Позоваване на придобивна давност спрямо неучаствали в предходно дело лица

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 3601 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

гр.София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3601 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д. срещу решение № 2563 от 26.04.2024 г. по в.гр.д.№ 13334 от 2022 г. на Софийския градски съд, възз, II- Г състав за потвърждаване на решение № 20052309 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 48613 от 2019 г. на Софийския районен съд, първо г.о., 118 състав само в частта, с която е отхвърлен евентуално предявеният от Б. С. Д. срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Д. върху следния имот: 1/2 ид.ч. от тавански етаж на къща, находяща се в [населено място], С. о.- район „И.“, [улица], заснет в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-28 от 03.04.2012 г. на ИД на АГКК като самостоятелен обект с идентификатор *** и с площ 118,70 кв.м., придобита на основание давностно владение за периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г.

С определение № 3127 от 17.06.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Преклудира ли се възможността на владелеца на недвижим имот, в последващ процес да прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо лица, които не са участвали в предходно водено от вещноправния ползувател срещу този владелец производство по чл.108 ЗС ?

В проведеното открито съдебно заседание Б. С. Д. поддържа жалбата. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение и моли то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение за уважаване на предявения от нея иск за собственост.

Ответниците по касационната жалба Х. И. Ц. /лично и като наследник на починалите в хода на касационното дело ответници В. Г. Д. и Ц. Н. Ц./ и Г. Ц. Ц. /също конституиран като наследник на починалите в хода на касационното дело ответници В. Г. Д. и Ц. Н. Ц./ оспорват жалбата. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Х. Е. Д. и Н. Е. Д. /конституирани като наследници на починалата в хода на касационното дело ответница В. Г. Д./ заявяват, че не оспорват жалбата.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по поставения правен въпрос приема следното: По предявен срещу него иск за собственост владелецът е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу иска, включително да направи възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за имота. В последващ процес между същите страни възможността на владелеца да се позове на придобивна давност за същия период на владение е преклудирана. Когато обаче последващият процес е с други страни /лица, които не са били страни по предходното дело, техни необходими другари или лица, спрямо които решението по това дело има сила на пресъдено нещо съгласно чл.298 ГПК/, правото на владелеца да се позове на придобивна давност не е преклудирано. Затова и в конкретната хипотеза, доколкото собственикът не е необходим другар на вещния ползувател по водено от него дело по чл.108 ЗС срещу владелеца, в последващ процес по спор за собственост върху същия имот между собственика и владелеца, не е преклудирана възможността владелецът да направи възраженията, които не е направил във воденото от вещния ползувател дело.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА ЖАЛБАТА: Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. са предявили срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото им на собственост върху следния имот: 1/2 ид.ч. от тавански етаж на къща, находяща се в [населено място], С. о.- район „И.“, [улица], заснет в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-28 от 03.04.2012 г. на ИД на АГКК като самостоятелен обект с идентификатор *** и с площ 118,70 кв.м., придобита на основание давностно владение,осъществявано в периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г.

По делото е било установено, че общият наследодател на страните Н. Ц. Д. е починал на 07.12.2005 г. и е оставил за наследници съпругата си В. Г. Д., сина си Ц. Н. Ц. и наследниците на починалия му през 2001 г. син Е. Н. Д.- съпругата Б. С. Д. и синовете Х. Е. Д. и Н. Е. Д..

По силата на нотариален акт № 137 от 14.06.1977 г. Н. Ц. Д. и съпругата му В. Г. Д. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност празно дворно място, находящо се в [населено място], С. о., район „И.“, [улица].

През 1984 г. Н. Ц. Д. и съпругата му В. Г. Д. са учредили на синовете си Ц. Н. Ц. и Е. Н. Д. правото на строеж в това дворно място на два жилищни етажа от сграда, над приземието, отредено за гараж: ет.1 на Ц. Ц. и ет.2 на Е. Д..

През 1987 г., при реализирането на това право на строеж братята изградили и тавански етаж на сградата. Тъй като обаче таванският етаж представлявал самостоятелен обект на собственост и бил изграден извън обема на учреденото право на строеж, на основание чл.92 ЗС той е станал собственост на собствениците на земята В. Г. Д. и Н. Ц. Д..

С акт от 02.08.1999 г. таванският етаж е бил признат за незаконен строеж, а с акт № 12 от 22.08.2002 г. на Главния архитект на София, район „Искър“ е бил узаконен.

Непосредствено след узаконяването на таванския етаж, с нотариален акт № 001 от 20.11.2002 г. Н. Ц. Д. и съпругата му В. Г. Д. са продали етажа на сина им Ц. Н. Ц.. Покупко-продажбата е извършена по време на брака на Ц. Н. Ц. с Х. И. Ц., сключен на 06.07.1980 г., поради което таванският етаж е станал тяхна съпружеска имуществена общност. При тази продажба прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху таванския етаж заедно и поотделно, докато са живи.

С решение от 23.04.2004 г. по гр.д.№ 731 от 2003 г. на Софийския районен съд, ГК, 48 състав, оставено в сила с решение от 22.02.2005 г. по гр.д.№ 3425 от 2004 г. на Софийския градски съд и решение № 2826/05 от 13.12.2005 г. по гр.д.№ 1209 от 2005 г. на Върховния касационен съд, четвърто „а“ гражданско отделение, Ц. Н. Ц. е бил осъден на основание чл.76 ЗС да върне на Х. Е. Д. и Б. С. Д. владението върху източното жилище, находящо се на таванския етаж от сградата, отнето им по скрит начин на 03.10.2003 г. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и по образуваното изп.д.№ 20067880400142, на 12.07.2006 г. е извършен въвод във владение.

На 23.12.2004 г. Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. са предявили срещу Н. Ц. Д., В. Г. Д. и Х. И. Ц. иск по чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост, придобито на основание давностно владение и за осъждане на ответниците да им предадат 1/2 ид.ч. от таванския етаж от сградата с площ от 60 кв.м. и селскостопанска постройка от 32 кв.м. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 4839 от 2005 г. на Софийския районен съд, ГК, 29 състав, завършило с решение от 21.07.2006 г. за отхвърляне на исковете. Решението е оставено в сила с решение от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 663 от 2007 г. на Софийския градски съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 46 от 21.01.2011 г. по гр.д.№ 1478 от 2010 г. на ВКС, второ г.о.

С искова молба вх.№ 10966 от 17.07.2014 г. В. Г. Д. е предявила срещу Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на източната част от таванския етаж и за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване през периода от 01.02.2011 г. до 15.07.2014 г. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 39270 от 2014 г. на Софийския районен съд, 37 състав, по което е било постановено решение от 07.12.2017 г. Делото е завършило с влязло в сила решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 156 от 2021 г. на ВКС, ГК, първо г.о., с което по същество исковете са били уважени.

При тази фактическа обстановка и с оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, неправилно е приетото от въззивния съд, че правото на Б. Д., Х. Д. и Н. Д. да се позоват на изтеклата в тяхна полза придобивна давност за периода от 03.10.2003 г. до 03.10.2013 г. е преклудирано, защото не се били позовали на тази давност в производството по гр.д.№ 39270 от 2014 г. на Софийския районен съд, страна по което дело не са били ответниците Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц..

Неправилно е и приетото, че правото на ищците да се позоват на придобиване на собственост по давност за горепосочения период е преклудирано и по отношение на ответницата В. Г. Д. /страна по гр.д.№ 39270 от 2014 г. на Софийския районен съд/, тъй като предметът на настоящото дело е различен от предмета на гр.д.№ 39270 от 2014 г.: предмет на настоящото дело е правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от процесния тавански етаж, а предмет на гр.д.№ 39270 от 2014 г. е било вещното право на собственост на В. Д. и то върху реална, а не идеална част от таванския етаж /източната част от етажа/.

Поради това въззивното решение по предявения от Б. С. Д. срещу Х. И. Ц. и Ц. Н. Ц. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си по закон Г. Ц. Ц. и Х. И. Ц./ установителен иск за собственост следва да се отмени като неправилно- постановено в нарушение на процесуалния закон. На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяната на решението, делото по този иск следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след като обсъди събраните по делото доказателства следва да се произнесе по основателността на твърдението на Б. Д., че е собственик на 1/6 ид.ч. от таванския етаж, поради осъществявано от нея и двамата й синове съвладение през периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г. Предвид липсата на посочване в исковата молба кой от тримата ищци каква част от общо претендираната 1/2 ид.ч. от таванския етаж е придобил по давност, въз основа на твърденията в обстоятелствената част на молбата и на основание чл.30, ал.2 ЗС ВКС приема, че тримата ищци претендират за собственост по давност всеки по 1/6 ид.ч. от таванския етаж. Поради това, след като решението по иска на Б. Д. и двамата й синове за претендираната общо 1/2 ид.ч. от таванския етаж е било обжалвано пред ВКС само от Б. Д., то делото е останало висящо само по иска на Б. Д. за 1/6 ид.ч. от тавана.

Що се отнася до решенията на първоинстанционния и на въззивния съд по иска на Б. С. Д. срещу В. Г. Д. /починала в хода на касационното дело и заместена от наследниците й по закон Х. Е. Д., Н. Е. Д., Г. Ц. Ц. и Х. И. Ц./ с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, тези решения в горепосочената част следва да бъдат обезсилени като недопустими, поради следното: Касае се за предявен установителен иск за собственост, предпоставка за чиято допустимост е наличието на правен интерес за ищеца да предяви такъв иск. В случая ищцата Б. Д. е обусловила правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу В. Д. с обстоятелството, че В. Д. разполага с легитимиращ я документ /нотариален акт/ за притежаване на вещно право на ползване върху таванския етаж, част от който ищцата е твърдяла, че е придобила по давност. След направения от В. Д. по реда на чл.100 от ЗС отказ от правото на ползване /с писмена декларация, вписана в Службата по вписванията вх.№ 2800 от 21.01.2025 г./ В. Д. вече не се легитимира като притежател на това ограничено вещно право, поради което е отпаднал и правният интерес на Б. Д. да предяви установителен иск за собственост срещу тази ответница. Дори и В. Д. да не се бе отказала от вещното си право на ползване, към настоящия момент пак не би бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо наследниците й, поради следното: След смъртта на В. Д. /починала в хода на касационното дело на 09.08.2025 г./, съгласно чл.59, ал.1 ЗС запазеното от нея с нотариалния акт № 001 от 20.11.2002 г. вещно право на ползване върху таванския етаж е прекратено. Тоест, наследниците на В. Д. не са наследили от нея това ограничено вещно право, съответно- не се легитимират като негови притежатели. Доколкото съдът е длъжен да следи за допустимостта на иска във всяко положение на делото, настоящият състав на ВКС също следва да съобрази отпадането на правния интерес на Б. Д. за предявяване на установителен иск за собственост срещу В. Д. /а след смъртта й срещу нейните наследници/ и съответно на това да обезсили постановените по този недопустим иск първоинстанционно и въззивно решение.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2563 от 26.04.2024 г. по в.гр.д.№ 13334 от 2022 г. на Софийския градски съд, възз, II- Г състав за потвърждаване на решение № 20052309 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 48613 от 2019 г. на Софийския районен съд, 118 състав В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен евентуално предявеният от Б. С. Д. срещу Х. И. Ц. и Ц. Н. Ц. /починал в хода на касационното дело и заместен от наследниците му по закон Х. И. Ц. и Г. Ц. Ц./ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Б. Д. върху следния имот: 1/6 ид.ч. от тавански етаж на къща, находяща се в [населено място], С. о., [улица], заснет в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-28 от 03.04.2012 г. на ИД на АГКК като самостоятелен обект с идентификатор *** и площ 118,70 кв.м., придобита на основание давностно владение за периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г., както и в частта за присъдените разноски, като ВРЪЩА делото В ТЕЗИ ЧАСТИ за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО решение № 2563 от 26.04.2024 г. по в.гр.д.№ 13334 от 2022 г. на Софийския градски съд, възз, II- Г състав за потвърждаване на решение № 20052309 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 48613 от 2019 г. на Софийския районен съд, първо г.о., 118 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен евентуално предявеният от Б. С. Д. срещу В. Г. Д. / починала в хода на касационното дело и заместена от наследниците й по закон Х. Е. Д., Н. Е. Д., Г. Ц. Ц. и Х. И. Ц./ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Б. Д. върху следния имот: 1/6 ид.ч. от тавански етаж на къща, находяща се в [населено място], С. о., [улица], заснет в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-28 от 03.04.2012 г. на ИД на АГКК като самостоятелен обект с идентификатор *** и площ 118,70 кв.м., придобита на основание давностно владение за периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

В останалата част /по предявените от Х. Е. Д. и Н. Е. Д. искове по чл.124, ал.1 ГПК/, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано от тези ищци.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.