучение на детето, лингвистичните му познания, а също така семейните и социални отношения на детето в двете държави. След изясняване на всички тези обстоятелства съдът ще следва да прецени при наличие на предпоставките на чл.13 от Регламента да отправи искане до компетентния съд за прехвърляне на компетентност.

Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 515 от 03.12.2024 г. по в.гр. д. № 234/2024 г. на ОС – Русе в ЧАСТТТА МУ с която е обезсилено решение № 22 от 07.01.2024 г. по гр.д. № 4667/2023 г. по описа на РС – Русе и производството е прекратено по исковете за предоставяне родителските права по отношение на детето Д. С. П., за определяне на неговото местоживеене, за определяне режим на лични отношения между детето и бащата, както и издръжката за детето.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: