Приспадане на осигурителни обезщетения от обезщетението за неимуществени вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433

гр. София, 29.06.2026г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при участието на секретаря Р. Иванова

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3973/2023година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на А. Ю. М. , представлявана от адв.С. С. срещу решение № 92 от 15.05.2023г. по в. гр. д. № 1/2023 г. на Ловешки окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 321 от 21.07.2022г. по гр. д. № 1833/2021 г. на РС-Ловеч, е отхвърен иска на касаторката срещу „Т.“Ад/н/, представлявано от синдика Д. С., за разликата над присъдените 23 909,31 лв до присъдения на първа инстанция размер от 29 644лв , представляващ обезщетение за неимуществени вреди по чл.200, ал.1 КТ от претърпяна трудова злополука.

Касаторката обжалва решението в тази част ,като е изтъква оплаквания за незаконосъобразност и основания по чл. 281, т.3 ГПК в оспорване на решаващото съображение на възивния съд да приложи чл.200, ал.3 КТ като приспадне получените от ищцата обезщетения по общественото осигуряване за временна нетрудоспособност от дължимото и претендирано с иска обезщетение,което в случая е определено по справедливост в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди. По поставения от касаторката в тази връзка правен въпрос ,с определение №1218 от 12.03.2026г настоящият състав на ВКС е допуснал до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната от А. Ю. М. негова част, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение Окръжен съд –Ловеч е отхвърлил иска за разликата над присъдените 23 909,31 лв до присъдения на първа инстанция размер от 29 644лв ,както и в частта за разноските. ,В необжалвания от ищцата размер на сумата 29 644лв ,присъденото по иска с решение № 321 от 21.07.2022г. по гр. д. № 1833/2021 г. на РС-Ловеч е резултат от приспадане на получено плащане по застраховка /чл.200, ал.4 КТ/

В останалата част въззивното решение не е обжалвано.

Постъпил е отговор по касационната жалба ,чрез пълномощник адв Б. Е. Ответникът счита въззивното решение за правилно, а касационната жалба за неоснователна. Счита,че нормата на чл.200, ал.3 КТ е приложена законосъобразно от въззивния съд ,при нейно ясно съдържание, не следва да се влага различен смисъл.

Производството по делото е възобновено, след като с определение от 09.05.2024г на Върховен касационен съд, ІІІ е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2023 г. на ВКС, образувано за да се даде отговор на въпроса: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ?“С Тълкувателно решение от 05.03.2026г по тълк .д №1/2023г ОСГК е даден отрицателен отговор на поставения въпрос : Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ. Разяснено е, че разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ не урежда вреди в трудовото право различни от тези в останалите отрасли на правото.Затова при действащата редакция на нормата се дължи обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди. Това са различни видове вреди,при които, за да се ангажира отговорността на работодателя, трябва да е налице сключен между страните трудов договор и настъпила трудова злополука или надлежно установено професионално заболяване. Тези факти са общи за всички видове вреди, като по отношение на останалите релевантни за тях обстоятелства са налице различия ,което обосновава и различията в начина на определяне на дължимите се за всяка една вреда обезщетения, също различни за отделните вреди.Релевантните за определяне на обезщетението за един вид вреди факти, не са такива за друг вид, като не могат да бъдат съобразявани при последните.Системата на социалното осигуряване е един от способите за осигуряване на издръжка на осигуреното лице и членовете на семейството му при невъзможност то да осигури доходи вследствие настъпилия осигурен риск . Плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване. в обхвата на чл.11 и чл.12 от действащия към момента КСО, се припокриват с част от имуществените вреди ,за които работодателят дължи обезщетение при трудова злополука или професионално заболяване,а именно за пропуснатите ползи ,защото целта на тези плащания е да бъде компенсиран работникът или служителят за невъзможността да реализира доход по трудовото правоотношение, но не и като компенсация за претърпени вследствие на двата осигурителни риска неимуществени вреди.

Така даденото от ОСГК на ВКС тълкуване на нормата от Кодекса на труда е задължително за съдилищата.

Въззивното решение не е съобразено с приетото в Тълкувателно решение от 05.03.2026г по тълк .д №1/2023г ОСГК по поставения въпрос. Неправилно е приложен чл. 200, ал.3 КТ във вр. чл.200, ал.1 от КТ от въззивната инстанция, поради което касационната жалба е основателна.

