Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение по ревандикационен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 542

гр. София, 16.09.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдията Николова гражданско дело № 425 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 276987 от 1.06.2023 год., подадена от „Тома строй“ ЕООД, /в несъстоятелност/, чрез синдика А. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което молителят е осъден да предаде на К. С. Д. на основание чл. 108 ЗС владението върху описания апартамент в [населено място], [улица].

В молбата за отмяна молителят се позовава на ново доказателство – удостоверение № 3223 от 12.05.2023 год., издадено от ЧСИ М. М. по изп. д. № 823/2018 год., което удостоверява датата на запечатване на процесния апартамент и липсата на инициирана от синдика на дружеството процедура по чл. 652 ТЗ по вдигане на поставените печати. Това доказателство опровергавало извода на съда в атакуваното решение, че дружеството е било във фактическа власт на апартамента, което обосновало уважаване на ревандикационния иск срещу него. Молителят поддържа още, че като ответник в производството по предявения иск по чл. 108 ЗС не е имал тежестта да установява отрицателния факт, че не владее имота, при положение, че доказателствената тежест за него се носи от ищеца. Затова и не е ангажирал доказателства в тази насока извън събраните такива за запечатване на имота от ЧСИ, и то на друга дата. Въпреки липсата на пълно главно доказване от ищцата на факта на владението на имота и при неправилно възприемане на събраните доказателства, въззивният съд приел, че владението на имота е предадено на дружеството, сега молител и уважил ревандикационния иск на ищцата К. Д. срещу него.

С оглед сега представеното удостоверение от ЧСИ молителят иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на 17.03.2023 год. въззивно решение в осъдителната му част.

Ответницата по молбата за отмяна К. С. Д. оспорва същата по съображения за липса на релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Представеното удостоверение не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не удостоверява нови обстоятелства, които да не са съществували при разглеждане на делото и да не са били известни, поради което и иска молбата за отмяна да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените разноски.

Същото становище се поддържа и от ответника „ОББ“ – АД в представения писмен отговор, както и от третото лице, помагач ЧСИ М. Б. в открито съдебно заседание, чрез пълномощника му адв. Р. К.. В представената писмена защита се сочи, че молителят не е бил в невъзможност да се снабди с представеното сега удостоверение по време на висящността на делото, като се оспорва и поддържаната от молителя теза за непредставяне на доказателства за липса на владение поради липса на доказателствена тежест, тъй като същото представлява субективна преценка на страната за провеждане или не на насрещно доказване, а не обективна невъзможност да се представи това доказателство. Поддържа се и довод, че представеното удостоверение не е от съществено значение за делото. Третото лице, помагач претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък.

С определение 809 от 23.02.2024 год. по настоящето дело, постановено в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С атакуваното решение № 405 от 23.03.2022 год. по гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд е отменено решение № 3399 от 8.06.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 7.12.2020 г., постановени по гр. д. № 8151/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Д. срещу „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 108 ЗС, в осъдителната му част за предаване владението върху имота, като вместо това въззивният съд е осъдил „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) да предаде на К. С. Д. на основание чл. 108 ЗС владението върху недвижим имот, представляващ апартамент без описан номер по нотариален акт, на 2-ри надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален акт: от изток - двор, от запад - двор, от север - стълбище и двор, и от юг - И. и Н. Т., отгоре - таванско помещение, отдолу - апартамент на Д. Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изток - двор, запад - коридор, север - двор, и юг - зимнично помещение на И. и Н. Т., заедно с таванско помещение без описан номер и площ по нотариален акт, при съседи: изток - двор, запад - коридор, север - двор, и юг - таванско помещение на И. и Н. Т., заедно с 1/9 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес по схема от кадастъра: [населено място], район „Т.“, [улица], ет. 3, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, с прилежащи части: зимнично помещение, таванско помещение и 1/9 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори в сградата: на същия етаж - *****, под обекта - *****; потвърдено е първоинстанционното решение в установителната част на иска по чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на К. С. Д. върху гореописания имот. Прието е, че К. Д. е собственик на имота на основание постановление за възлагане от 4.02.2016 год. по извършената по изп. д. № 887/2014 год. на ЧСИ М. Б. публична продан. Съдът е приел, че имотът е бил предмет на договорна ипотека от 19.12.2009 год. по нот. акт № 55/2009 год. за обезпечаване вземането на банката, кредитор по банков кредит, установено е и наличие на встъпване в дълг и редица прехвърлителни сделки, вследствие на които имотът е придобит от дружеството „Тома строй“ ЕООД, длъжник в образуваното от банката изпълнителното производство. Върху имота била вписана и възбрана – на 12.11.2009 год. по искане на банката.Установено е по делото въз основа на събраните доказателства, че с решение № 93 от 27.07.2016 год. по т. д. № 105/2016 год. на Плевенския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Тома строй“ ЕООД, а с решение от 3.01.2017 год. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност. С определение № 634 от 5.08.2016 год. съдът по несъстоятелността е разрешил продължаване на изпълнителното производство по образуваното изп. дело - № 887/2014 год., както и по друго с № 826/2009 год., като изпълнителните действия са продължили и след отмяната на горното определение на 16.01.2017 год. с определение № 56. С определение № 818 от 18.10.2017 год. на основание чл. 642 ТЗ е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 887/2014 год., а с определение от 7.06.2018 год. е дадено разрешение на синдика да извърши продажба на имущество от масата на несъстоятелността на дружеството. Въззивният съд обсъдил представената преписка по изп. д. № 823/2018 год. на ЧСИ М. М. и установил, че с протокол от 8.06.2018 год.е извършен опис и запечатване на имотите по обезпечителната заповед от 7.06.2018 год.по т. д. № 105/2016 год. на ОС-Плевен. С договор за покупко-продажба от 13.11.2018 год. по нот. акт № 128/2018 год. дружеството, чрез синдика прехвърлило собствеността върху спорния имот на трето лице. По основния спорен въпрос дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимия имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане, въззивният съд приел, че постановлението за възлагане на имот в изпълнително производство, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото е противопоставимо на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение, като в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. Съдът се е позовал на неприложимост на разпоредбата на чл. 646 ТЗ, постановлението за възлагане е породило вещнопрехвърлителен ефект и ищцата се легитимира като собственик на имота. Ответникът владее имота без правно основание, за което съдът се е позовал на протокола от 8.06.2018 год. на ЧСИ М. М. за извършен опис и запечатване на имоти, вкл. и процесния, въз основа на които съображения е приел искът по чл. 108 ЗС за основателен.

