Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Септември 2025

Отказ за условно осъждане при отглеждане и държане на наркотици

Върховен касационен съд · 06 Септември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият обжалва решението на апелативния съд, с което е отменено първоначалното условно осъждане и е постановено ефективно изтърпяване на наказанието от 2 години затвор за отглеждане и държане на наркотици с цел разпространение. Той твърди, че затворът е явно несправедлив предвид личните му качества. Върховният касационен съд потвърждава ефективното наказание поради високата обществена опасност на деянията.

Какво приема съдът

Прилагането на условно осъждане зависи не само от липсата на предишни осъждания и размера на наказанието, но и от конкретната обществена опасност на деянието, която може да наложи ефективно лишаване от свобода за поправянето на дееца.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

условно осъжданенаркотични веществаотглеждане на конопмарихуанаефективно наказаниеявна несправедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

гр. София, 01 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Ася Петрова

като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 558/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред касационната инстанция е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по жалба на подсъдимия И. Л. И., подадена чрез защитника му адвокат Б. Ж., срещу решение № 56/14.05.2025 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по внохд № 20/2025 г. по описа същия съд.

Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд в частта му, с която е отменено освобождаването по реда на чл.66 ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното на подсъдимия И. Л. И. наказание „лишаване от свобода“, е отменена определената му пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок и е определен първоначален общ режим на изтърпяване на общото наказание по чл. 23 ал. 1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. В жалбата е въведено единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК - че ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим се явява явно несправедливо. В подкрепа на това оплакване се развиват доводи, че въззивният съд необосновано е приел, че наложеното наказание при приложението на чл.66 ал.1 от НК не отговаря на целите на генералната и на специалната превенция; че нееднократно в редица свои решения ВКС е подчертавал приоритетното значение на специалната пред генералната превенция, поради което акцентът принципно следва да е върху индивидуалната превенция при обсъждане възможността за отлагане привеждането в изпълнение на осъдителната присъда; че без да се подценява значението и действието на генералната превенция в случая при установените положителни характеристични данни за подсъдимия би следвало да се отдаде приоритет на специалната превенция, която ще въздейства на подсъдимия възпиращо, възпитателно и ще осъществи целите на наказанието; че самият факт на обвинението и проведения наказателен процес, осъждането и налагането на наказание - общо от две години лишаване от свобода при приложението на чл.66 ал. 1 и наложените пробационни мерки - са от естество да окажат възпитателно и възпиращо въздействие върху подсъдимия. Отправя се молба на основание чл.354 ал.2 т.3 пр.2 от НПК ВКС да постанови решение, с което да измени атакуваното решение на AC-Варна и да постанови приложението на чл.66 ал. 1 от НК.

В срока по чл. 351 ал.4 НПК е постъпило допълнение към касационната жалба, изготвено от защитника на подсъдимия И. Л. И. адв. Л. Р.. В него са изложени допълнителни съображения в подкрепа на заявеното в жалбата касационно основание с уточнението, че същото е по чл. 348 ал.1 т.3 вр. ал.5 т.2 пр.2 НПК, като е акцентирано на обстоятелствата относно зрялата му възраст, семейното му положение, трудовата му ангажираност и процесуалното му поведение, както и на възможността за постигане целите на наказанието спрямо него и без изолирането му от обществото. Формулирана е молба касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354 ал.1 т.4 от НПК като отмени решението на АС-Варна по внохд № 20/2025 г. в атакуваната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия И. И. адв. Р. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения в подкрепа на релевираното оплакване, като отново ги поставя на вниманието на ВКС. Моли касационния съд да постанови съдебен акт, с който да се уважи жалбата съобразно направените в нея и в допълнението искания.

Подсъдимият И. И. заявява, че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да му бъде наложено условно наказание.

Представителят на ВКП счита за неоснователни касационната жалба и направеното в нея оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Предлага касационната жалба да се остави без уважение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба и в допълнението към нея доводи, както и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 73/21.11.2024 г., постановена по нохд № 1449/2024 г. по описа на Окръжен съд-Варна, подсъдимият И. Л. И. е признат за виновен в това, че на 22.03.2024 г. в [населено място], обл.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение - марихуана с нетно тегло 4652,14 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол от 16.50% на стойност 93042.80 лева, като наркотичните вещества са в големи размери, поради което и на основание чл.354а, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му e наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което е намалено с 1/3 и е определено да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и глоба в размер на 10 000 лева.

С посочената присъда подсъдимият И. Л. И. е признат за виновен и в това, че за периода от началото на месец октомври 2023 г. до 22.03.2024 г. в [населено място], обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, в нарушение на чл.27.(1) и чл.29(1) от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите засял и отглеждал 164 броя растения от рода на конопа - 63 броя растения от рода на конопа с нетно тегло на сухата маса 2812,4 грама и съдържание на тетрахидроканабинол от 22,34 %, на стойност 56242,80 лева и 101 броя растения от рода на конопа с нетно тегло на сухата маса 2352.14 грама и съдържание на тетрахидроканабинол от 21,11%, на стойност 47042,80 лева, поради което и на основание чл.354в, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 от НК вр. чл.58а и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което е намалено с 1/3 и е определено да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 5 000 лева.

Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК са групирани така наложените наказания, като е определено да изтърпи най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

С присъдата на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединена изцяло глобата от 10 000 лева към най-тежкото наказание.

С присъдата на основание чл.67 ал.3 от НК е определена пробационна мярка по чл.42а ал.2 т. 2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок от четири години.

