Разграничение между умишлено убийство и причиняване на смърт по непредпазливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * причиняване на смърт по непредпазливост * правилно приложение на материалния закон * съставомерност на деяние * съдебно-медицинска експертиза

РЕШЕНИЕ

№ 405

София, 07 ноември 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Даниела Машева изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 822/2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. К. К., защитник на подс. А. М. Ч. срещу Решение № 141/20.07.2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, първи наказателен състав по ВНОХД № 182/2023 г., с което първоинстанционната присъда № 6/17.02.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 337/2021 г., е била потвърдена.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, тъй като неоснователно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 115 НК, вместо този на чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК. Развиват се доводи, че въззивният съд е тълкувал превратно доказателствата и са нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение. Изтъква се, че неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия относно намерението му единствено да нарани пострадалия, както и че съдът е действал избирателно по отношение на части от кредитираното на отделните доказателства и заключението на СМЕ. Подчертава се, че обясненията на подс. Ч. не са били съпоставени с показанията на полицейските служители. Изтъква се, че нараняването с ножа е довело до оперативна интервенция, което пък е довело до залежаването на пострадалия, и не е налице пряка причинна връзка със смъртния изход, защото не е бил наранен жизненоважен орган. Акцентира се и на това, че не може абстрактно да се изхожда от средството, с което е причинено увреждането. Според защитника следва изцяло да се кредитират обясненията на подс. Ч., тъй като той е действал умишлено за причиняването на телесно увреждане, а по отношение на смъртта е действал по непредпазливост.

Развиват се и съображения във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, като се очертават наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.

В заключение е отправеното искане за изменение на атакуваното решение на Апелативен съд – Пловдив, като подс. А. Ч. бъде оправдан по обвинението по чл. 115 НК и бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и му се наложи наказание, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Алтернативно се отправя искане за намаляване на наложеното наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. А. Ч., адв. К. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Изтъква, че основният проблем по делото е правната квалификация на деянието. Моли да бъдат взети предвид съображенията, изложени в писмената защита, която представя.

В писмената защитата са залегнали доводи идентични с тези развити в касационната жалба.

Подс. А. Ч. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Изтъква, че не са налице твърдените от касатора нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи, че въззивният съд е изложил категорични аргументи защо не възприема правната квалификация по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК. Подчертава, че всички доказателствени източници безпротиворечиво сочат, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 НК. Счита, че в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо и е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 11 години и шест месеца, като с него ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК.

Предлага атакуваното решение на Апелативен съд – Пловдив да бъде оставено в сила.

Частните обвинители М. Н. Ю., М. С. С. и М. С. С. не се явяват, редовно призовани. Явява се повереника им – адв. К..

В съдебно заседание повереника адв. К. заявява, че както първоинстанционната присъда, така и въззивното решение са правилни, законосъобразни и обосновани. Развива доводи, че и двете инстанции много подробно са обсъдили правната квалификация на деянието и са дали отговор на поставените в тази връзка въпроси. Изтъква, че Върховният съд, съобразно законовите критерии, е поставил строга граница между престъплението по чл. 115 НК и това по чл. 124 НК, а в конкретния случай е ясно, че подсъдимият е действал единствено с цел да умъртви пострадалия С.. Моли да се има предвид, че подс. Ч. се опитва да манипулира процеса, като непрекъснато представя медицинска документация. Счита, че не може да се даде вяра на показанията на полицейските служители, които подкрепят обясненията на подс. Ч.. Заявява, че наложеното наказание е справедливо, въпреки, че лично според повереника е занижено.

В реплика адв. К. моли да не се възприема изложеното от повереника на частните обвинители, че подсъдимият цели да манипулира процеса, защото е ясно, че подсъдимият страда от психично заболяване.

В последната си дума подс. А. Ч. заявява, че не е искал да убива човека и моли жалбата да бъде уважена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 6/17.02.2023 г. постановена по НОХД № 337/2021 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подс. А. М. Ч. ЗА ВИНОВЕН в това, че в [населено място] умишлено е умъртвил С. Г. С., от [населено място], като на 06.03.2019 г. го е намушкал с нож, а смъртта е настъпила на 01.04.2019 г., поради което и на основание чл. 115 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК, го е ОСЪДИЛ на НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" ЗА СРОК ОТ ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. А. Ч. първоначален „СТРОГ" режим за изтърпяване на така наложеното му наказание „лишаване от свобода".
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода" по отношение на подс. А. Ч. времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР - 1 ден; времето, през което е бил задържан от прокурора - 1 ден, времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 08.03.2019 г. до 17.05.2020 г. включително, както и времето, през което спрямо него е била взетата мярка за неотклонение „Домашен арест", считано от 18.05.2020 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът се е произнесъл по приложените веществени доказателства по делото и направените разноски.
Въззивната процедура е инициирана по жалби на подс. А. Ч. чрез неговия защитник и на повереника на частните обвинители.

С Решение № 141/20.07.2023 г. по ВНОХД № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 337/2021 г. е била потвърдена.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства и доказателствени средства, фактологията по делото е правилно установена и са направени верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения и е подложил на критичен анализ и оценка доказателствените източници.

Изначално неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с това, че въззивният съд е тълкувал превратно доказателствата и са нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение и че неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия относно намерението му единствено да нарани пострадалия. Неоснователно се твърди и, че съдът е действал избирателно по отношение на части от кредитираното на отделните доказателства и заключението на СМЕ и не е съпоставил обясненията на подс. Ч. с показанията на полицейските служители.

