Дължимост на сметка за ток и давност за мораторни лихви

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 576

гр. София, 14.10.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 759 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. О. М. против решение № 1168/11.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1397/2024 г. от І-ви състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2324/2025 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните с въззивната жалба, както и отговорът на същата. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Относно мотивирането на въззивното решение, въз основа на указанията в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 1/2000 г., т. 19 (които са запазили сила и са доразвити с оглед приложението на разпоредбата на чл. 269 ГПК с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.), е формирана трайна практика по чл. 290 ГПК , касаеща задължението на въззивната инстанция да обсъди както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор, а именно решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/12 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 202 от 25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО и мн. други, вкл. цитираните от касатора решения по т. д. № 2624/2016 г. на ВКС , ТК, ІІ ТО и по гр. д. № 60244/2016 г. на ВКС , ГК, ІV ГО. Съгласно посочената постоянна практика на касационната инстанция, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:

Предявен е иск с правно основание член 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на следните суми: 11 698,24 лева, представляваща дължима сума за доставена електроенергия по фактура от 21.08.2018 г., издадена за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г. за обект с адрес в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /03.05.2023 г./ до окончателното плащане на задължението, както и 5 435,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2018 г. до 21.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2565 от 04.05.2023 г., поправена с разпореждане № 43324 от 10.11.2023 г., постановена по ч.гр.д.№ 5522/2023 г. описа на В..

С влязло в сила решение № 50030 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 4662/2021 г. на ВКС – трето ГО, е отхвърлен предявеният от ответницата по настоящото дело против ищеца по делото иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата няма задължение към ответника за сумата от 11 698,24 лева, начислена по фактура от 21.08.2018 г., представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г..

Правният интерес от воденето на установителен иск по член 422 от ГПК вместо осъдителен иск за събиране на вземане, за което липсва изпълнителен титул, се заключава в стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. С иска по член 422 от ГПК кредиторът цели последицата на член 416 от ГПК - снабдяване с изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение с оглед удовлетворяване на субективното си материално право. Искът по член 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, с което е функционално свързан, и цели стабилизиране на правните последици на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Доводите за недопустимост на съдебното решение, касаторът извежда от наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за същото вземане. Въз основа на влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, кредиторът не разполага с процесуална възможност да се снабди с изпълнителен лист, като неговия път за защита е стабилизирането на правните последици на заповедта за изпълнение, поради което за него е налице правен интерес от воденето на настоящия установителен иск, предвид направеното от страна на длъжника възражение. В тази насока е неоснователен довода на ответника по делото, касатор в настоящото производство, за недопустимост на предявения иск, предвид наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск.

Отхвърлянето на отрицателния установителен иск има за последица установяване на дължимостта на сумата, предмет на този иск, със сила на пресъдено нещо между страните по спора. Тази сила на пресадено нещо се простира само до сумата, предмет на иска, а именно - задължение към ищеца в настоящото производство за сумата от 11 698,24 лева, начислена по фактура от 21.08.2018 г., представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г..

Предвид изложеното, доводите в касационната жалба относно недължимостта на сумата по главницата са неоснователни, предвид субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е установено дължимостта на тази сума.

Предявяването на отрицателен установителен иск за вземането във всички случаи спира течението на давността в хипотезата на член 115, буква „ж“ от ЗЗД, тъй като това основание не съдържа други изисквания, освен наличието на висящ исков процес относно вземането, като е без значение от коя от страните – длъжник или кредитор – е иницииран. В тази насока е неоснователен довода на касатора, относно погасяване на вземането по главницата, предмет на отрицателния установителен иск, по девност.

С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на задължението за мораторна лихва за периода до 21.04.2020 г., като районния съд не се е произнесъл по направеното възражение. Във въззивната жалба отново е направено същото възражение и оплакване против решението на районния съд, но с решението си, въззивния съд не се е произнесъл по него. Процедирайки по този начин, съдът е допуснал противоречие с практиката на ВКС, която е трайна в насока, че въззивния съд е длъжен да се произнесе по всички направени възражения на страните с въззивната жалба, както и отговорът на същата, предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване.

Сумата от 5 435,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2018 г. до 21.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2565 от 04.05.2023 г., поправена с разпореждане № 43324 от 10.11.2023 г., постановена по ч.гр.д.№ 5522/2023 г. описа на В. не е била предмет на отрицателния установителен иск, поради което по отношение на нея не е налице сила на пресъдено нещо, както не е спирана погасителната давност. Съдът не се е произнесъл по възражението за погасяване на това вземане по девност, поради което в тази част, поради същественото процесуално нарушение на въззивния съд /както и на първоинстанционния/, решението е неправилно и следва да се отмени.

Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД, поради което за периода до 21.04.2020 г. /както е направено възражението и до която дата е начислена мораторна лихва по издадената фактура/, това вземане е погасено по давност, тъй като искът е предявен в съда на 11.08.2023 г.. За периода от 11.09.2018 г. до 21.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2565 от 04.05.2023 г., поправена с разпореждане № 43324 от 10.11.2023 г., постановена по ч.гр.д.№ 5522/2023 г. описа на В., начислената по фактурата мораторна лихва е в размер на 5 435,65 лева. Лихвата, чийто размер е погасен по давност върху главницата от 11 698,24 лева е в размер на 1913,97 лева, като за тази сума искът следва да се отхвърли, поради погасяването на вземането по давност, като се намалят присъдените разноски за двете инстанции, съразмерно с неоснователната част на предявения иск, по компенсация.

В останалата част, решението на въззивния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди сумата 118 лева, представляваща сторените от него разноски, съразмерно с неоснователната част на касационната жалба, по компенсация, предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждание.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1168/11.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1397/2024 г. от І-ви състав на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение №1259/11.04.2024 г. по гр.д.№ 10346/2023 г. по описа на Районен съд – Варна само в частта, с която по отношение на В. О. М. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.2 е признато за установено, че дължи на „Енерго- Про Продажби“ АД сумата 1913,97 лева, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 40 /четиридесет/ лева 34 /тридесет и четири/ лева разноски за първоинстанционното производство, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК от „Енерго- Про Продажби“ АД против В. О. М. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.2 за сумата от сумата 1913,97 лева, поради изтекла погасителна давност.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.

ОСЪЖДА В. О. М. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.2 да заплати на „Енерго- Про Продажби“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 118 /сто и осемнадесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.