Доказване на потребена електроенергия, натрупана в скрита тарифа на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50180

гр. София, 12.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 3675/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. М. против решение № 266/22.06.2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Претендират се разноски.

Ответникът Х. С. А. чрез адв. Н. – Т. оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила с присъждане на разноски.

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 900/29.12.2020 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на Районен съд – Велико Търново за уважаване на предявения от Х. С. А. против „Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 5 004. 16 лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за електроенергия за периода от 30.03.2016 г. до 21.11.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 16, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/19.06.2020 г. и са присъдени на ищеца разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1502625/21.11.2019 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], ет. 7, ап. 16, при която е установено натрупване на показания в невизуализирана на дисплея му тарифа, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Приел е, че съставеният протокол е в съответствие с изискванията на чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), доколкото е подписан от представители на оператора (двамата негови служители, извършили проверката) и от свидетел, който не е служител на оператора, удостоверяващ отсъствието на абоната и присъствието си на проверката. Взети са предвид резултатите от заключението на извършената метрологична експертиза от БИМ (по протокол № 245/29.05.2020 г.), където е посочено, че е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на СТИ (средството за търговско измерване), няма установена видима външна намеса или видима повреда в схемата му, както и че при софтуерно четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3, която не е визуализирана на дисплея му. Установено е съответствие на устройството с метрологичните характеристики за измерване на ел. енергия, но не и с техническите характеристики, а също и че то работи в класа си на точност. Въз основа на съставения при проверката констативен протокол и заключение на метрологичната експертиза на основание чл. 55 ПИКЕЕ е извършена корекция на сметката на абоната и е начислено допълнително количество ел. енергия за процесния период в размер на исковата сума като е издадена фактура за задължението. Обсъдено е заключението на назначеното по делото вещо лице, че при софтуерно четене на паметта на електромера са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния регистър, съответстващи на показанията, отчетени в протокола при проверката; че не може да се установи конкретна причина за наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър на Тарифа 3 на уреда, тъй като същият не е тип „СМАРТ“; че при софтуерния прочит на показанията му не са установени данни за това кога са възникнали цифровите показания в Т3; че не е била обект на изследване Тарифа 3 (вкл. и от БИМ) и не е установено дали СТИ трупа цифрови показания по нея. При горните факти инстанцията по същество е приела, че макар да са спазени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ е останало недоказано обстоятелството, че измереното количество ел. енергия в невизуализирания регистър на СТИ е натрупано именно след монтажа му като условие за извършване на преизчисляването му по реда на чл. 55 ПИКЕЕ. Според съда обстоятелството, че монтираният в обекта на ищеца електромер е бил с нулеви показания на дневна и нощна тарифи не обуславя несъмнен извод за наличие на такива показания в скритите му регистри и в сумарния регистър. Развити са доводи, че липсата на нарочно снети и отразени данни от показанията на електромера по регистър ТЗ в протокола при неговия монтаж не позволяват да се направи категорично съждение, че показанията в този регистър тогава са били нулеви и не са съществували преди датата на монтажа. Изразено е виждане, че предвид липсата на безспорни данни за количеството регистрирана ел. енергия, което действително е преминало през ТЗ на измервателния уред и то за конкретен времеви период в случая не може да намери приложение и правилото на чл. 183 ЗЗД. Прието е, че съставеният от БИМ протокол в качеството си на официален свидетелстващ документ се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, но доколкото натрупването на показанията в скрития регистър не е станало в присъствието на тези лица, отразените в документа факти не могат да обусловят извод, че количеството ел. енергия в този регистър (според цифровия запис от показанията му) е доставено и реално потребено от абоната. Предвид невъзможността да се установи на какво се дължат цифровите показания в регистър ТЗ, както и при отсъствие на данни за времето и начина, по който са възникнали същите, е направен извод, че ответната страна не е провела по несъмнен и категоричен начин доказване на фактите, послужили като основание за възникване на вземането й, начислено с процесната фактура. Затова е прието, че претенцията за недължимост на исковата сума е основателна.

С определение № 252 от 05.04.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ и „Задължен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила?“

По първия процесуалноправен въпрос е налице трайна практика на ВКС, изразена в решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., двете по описа на IV г. о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по - значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК.

В заключение, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.

По втория процесуалноправен въпрос в практиката на ВКС (вж. решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на IV г. о., решение 125 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 3899/2021 г. на III г. о.) безпротиворечиво е застъпено становището, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение обаче не се формира произволно, а е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, а нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001г. ОСГК на ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Както се посочи в отговора на първия правен въпрос, не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, тъй като е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт.

По съществото на касационната жалба.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалния закон са формирани крайните решаващи изводи на въззивния съд за неоснователност на претенцията.

Безспорно е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел. енергия в процесния обект. В последния е бил монтиран електромер, в срока си на метрологична годност и работещ в класа си на точност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невузиализирания регистър Т3, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че СТИ не страда от друга техническа неизправност, отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Посочено е също, че не са установени външни механични дефекти по измервателния уред, както и видима външна намеса или повреда в схемата му. Установено е, че при софтуерното четене на паметта на устройството в невизуализирана на дисплея му и ненастроена за отчет Тарифа 3 (ТЗ) има натрупване на показания. Същевременно се сочи от експерта, че процесният електромер е монофазен и произведен през 2016 г. (тогава е монтиран – на 29.03.2016 г. в обекта на ищеца съгласно приложения протокол № 5031557), при което като фабрично нов е следвало да бъде с нулеви показания по всички тарифи за отчитане – Т1 (нощна) и Т2 (дневна). Данни за нулеви показания по тези тарифи се съдържат в протокола за монтаж на уреда при абоната. Както се посочи в отговорите на правните въпроси, ГПК не изисква всеки факт по делото да бъде установен с преки доказателства, а допустими са и косвените доказателства, доколкото е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали установени факти в тяхната взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. Въззивният съд се е отклонил от тези правни разрешения, приемайки, че претенцията е основателна, тъй като липсват преки доказателства записаното в скрития тарифен регистър количество ел. енергия да е потребено за изследвания период – т.е. след монтажа на уреда в обекта на ищеца да е преминало през тарифната му схема и е отчетено във въпросния скрит регистър. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на експертизата обаче, такъв извод не следва. Действително, съгласно правилото на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички останали доказателства и обстоятелства по делото, което в случая не е направено.

Поради изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение за възможните причини за натрупване на установеното при софтуерния прочит на паметта на електромера в регистър ТЗ количество ел. енергия; при какви условия е възможно (включително при какви несъответствия с техническите характеристики) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на СТИ; как чрез софтуерно въздействие (ако това е причината за натрупване на енергията в скрития регистър) се постига препараметризиране на записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър ТЗ на процесния измервателен уред, респ. може ли да се изключи възможността тези показания да са съществували към момента на монтажа му в обекта на ищеца –29.03.2016 г., но да не са надлежно документирани; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи Т1 и Т2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър (като част), което е възможно да е преминало през уреда и доставено на абоната за исковия период (като време). Предмет на задачата на експертизата могат да бъдат и въпроси, допълнително поставени от страните.

В обобщение, налице е поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Същото следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 266/22.06.2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.