По молбата за отмяна настоящият състав на ВКС приема следното:

Писменото доказателство, на което се основава молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е удостоверение № 3223 от 12.05.2023 год. по изп. д. № 20187860400823 на ЧСИ М. М., което установява две обстоятелства – че въз основа на обезпечителна заповед от 7.06.2018 год. по търг. д. № 105/2016 год. на Плевенския окръжен съд е наложена обезпечителна мярка, с която синдикът на „Тома Строй“ ЕООД /н./ е овластен, със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и техническо лице /ключар/, да смени ключалката и заключващите механизми на външната входна врата на сградата в [населено място], [улица] на процесния апартамент на втори надпартерен етаж, както и че на 8.06. и 15.06.2018 г. е постановено запечатване на основание чл.650, ал.1, вр. чл.651 ТЗ в изпълнение на обезпечителната заповед и че синдикът не е предприел действия по чл.652 ТЗ по вдигане на поставените печати.

Това писмено доказателство не е ново по смисъла на релевираното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и тъй като не установява нови обстоятелства, които да не са били известни при разглеждане на делото в инстанциите по същество. В хода на разглеждане на спора са представени писмени доказателства по изпълнителното производство - обезпечителна заповед от 7.06.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което синдикът на „Тома Строй“ ЕООД /н./ е овластен да извърши запечатване на процесното жилище в [населено място], [улица], както и протокол от 08.06.2018 г. по изп. д. № 20187860400823 на ЧСИ М. М., с което е извършен опис и запечатване. Тези доказателства са относими единствено към обстоятелството кой осъществява фактическата власт върху процесния имот, т.е. към третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС и нямат никакво отношение към собствеността на имота и съответно – към установителната част на влязлото в сила решение. Наличието им по делото изключва възможността това решение да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС. Вярно е, че молителят, като ответник по този иск, не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че не е във владение на спорния имот, тъй като печатите не са вдигнати, въпреки, че запечатването е по негово заявление и цитираната разпоредба му вменява задължение за това в посочения срок, но той е могъл да се защити срещу въззивното решение по чл.108 ЗС в осъдителната му част по реда на чл.280, ал.1 ГПК при касационното му обжалване, предвид липсата на данни по делото и на твърдения на другата страна за премахване на печатите по реда на чл.652 ТЗ. Такъв въпрос в изложението към касационната жалба не е бил поставен. Във всички случаи представеното „ново“ доказателство няма отношение към установителната част на решението по чл.108 ЗС относно принадлежността на правото на собственост, поради което и не отговаря на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното й поведение. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат.

Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на тях съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора.

В случая не са налице горните хипотези.

При този изход на делото на ответницата К. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5 788 лв., съгласно представените договор за правна помощ от 29.02.2024 год., пълномощно, преводно нареждане за горната сума и списък. Възражението за прекомерност на това възнаграждение, направено в съдебно заседание от синдика е неоснователно с оглед обема на осъществената защита по молбата за отмяна, с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на иска като база за определяне на минимален размер на адвокатското възнаграждение.

На третото лице-помагач не се дължат разноски, съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, а „ОББ“ АД не претендира такива.

По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 276987 от 1.06.2023 год., подадена от „Тома строй“ ЕООД, /в несъстоятелност/, чрез синдика А. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което молителят е осъден да предаде на К. С. Д. на основание чл. 108 ЗС владението върху описания апартамент в [населено място], [улица].

Осъжда „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 да заплати на К. С. Д. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4 сумата 5 788 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева/, представляваща направените в настоящето производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: