Определяне на обезщетение за незаконно обвинение по критерия за справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е № 53

гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3940 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 116/ 21.06.2022 г. по гр.д. № 137/2022 г. в частта, с която Апелативен съд - Бургас, потвърждавайки решение № 317/06.10.2021 г. по гр.д. № 2818/ 2020 г. на Окръжен съд - Бургас, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е осъдил държавата, представена от Прокуратурата на Република България (неин процесуален субстиуент) да заплати на А. Д. Б. сумата 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 08.12.2020 г.

Касационният контрол е допуснат при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) п о процесуалноправните и материалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и ППВС № 4/23.12.1968 г.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното: П ри определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. П р инципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените неимуществени вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

Настоящият състав, като разгледа оплакванията в жалбата и провери въззивното решение в допуснатата до обжалване осъдителна част според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна. Съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , тъй като с прокурорско постановление, влязло в сила за ищеца на 16.12.2020 г., на основание чл. 243 НПК е прекратено наказателното производство по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до 10 години. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. На ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Предприетите спрямо него наказателно-производствени действия са разпит в качеството на обвиняем и предявяване на материалите по разследването. Наказателното производство е продължило три години и девет месеца и е приключено в разумен срок, доколкото провеждането му е срещу общо шест лица, привлечени като обвиняеми при съизвършителство. Събраните по делото доказателства не установяват част от обстоятелствата в исковата молба, за които ищецът е твърдял да имат за причина на незаконното обвинение и е претендирал обезщетение във висок размер: 1) негативен рефлекс на незаконното наказателно преследване в професионалната реализиция на ищеца (доказано е, че той е продължил да работи в склад за строителни материали); 2) влошаване на здравословното му състояние, изразено в главоболие, високо кръвно налягане, коремни болки и повръщане, за което ищецът да се е нуждаел и от медицински консултации и лечение (липсват категорични доказателства; 3) липсват категорични доказателства, че незаконното наказателно преследване е причинило раздялата на ищеца с неговия интимен партньор. С оглед на това и при съобразяване тежестта на обвинението (касае се за леко престъпление), приложените мерки на процесуална принуда (няма задържане под стража и/или домашен арест) и разумната продължителност на наказателното производство, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 3 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на интензитета на упражнената процесуална принуда.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. При изложените по-горе мотиви, искът е основателен до размера на сумата 3 000 лв. Въззивното решение в допуснатата до обжалване осъдителна част следва да бъде съответно изменено.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 116/21.06.2022 г. по гр.д. № 137/2022 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над сумата 3 000 лв. до сумата 6 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на А. Д. Б., [ЕГН], срещу държавата, представена от Прокуратурата на Република България (неин процесуален субституент) над сумата 3 000 лв. до сумата 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/21.06.2022 г. по гр.д. № 137/2022 г. на Апелативен съд – Бургас в останалата му осъдителна част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.