Дължимост на такси за поддръжка на етажна собственост и погасителна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 392

гр. София,01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 2316 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Макси Консулт“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощник адв. Т. П. от ВАК, против въззивно решение № 1511/14.03.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 12044/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2005067/28.07.2022 г., по гр.д. № 64644/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Макси Консулт“ ЕООД срещу В. И. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 8234 лв., представляваща 40-месечни вноски, всяка в размер на 205,85 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2018 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 1161,72 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължими за апартамент № ..; сумата от 5394,60 лв., представляваща 45-месечни вноски, всяка в размер на 119,85 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.03.2019 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 676,53 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължима за апартамент № ..; сумата от 5278,56 лв., представляваща 48-месечни вноски, всяка в размер на 109,97 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.05.2019 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 573,07 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължими за апартамент № ..., дължими по договор от 02.05.2011 г. за поддръжка и управление на общите части[жк], находящ се в [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.“, ул....., №..., в която се намират процесните самостоятелни обекти, собственост на ответника.

Ответникът по жалбата В. И. К., в писмено становище, оспорва жалбата по същество.

С определение № 870/25.02.2025 г, касационното обжалване на въззивното решение, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства във връзка с доводите на страните и да изложи собствени правни изводи по тях, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

По поставения процесуалноправен въпрос в практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г., т. 19, ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. ІІ т.о.; решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ІІ т. о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г., І т.о.; решение № 60171/15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г., IV г.о.; решение № 28/21.07.2021 г. по гр.д. № 2365/2020 г., II г.о. и др, е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими и относими доказателства, затова той е длъжен да обсъди всички тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствата за отделен факт могат да бъдат преки и косвени. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, той може да бъде доказан и с косвени, когато при съвкупната им преценка помежду им или с други доказателства по делото, от тях следва извод, че фактът се е осъществил. Необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че по делото не е спорно, а и от Нотариален акт за продажба на вещно право на строеж № ..., том 3, рег. № 5592, дело 340/2007 г. се установява, че ответникът В. И. К. е бил собственик на: апартамент № .., находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 87,18 кв. м., както и 4,103 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 13,14 кв. м. ид. ч., както и 4,103% ид. ч. от правото на строеж; апартамент № .., находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 50,40 кв. м., както и 2,504 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 8,02 кв. м. ид. ч., както и 2,504 % ид. ч. от правото на строеж; и апартамент № .., находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 46,23 кв. м., както и 2,297 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 7,36 кв. м. ид. ч., както и 2,297 % ид. ч. от правото на строеж, находящи се в сграда с адрес: [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. № .., комплекс „М.“.

Съгласно протокол от 02.05.2011 г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. № ., комплекс „М.“, общото събрание по т.2 от дневния ред избрало за управител на етажната собственост „Макси Консулт“ ЕООД, а по т. 3 от дневния ред, взело решение за възлагане на домоуправителя „Макси Консулт“ ЕООД да извършва всички дейности по поддръжка на общите части на комплекс „Макси“ срещу възнаграждение от 0,875 евро /без ДДС/ или левова равностойност 1,71 лв. /без ДДС/ за 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или не. С договор за поддръжка и управление на [жк], сключен между етажните собственици в жилищна сграда, представлявани от управителя „Макси Консулт“ ЕООД и „Макси Консулт“ ЕООД, етажните собственици възложили на дружество- ищец да извършва поддръжка и управление на жилищна сграда - комплекс „Макси“, като със свои усилия и персонал, включително чрез възлагане работа на подизпълнител, извършва поддържане на общите части на дворно място и сградата построена в него, съгласно решение на ОС на ЕС, взето на 02.05.2011 г., а именно: организиране на вътрешния ред в сградата, общите части, експлоатация на съоръженията и охранителната система на комплекса; техническо поддържане на общите инсталации и съоръжения в сградата и подземен паркинг, другите общи части, площадките, паркинга, зелените площи и басейна; представителство на собствениците пред организациите, доставящи режийни услуги поддръжка на асансьора в сградата; организиране и поддържане на 24-часова охрана на комплекса; пропускателен режим и видео-наблюдение, срещу задължение на всеки един от етажните собственици да заплаща на изпълнителя такса в размер на 0,875 евро /без ДДС/ или левова равностойност 1,71 лв. /без ДДС/ за 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или не.

