Давност при изпълнение на групирано наказание по чуждестранни присъди

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 565

гр.София, 18.12. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове: 1. Петя Колева

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Колев, като разгледа докладваното от съдия Стойчев НД № 978 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на защитника на осъдената Д. Й. М. – адвокат О. Б., за възобновяване на ВНЧД № 62/2025 г. по описа на АС – Велико Търново, приключило с влязло в сила определение, с което съдът изменил определение на ОС – Русе по ЧНД № 694/23 г., като приел за изпълнение по отношение на М. общо четири присъди на италиански съдилища, както и определеното за изтърпяване с акт на италиански прокурор общо наказание по тези четири осъждания – лишаване от свобода за срок от 4 години, 5 месеца и 28 дни.

Квалифицирал деянията по всяка от четирите ЕЗА като престъпления по българския закон. Приспаднал от общото наказание изтърпяната част в Република Италия, както и времето, през което спрямо осъдената са прилагани мерките за процесуална принуда „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът пледира производството да бъде възобновено, като се постанови отказ от изпълнение единствено на присъда № 6093/14.12.2015 г. на Първоинстанционния съд в гр. Флоренция, влязла в законна сила на 29.09.2017 г., тъй като по този съдебен акт, преди постановяване на окончателното въззивно решение на АС – Велико Търново, е изтекла абсолютна давност за изпълнение по смисъла на чл. 82, ал. 4 от НК на Република България.

Осъдената М., редовно уведомена, депозира декларация, че не желае да участва лично в съдебното заседание пред касационната инстанция.

Прокурорът счита, че в случая не са налице предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и наказателното производство не следва да бъде възобновявано.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери искането за неоснователно.

Искането на защитника на М. от фактическа страна се основава на обстоятелството, че към датата 29.03.2025 г., на която ВНЧД № 62/2025 г. все още било висящо пред АС – Велико Търново, от влизането на присъда № 6093/14.12.2015 г. на Първоинстанционния съд в гр. Флоренция в законна сила на 29.09.2017 г. са изтекли 7 г. и 6 месеца.

Според защитата към този момент е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от НК и наказанието по посочената присъда, което е лишаване от свобода за срок от 8 месеца, от които подлежат на изпълнение 6 месеца, да не се приема за изпълнение, независимо дали в този период давността за изпълнение е била спирана или прекъсвана с определени действия на компетентните италиански органи.

Така мотивирано, искането за възобновяване не държи сметка за характера и етапите в производството, което се е развило пред българските съдилища по повод искането на италианските власти. Искането, инкорпорирано в процесните ЕЗА, е било М., която е българска гражданка и постоянно пребивава в Република България, да им бъде предадена за изтърпяване на общото наказание по четирите италиански присъди в Република Италия.

Описаното искане на италианските власти е било разгледано от ОС – Варна (НЧД № 1153/2022 г.) в производство по чл. 44, ал. 1 до 10 от ЗЕЕЗА, което след въззивна проверка от АС – Варна (ВНЧД № 332/2022 г.) е приключило с влязъл в сила акт, който не подлежи на извънредна проверка по реда на чл. 419 от НПК. С този акт е решен окончателно и въпросът кое наказание се приема за изпълнение и това е общото наложено за изтърпяване наказание по четирите присъди, групирано с акт от 08.09.2021г. на прокуратурата в гр. Лука, Република Италия. Давността за изпълнение на така групираното общо наказание започва да тече от посочената дата 08.09.2021г.

Впоследствие, при условията на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, окръжният прокурор е сезирал ОС – Русе с искане по вече приетите за изпълнение, но на територията на РБ (при условията на чл. 44, ал. 8, вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА) италиански ЕЗА да бъдат решени въпросите по чл. 457, ал. 2 до 5 от НПК. В това производство възражението за изтекла абсолютна давност за изпълнение също е допустимо, но предвид посочената начална дата от която, тече давността е явно неоснователно. Що се отнася до претендираната от защитата начална дата 29.09.2017 г., когато присъда № 6093/14.12.2015 г. на Първоинстанционния съд в гр. Флоренция е влязла в законна сила, по смисъла на българския НК, след извършеното групиране на наказания, тя губи самостоятелното си значение, защото на изпълнение подлежи групираното общо наказание, а не всяко от отделните наказание, които са групирани.

Воден от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдената Д. Й. М. – адвокат О. Б., за възобновяване на ВНЧД № 62/2025 г. по описа на АС – Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.