Частна експертиза след делото не е основание за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр. София, 11 февруари 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3146 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Д. В. Д. и Н. В. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 341/14.10.2019 г., допълнено в частта за разноските с решение № 492/12.12.2019 г., постановени по възз. гр. дело № 16/2019 г. на Русенския окръжен съд. С влязлото в сила въззивно решение е отменено първоинстанционното решение по делото и вместо него е признато за установено, че молителките дължат на Н. М. С. сумата 15 000 лв. – по 7 500 лв. всяка от тях, представляваща платена продажна цена от ищеца С. на наследодателката на молителките Д. Д. К. по предварителен договор за продажба на имот от 20.02.2011 г., поради разваляне на предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4926/2016 г. на Русенския районен съд.

В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. М. твърдят, че след приключването на делото са възложили на вещото лице И. С. извършването на комплексна почеркова и техническа експертиза, и същият съставил протокол № 20/ИСПЕ-038 от 29.07.2020 г., в който обективирал категорично заключение, че предоставените му за изследване три копия с нотариална заверка от процесния предварителен договор (каквото копие е представено и по делото) са неистински документи, предвид установена манипулация в съдържанието му. М. считат, че така извършената експертиза, респ. – съставеният за нея протокол са, съответно – ново обстоятелство, респ. – ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при разглеждането му не са могли да им бъдат известни. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в писмени бележки и в откритото съдебно заседание.

Ответникът по молбата за отмяна – ищецът по делото Н. М. С., в отговора си и в писмено становище излага доводи за процесуална недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата.

Както е прието в постановеното по делото определение № 302/06.11.2020 г., молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая, твърденията на молителките следва да се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това обстоятелство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Също така, не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и документ, който е поначало негоден да бъде приет като писмено доказателство по делото.

В случая е налице последната хипотеза. Представеният от молителките, като писмено доказателство – протокол № 20/ИСПЕ-038 от 29.07.2020 г., изготвен от И. Е. С. – вещо лице от списъчния състав на СГС, е новосъздаден (след приключване на делото) частен документ, обективиращ становището на експерта, че предоставените му за изследване от молителките три копия с нотариална заверка от процесния предварителен договор (каквото копие е представено и по делото) са неистински документи. Като целящ да замести заключение на съдебна експертиза, този новосъздаден частен документ, обективиращ извършването на възложена от молителките частна комплексна почеркова експертиза, по принцип е негодно доказателство (писмено доказателствено средство), а – още по-малко – ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е така, защото процесуалният закон изисква вещото лице да бъде назначено от съда (чл. 195 от ГПК); съдът да посочи предмета и задачите на експертизата, както и материалите, които да бъдат предоставени на експерта за изследване (чл. 197 от ГПК); вещото лице да бъде изслушано в открито съдебно заседание, в което да му бъде напомнена наказателната отговорност за даване на невярно заключение, страните да имат възможност да му зададат въпроси и да оспорят заключението му, и едва тогава съдът да извърши преценка дали да приеме последното като доказателство по делото (чл. 200 от ГПК). По тези съображения нито извършената частна експертиза, възложена от молителките, съставлява ново обстоятелство, нито съставеният за нея протокол № 20/ИСПЕ-038 от 29.07.2020 г., обективиращ становището на експерта И. С. относно истинността на предоставените му за изследване от молителките три копия с нотариална заверка от процесния предварителен договор, съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, още с отговора си на исковата молба по делото молителките (ответници в процеса) са твърдяли, че процесният предварителен договор не е подписан от тяхната наследодателка Д. К., поради което и това основно спорно обстоятелство по делото (също обект на изследване от частната експертиза) не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Всички останали доводи, изложени в молбата за отмяна, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, т.е. касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не са визирани в никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящото извънинстанционно отменително производство.

По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителките по делото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Д. и Н. В. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 341/14.10.2019 г., допълнено в частта за разноските с решение № 492/12.12.2019 г., постановени по възз. гр. дело № 16/2019 г. на Русенския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: