Доказване на механизъм на ПТП и задължение за назначаване на експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 540

Гр.София, 17.08.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Д.Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№1184/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на А. Ц. А., чрез процесуалния си представител адв.Л. М., срещу решение №203/13.12.2024г. по в.гр.д.№358/2024г. на Окръжен съд – гр.Видин, с което е потвърдено решение №252/13.05.2024г., постановено по гр.д.№ 1557/2023г. по описа на РС – гр.Видин, с което е отхвърлен предявения от ищеца А. Ц. А. от [населено място] против А. И. И., ЕГН [ЕГН] ,от [населено място], иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 696.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт и транспорт на автомобил с рег. номер *** и автомобил с рег. номер ***.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

Ответникът по касация А. И., чрез процесуалния си представител адв.В. М. от АК – [населено място], е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

С постановеното по делото определение №657/12.02.2025 година обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос : с какви доказателствени средства може да се установява механизмът на настъпване на ПТП, както и по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като касационната инстанция е приела, че е и явно необосновано.

В постоянната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му по установените в закона ред и форма, представлява официален свидетелстващ документ, който се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК - и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато мястото на ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола, съставителят удостоверява пряко възприети от него при огледа факти, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, пътни знаци, маркировка на мястото на произшествието и др.Обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, когато същият не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, относно механизма на произшествието, или не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства /вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм/, поради което, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на вещи лица /автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава / решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на II-ро т. о., решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на II-ро т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I-во т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на I-во т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на II-ро т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на I-во т. о., решение № 71/16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г. на II-ро г. о., решение № 11/24.01.2019 г. по гр. д. № 2653/2018 г. на IV-то г. о. /.
Въззивният съд се е отклонил от тази практика, като е приел, че посочените обстоятелства следва да се установяват само с протокол за ПТП и чрез свидетели, които имат преки впечатления относно настъпването на пътния инцидент.
Въззивното решение е и явно необосновано, тъй като част от изводите си въззивният съд е формирал въз основа на предположения/относно претендираните от ищеца разходи за ремонт/.В практиката си ВКС приема, че съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение. В този смисъл са решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г., IV г. о., решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о., решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 25 от 02.07.2020 г. п гр. д. № 2976/19 г. , , ІІ г. о., решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/20 г., ІІІ г., решение № 117/22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г., І т. о. и др.

По касационната жалба :

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Ц. А. срещу А. И. И. за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 14 696.02лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които ищецът е претърпял от инцидент, виновно причинен от И..Наведени са твърдения, че ищецът по занятие извършва търговска дейност, която се изразява във вноса на употребявани автомобили от Швейцария.През м.12.2022г. се е наложило да превозят към България около 15 употребявани автомобила, поради което възложил транспортирането на част от тях на ответника.Ищецът управлявал моторно превозно средство с ДК№***, а ответникът с ДК№***, които са били собственост на трети лица, но са били ползвани от А. на договорно основание.На територията на Германия е настъпил инцидент между двата товарни автомобила, който според твърденията на ищеца е бил причинен виновно и противоправно от ответника, който не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка.Наложило се е автомобилите да бъдат репатрирани на паркинг, за която услуга ищецът заплатил сумата от 4 789.02лв., а впоследствие и ремонтирани в България, тъй като са били увредени от удара, стойността на който е била 9 898лв., включващи части и труд/в допълнително становище е уточнено, че разходите за ремонт се отнасят само до автомобила, управляван от ответника/.

В хода на първоинстанционното производство е бил извършен разпита на свидетеля Т.А., който заявява пред съда, че е работил при ищеца като шофьор на бусове с платформи, с които са били превозвани автомобили от чужбина в България.Същият не е бил пряк очевидец на инцидента, но е пристигнал на мястото на произшествието непосредствено след като контролните органи са приключили работата си.Този свидетел дава преки сведения относно следното : каква е била пътната обстановка на мястото на инцидента ; в коя част са били деформациите на превозното средство, което е било управлявано от ответника ; това, че превозните средства, участвали в инцидента са останали в Германия, а през следващата седмица транспортирани за България.Възпроизвел е пред съда това, което ответникът му е споделил за начина на настъпване на пътния инцидент.

С допълнително становище ищецът по делото е представил 5 снимки, за които е навел доводи, че установяват щетите на управляваното от ответника превозно средство, които са били докладвани от съда в първото по делото с.з. и приети като доказателствено средство/стр.98/. Ответникът по делото е бил представляван от адв.М., който не е възразил срещу тяхното приемане.

От съдържанието на въззивната жалба, подадена от ищеца по делото се установява, че са направени нарочни оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установен и доказан механизмът на причиняване на ПТП, естеството на получените увреждания по автомобила, управляван от ответника, както и извършения от ищеца ремонт.Съобразно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ако въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на фактическа констатация на първата инстанция, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача.Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.От изложеното следва, че по делото е следвало да бъда допусната комплексна САТЕ, която след като съобрази показанията на св.А. и представените на стр.49-53 снимки, да даде заключение за следното : какъв е най-вероятният от техническа гледна точка механизъм за настъпване на пътния инцидент и кои са причините за това ; какви са уврежданията, настъпили по автомобила с ДК№ВН 65-52 АМ ; каква е стойността на ремонта за отстраняването на тези увреждания – труд, части и материали, ако същият е бил извършван в сервиз.Разходите по нейното изготвяне следва да се възложат на ищеца.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът е направил общо оспорване на представените от насрещната страна фактури №№329938 и 329939, но не и относно обемът на предоставените от „Кемени МПС – помощ“ услуги, както и на заплащането на дължимото се за тези услуги възнаграждение от А. Ц. А..Заплащането на сумата по двете фактури се установява и от заключението по допуснатата пред районния съд ССЕ.

Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да допусне служебно САТЕ с посочената по-горе задача.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските, които са направени за водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №203/13.12.2024г. по в.гр.д.№358/2024г. на Окръжен съд – гр.Видин.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :