Доказване на придобивна давност при констативен нотариален акт между съсобственици

Текстът на акта

Ключови фрази

17

Р Е Ш Е Н И Е

№ 685

София,13.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4971 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12637/27.09.2024г., подадена от М. С. Н., чрез процесуалния представител адвокат И. Д.-Н. от АК Б., срещу решение № 407/25.07.2024г. по в. гр. д. № 537/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №910/20.12.2023г. по гр. д. №537/2023г. на Благоевградския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от М. С. Н. срещу С. К. Я. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС в осъдителната му част, за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху 3/12 идеални части от имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.12.2017г., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2288, квартал 137, парцел: 16, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: [№], [№], [№], [№], [№].

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че констатациите в издадения в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка не са опровергани. Счита този извод и за необоснован с довода, че ответницата не е упражнявала фактическата власт върху имота като владелец, тъй като е ползвала частта от имота, която е собственост на нейните деца и в този смисъл владението й не е било явно. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че искът не може да бъде уважен, тъй като по делото не е доказано ответникът да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това да е нарушил владението на ищеца, като поддържа, че след като ответникът не се легитимира като собственик, то тя в качеството си на съсобственик може да ревандикира целия имот, извършвайки това действие на обикновено управление с цел защита на общата вещ. В подкрепа на тезата си посочва, че сборът на всички идеални части от процесния имот, за които по делото са представени съответните нотариални актове, вкл. съставеният в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка, надминава едно цяло, което обстоятелство счита, че сочи на наличие на правен спор, който засяга и нейните права и следва да бъде разрешен като предявеният от нея иск бъде уважен и бъде отменен нотариалният акт по обстоятелствена проверка.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен като бъде отменен и съставеният в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка и й бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. К. Я. чрез процесуалния си представител адв. Р. К. от КАК, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В хода на производството пред настоящата инстанция ответникът по касационна жалба С. К. Я. е починала и на нейно място като правоприемници на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците й по закон И. К. К. и К. К. К., които в проведеното по делото открито съдебно заседание заявяват чрез процесуалния си представител, че оспорват касационната жалба, като излагат и допълнителни съображения, наред с наведените в отговора.

С определение №967/28.02.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота ; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства ; 3. Явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от кой момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната, както и за необходимостта владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

М. С. Н. е предявила иск за признаване за установено в отношенията й с ответника С. К. Я., че ищцата е собственик по наследство от наследодателя си Л. К. П. (починал на 03.07.1949г.) и при условията на евентуалност въз основа на давностно владение, осъществявано от 19.02.1995г. до предявяването на иска (16.03.2023г.) на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и ответницата бъде осъдена да предаде владението върху 3/12 идеални части от имота, като бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота. Твърди, че през 1924г. нейният дядо Л. К. П. е придобил правото на собственост върху имота по договор за покупко-продажба. Починал през 1949г. и бил наследен от дъщеря си Е. Л. Х. и синовете си С. Л. К. (баща на ищцата) и Запрян Л. К.. С. Л. К. починал на 21.12.1984г., като след неговата смърт и след смъртта на съпругата му В. Н. К. (майка на ищцата), ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от имота. Твърди, че по заместване след смъртта на своята леля Е. Л. Х. (починала на 19.02.1995г.) наследила по право на заместване на своя баща още 1/6 идеална част от имота и по наследяване се легитимира като собственик на общо 1/2 ( или 6/12) идеални части от имота. Поддържа, че законни наследници на нейния чичо Запрян Л. К. (починал на 07.02.1988г.) са преживялата му съпруга К. С. К. и синовете му К. З. К. и Л. З. К., като Л. К. се отказал от наследството на своя баща, а през 1996г. К. С. К. прехвърлила на сина си Л. З. К. своята 1/6 идеална част от имота. Освен това Л. З. К. притежавал и 1/12 идеална част от имота като наследник по заместване на Е. Х. или общо притежавал 3/12 (или 1/4 ) идеални част от имота. Поддържа, че собственици на останалите 3/12 идеални части са И. К. К. и К. К. К., деца на починалия през 2009г. К. З. К., бивш съпруг на ответницата. Посочва, че ответницата през 2021г. се снабдила с нотариален акт за удостоверяване на право на собственост, с който е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота, като оспорва осъществяването на това придобивно основание с твърдението, че ответницата не е упражнявала владението постоянно и непрекъснато в период от 10 години, нито е владяла имота спокойно, явно и несъмнено и не е демонстрирала намерение да го свои. Твърди, че владее имота заедно с другите наследници от 1995г. и тъй като счита, че ответницата не притежава право на собственост върху посочените в нотариалния акт идеални части, т.е. не упражнява фактическа власт върху имота на правно основание, моли съдът да я осъди да предаде владението.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила така предявения иск с твърдението, че живее в имота от момента на сключването на гражданския й брак с К. З. К., винаги е владеела необезпокоявано своята идеална част от имота (повече от 10 години), демонстрирала е, че е изключителен собственик на тази идеална част по време на брака с К. К., както и след прекратяването на брака през 2005г. и след смъртта на К. К. до предявяването на иска. Наред с това е твърдяла, че и децата й, наред с нея, притежават 3/12 идеални части от имота. Оспорила е твърдението, че Л. З. К. е придобил по наследство от Е. Х. по право на заместване на баща си идеални части от имота, тъй като на 30.11.1988г. се е отказал от наследството на своя баща. Твърдяла е, че ищцата никога не се е противопоставяла на осъществяваното владение, като посочва наличие на спор с Л. К. и неговата съпруга през 2023г.

От фактическа страна по делото е установено, че през 1924г. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, рег. № 1085, дело № 81/1924г., Л. К. П. е придобил недвижим имот: къща с две отделения и бахча от две лехи, находящи се в IV участък на [населено място], като този имот по действащия план на V-ти микрорайон Б., одобрен със заповед № 231/15.05.1981г. и заповед № 322/03.12.1984г., е записан като парцел XV, пл. № 2288, кв. 130, целия от 375 кв.м. и е идентичен с процесния.

Л. К. П. е починал на 03.07.1949г. като вдовец и е оставил като наследници по закон син С. Л. К., син З. Л. К. и дъщеря Е. Л. Х.. С. Л. К. е починал на 21.12.1984г. и е оставил като наследници по закон преживяла съпруга Вена Н. К. (починала на 15.05.2017г.) и дъщеря М. С. Н.. З. Л. К. е починал на 07.02.1988г. и оставил като наследници по закон преживяла съпруга К. С. К., син К. З. К. и син Л. З. К., който се е отказал от наследството на своя баща и отказът е вписан в специалната книга на Благоевградския районен съд на 29.11.1988г. К. З. К. е починал на 13.09.2009г. и е оставил като наследници по закон син И. К. К. и дъщеря К. К. К.. Е. Л. Х. е починала на 19.02.1995г. като вдовица без деца.

На 24.06.1996г. (н.а. №195, том ІІІ, дело №1006/1996г.) К. С. К. е продала на сина си Л. З. К. придобитата по наследство от починалия й съпруг З. Л. К. 1/6 идеална част от имота, описан като парцел ХV, пл.№2288 в кв. 130 по плана на Б..

На 26.06.1996г. е съставен констативен нотариален акт №185, том ІІ, дело 1022/1996г., с който Л. З. К. е признат за собственик по наследство на 1/12 идеална част от същия недвижим имот.

На 30.08.2021г. е съставен нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот №81, том ІІІ, регистър 8946, дело №407/2021г., с който К. К. К. е призната за собственик на основание наследствено правоприемство на 1/12 идеална част от имота, описан като поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], според КККР на града, одобрени със заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение от 04.12.2017г., с адрес [населено място], [улица](Й.М.) №26.

На 10.11.2021г. по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК е съставен н.а.№45, том ІV, рег.№11481, дело №545/2021г., с който С. К. Я. е призната за собственик на основание изтекла придобивна давност на 3/12 идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

С. К. Я. е имала сключен граждански брак с К. З. К. (сключен на 13.08.1972г.), която е прекратен с решение №555/04.01.1995г. по гр.д.№1021 на Благоевградския районен съд.

При постановяване на решението си въззивният съд, наред с посочените по-горе факти, е взел предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, които е възпроизвел по следния начин: От показанията на свидетеля Л. К. е установено, че С. Я. е била съпруга на неговия брат, парцелът е купен от дядо му през 1924г., в парцела има построена къща и има дворно място, посочил, че е ползвал дворното място, има лозници. Заявил, че тази година не е ползвал дворното място, когато отишли да го чистят, С. ги изгонила и се оплакала в полицията, че са й оскубали цветята и босилека. Свидетелят кроил лозниците, но не си обрал гроздето. Сочи, че се отказал от наследството на баща си, а майка му през 1996г. му продала нейния дял от двора. Всички ползвали мястото, както си го били разделили, но преди две - три години С. казала, че това място е нейно и че свидетеля няма право нищо да сади. От 2000г. не е виждал С. да слиза в двора. Не е бил свидетел някой да оспорва собствеността на М., която е собственик на половината двор. Мястото, което С. оспорвала, било засадено от свидетеля с лозници. Спорът между свидетеля и С. бил по повод откъснати цветя от него и съпругата му.

Свидетелят Т. Б. посочил, че познава М. Н. и С. Я., живеят на една улица. Ходил е на гости на М. и нейните деца — М. и Н.. Ходил е в двора, помагал е и при ремонтни работи. М. гледала кокошки в имота. В двора има мрежа, а от другата страна — ловджийски кучета, които са на сина на С.. Когато е ходил в имота, никога не е виждал С.. В имота е влизал през входа на М., но имало и друг вход, през който влиза сина на С. — И.. Многократно е виждал И. в неговата част от двора да си храни кучетата. Не е чувал някой да оспорва собствеността на М., включително и С.. Не е чувал и да е имало пререкания за двора между Л. и С..

Свидетелят Е. М. посочила, че живее в [населено място], на [улица]срещу процесния имот. В къщата живеели М., С., И., Л. и възрастните, които починали. В двора, по средата на парцела имало кокошарник, в който М. отглеждала кокошки, от дясно имало асма, която я гледал мъжът на С., а сега - синът на С., влизала в дясната страна на имота, С. й казвала, че е засадила цветя, лапад, от пътя нямало как да види дали С. е в двора, знаела за спор между С. и бившия й девер Л. и неговата съпруга за изчистването на част от двора, която според С., била нейна, не е била свидетел на демонстрация на собственост от страна на С. срещу М., била е свидетел на демонстрация от С. към Л..

Свидетелят А. Г. заявил, че знае, че една част от имота е на бившия съпруг на С., една част на неговия брат Л., а другата половина от имота е на М.. Пояснил, че на двора има гараж, стълбище и се слиза в нещо като дворче. В двора е виждал кокошарник и асми. Виждал е С. да сади билки, цветя под асмата, която е от лявата страна. Дъщерята на С. живеела в Гърция и С. често я посещавала, но живеела в Б. основно. Не знае дали С. е имала спорове относно ползването на имота. Доколкото знае, дворът не е разделен и да се знае коя част е на С., М. или Л., но мисли, че С. има част двора. Откакто е роден свидетеля, 40 години, С. си живеела в този имот и си ползвала част от имота. Виждал е и М. да ползва имота, тя ползвала кокошарника. Не е бил свидетел на разговор между М. и С., в който С. да е казвала на М., че има собственост от част от двора, не е чувал някой да оспорва правото на М. върху имота, знаел, че като наследник, М. притежава половината от имота, освен М., Л. също притежавал част от имота и К., който бил съпруг на С.. Посочил, че частта, в която С. сади растения, е различна от частта, която ползва сина й и е около 30 кв.м.

Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е изложил съображения, че съгласно ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ВКС, ОСГК констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост, само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта.

Взето е предвид, че с изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е указал на ищцата доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника. Прието е, че с ангажираните от ищцата гласни доказателства опровергаване на факта на владението на ответника върху процесния имот не е проведено. Изложени са мотиви, че от показанията на св. Б. е установено, че дворът е разделен с мрежа и се влиза от две страни, от едната страна влиза М., а от другата — И. (сина на ответницата). Едната част от двора се ползвала от М., а другата от И.. Свидетелят Л. К. е посочил, че знае, че С. има претенции за дворното място, както и му казала, че това място е нейно и свидетелят няма да сади нищо. Посочено е, че в същата насока са и показанията на свидетеля М., която е посочила, че знае за спор на С. със свидетеля К. и неговата съпруга, който спор бил за място от двора, което било на С., както и е била свидетел на демонстрация на собственост от С. срещу Л.. Свидетелите М. и Г. са посочили, че С. засаждала растения в двора.

Изложени са съображения, че съгласно ТР № 3/2020г. от 05.01.2022г. на ВКС, ОСГК при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Но е прието, че по делото не е доказано ответникът да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца, поради което искането за предаване на владението е прието за неоснователно.

За неоснователно е прието и искането за отмяна на констативния нотариален акт № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021г., тъй като съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, което не е сторено в конкретния казус.

При така изложените от въззивния съд е прието, че обжалваното решение следва да бъде допуснато по посочените по-горе правни въпроси.

По въпроса кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота в решенията, постановени след обявяването на ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, тричленните състави на ГК на ВКС последователно и непротиворечиво приемат, възприемайки развита в мотивите към тълкувателното решение теза, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Становище в този смисъл е изразено в посочените в изложението към касационната жалба решение №65 от 13.07.2018г. по гр.д.№2424/2017г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №140 от 12.10.2017г. по гр.д.№4536/2016г. на І г.о. на ВКС. Това становище се споделя от настоящия състав на ВКС и следва да намери приложение по настоящето дело поради следните съображения:

От съдържащите се в исковата молба твърдения за обема от права, притежаван от Л. З. К. и от наследниците на К. З. К., както и за липсата на права за ответницата върху наследството на последния, следва да бъде направен извод, че според ищцата чрез снабдяването на ответницата с нотариален акт по обстоятелствена проверка за 3/12 идеални части от имота всъщност се засягат частично и нейните права. В отговора на исковата молба ответницата всъщност оспорва частично правата на Л. З. К. (за придобитата по наследяване от Е. Л. Х. права), но с оглед обема от права, които са й признати и съпоставянето им с обема от права, притежавани от останалите наследници на общия наследодател Л. К. П. може да се направи извод, че е налице частично оспорване и на правата на ищцата, особено като бъде взето предвид, че в отговора ответницата е заявила, че и децата й, наред с нея, притежават 3/12 идеални части от имота: Като наследник на своя баща С. Л. К. и след смъртта на майка си Вена Н. К., ищцата се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от имота (или 2/6). Наред с това ищцата е придобила чрез наследяване по право на заместване след смъртта на своята леля Е. Л. Х. още 1/6 идеална част от имота или общо се легитимира като собственик на 3/6 идеални части от този имот (6/12). Въз основа на сключения през 1996г. договор за покупко-продажба Л. З. К. се легитимира като собственик на 1/6 (2/12) идеална част от имота. Наред с това същият е придобил чрез наследяване по право на заместване след смъртта на Е. Л. Х. 1/12 идеална част от имота или общо се легитимира като собственик на 3/12 идеални части от имота – съгласно чл. 10, ал. 4 ЗН заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества. Останалите 3/12 идеални части от този имот са принадлежали на К. З. К. и след неговата смърт за преминали в патримониума на наследниците му по закон И. К. К. и К. К. К.. Оспорвайки само частично правата на Л. З. К. (само досежно възможността същият да е придобил чрез наследяване по право на заместване 1/12 идеална част от имота) и претендирайки едновременно с това права върху 3/12 идеални части от имота, ответницата С. К. Я. е заявила права и върху идеалните части, припадащи се на останалите съсобственици, вкл. и на М. С. Н..

По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за въззивния съд съществува задължение да се произнесе по всички надлежно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите към решението си всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото (решение №222 от 27.03.2018г. по т.д.№505/2017г. на ІІ т.о. на ВКС), като е длъжен едновременно с това да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните в рамките на твърдяните обстоятелства (решение №5 от 11.05.2020г. по гр.д.№1241/2019г. на І г.о. на ВКС). При произнасянето си въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет по делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата. Необсъждането на доказателства и доводи на страните представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила (решение №60088 от 28.06.2021г. по гр.д.№3948/2020г. на І г.о. на ВКС; решение №50002 от 12.06.2024г. по гр.д.№2402/2022г. на І г.о. на ВКС и др.). Това становище се споделя от настоящия състав на ВКС и следва да намери приложение по настоящето дело предвид обстоятелството, че при формиране на крайния си извод въззивният съд не е съобразил и обсъдил: нотариалните актове, с които К. С. К. е продала на сина си Л. З. К. 1/6 идеална част от имота; Л. З. К. се легитимира като собственик върху 1/12 идеална част от имота, придобита по наследство от Е. Х.; К. К. К. се легитимира като собственик на 1/12 идеална част от имота; не е обсъдил и съобразил част от показанията на свидетелите; не е преценил чии права ответницата С. Я. твърди, че е придобила по давност с оглед установеното по делото и представените нотариални актове.

По въпроса явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от коя момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната давност и за необходимостта владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си, в практиката си ВКС приема, че владението е явно, когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересован да научи за естеството на упражняваната фактическа власт. За да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота (решение №50068 от 26.10.2023г. по гр.д.№3238/2022г. на ІІ г.о. на ВКС и посочените в него решения). Настоящият състав напълно споделя това становище, което следва да намери приложение по настоящето дело с оглед наведените в отговора на исковата молба твърдения на ответницата С. Я..

При съобразяване на установеното по делото, на изложените от въззивния съд мотиви и предвид отговорите на въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК), което е довело до неправилно приложение на материалния закон (чл. 68 ЗС и чл. 79 ЗС).

В нарушение на съдопроизводствените правила въззивния съд не е съобразил при постановяване на решението си на първо място фактическите твърдения на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на ответника, относими към основанието, на което спорещите страни твърдят, че са придобили и притежават права върху имота в определен обем, както и твърденията и оспорванията на правата на останалите съсобственици.

Не е съобразено обстоятелството, че ответникът С. К. Я. в отговора на исковата молба е заявила, че живее в имота от момента на сключване на гражданския й брак с К. З. К., винаги е владеела необезпокоявано своята идеална част от имота, за която е призната за собственик през 2021г., т.е. повече от 10 години, демонстрирала е, че е изключителен собственик на тази идеална част по време на брака си с К. К., както и след прекратяването на брака през 2005г. и след смъртта на К. К. до предявяването на иска, като зачита при това правата на децата си И. К. К. и К. К. К. в размер на 3/12 идеални части от имота (т.е. признава правата на бившия си съпруг) и подчертава при това, че има спор единствено с Л. К., като оспорва твърденията, че същият е придобил права върху идеална част от имота чрез наследяване на Е. Х. (които обаче са в по-малък обем от правата, за които през 2021г. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка).

Тези твърдения въззивният съд не е обсъдил и съобразил, което е довело и до неправилен извод за естеството на упражняваната от С. К. Я. фактическа власт с оглед момента, в който се твърди, че такава фактическа власт е била установена (13.08.1972г., когато е сключен бракът й с К. З. К.). В подобна хипотеза последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че упражняваната фактическа власт от страна на съпруг на съсобственик, представлява по същността си търпими действия, които не могат да бъдат определени като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Упражнявайки фактическа власт върху имота по време на брака си с К. З. К. С. Я. е имала качеството „държател“ и ако след прекратяването на брака е имала съзнанието, че владее тази идеална част за себе си, следвало е да демонстрира промяната в намерението си на съсобствениците Л. К. и М. Н., чиито права частично оспорва. При съобразяване на представените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници, следва да се приеме, че към момента на прекратяване на брака между К. К. и С. Я. качеството съсобственици по отношение на имота са притежавали М. Н., Л. З. К. и К. З. К.. Спрямо тези лица С. Я. е следвало да демонстрира намерението си да придобие претендираната от нея идеална част от имота. След смъртта на К. З. К. правата му преминават по силата на наследствено правоприемство към неговите низходящи като по делото е установено, че синът му е упражнявал фактическа власт върху имота, а дъщеря му е демонстрирала правата си чрез снабдяване с констативен нотариален акт. В този смисъл показанията на свидетеля Б., според които в двора И. К., син на С., гледа ловджийски кучета и го е виждал многократно да влиза в двора и да храни кучетата; показанията на свидетеля М., според които И. К. е живеел в къщата. Ползването на имота от С. Я. наред с наследниците по закон на К. З. К., които са и нейни деца, създава привидност дали е ползвала имота за себе си или за другиго, продължавайки да живее в имота, в която е била допусната като съпруга на съсобственик. По делото не е установено С. Я. да е демонстрирала спрямо ищцата намерението си да упражнява фактическа власт върху имота за себе си, което обстоятелство не е съобразено от въззивния съд.

Не е съобразено също така, че след като е безспорно установено, че С. Я. е ползвала имота още от момента на сключване на гражданския й брак с К. З. К. и е продължила да ползва имота след прекратяването на брака, както и след смъртта на бившия си съпруг наред с родените от брака деца, то твърдяното от нея владение не може да бъде определено като явно – с оглед установените по делото факти не може да се приеме, че съсобственикът М. Н. е могла да възприеме така осъществяваната фактическа власт като владение.

Както вече беше отбелязано, и двете спорещи страни легитимират правата си с представени по делото нотариални актове, поради което по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В случая, като бъде съобразено обстоятелството, че М. Н. се легитимира като собственик по наследство на 6/12 идеални части от имота, наследниците на К. З. К. се легитимират като собственици на 3/12 идеални части и че С. Я. не е оспорила правата на Л. З. К. върху 2/12 идеални части, то същата е следвало да демонстрира промяна в намерението, с което е упражнявала фактическа власт върху претендираните от нея 3/12 идеални части от имота и спрямо М. Н., чиито права също биха били засегнати, ако посоченото в н.а. №45, том ІV, рег.№11481, дело №545 от 2021г. придобивно основание се приеме за осъществило се.

Доказване осъществяването на основанието, посочено в нотариалния акт, с който С. Я. се легитимира като собственик на спорните 3/12 идеални части от имота, е било в нейна доказателствена тежест по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, указания за което са дадени от първоинстанционния съд - в доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответника С. Я., че следва да докаже направените от нея възражения, с които обосновава тезата, че притежава 3/12 идеални части от имота. И тъй като, както вече беше отбелязано, по делото не е установено С. Я. да е демонстрирала спрямо М. Н. промяна в намерението си да владее спорните идеални части, то следва да се приеме, че начало на давностен срок, който да е започнал да тече в нейна полза, не е било поставено до момента на снабдяване с нотариален акт, съставен по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, който е и надлежно вписан. До предявяването на иска обаче придобивна давност в полза на С. Я. не е изтекла, поради което претендираното от нея право на собственост върху спорните 3/12 идеални части от имота, не може да се приеме за установено.

По тези съображения следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Този извод не се променя и предвид обстоятелството, че в хода на производството пред настоящата инстанция ответникът С. Я. е починала и е заместена по реда на чл. 227 ГПК от своите наследници по закон И. К. К. и К. К. К., които са придобили право на собственост върху притежаваните от техния баща К. З. К. 3/12 идеални части от имота по наследство. Спорно по настоящето дело е правото на собственост върху 3/12 идеални части от имота, за което на 10.11.2021г. по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК е съставен нотариален акт №45, том ІV, рег.№11481, дело №545/2021г., с който С. К. Я. е призната за собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, за който обем права И. К. К. и К. К. К. биха се легитимирали като собственици наред с придобитите от тях права по наследство от К. З. К..

По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд в частта по иска по чл. 108 ЗС за спорните 3/12 идеални части от имота следва да бъдат отменени и вместо това предявеният по реда на чл. 108 ЗС от М. С. Н. иск следва да бъде уважен, като по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен н.а.№45, том ІV, рег.№11481 по дело №545 от 2021г.

С оглед изхода на спора в полза на М. С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 3865.34 лв., представляваща направените по делото разноски за всички инстанции, както следва: 785.34 лв. за производството пред първоинстанционния съд (съответната част от разноските, сторени в производството пред първоинстанционния съд при съобразяване на присъдените от първоинстанционния съд 785.35 лв. по иска за признаване правото на собственост върху Ѕ идеална част от имота); 1525 лв. за производството пред въззивния съд (1500 лв. платено адвокатско възнаграждение; 25 лв. платена държавна такса по подадената въззивна жалба); 1555 лв. за производството пред ВКС (1500 лв. платено адвокатско възнаграждение; 30 лв. платена държавна такса за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване; 25 лв. държавна такса за разглеждане на подадената касационна жалба).

По направеното от ответниците възражение за прекомерност на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение:

Последователно ВКС приема в своята практика, че чл.78, ал.5 ГПК определя критериите, по които се преценява прекомерност на заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение и това са единствено действителната фактическа и правна сложност на делото. Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване.

В настоящия случай като се вземе предвид естеството на правния спор (предявен иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху идеална част от поземлен имот), наведените в хода на производството по делото доводи, извършените съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поставените пред ВКС правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване след надлежно обосноваване от страна на процесуалния представител на касатора на предпоставките за това, осъщественото процесуално представителство в проведените открити съдебни заседания, вкл. пред ВКС, както и обстоятелството, че в приложените по делото договори за правна защита и съдействие като договорено и платено от ответника възнаграждение за процесуалния му представител са посочени сумите от 2650 лв. за производството пред първоинстанционния съд, 2000 лв. за производството пред въззивния съд и 2000 лв. за производството пред ВКС, настоящият състав приема, че наведените от процесуалния представител на ответника доводи за прекомерност на претендираните от касатора разноски са неоснователни.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №407, постановено на 25.07.2024г. от Окръжен съд-Благоевград, Трети въззивен граждански състав по в.гр.д.№537/2024г. и потвърденото с него решение №910/20.12.2023г., постановено по гр.д.№637/2023г. по описа на РС-Благоевград в частта, с която предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е отхвърлен в частта за осъждането на С. К. Я. да предаде на М. С. Н. владението върху 3/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 2700, ул.“Б. С. (Й.М.)“ №26, с площ 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 2288, кв. 130, парцел 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , както и в частта, в която М. С. Н. е осъдена да заплати на С. К. Я. направените разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на 750 лв. и за производството пред въззивния съд в размер на 1000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] К. К. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на починалия ответник С. К. Я., на основание чл. 108 ЗС да предадат на М. С. Н., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], владението върху 3/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 2700, ул.“Б. С. (Й.М.)“ №26, с площ 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 2288, кв. 130, парцел 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , за които на 10.11.2021г. от нотариус К. М., нотариус с рег.№415 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Благоевград, е съставен н.а.№45, том ІV, рег.№11481, дело №545/2021г., с който С. К. Я. е призната за собственик на основание на изтекла придобивна давност.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 нотариален акт №45, том ІV, рег.№11481, дело №545/2021г., съставен на 10.11.2021г. от нотариус К. М., нотариус с рег.№415 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Благоевград, с който С. К. Я. е призната за собственик на основание на изтекла придобивна давност на 3/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 2700, ул.“Б. С. (Й.М.)“ №26, с площ 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 2288, кв. 130, парцел 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: [№] , [№] , [№] , [№] , [№] .

ОСЪЖДА И. К. К. и К. К. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на М. С. Н. сумата от 3865.34 лв. (три хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 34 ст.), представляваща направените по делото разноски за производството пред първоинстанционния съд, въззивния съд и пред ВКС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: