Прекъсване на погасителната давност при прекратено по право изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002

гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3008 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Параходство БМФ“ АД [населено място], подадена чрез юрисконсулт П. К., срещу въззивно решение № 75/23.05.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 172/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 313/14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2214/2021 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е уважен, предявения срещу касатора иск по чл.439 от ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. Г. К. няма подлежащи на изпълнение парични задължения към ответника „Параходство БМФ“ АД, за сумата от 142 977,42 лв., като част от задължението от общо 145 380 лв. по издаден на 10.05.2006 г. в полза на ответника срещу ищеца изпълнителен лист по в.т.д. №126/2006 г. на ВАпС, поради погасяване на задължението по давност, за което вземане е налице висящо изп.д. № 426/2021 г. на ЧСИ Л. С..

В касационната жалба са изложени доводи и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответникът по жалбата Н. Г. К., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 50025/31.10.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, извършено изпълнително действие от съдебния изпълнител, по искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

По въпроса е даден отговор в т. 3 Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, като е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с определение от 09.05.2006 г. по в.т.д. №126/2006г., по описа на ВАпС ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство БМФ" ЕАД, сумата 145 380 лв. (преди получена по изп. лист от 27.01.2005 г. по в.т.д. № 38/2004 г. на ВОС, решението по което било отменено). На 10.05.2006 г. бил издаден изпълнителен лист за сумата, въз основа на който било образувано изп. д. № 12219/2006 г. на ДСИ при ВРС. В периода от 2006 г. до 2012 г. Били извършвани изпълнителни действия, в това число събирани и суми от длъжника. На 01.06.2012 г. по делото наложена възбрана върху 1/2 част от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на [улица] - вписана на същата дата. В периода 01.06.2012 г.- 08.02.2018 г. не били извършвани изпълнителни действия. Такива били предприети от ДСИ на 08.02.2018 г. и 16.02.2018 г. - наложени запори на банкови сметки и на акции на длъжника. На 09.02.2021 г. съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. През м. 02.2021 г. било образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист - изп. д. № 426/2021 г. на ЧСИ Л.С..

За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че давността за вземането е петгодишна, като същата е била спряна при висящността на изпълнителния процес изп. д. № 12219/2006 г. /с оглед разрешението дадено с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС/. Посочил е, че от изпълнителното действие възбрана на недвижим имот на 01.06.2012 г. по делото не са били извършвани изпълнителни действия до 08.02.2018 г. - наложен запор. Приел е, че от 01.06.2012 г. до 01.06.2014 г. е изтекъл и предвидения в чл. 433, ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на 01.06.2014 г. и е без значение, че съдебният изпълнител е издал нарочен акт за това едва на 09.02.2021 г. В съответствие с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г., въззивният състав е приел, че тъй като прекратяването било преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК по отношение на погасителната давност следва да се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г., че давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес - т. е. до 01.06.2014 г., и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 01.06.2014 г., а не от последното изпълнително действие.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Въззивният съд неправилно е приложил чл. 116, б. „в“ ЗЗД, приемайки, че при прекратен изпълнителен процес, извършените през 2018 г. /по искане на взискателя/ изпълнителни действия, не могат да бъдат зачетени и не прекъсват давността като извършени след настъпилата перемпция. Поради това е достигнал до неправилен извод, че петгодишната погасителна давност е изтекла на 01.07.2019 г., и тъй като новото изпълнително дело било образувано едва през 2021 г., е приел искът по чл. 439 ГПК за основателен.

Касационната инстанция е длъжна да отмени решението и да реши спора по същество. С оглед установеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав приема, че по изп. д. № 12219/2006 г. на ДСИ /образувано на 30.06.2006 г./ на 01.06.2014 г. е било осъществено основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към тази дата се прилага ППлВС № 3/1980 г., а погасителната давност не е текла до момента на прекратяване на делото /ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС и разясненията в т. 3 Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС/. От 01.06.2014 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД, която не е изтекла до 31.01.2018 г., когато взискателят е поискал съдебният изпълнител да приложи нови изпълнителни способи – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Сосиете Женерал Експресбанк“, както и запор върху 25 бр. акции в „Българска холдингова компания“ АД /въз основа на молбата, от страна на ДСИ на 08.02.2018 г. и 16.02.2018 г., са били наложени запори на банкови сметки и на акции на длъжника/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. В случая взискателят е направил искане за прилагане на нов способ, а въпреки настъпилата перемпция съдебният изпълнител не може да откаже да приложи поискания нов способ. Той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Направеното искане е прекъснало давността - чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо че по него съдебният изпълнител не е образувал ново дело. Започналата да тече нова давност, отново е прекъсната на 12.02.2021 г., когато след връщане на изпълнителния лист на взискателя /съгл. протокол от 11.02.2021 г. по прекратеното изп. д. № 12219/2006 г. на ДСИ/, по молба на последния е било образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист - изп.д. № 426/2021 г. на ЧСИ Л. С. с рег. № 895 с РД-ВОС. С молбата от 12.02.2021 г. по новообразуваното № 426/2021 г. взискателят е поискал да бъдат приложени определени изпълнителни способи и налагане на обезпечителни мерки, като от 12.02.2021 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД, която не е изтекла.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са всички направени от ответника по делото разноски. Пред първата инстанция няма извършени такива. Пред втората инстанция направените се изразяват в заплатена държавна такса в размер на 2859,55 лв., а пред настоящата – в заплатена държавна такса в размер на 2889,55 лв.

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК настоящият състав определя възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред трите инстанции в размер на по 200 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 75/23.05.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 172/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], срещу „Параходство БМФ“ АД [населено място], с ЕИК-103002674, иск с правно основание чл.439 от ГПК, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. Г. К. няма подлежащи на изпълнение парични задължения към ответника „Параходство БМФ“ АД, за сумата от 142 977,42 лв., като част от задължението от общо 145 380 лв. по издаден на 10.05.2006 г. в полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д. №126/2006г. на ВАпС, поради погасяване на задължението по давност, за което вземане е налице висящо изп.д. № 426/2021 г. на ЧСИ Л. С. с рег. № 895 с РД-ВОС.

ОСЪЖДА Н. Г. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Параходство БМФ“ АД [населено място], с ЕИК-103002674 разноски по делото, в общ размер на 5749,10 лв., както и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да му заплати сумата 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.