Ищецът е заявил, че претендира заплащането на процесните суми в качеството му на изпълнител по възложени му от страна на етажните собственици дейности по управление и поддръжка на комплекса, в който се намира и жилището на ответника. Правилен е изводът на въззивния съд, че от посочените писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца и ответника, в качеството му на собственик на самостоятелни обекти, част от процесната сграда в режим на етажна собственост, е възникнало валидно облигационно правоотношение във връзка с възложени на ищеца и осъществявани от него от дейности по управление и поддръжка на общите части на сградата, по силата на което за ответника е възникнало задължение да заплаща на ищеца ежемесечно по 1,71 лв. /без ДДС/ за 1 кв.м. от притежаваната от него площ от всеки негов собствен обект в сградата, независимо дали този обект се ползва или не. Неоснователни са доводите на ответника за липса на валидно сключен договор, доколкото с решението си, общото събрание на етажните собственици изрично е възложило на „Макси Консулт“ ЕООД да извършва действията по управление и поддръжка и то при същите условия, при които е сключен и договорът от 02.05.2011 г. Облигационното правоотношение между страните е възникнало на посочената дата, предвид обстоятелството, че същата съвпада изцяло с датата, на която е взето решение от етажните собственици за възлагане на дейностите по управление и поддръжка на дружеството - ищец. В тази връзка оспорването на датата на договора също е неоснователно.

За да приеме, че исковете за заплащане на посоченото месечно възнаграждение са неоснователни, въззивният съд е посочил, че по делото не било установено от ищеца изпълнение от негова страна на възложените му с договора от 02.05.2011 г. задължения за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС. Посочено е, че въпреки вменената му доказателствена тежест, ищеца не ангажирал никакви доказателства, че е изпълнявал възложените му дейности. От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, се установило, че по счетоводни данни в счетоводството на ищеца, не е бил осчетоводен приход от ответника и не е начисляван ДДС за претендираните сума, тъй като за същите били издавани само проформа - фактури, не били осчетоводявани вземания от клиент – задълженията на ответника, не били включвани в дневника за продажби и справка-декларациите по ЗДДС, и ищецът не бил ползвал данъчен кредит. Останалите констатации в заключението на вещото лице не са били обсъждани от въззивния съд.

Предвид дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното решение е частично неправилно.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд, в противоречие със закона и посочената задължителна практика на ВКС, не обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства - заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, относима към заявените във въззивната жалба от ищеца оплаквания във връзка с установяване на изпълнението на задълженията му по договора. Следва да се посочи, че пълното доказване на посочения факт може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК. Т.е., пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт.

