Реално съкращаване на щата при прехвърляне на отделни функции

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 283

гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

при участието на секретаря Иванка Палашева, като изслуша докладваното от съдията Дачев гр. дело № 3670 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство - К.“, подадена чрез юрисконсулт С., срещу въззивно решение № 740 от 18.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1236/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 78 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 1589/2024 г. на Карловския районен съд, са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение с И. Т. Н., извършено със Заповед № З-12-296/11.06.2019 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник разсадник“ и ответното ТП „Държавно горско стопанство - К.“ е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на 6514.56 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г.

Обжалването е допуснато с определение от 15.12.2025 г. на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради твъряното от касатора противоречие с Тълкувателно решение № 5/2019 г. на ВКС, ОСГК, по правния въпрос: реално ли е съкращаването на щата, ако част от трудовата функция на премахнатата длъжност продължава да се изпълнява в минимален обем и е разпределена между служители с други длъжности и функции, назначени в други структурни звена на предприятието?
В касационната жалбата и в писмена защита са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, претендира се отмяната му и постановяване на друго решение за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата И. Т. Н., чрез процесуалния си представител адв. Н., я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор.

По правния въпрос, по който е допуснато обжалването:

В задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС е прието, че закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.2 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато цяло едно негово организационно-обособено звено и дейността на това звено е прекратена, докато при вътрешната реорганизация звената се сливат, вливат, отделят или разделят, но при тези промени дейността им се запазва. В същия тълкувателен акт е посочено, че когато реорганизацията е свързана с намаляване на заетите с извършването на съответната дейност лица, което е довело до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, или до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности, тогава е налице съкращаване на щата за работниците или служителите, които заемат съответната длъжност. С оглед на това, съкращаването на щата е реално, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност се прехвърлят на други, запазени длъжности с различни, съществено различаващи се трудови функции. Това е така и в случаите, когато наред със закриването на щата се откриват нови щатове за длъжности с различни трудови функции, в който смисъл е и казуалната практика, израз на която е решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. дело № 2239/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.

По същество на касационното производство:

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно, тъй като съдът в отклонение от посочената практика е приел, че съкращаването на щата в случая не е реално, защото трудовата функция на длъжността „работник разсадник“ не е изцяло премахната, а продължава да се осъществява (макар и в намалени размери) от други служители, които изпращал директорът, например горските, а също и лесничеите, когато са свободни.

По делото е установено, че ищецът И. Н. е работил при ответното предприятие по трудов договор от 11.06.2019 г. като „работник разсадник“ до 16.07.2024 г., когато със Заповед № З-12-296/16.07.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. По старото щатно разписание за длъжността „работник разсадник“ били предвидени шест работни места, а по новото щатно разписание всичките шест длъжности са били съкратени. При тези данни обстоятелството, че разсадникът продължава да съществува физически, както и установеният от свидетелските показания факт, че дейността на съкратения ищец Н. да коси около фиданките с тример, била извършвана след уволнението му от други служители, не дават основание да се приеме, че съкращаването на щата не е реално, защото тази дейност не била преустановена изцяло. От показанията на свидетеля И. и от съпоставката с длъжностната характеристика за длъжността „работник разсадник“ е видно, че към момента на издаване на процесната уволнителна заповед необходимостта от осъществяването на дейността е била отпаднала, за което е показателно и това, че към същата дата от всички шест длъжности по щатното разписание заета е била само една. Разсадникът не реализирал печалби, от години нямало търсене на фиданки, наличните са били засадени предишни години от наети за целта работници, много от посадените изсъхнали, а за останалите ищецът се грижел, като част от тях обработвал с култиватор, а друга част – с тример, два пъти месечно, и то когато метеорологичните условия го позволяват. Преди процесното уволнение за тези дейности на ищеца помагали и други лица, вкл. ръководителят на разсадника, а след това идвали горските и лесничеите, когато са свободни, които изпращал директорът. Това възлагане на отделни функции, обаче, не означава, че съкращаването на щата не е реално. Работодателят може както да съчетае съществено различаващи се трудови функции на две длъжности по щатното разписание в една нова, така и да възложи трудови функции на една длъжност, която се премахва от щатното разписание, на работници или служители с друга, съществено различаваща длъжност. При тази последна форма на трансформация от старото щатно разписание се премахват една или повече длъжности, без да се създават нови. Същественото в случая е, че с премахването на шестте бройки „работник разсадник“ от общия брой на работниците в Разсадника, всички щатни бройки за длъжността са били заличени, което очертава фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т.2 КТ. С оглед премахването на всичките шест щатни бройки за длъжността по новото щатно разписание, работодателят не е имал задължение да извършва подбор, а предвид заболяването, от което е страдал ищецът, попадащо под закрилата на чл.333, ал. 1, т.3 КТ, той е поискал и получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение за законосъобразността на уволнението е обстоятелството, че според Експертното решение на ТЕЛК от 24.01.2023 г. при определената 60 % трайно намалена работоспособност на ищеца, работата на заеманата до уволнението длъжност е била неподходяща за него, тъй като трудовото правоотношение в случая е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, а не на това по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или здравни противопоказания.

По посочените съображения визираното в заповедта уволнително основание е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Ето защо, въззивното решение следва да се отмени и вместо него предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени сторените във въззивното и касационното производство разноски, според формулираното от него искане, в размер на 1300 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 740 от 18.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1236/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Т. Н. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място] против ТП „Държавно горско стопанство – К.“ с БУЛСТАТ-*** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му със Заповед № З-12-296/11.06.2019 г., за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност „работник разсадник“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 16.07.2024 г. до 16.01.2025 г. в размер на 6514.56 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА И. Т. Н. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на ТП „Държавно горско стопанство – К.“ с БУЛСТАТ-*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1300 евро, представляваща сторени съдебни разноски във въззивното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.