Законосъобразност на призоваването чрез залепване на уведомление и особен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 246

гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20258002100261 по описа за 2025 година

за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на К. Т. за отмяна на влязлото в сила на 14.05.24 г. решение на СГС по гр.д. №4342/22 г., недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по гр.д. № 4169/23 г. Отмяната се иска на осн. чл.303, ал.1,т.5, пр. първо и трето от ГПК, с твърдения, че поради нередовно призоваване молителката / като ответник по иска/ не е могла да вземе участие в делото и е ненадлежно представлявана от назначения от съда по реда на чл.47 ГПК особен представител. В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител на молителката адв. М. и се иска отмяна на влязлото в сила решение.
Ответникът по молбата К. К. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора и в съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Д. – К. съображения.
ВКС като разгледа молбата намира следното: С влязлото в сила решение на СГС молителката Кл. Т. е осъдена да заплати на К. К. на осн. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 14150,76 лв., представляваща левовата равностойност на 5 190 евро и 4000 лв. – невърната част от главниците по договор за заем от посочените пет дати, ведно със законната лихва от 23.04.19 г. и сумата от 13 548,06 лв. – договорена възнаградителна лихва по договорите за заем, за периода от предоставяне на сумите по тях до завеждане на иска. В тежест на ответницата са възложени и деловодните разноски.
От данните по делото е видно, че на посочения по делото адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „П. П.“ ***, ***, ***, регистриран като неин постоянен и настоящ адрес – справка на л.40 от делото на РС, ответницата лично е получила изпратената й нотариална покана за връщане на дълга на 19.03.19 г. Изпратеният на този адрес препис от исковата молба с приложенията е върнат невръчен с отбелязване от призовкаря, че на адреса след 4 посещения – на 22.08., 25.08., 6.09. и 23.09.19 г./последните две -в неприсъствени дни/ не е открит никой; оставени са съобщения с телефон за обратна връзка. След извършена справка за постоянния и настоящ адрес на ответницата, отново е изпратен препис от исковата молба и приложенията, който е върнат невръчен, с отметка, че при посещения на 27.11., 16.12. и 27.12.19 г. на адреса не е намерен адресатът или друго лице, което да получи книжата. Призовкарят е провел разговор с адресата на посочения по делото телефон и му е било заявено, че тя не е в България и не може да получи книжата. Затова призовкарят залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на 27.12.19 г. Преписът от исковата молба и приложенията е връчен на 28.01.20 г. по местоработата на ответницата УНСС, но е върнат с молба от 31.01.20 г., в която е отбелязано, че работодателят не може да връчи книжата, тъй като тр. правоотношение с Кл. Т. е прекратено на 1.07.19 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложена е заповед за прекратяване на тр. правоотношение от същата дата, връчена на служителката на 11.07.19 г. За трети път препис от исковата молба и приложенията са изпратени на молителката на същия адрес на 22.01.20 г. и са върнати невръчени с отметка, че адресът е посетен на 30.01., 10.02., 22.02./събота/ и 5.03.20 г., търсеното лице не е намерено, а при обаждане на мобилния телефон не отговаря. На 5.03.20 г. е залепено уведомление на входната врата. За четвърти път препис от исковата молба и приложенията са върнати невръчени от адреса с отметка, че адресът е посетен на 3.08., 16.08./неделя/, 2.09. и 8.09.20 г., но лицето – адресат не е намерено. Посочено е, че съседите отказват да съдействат, не дават информация дали лицето живее на адреса и кой е домоуправител. Залепено е уведомление на 8.09.20 г. по чл.47, ал.1 ГПК.
От писмо на НАП от 19.08.20 г. се установява, че след извършена проверка за ответницата няма данни за регистрирани тр. договори и осигурители. След отправено до МВР запитване е получен отговор за задграничните пътувания на ответницата, в който са отразени многобройни влизания и излизания от страната за периода от 1.01.10 г. до 10.09.20 г. Посочено е, че при извършване на гранична проверка, българските граждани не декларират държавата, до която пътуват и в която ще пребивават. Поради непълнота в данните след 1.01.2007 г. информационният фонд / АИС „Граничен контрол“/ не може да бъде източник на информация относно местонахождението в/извън РБ на лицето. На изисканата от „Теленор“ справка е отговорено, че Кл. Т. към настоящия момент - 18.09.20 г., няма регистрирани мобилни номера на свое име.
При тези данни първоинстанционния съд в разпореждане от 6.10.20 г. е констатирал редовното връчване на препис от исковата молба чрез залепване на уведомление и е указал на ищеца да внесе депозит за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. След внасянето и определянето му от САК е назначил за такъв адв. Г. А., с определение от 30.12.20 г.. Чрез него на ответницата са връчени съдебните книжа и той я е представлявал по делото от назначаването му до приключване на делото на 14.05.24 г.
От тези данни е видно, че ответницата многократно за периода 22.08.19 г. до 8.09.20 г. е търсена на регистрирания неин постоянен и настоящ адрес в РБ. Тя не е посочила, вкл. при удостоверения от призовкаря телефонен разговор, че живее постоянно в Германия, нито това се установява от другите данни, събрани от призовкарите, от справката от МВР – Гранична полиция на л.60 РС и представеното с молбата за отмяна удостоверение за пребиваване, издадено от градската администрация на Гелзенкирхен / л.12 ВКС/. В него е посочено, че молителката е регистрирана там на 22.07.13 г., но от друга страна от приложената заповед за прекратяване на тр. правоотношение е видно, че до 1.07.19 г. тя е работила в УНСС – София, а от справката на л.60 РС, че на кратки периоди е влизала в и излизала от РБ. Регистрираният постоянен и настоящ адрес в РБ не е променян, нито са отразени данни за пребиваване на молителката в чужбина/ чл. 94, ал.3 ЗГР/; регистрираният постоянен и настоящ адрес на молителката е вписан и в издаденото удостоверение за наследници на съпруга й Филип Ташев, поч. на 20.08.20 г. – л.29 ВКС.
Молбата е неоснователна – по делото молителката е призована и представлявана по реда на чл.47 ГПК при спазване на съдопроизводствените правила като съдът е положил всички усилия, за да осигури участието и защитата й в процеса. Няма категорични данни извънредното положение във връзка с Ковид епидемията да е попречило на призоваването и защитата й по делото. Не се установяват и особени непредвидени за нея обстоятелства във връзка със смъртта на съпруга й.
Молбата за отмяна следва да остане без уважение, а на ответника по молбата Кр. К. да се присъдят поисканите разноски за производството по представения списък в размер на 1600 лв. – за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Н. Т. за отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. №4342/22 г. от 20.04.23 г. / недопуснато до касационно обжалване с опр. от 14.05.24 г. по гр.д. №4169/23 г. на ВКС, четвърто г.о./.
ОСЪЖДА К. Н. Т. да заплати на К. Х. К. деловодни разноски за производството по отмяна в размер на 1600 / хил. и шестотин/ лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________