В настоящия случай видно от заключението на ССЕ, в счетоводната документация на ищеца се съдържат данни относно изпълнението на процесния договор. Вещото лице е посочило изрично, че основната и единствена дейност на „Макси Консулт“ ЕООД е била поддръжката на комплекс „Макси“ в к.к. „Св. Св. К. и Е.“, като по данни от счетоводството на дружеството други дейности не се извършват и не се отчитат счетоводно. Всички разходи са били за материали, услуги, работни заплати и осигуровки във връзка с дейности по поддръжката на комплекс „Макси“, а всички приходи са от таксата за поддържане на комплекса. За дейностите по поддръжка на комплекса ищцовото дружество сключвало договори с доставчици, извършвало разходи за стоки, материали и услуги /включени в група 60-та група на сметкоплана/ на оборотната ведомост, без аналитични сметки, приключвани в края на периода като разходи за основна дейност. Според заключението, договорите сключени от ищеца за извършване на услуги по управлението и поддържането на комплекса за процесния период м. 06.2015 г. - м. 06.2020 г. намират отражение в счетоводните регистри на дружеството, чрез осчетоводяване на извършените разходи и приходи. Облагаемите по ЗДДС доставки по управление и поддръжка за същия период по издадени данъчни фактури също са намерили отражение в счетоводните регистри на дружеството. В таблица №1 към ССЕ, вещото лице е посочило по пера и осчетоводените разходи за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2019 г. извлечени от данни на оборотните ведомости на ищеца. Посочените констатации опровергават направеното в отговора на исковата молба общо възражение, че за периода за който претендира възнаграждение ищецът „не е изпълнявал дейности по управление и поддръжка на общите части в комплекс „Макси“.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд, че не било установено от ищеца изпълнение от негова страна на възложените му задължения за поддръжка на общите части, без обсъждане на заключението на ССЕ в посочената част е формиран при допуснато процесуално нарушение. Обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва след отмяната му да се произнесе по същество.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Страните са постигнали съгласие възнаграждението, дължимо на изпълнителя - ищец да бъде в размер на 1,71 лв. /без ДДС/ за всеки 1 кв.м. от притежаваната от собственика на съответния обект площ. Предвид изложеното съдът не обсъжда заключението на по т.3 от ССЕ, доколкото изчисленията на възнаграждението са извършени на база площ, посочена по задача поставена от на ответника, без да се съобрази посоченото в акта му за собственост и без включен ДДС, и са неотносими към спора. В случая: за апартамент № .../със застроена площ 87,18 кв. м. и съответните му 13,14 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата/ дължимата сума с оглед договореното, изчислена върху площ от 100,32 кв. м. възлиза месечно на 171,54 лв. без ДДС, респ. на 205,85 лв. с ДДС; за апартамент № .. /със застроена площ 50,40 кв. м. и съответните му 8,02 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата/ дължимата сума с оглед договореното, изчислена върху площ от 58,42 кв. м. възлиза месечно на 99,90 лв. без ДДС, респ. на 119,88 лв. с ДДС; и за апартамент № 26 /със застроена площ 46,23 кв. м. и съответните му 7,36 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата/ дължимата сума с оглед договореното, изчислена върху площ от 53,59 кв. м. възлиза месечно на 91,64 лв. без ДДС, респ. на 109,97 лв. с ДДС. Предвид посоченото от вещото лице, че ищцовото дружество е регистрирано по ДДС, при определяне на дължимото възнаграждение, сумите следва да са в размера с включен ДДС.

С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането за главница по давност, настоящият съдебен състав приема, че всички задължения до м.05.2017 г., включително, са погасени по давност, доколкото последните от тях- тези за м. 05.2017 г. са възникнали на 31.05.2017 г. и към датата на депозиране на исковата молба – 08.06.2020 г. тригодишната давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД по отношение на тях е изтекла. Касае се за договор за изработка, по който в случая естеството на дължимата от изпълнителя престация предполага трайна, а не еднократна активност - задължението е с трайно периодично изпълнение. Това обуславя и задължението на възложителя периодично да плаща възнаграждение, което задължение също е с трайно изпълнение. Касае се за изпълнение на множество периодично повтарящи се престации за предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и същ правопораждащ факт - договора, чийто падеж настъпва периодично през предварително определени и известни на страните интервали от време, в които задължението трябва да бъде изпълнено, а размерите на плащанията поначало също са предварително определени.

С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД са частично основателни и следва да бъдат уважени, както следва: претенцията за апартамент №... до размера от 3293,60 лв. – възнаграждение за 16 месеца за периода 01.06.2017 г.- 01.10.2018 г. /според посоченото в исковата молба, през м.10.2018 г. имотът е бил продаден/; претенцията за апартамент № .. до размера от 2517,48 лв. – възнаграждение за 21 месеца за периода 01.06.2017 г.- 01.03.2019 г. /според посоченото в исковата молба, през м.03.2019 г. имотът е бил продаден/; и претенцията за апартамент № .. до размера от 2639,28 лв. – възнаграждение за 24 месеца периода 01.06.2017 г.- 01.06.2019 г. Исковете за главница, в частта им касаеща периода 01.06.2015 г. – 31.05.2017 г., и заплащане на възнаграждение за апартаменти №№..... и ... над посочените по-горе размери, следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихви за забава върху дължимите възнаграждения. Страните са уговорили, че сумите се заплащат ежемесечно, т.е. най - късно до последното число на месеца всеки собственик следва да заплати сумата по договора, дължима за същия месец. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е налице необходимост от изрична покана, за да бъде поставен длъжника в забава. В настоящия случай забавата на длъжника по отношение на всяка отделно месечно задължение е настъпвала на всяко първо число на месеца, следващ месеца, за който не е извършвано плащане. С оглед частичната основателност на главните искове, частично основателни се явяват и претенциите за заплащане на мораторна лихва върху тези суми. В тази връзка следва да се съобрази, че най-старите непогасени и дължими от ответника задължения, както беше посочено по-горе в мотивите са за месец юни 2017 г., изискуемостта им е настъпила на 30.06.2017 г., а забавата на длъжника на 01.07.2017 г. Съдът, като съобрази обстоятелството, че за всяко отделно месечно задължение забавата настъпва на различна дата, използвайки лихвен калкулатор и по реда на чл. 162 ГПК намира, че за периода от 01.07.2017 г. до 07.06.2020 г. мораторната лихва върху съответната част от уважените главници за незаплатени услуги по процесния договор: за апартамент № 24 възлиза на 766,86 лв., за апартамент № .. на 532,19 лв., а за апартамент № ... на 525,34 лв. По изложените съображения, исковете за заплащане за мораторна лихва за периода 01.07.2017 г.- 07.06.2020 г. са частично основателни, като горепосочените сумите следва да се присъдят на ищеца. В разликата над посочените размери, както и за периода 08.06.2017 г. - 30.06.2017 г., исковете по чл. 86 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца - касатор направените в производството във всички инстанции разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете. За първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение и 858,17 лв. за държавни такси. Пред въззивната инстанция е претендирал общо разноски в размер на 426,38 лв. –заплатена държавна такса и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, а пред касационната инстанция е направил общо разноски в размер на 456,37 лв. за държавни такси. Т.е. общо дължимите на ищеца по делото разноски за всички инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, са в размер на сумата 2188,56 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника по делото направените за производството разноски пред първата и пред въззивната инстанции /с оглед заявената от него претенция за присъждане на такива/, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски както следва: от 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и от 2004 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и разноски от 1800 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Съобразно изхода на спора, общо дължимите на ответника разноски за първата и въззивната инстанции, съразмерно с отхвърлената част от исковете, са в размер на сумата 2126,02 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1511/14.03.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 12044/2022 г. по описа на Софийски градски съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. К., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД да заплати на „Макси Консулт“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК] възнаграждение за поддръжка на[жк], находящ се в [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.“ ул. ..., както следва: сумата 3293,60 лв., дължима за апартамент № .. за периода 01.06.2017 г.- 01.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 2517,48 лв., дължима за апартамент № .. за периода 01.06.2017 г.- 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане; и сумата 2639,28 лв., дължима за апартамент № .. за периода 01.06.2017 г.- 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Макси Консулт“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, в частта им, с която се претендира да бъде осъден В. И. К., с ЕГН [ЕГН] да заплати възнаграждение за поддръжка на[жк], находящ се в [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.“ ул. ..., №.., както следва: за разликата над сумата 3293,60 лв.- дължима за апартамент №... до предявения размер от 8234 лв. и за периода 01.06.2015 г. - 31.05.2017 г.; за разликата над сумата 2517,48 лв. - дължима за апартамент № ... до предявения размер от 5394,60 лв. и за периода 01.06.2015 г. - 31.05.2017 г.; и за разликата над сумата 2639,28 лв.- дължима за апартамент № ... до предявения размер от 5278,56 лв. и за периода 01.06.2015 г.- 31.05.2017 г.

ОСЪЖДА В. И. К., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на „Макси Консулт“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], както следва: сумата от 766,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2017 г. до 07.06.2020 г. върху дължимата главница за апартамент №...; сумата от 532,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2017 г. до 07.06.2020 г. върху дължимата главница за апартамент № ...; и сумата от 525,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2017 г. до 07.06.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Макси Консулт“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, в частта им, с която се претендира да бъде осъден В. И. К., с ЕГН [ЕГН] да заплати, както следва: обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за апартамент № .., в разликата над 766,86 лв. до предявения размер от 1161,72 лв. и за периода 08.06.2017 г.-30.06.2017 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за апартамент №..., в разликата над 532,19 лв. до предявения размер от 676,53 лв. и за периода 08.06.2017 г.-30.06.2017 г.; и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за апартамент №..., в разликата над 525,34 лв. до предявения размер от 573,07 лв. и за периода 08.06.2017 г.- 30.06.2017 г.

ОСЪЖДА В. И. К., с ЕГН [ЕГН], да заплати на „Макси Консулт“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции в общ размер на сумата 2188,56 лв.

ОСЪЖДА „Макси Консулт“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], да заплати на В. И. К., с ЕГН [ЕГН], разноски за първата и въззивната инстанции в общ размер на сумата 2126,02 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.