Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2026
Отмяна на влязло в сила решение поради неназначаване на особен представител
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданин иска отмяна на влязло в сила решение, с което е осъден да заплати суми за топлинна енергия, тъй като не е могъл да участва в производството. Върховният касационен съд установява, че съдът е призовал ответника чрез залепване на уведомление, но не му е назначил особен представител. Поради нарушаване на процесуалните правила ВКС отменя решението и връща делото за ново разглеждане.
Какво приема съдът
Когато призоваването се извършва чрез залепване на уведомление и страната не се яви да получи книжата, съдът е задължен да ѝ назначи особен представител; пропускът да се стори това лишава страната от участие и е основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеособен представителзалепване на уведомлениелишаване от участиепризоваване
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 02.06.2026 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1058 по описа за 2026 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Ч. В. П., чрез адв.Г. за отмяна на влязло в сила решение № 20148975/30.06.2021 г. по гр.д. № 27180/2020 г. на Софийски районен съд, 177 състав, с което е признато за установено, че молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 187,65 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 2, ведно със законната лихва от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане; 102,84 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.02.2020 г.; 26,31 лв.- цена на такса дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане. Със същото решение молителят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 652,70 лв. – разноски за производството. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, тъй като молителят не е бил редовно призован както за първото открито съдебно заседание, така и за последвалите такива и по този начин е бил лишен от възможност да участва в процеса. Дори и да се приеме, че процедурата по чл.47, ал.1 ГПК за призоваване на ответника чрез залепване на уведомление да е била редовна, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, но не е сторил това. Излага твърдение, че за решението на Софийски районен съд е узнал на 22.08.2025 г. когато е получил по ел.поща писмо с предмет „нотификация на запор“, изпратено от отдел Управление на запори на „Уникредит Булбанк“ по изп. дело № 20258530400898 по описа на ЧСИ А. Д., образувано на основание изп.лист, издаден по гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав за сумата на разноските, присъдени на „Топлофикация София“ ЕАД с решение № 20148975/30.06.2021 г. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на молителя поддържа молбата за отмяна и моли влязлото в сила решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, тъй като доверителят му е бил лишен от възможността да участва в производството, поради нарушение на нормите на чл.47, ал.1-6 ГПК. Претендират се сторените разноски за производството по чл.303 и сл. ГПК Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирана е молба, в която се поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени изложените в молбата доводи във връзка със соченото основание за отмяна и данните, съдържащи се в приложеното към настоящото производство гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, намира за установено следното: В случая молителят се позовава на нормата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, според която отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Конкретно в молбата се сочи, че молителят е бил лишен от възможност да участва в производството пред Софийски районен съд, тъй като не е бил редовно призован както за първото открито съдебно заседание, така и за последвалите такива, а дори и да се приеме, че процедурата по чл.47, ал.1 ГПК за призоваването му чрез залепване на уведомление да е била редовна, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК – да му бъде назначен особен представител, но не е сторил това. Видно от приложеното гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, преписи от исковата молба и приложенията е връчен на молителя на 09.07.2020 г. лично. Последният не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Определението от 23.09.2020 г. по чл.140 ГПК, в което съдът е указал на страните последиците от неизпълнение на задължението за уведомяване по чл.41, ал.2 ГПК не е връчено на молителя-ответник в производството пред Софийски районен съд, като призовката е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че на адреса има жилищен комплекс, като достъпа до него е ограничен. Съдът е разпоредил повторно връчване на същия адрес, тъй като на ответникът вече е получавал книжа по делото на посочения адрес. Последното е било неуспешно, като връчителят отново е посочил, че няма достъп до адреса и е поискал неговото уточняване. В насроченото за 23.01.2020 г. открито съдебно заседание, при тези данни съдът е приел, че ответникът не е редовно уведомен за заседанието и не е дал ход на делото. Призовките до ответника за следващото открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. отново са върнати в цялост с искане на връчителя за уточняване на адрес. В открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. отново не е даден ход на делото поради нередовното призоваване на ответника, като съдът е разпоредил представяне на справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Така е представена по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г., от която е видно, че постоянен и настоящ адрес на ответника е [населено място], район Лозенец, [улица], вх.А, ет.3, ап.7. Призовката за новата дата на откритото съдебно заседание – 29.03.2021 г. отново е върната в цялост с отбелязване, че връчителят е посетил адрес на 22.02.2021 г., на 04 и на 18.03.2021 г. в различно часово време на деня, но входът на блока е с ограничен достъп, като съседи са му отказали даване на информация. В откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. ход на делото отново не е даден поради нередовното призоваване на ответника, като съдът е разпоредил изискване на справка от НОИ за адрес по месторабота. Според приетата такава, не са открити данни за трудови договори за ответника. Последвали са указания на съда за връчване на постоянния и настоящ адрес на ответника за насроченото за 10.05.2021 г. съдебно заседание. Призовките отново са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на 03, 19 и 27 април, както и на 02 май в различно часово време и отново не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на ответника, като съдът е разпоредил връчването да се извърши по реда на чл.47, ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление на входната врата. Призовката за насроченото открито съдебно заседание за 7.06.2021 г. е връчена чрез залепване на уведомление на входната врата на 19.05.2021 г. В срока по чл.47, ал.2 ГПК ответникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата. В открито съдебно заседание на 7.06.2021 г. съдът е дал ход на делото, макар и да е приел, че ответникът е „нередовно уведомен“, събрал е допуснатите доказателствени средства и е дал ход на устните състезания. От данните по делото е видно, че уведомяването на ответника за открито съдебно заседание на 7.06.2021 г. е връчена чрез залепване на уведомление на входната врата на 19.05.2021 г., т.е. извършено е по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като в двуседмичния срок по ал.2 на същата разпоредба, последният не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата, поради което съобщението се счита за редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК. При редовност на връчването, съдът е бил длъжен да разпореди прилагане на съобщението към делото и да назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Съдът обаче не е изпълнил задълженията си по чл.47, ал.6 ГПК и по този начин е лишил ответника от възможност да участва в делото, поради нарушаване на императивната норма на чл.47, ал. 6 ГПК, изискваща при редовност на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съобщението да се приложи към делото и да се назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна, доколкото е налице първата хипотеза на чл.303, ал.1, т.5 ГПК – вследствие на нарушаване на съответните правила молителят – ответник е бил лишен от възможност да участва в делото. По изложените съображения, влязлото в сила първоинстанционно решение следва да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повторното разглеждане на делото следва да започне с насрочване на делото за открито съдебно заседание за събиране на допуснатите доказателствени средства. Разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени от молителя в настоящото производство следва да се присъдят с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото – т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК. По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК по молба на Ч. В. П., чрез адв.Г., влязлото в сила решение № 20148975/30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.