Погасяване на вземане по давност при прекратяване на изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50009

гр.София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Теодора Ставрева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 503 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Б. Г. Г. чрез адвокат К. К. от АК-Пазарджик срещу решение № 172 от 27.10.2021 г. по в.гр.д.№ 600/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 531/23.06.2021 г. по гр.д.№ 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик и се отхвърлят исковете на Б. Г. Г. против И. Б. М. и С. И. Д., на основание чл.439 ГПК, че не дължи сумите: 1/ по изпълнително дело № 326/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискател И. Б. М., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004г. по НОХД № 281/2001г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди от 1000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски по делото; 2/ по изпълнително дело № 327/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискатели И. Б. М. и С. И. Д., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004г. по НОХД № 281/2001г. на ОС Пазарджик, за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди от 1000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпросите: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие“.

От И. Б. М. и С. И. Д., двамата чрез адвокат Т. Б. от АК-Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Отговор на поставените въпроси се дава с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. С първото тълкувателно решение се възприема становището, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, т.е. направено искане да бъде извършено изпълнително действие прекъсва давността независимо дали е осъществено, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а предприемането на изпълнително действие прекъсва давността. В Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980г., основаващо се на нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, но се посочи, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б."д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Даденото задължително тълкуване на законовите разпоредби се доразвива в практиката на Върховния касационен съд, която приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, по отношение на които са приложими постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г.

Предвид дадения отговор на поставените за тълкуване правни въпроси, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че правилно въззивният съд е възприел постановките на ППВС № 3/1980 г., според които погасителната давност спира да тече при висящо изпълнително производство до 26.06.2015 г. В случая обаче съдът е достигнал до извод, че фактическата невъзможност за принудително реализиране на правата на кредиторите/поради липса на имущество или недобросъвестното поведение/ е достатъчно основание да бъдат отхвърлени доводите за погасяване на вземането по давност, тъй като давността тече от 26.06.2015 г. При наличните данни по делото, крейният извод в решението не може да бъде споделен. Взискателите имат вземане на основание влязла в сила присъда по НОХД № 281/2001г. на ОС Пазарджик. въз основа на която са издадени изпълнителни листа и са образувани изпълнителни дела № 1234/2005г. и № 1235/2005г. при СИС на РС Пазарджик. По тяхно искане от 24.02.2006г., на длъжника е наложено паспортно ограничение и забрана да напуска страната, която на 13.08.2010 г. той е поискал да бъде отменена. На 18.06.2013г. е поискано прехвърляне на изпълнителните дела на ЧСИ З.Д., /което се признава в отговора на искова молба/, от което следва, че периода на бездействие на взискателите по изпълнително дело № 1234/2005г. и № 1235/2005г. е до преобразуването им под № 332/2013г. и № 333/2013г. на ЧСИ З.Д., по което са били поскани и осъществени конкретни изпълнителни действия – запор на банкова сметка, на трудовото възнаграждение и опис на вещи. Въз основа на молба на взискателя от 22.05.2019 г., производството по изпълнителните дела отново е било прекратено с постановления от 06.06.2019 г. на ЧСИ и въз основа на същите изпълнителни листа от 2004 г. са били образувани изпълнително дело № 326/2019г. и № 327/2019г. на ЧСИ Д.Д./обединени в едно производство/, по което са предприети изпълнителни действия.

При тези фактически обстоятелства, мотивите на съда, че висящността на образуваните през 2005 г. изпълнителни производства прекъсва давността до 26.06.2015г., са неправилни. След въззивното решение е постановено Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. ОСГТК на ВКС, погасителната давност започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т.е. 26.06.2015 г. Висящността на изпълнителното производство, обаче, прекъсва погасителната давност, съгласно задължителните постановки на ППВС № 3/1980 г., но само по отношение на неприключилите и висящи към 26.06.2015 г. изпълнителни производства, а не по приключилите, вкл. поради „перемпция“ изпълнителни дела. Тези изводи се потвърждават в мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д.№ 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, т.3 - по изпълнителните дела, образувани преди 26 юни 2015 г., погасителна давност започва да тече от тази дата, но само ако са били налице двете кумулативно предвидени в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо. По изпълнителните дела, които са прекратени към 26 юни 2015 г., срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В този смисъл, ОСГТК на ВКС дава положителен отговор и на въпроса, прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

При тези съображения се налага извод, че въззивният съд е постановил неправилно като краен резултат решение по делото. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Правно ирелевантно е дали има постановен акт за прекратяване на изпълнителното производство от съдебният изпълнител, тъй като срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента, в който е настъпила перемпция по изпълнителното дело. В случая се установява по несъмнен начин, че ответниците имат вземане срещу ищеца за обезщетение на неимуществени вреди, което е било присъдено с влязла в сила присъда по НОХД № 281/2001г. на ОС Пазарджик, въз основа на което са образувани изп.дело № 1234/2005г. и № 1235/2005г. при СИС на РС Пазарджик. С оглед разясненията в т10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК и т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, се налага извод, че 5-годишната погасителна давност започва да тече от прекратяването, поради настъпила „перемпция“ през 2007 г., на първоначално образуваните изп.дело № 1234/2005г. и № 1235/2005г. в СИС на РС Пазарджик, поради което до прехвърлянето им на ЧСИ З.Д. през 2013 г. са изминали повече от пет години и вземането за обезщетение е погасено по давност /чл.110 ЗЗД/.

От Б. Г. Г. чрез адвокат К. К. от АК-Пазарджик, са поискани сторените разноски в касационото производство – 600 лева за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса от 30 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 172 от /27.10.2021 г. по в.гр.д.№ 600/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик и вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на Б. Г. Г. против И. Б. М. и С. И. Д., на основание чл.439 ГПК, че Б. Г. Г., ЕГН [ЕГН], не дължи сумите: 1/ по изпълнително дело № 326/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискател И. Б. М., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г., за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди от 1000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски по делото; 2/ по изпълнително дело № 327/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискатели И. Б. М. и С. И. Д., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г., за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди от 1000 лева със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски.

ОСЪЖДА И. Б. М. и С. И. Д. да заплатят на Б. Г. Г., чрез адвокат К. К. от АК-Пазарджик, сторените разноски в размер на 630 (шестстотин и тридесет ) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.