Ангажирана е отговорност на ответника „Т.“АД(н) [населено място] с ЕИК[ЕИК], представлявано от постоянен синдик Д. С., да заплати обезщетение за неимуществените вреди претърпяни от ищцата А. Ю. М. в резултат на декларирана трудова злополука с вх. 384 от 22.10.2018г. на ТП на НОИ, станала на 18.10.2018 в цех „Заготовка” на ответното предприятие , което обезщетение е определено от съда съгласно чл. 52 ЗЗД в размер на 30 000 лева ,като с решението е отхвърлено възражение за намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал.2 КТ На основание чл.200, ал.4 КТ са приспаднати получени суми по договорна застраховка в размер 357 лева / /необжалвана част на решението,влязло в сила / С решението на Окръжен съд – Ловеч в обжалваната негова част е извършено последващо приспадане на така присъденото от първоинстанционния съд обезщетение с получено обезщетение за временна нетрудоспособност по чл.40,ал.2,вр.с чл.41 от КСО, в общ размер на сумата от 5734.69лв, за която разлика искът е отхвърлен.Размерът на полученото парично обезщетение за периода от 18.10.2018г. до 07.07.2019г. е установен с представено удостоверение № 10-00128230/17-01-2022 на НОИ.

Касиране на въззивното решение в една част се налага поради незаконосъобразното прилагане на чл.200, ал.3 КТ . Извършеното приспадане е незаконосъобразно.От настоящата инстанция следва да се постанови решение по същество, с което искът за претендираната при обжалването разлика от 5734.69лв бъде уважен като основателен и доказан, със законните последици Определеното обезщетение от 30 000 лева за установените по делото увреждания на здравето на ищцата в резултат на трудововата злополука, се приема и от настоящата инстанция като съответно на критерия в чл. 52 ЗЗД,но водещо се отчита ,че до размера на присъдените 23 909,31лева въззивното решение не е обжалвано от ответника по иска. В съдържанието на диспозитива на въззивното решение в тази част обаче настоящата инстанция констатира и допусната очевидна фактическа грешка – въззивният съд не е отразил формираната в мотивите си воля за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част до размера на сумата 23 909,31 лв, предмет на разгледаната въззивна жалба ,подадена от ответника по иска /въззивният съд е осъдил ответника да заплати държавна такса и разноски по чл.78, ал.6 ГПК предвид тази сума, като е приел жалбата за неоснователна в тази част , /

При този изход на делото в настоящата инстанция, следва да бъдат присъдени разноски на ищцата по делото и касатор А. Ю. М.. За настоящата инстанция следва да се присъдят установените в размер на 1200 лева платено адвокатско възнаграждение,с равностойност 613,55 евро . За първа инстанция следва да се присъдят разноски в полза на ищцата съразмерно ,в установен размер 1151,17лв, в равностойност 591,65 евро.За въззивна инстанция следва да се присъдят в полза на ищцата разноските за адвокатска защита в размер на 3012лева , в равностойност 1540 евро. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение , както правилно е изтъкнал и въззивния съд.В една част искът е отхвърлен с първоинстанционното решение ,необжалвано от ищцата в тази част ,поради което при разноските в първоинстанционното производство се прилага правилото за съразмерност Ответникът обаче не е доказал плащане на разноски за адвокат по първоинстанционното дело ,както правилно е приел въззивния съд по негова жалба срещу определението по чл. 248, ал.1 ГПК.С оглед изхода на делото ,не следва на ответника да се присъждат разноски и за въззивна инстанция предвид неоснователно предприетото от страната обжалване. Не следва да се присъждат и претендираните с отговора на касационната жалба разноски за защита пред настоящата инстанция,тъй като касационната жалба на ищцата е изцяло основателна. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати допълнително и дължимата държавна такса, начислена върху уважената част от иска , а на ищцата да се присъдят разноски в размер на 2745,20 евро за всички инстанции .

Водим от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 92 от 15.05.2023г. по в. гр. д. № 1/2023 г. на Ловешки окръжен съд в частта , с която след частична отмяна на решение № 321 от 21.07.2022г. по гр. д. № 1833/2021 г. на Районен съд –Ловеч , е отхвърлен иска на А. Ю. М. срещу „Т.“АД/н/ , представлявано от синдика Д. С., за разликата над присъдените 23 909,31 лв до уважения на първа инстанция размер от 29 644лв , представляващ обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал.1 КТ от трудова злополука станала на 18.10.2018г с А. Ю. М. и декларирана с вх. №384/22.20.2018г на ТП на НОИ и в частта за разноските ,присъдени на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, като вместо това постановява :

Осъжда „Т.“АД(н) с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],ет.4, офис Т., представлявано от синдика Д. С. да заплати на А. Ю. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] още 2932,10 евро/две хиляди деветстотин тридесет и две евро и десет цента/ ,с равностойност 5734.69лева, представляващи обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна от ищцата А. Ю. М. на 18.10.2018г с и декларирана с вх. №384/22.20.2018г пред ТП на НОИ ,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 18.10.2018г до окончателно изплащане .

Осъжда „Т.“АД(н) с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],ет.4, офис Т., представлявано от синдика Д. С. да заплати на А. Ю. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата на 2745,20 евро разноски за всички инстанции .

Осъжда „Т.“АД(н) с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],ет.4, офис Т., представлявано от синдика Д. С. да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд допълнително сумата 229,39 евро държавна такса на основание чл.78,ал.6 ГПК

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.