Обективният прочит на материалите по делото показва, че въззивният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. Ето защо към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. В., Л. Г., М. Ю., С. П., С. Л., И. Д., П. В., С. К. и М. Ч..

Отговорено е подробно в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра и по какви причини. Обясненията на подс. Ч. не са пренебрегнати, а са обсъдени и съпоставени с останалите доказателствени източници – показанията на всички свидетели, писмените доказателствени източници, обективните находки по делото и констатациите, залегнали в експертните заключения.

След задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, инстанционните съдилища са достигнали до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, авторството на деянието и механизма на извършването на престъплението.

Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност.

Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивния съд.

Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и защо се възприемат експертните заключения, както и защо частично се дава вяра на обясненията на подсъдимия.

Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички възражения на защитата, повечето, от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или вътрешна противоречивост.

Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на на съдилищата, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 НК по отношение на пострадалия С. Г. С..

От обективна страна несъмнено се установява, че подс. А. М. Ч. в [населено място] умишлено е умъртвил С. Г. С., от [населено място], като на 06.03.2019 г. го е намушкал с нож, а смъртта е настъпила на 01.04.2019 година.
При несъмнено установените по делото факти, несъстоятелно се явява възражението на защитата за това, че подс. Ч. не е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия С. С., а с цел да му причини телесно увреждане.

Въз основа на събраните по делото доказателствени материали въззивният съд правилно е заключил, че се касае за умишлено по смисъла на чл. 115 НК по отношение на пострадалия С. С. и, че престъплението не следва да бъде преквалифицирано в по-леко - такова по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК.

В теоретичен план, за да е налице състава на престъпление по чл. 124 НК, е необходим умисъл, насочен към причиняване на телесна повреда, а отношението към настъпилата смърт да е израз на непредпазливост – могъл е и е бил длъжен да предвиди резултата. Когато деецът действа от близко разстояние, с опасно оръжие и с голяма сила нанася удар в жизнено важни центрове на тялото, той съзнава, че не може да отмери удара си така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна повреда, а в представното съдържание на умисъла се включва и представата, че смъртта закономерно ще настъпи. Затова е налице пряк умисъл за причиняване на смърт. За умисъла на дееца да извърши умишлено убийство или да причини телесна повреда, може да се съди, като се направи преценка с какво средство си служи, каква е насоката и силата на ударите, разстоянието и положението, от което са нанесени и върху какви части от тялото са били нанесени. В този смисъл е налице трайна съдебна практика – Р 57-79- ОСНК; Р 63-88-ОСНК; Р163-88-I и други.

В аспекта на изложените теоретични разсъждения, в конкретния случай по делото е установено, че подсъдимият се е приближил до С. С., без причина го ударил с юмрук по лицето, като вследствие на удара пострадалият паднал на земята по корем. Опитал се да се защити с дървена тояга, но не успял. Подсъдимият Ч. предварително бил извадил от джоба на якето си сгъваем джобен нож, който бил разгънат, изчакал удобен момент и когато пострадалият С. паднал на земята, му нанесъл силен удар с ножа отзад в областта на гърба. От заключението на СМЕ е видно, че ударът с ножа е нанесен със значителна сила, като са засегнати дъгите на гръдните прешлени, белия дроб и хранопровода. Дълбочината на проникването в гръдната кухина, за да се засегне хранопровода, е около 10-12 см. Така причината за настъпването на смъртта на пострадалия С. С. е проникващото прободно - порезно нараняване на гръдния кош, в областта на гърба, в дясната горна част на нивото на трети гръден прешлен, довело до нараняване на десния бял дроб и хранопровода, причинили остро настъпилия десностранен хемопневмоторакс, наложили неколкократни оперативни интервенции, които са довели до залежаване на пострадалия и развитието на конфлуираща пневмония в белите дробове, довела до дихателна недостатъчност и спиране на дишането и сърдечната дейност.

Установената по делото фактология безусловно води до извода, че е налице пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия С. С..

Оръжието на престъплението – нож, е годно да причини смърт, ударът е нанесен от близко разстояние, в момент, когато пострадалият е бил беззащитен, паднал на земята и със значителна сила в жизненоважни центрове на тялото. Обективните находки по делото несъмнено показват, че подс. Ч. целенасочено е замахвал с ножа към област от тялото, в която са разположени жизненоважни органи. Когато смъртта е неминуема последица от причиненото нараняване, деянието следва да се квалифицира като умишлено убийство. Обстоятелството, че поради оказана медицинска помощ животът на пострадалия е бил изкуствено удължен за известно време, не дава основание да се приеме, че е прекъсната пряката и непосредствена причинна връзка между деянието и резултата.

Така, с оглед обективните дадености в конкретния случай Върховният касационен съд не намира основания за преквалифициране на престъплението по чл. 115 НК, осъществено по отношение на С. С. в по-леко - такова по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК.

Оплакването за явната несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд също намира за неоснователно.

Въззивният съд е съобразил всички налични по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.

С основание е отчетено конкретното своеобразие и спецификата на обстоятелствата, при които е осъществено престъплението, особеностите на деянието и личността на дееца.

Въззивната инстанция с нужното внимание, подробно и прецизно е анализирала всички обстоятелства, които водят до смекчаване отговорността на подсъдимия и тези, които я отегчават.

Така при отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, Върховният касационен съд счита, че наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 115 НК в размер на единадесет години и шест месеца „лишаване от свобода” правилно е било определено при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не се констатира обаче наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК.

При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.

При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.

Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон, за допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/20.07.2023 г. по ВНОХД № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, първи наказателен състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.