С присъдата на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият И. И. е бил задържан с мярка „задържане под стража“ и мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата ОС-Варна се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е възложил последните на подсъдимия И. Л. И..

По протест на зам. окръжен прокурор в ОП - Варна срещу така постановената присъда пред Апелативен съд-Варна е било образувано внохд № 20/2025 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 56 от 14.05.2025 г., с което първоинстанционната присъда е изменена в наказателно-осъдителната й част, като е отменено освобождаването по реда на чл.66 ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното на подсъдимия И. Л. И. наказание „лишаване от свобода“ и определената пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок и е определен първоначален общ режим на изтърпяване на общото наказание по чл. 23 ал. 1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт на апелативен съд и в законоустановения срок.

Доколкото заявеното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното при условията на чл.23 ал.1 НК общо наказание лишаване от свобода се обосновава с отказа да се приложи чл. 66 от НК по отношение на това общо наказание, касационният контрол се свежда само до преценката дали неправилно е отказано прилагането на условното осъждане по отношение на определеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода.

За да е налице претендираната явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 пр.2 вр. с ал. 1, т. 3 НПК, следва контролираният съд неправилно да е отказал приложението на чл. 66, ал. 1 НК. От изложените в решението на въззивния съд съображения и от материалите по делото не може да се направи извод за допуснато нарушение в тази насока. ВКС споделя разбирането на АС-Варна, че независимо от липсата на формалните пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, в случая целите на наказанието, касаещи предупредителното и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия, не могат да се постигнат без принудителната му изолация в местата за лишаване от свобода - с отлагане изпълнението на наказанието.

В наказателния закон е заложено разбирането, че приложението на чл. 66, ал. 1 НК не е формално, макар да зависи поначало от формални предпоставки като отсъствието на предишно осъждане за престъпление от общ характер и от размера на наложеното наказание лишаване от свобода - до три години. Третата предпоставка за приложението на този институт обаче е изцяло оценъчна. Тя е свързана с преценката на съда доколко е наложително ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца, както и за предупредителното му въздействие спрямо обществото.

Целта на наказанието е да се въздейства върху личността на дееца към неговото поправяне и превъзпитание, да се отнеме възможността в бъдеще да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При решаване на въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл. 66 НК следва да се вземат предвид не само личните качества и характеристики на дееца, но и конкретната обществена опасност на извършеното от него престъпление, като въз основа на съвкупната оценка на всички тези обстоятелства да се прецени дали с отлагане изпълнението на наказанието могат да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК (решение № 37 от 09.06.1983 г. на ОСНК на ВС). Това предполага внимателна оценка, както на личността на дееца, така и на самото деяние и когато последното разкрива завишена степен на обществена опасност прилагането на института на условното осъждане не отговаря на целите на наказанието.

В случая едно от деянията в съвкупността се характеризира с проявена дързост, упоритост, последователност и мащабност в създаването на благоприятни условия за засяване и отглеждане на канабис чрез изграждането на технологични лаборатории за произвеждането на марихуана от конопени растения в изкуствена среда с необходимите климатични условия. Подсъдимият е осъществявал тази забранена от закона дейност в продължителен период от време и с намерение за дългосрочност - предвид мащабността й и технологичната й обезпеченост, предполагащи и изискващи влагането и на значителен финансов ресурс. Развивал я е в няколко имота (апартамента), в които е оборудвал апаратура и технически приспособления за отглеждане на конопени растения (специални лампи за изкуствено осветление, въздухопроводи, вентилатори, влагоабсорбатори, поливни инсталации, стелажи, бидони, изкуствени торове и др.), като по този начин е създал цялостен високотехнологичен процес в затворен цикъл за отглеждане на конопени растения и за сушене на добитата от тях продукция - листна маса, която впоследствие е съхранявал (държал). Установено е също, че засетите и отглеждани конопени растения са в значително количество и на значителна стойност, както и че стойността на държаните наркотични вещества надвишава с над 27 000 лв. минималната стойност, определена като критерий за наличието на квалифициращия признак големи размери. Всички тези обстоятелства правилно се оценени като съществено завишаващи обществената опасност на извършените от подсъдимия престъпления и разкриващи по-високата им степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид.

От друга страна, чрез извършените престъпления (с техните конкретни обективни характеристики) подсъдимият е проявил и своите негативни нагласи спрямо установените от обществото правила и в частност да не се съобразява с тях и да ги нарушава. С оглед на това въззивният съд с основание е отчел обстоятелствата относно начина на извършване на престъпната дейност като фактор, сравнително завишаващ степен на обществена опасност на личността му.

Правилната оценка на значението и тежестта на всички тези обстоятелства сочи, че за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо подсъдимия И. Л. И. е наложително той да бъде изолиран от обществото и да изтърпи ефективно определеното му по реда на чл.23 ал.1 НК общо наказание „лишаване от свобода”. Въпреки установените смекчаващи обстоятелства, надлежно отчетени от предходните инстанция при индивидуализацията на наказанията, тежестта на извършените престъпления и завишената степен на обществена опасност на личността му не позволяват извод, че в случая поправянето и превъзпитаването на дееца към спазването на законите и на добрите нрави може да бъде постигнато без принудителното му изолиране в местата за лишаване от свобода, а генералната превенция - с условно осъждане. В този смисъл въззивният съд е направил правилна и обоснована оценка. С оглед на това наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК.

Изложеното дотук мотивира ВКС да приеме, че не е налице претендираното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което не се налага намеса на настоящата инстанция за коригиране на въззивния съдебен акт в тази му част и затова същият следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 56 от 14.05.2025 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 20/2025 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.