Обезщетение от прокуратурата за пропуснати ползи от задържан автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

6
6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

гр. София, 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, и в присъствието на прокурора Зорница Таскова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 716 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро-Инвест 999“ Е. със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. Б., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Т. Т. от АК-Х. срещу въззивното решение № 152 от 2.10.2019 г, по гр.дело № 287/2019 г на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 98/25.3.2019 г по гр.дело № 486/18 г на Окръжен съд-Пазарджик.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена наемна цена в размер на 28 800 лв за времето от 29.6.2016 г до предявяване на иска-5.7.2018 г, поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧОС на прокурорска преписка № 4968/14 г на РП-П..

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ-оспорва същата в проведеното открито съдебно заседание на 24.9.20 г.Подържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение-правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

С определение № 200 от 6.4.2020 г, постановено по гр.дело № 716/2020 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос „ изхождайки от фактите по делото, кога следва да се приеме, че една вреда е евентуална и хипотетична или реална и доказана, при твърдение, че същата е настъпила в резултат на пропуснати ползи от невъзможността собственикът на вещта, иззета като веществено доказателство в наказателното производство, да я ползва.
По отговора на поставения процесуалноправен въпрос.
С решение № 66 от 14.6.2011 г по гр.дело № 1725/2009 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО е прието, че вредата като засягане на правно защитимо благо обхваща неимуществените и имуществените щети, като последните в двете им разновидности-претърпени загуби и пропуснати ползи.Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес.Всяко неосъществено увеличавана на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза.Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното поведение на делинквента /действие или бездействие/, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие би настъпило.
„Пропуснатата полза“ бива дефинирана в доктрината и съдебната практика като неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда.Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г по т.д.№ 3/2012 г на ОСГТК на ВКС това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетение пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите трябва да са реално настъпили, а не хипотетични вреди.Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на неговото имущество.Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса.Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на противоправно действие или бездействие на ответника, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснати ползи може да се приеме за основателна.Тежестта на доказване е на ищеца, в съответствие с правилото на чл.154 ал.1 ГПК да докаже при условията на пълно главно доказване, така че да създаде у съда сигурно убеждение, че твърденият факт е осъществен, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период, ако не беше настъпило увреждането.
Следователно изхождайки от фактите по делото, при твърдение, че вредата е настъпила в резултат на пропуснати ползи от невъзможността собственикът на вещта, иззета като веществено доказателство в наказателното производство да я ползва, вредата ще бъде реална и доказана, а не хипотетична и евентуална, когато същата представлява обективна пречка за увеличаване на имуществото на пострадалия, което увеличаване при нормални обстоятелства би настъпило, ако не е било осуетено от незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение с оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос и по основателността на касационната жалба, намира следното :

Предявеният иск е по чл.2б ал.1 ЗОДОВ.

Установено е от доказателствата по делото, че на 20.11.2014 г дружеството-касатор е закупило лек автомобил „KIA“ модел „ Sportage“, с рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в договор от същата дата.След закупуването, на 2.12.14 г автомобилът е бил отдаден под наем на Б. С. срещу месечна наемна цена в размер на 1200 лв с ДДС.На 19.4.15 г вещта е иззета по ДП № 168/15 г, тъй като е била обявена за издирване, по повод извършена кражба в Испания.Към момента на кражбата лекият автомобил е бил собственост на испанско дружество и е бил застрахован за риск „кражба“.Застрахователят е заплатил на испанското дружество обезщетение в размер на стойността на автомобила и се е суброгирал в правата на собственика.На 3.5.16 г между ищеца и застрахователя е постигната спогодба, по силата на която първият е заплатил на втория сумата 1800 евро, като последният се е отказал от претенциите си по отношение на вещта.От момента на сключване на спогодбата-3.5.16 г дружеството-касатор е направило редица искания до прокуратурата за връщане на иззетия като веществено доказателство автомобил, но нито едно от тях не е уважено с мотива, че съгласно чл.111 НПК предметите, иззети като веществени доказателства могат да бъдат върнати на правоимащая, с разрешение на прокурора, преди приключване на наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина.Няма спор, че вещта не е върната до подаване на исковата молба.

С обжалваното въззивно решение е прието от правна страна, че вещта е иззета на 19.4.2015 г и до 5.7.18 г не е върната на собственика, тъй като досъдебното производство не е приключило, поради което се налага изводът, че правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, следователно налице е първия елемент от фактическия състав на чл.2б ЗОДОВ.Не се установява обаче наличието на пропуснати ползи, тъй като приходът, който не е реализиран, трябва да е реален и сигурен, а не хипотетичен.Прието е, че пропуснатата полза е останала недоказана, доколкото сключеният договор за наем на автомобила е бил за срок от 1 година, а показанията на св.С. относно желанието му да го ползва трайно са лишени от конкретност.Фактът, че свидетелят е наел под наем друг автомобил на касатора е приет за неотносим.
Законосъобразно е приетото от въззивния съд, че в разглеждания случай е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следователно налице е първия елемент от фактическия състав на чл.2б ЗОДОВ.Бездействията на разследващите органи по осъществяване и надзор върху разследването /чл.196 НПК/, извършени в хода на висящото наказателно производство са противоправни.Разследващите органи са длъжни да вземат мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването-чл.203 ал.1 НПК.Те осигуряват провеждането на досъдебното производство в предвидените в процесуалния закон срокове-чл.22 ал.2 НПК. При отпадане на необходимостта от оглед и техническо изследване на предмета, иззет като веществено доказателство и когато това няма да попречи на за разкриване на обективната истина, прокурорът не разполага с аргументирани съображения за неговото задържане, а следва да постанови връщането му на правоимащия- чл.111 ал.2 НПК.Такъв е разглеждания случай.Извършено е било техническо обследване на вещта е несъмнено е установено, че същият е бил предмет на престъпление и е издирен действителния му собственик, поради което по отношение на нея е отпаднала необходимостта от задържането й, тъй като е изпълнила своето предназначение с оглед обезпечаване на валидни процесуални действия по събиране на доказателства в хода на разследването.Вместо това прокурорът е отказал връщането на вещта, поискано с многоборойни писмени молби отдружеството-ищец.По този начин ответника се е отклонил от поверените му по закон правомощия да не задържа необосновано, предмети, когато са налице предпоставките по чл.111 ал.2 НПК.Налице е вреда за ищеца, изразяваща се в пропусната полза, която е в причинна връзка с проявеното бездейсдтвие на ответника, продължило неоправдано дълъг период.
Непредприемане на правно изискуемо действие, продължило неоправдано дълъг период от време е довело до накърняване на имуществените права на собственика на иззетата вещ.В случая вредата е доказана от събраните по делото доказателства, /писмени и гласни/, ценени в тяхната съвкупност.Представен е договор, видно от който лекият автомобил е бил отдаден от ищеца под наем на свидетеля Б. С. за срок от 1 година, с възможност за неговото продължаване при наемна цена в размер на 1200 лв с ДДС.Намерението за ползване на наемната вещ е установено от обстоятелството, че непосредствено след нейното отнемане, свидетелят е сключил с дружеството друг договор за наем на подобен лек автомобил, с цел осъществяване на търговска дейност.Представено е нотариално заверено пълномощно, по силата на което С. е управлявал на територията на страната, отдаденото под наем моторно превозно средство, собственост на ищеца.Настъпилата за последния имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза е сигурна и доказана при условията пълно главно доказване, тъй като е препятствала възможността на увеличение на имуществото на имуществото на търсещия обезщетение.Същата се изразява неполучената наемна цена за процесния период от време възлизаща на сумата 28 800 лв.
Предвид изложеното въззивното решение се явява неправилно и незаконосъбразно, като постановено в нарушение на процесуалния закон, довело до нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъда уважен изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Предвид изхода на спора ответника дължи на ищеца направените от него разноски за трите инстанции за заплатени държавни такси в размер на 80 алв и адвокатско възнаграждение.Заплатеното от касатора възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция възлиза на сумата 5 800 лв, пред въззивната инстанция на 2 800 лв, а за първонистанционния съд следва да бъде присъдена 1/2 от сумата 5 800 лв, тъй като възнаграждението е уговорено за представителство по двата предявени иска-главен и евентуален.Липсват доказателства какво е уговореното възнаграждение по всеки един от исковете, затова настоящият съд приема, че за всеки от тях е уговорено равно по размер възнаграждение.Производството по главния иск е прекратено от първонистанционният съд, а определението за прекратяване не е обжалвано.Пред съда е останало за разглеждане единствено производството по евентуалния иск.Затова за процесуално представителство пред Окръжен съд-Пазарджик на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лв или за трите инстанции общо в размер на 11 500 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 152 от 2.10.2019 г, по гр.дело № 287/2019 г на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на „Агро-Инвест 999“ Е. със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [община], обл.Пазарджик, представлявано от управителя К. Б. на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена наемна цена в размер на 28 800 лв за времето от 29.6.2016 г до предявяване на иска-5.7.2018 г, поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧОС на прокурорска преписка № 4968/14 г на РП-П.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.7.2018 г до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на „Агро-Инвест 999“ Е. със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. Б. на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за производството в трите инстанции, представляващи заплатена държавна такса в размер на 80 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 11 500 лв за осъществено процесуално представителство от един адвокат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.