Придобиване по давност на неприложена придаваема площ по регулация

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50128

София, 03.08. 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: С. К.

Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2855/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 178/20.04.2022 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 260330/05.03.2021 г . по в . гр . д . № 974/2020 г . на П. окръжен съд , с което е отменено решение № 316/28.01.2020 г . по гр . д . № 16524/2015 г . на П. районен съд и е отхвърлен предявеният от И. Н. З. , Е. В. З. , И. Д. З. и Т. Д. З. иск с правно основание чл . 54, ал . 2 ЗКИР за признаване на установено по отношение на М. А. Б. , Ж. П. Б. и М. А. Я. , че ищците са собственици на основание договор за дарение , сключен с н . а . № 171/2006 г . - за първата ищца , и на основание наследствено правоприемство от Д. И. З. - за останалите ищци , на площ от около 300 кв . м ., заключена между т . т . 1, 2, 3, 4 на комбинирана скица № 15-4422767/13.10.2015 г . на С. - П. , респективно между т . т . 2, 3 / в червен цвят / и 5, 3 / в син цвят / на комбинирана скица № 5 на л . 49 по в . гр . д . № 974/2020 г . на П. окръжен съд , за която площ се твърди , че съставлява част от ПИ с идентификатор 11845.502.31 по кадастралната карта на с . В. от 2008 г ., неправилно заснета като част от ПИ с идентификатор /№/, при посочени граници .

Касационното обжалване е допуснато по жалба на ищците с оплаквания , че въззивното решение е неправилно - основание за касационно обжалване по чл . 281, т . 3 ГПК .

От ответниците по касация - ответници по делото , е получен писмен отговор със становище , че касационно обжалване не следва да се допуска .

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено с помощта на техническа експертиза, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място], в което се намира спорният имот, е от 1931 г. В него са заснети имот пл. № 157 от кв. 64 с площ от около 2 222 кв. м., за който е отреден парцел VI-157 от кв. 64, и имот пл. № 158 от кв. 64 с площ от около 3 706 кв. м., за който е отреден парцел V-158 от кв. 64. Дворищнорегулационните линии не предвиждат придаване на площи по регулация и съвпадат с имотните граници. При действието на този план Т. Л. З. е призната за собственик по давност на дворно място, съставляващо парцел V-158 от кв. 64, при граници: улица, М. Б., С. Б. и шосе /н. а. № 116/1962 г./.

С регулационен план от 1963 г. е изменена регулацията, като за имот пл. № 157 от кв. 64 са отредени два парцела: парцел V.-157 от кв. 64 и парцел V.-157 от кв. 64. Парцел V.-157 от кв. 64 е с площ 1 340 кв. и е съставен от 414 кв. м. от имот пл. № 157, и две придаваеми места: 42 кв. м. от имот пл. № 159 и 886 кв. м. от имот пл. № 158. За имот пл. № 158 от кв. 64 са отредени също два парцела: парцел V-158 от кв. 64 и парцел VI-158 от кв. 64. При действието на този план М. А. Б. и М. Д. Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение на парцели V.-157 и V.-157 от кв. 64 - н. а. № 111/1966 г. В него парцел V.-157 от кв. 64 е описан като празно дворно място с площ от 1 297 кв. м., при граници: улица, Ц. И. Б. и И. Н. З.; площта от 1 297 кв. м. е приблизително равна на сбора от площтта на собственото място - 414 кв. м. и площта на придаваемите от имот пл. № 158 - 886 кв. м. Не са открити данни за прилагане на дворищната регулация съгласно чл. 46-48 ЗПИНМ.

През 1968 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на селото. В него имот пл. № 157 от кв. 64 е заснет като имот пл № 17 от кв. 24, записан в разписния лист на М. А. Б. и А. Д. Б.; за имота са отредени парцели X.-17 и X.-17 от кв. 24. Имот пл. № 158 от кв. 64 е заснет като имот пл. № 16 от кв. 24, записан на Т. З. /н. а. № 116/1962 г./ и Д. И. З. /н. а. 16/1976 г. / , от който са образувани парцели IX-16 и X-16 от кв. 24. Образуван е и съсобствен парцел XI-16,17 от кв. 24 с площ 915 кв. м., в който имот пл. № 16 участва с 355 кв. м., а имот пл. № 17 - с 560 кв. м.

Следващият кадастрален и регулационен план е от 1995 г. С него са заснети имоти пл. №№ 29 и 30 с отреждания парцели V-29 и VI-30 от кв. 24 /предишни парцели IX-16 и X-16/; за остатъка от предишния имот пл. № 16 е заснет имот пл. № 31, който с част от предишния имот пл. № 17, сега заснет като имот пл. № 32, образува съсобствен парцел V.-31,32 от кв. 24. Имотната граница между имот пл. № 16, нов имот пл. № 31, и имот пл. № 17, нов имот пл. № 32, се запазва и съответства на тази по кадастралния план от 1968 г. Имот пл. № 31 е записан на Д. И. З., без да е посочен документ за собственост, а имот пл. № 32 е записан на А. Д. Б. на основание н. а. № 66/1972 г. За останалата част от имот пл. № 32, стар имот пл. № 17, са отредени парцели V.-32, IX-32 и X-32 от кв. 24.

През 2008 г. е одобрена кадастрална карта на селото, според която разположението на имотите се запазва съоразно с плана от 1995 г., като съсобственият парцел V.-31,32 от кв. 24 става поземлен имот с идентификатор /№/; парцел V.-32 става поземлен имот с идентификатор/№/.

От заключението на допълнителната техническа експертиза е установено, че имотът на ответниците, който е с пл. № 157 от кв. 64 по плана от 1931 г., с пл. № 17 от кв. 24 по плана от 1968 г. и с пл. № 32 от кв. 24 по плана от 1995 г., е ограден в кадастралните си граници, отбелязани в плана от 1995 г., идентични с тези по плана от 1968 г. Вещото лице е извършило проверка на място и разкривки на терен, като е установило останки от основи на селскостопанска сграда, която е начало на трайно материализирана граница - кирпичена ограда върху каменни основи, отразена в регулационния план от 1968 г., респ. 1995 г., с условен знак за полумасивна ограда. Установено е, че има и нова ограда, която изцяло лежи върху каменните основи на старата кирпичена ограда. Посочено е, че североизточната граница с имот № 31 /предишни пл. № 16 по плана от 1968 г. и пл. № 158 по плана от 1931 г./ е лека ограда, мрежа с бетонни колове до масивна тухлена ограда и останалата част от кирпичена ограда, която частично е запазена и към улицата, неправилно отразена на плана като лека ограда.

От заключението на техническата експертиза, депозирано във въззивното производство, е установено, че спорното място е заключено между точките 3, 2 /в червен цвят/ и 5, 3 /в син цвят/ на комбинирана скица № 5, намираща се на л. 49 от въззивното дело, и е с приблизителна площ от 250 кв. м. При устното изслушване в съдебното заседание вещото лице инж. Г. е посочил, че има данни за приложена регулация за имоти с идентификатори /№/, 11845.502.30 и /№/, както и за частично приложена регулация за имот с идентификатор /№/, към който следва да е „придадено“ мястото, заключено между точки 2 и 3 червено и 3 и 5, със синьо, от имот пл.№ 158. Уточнено е още, че имотната граница между имот пл. № 16 и пл. № 17, отразена в регулационния план от 1968 г., не е нанесена в комбинираната скица, като същата би се намирала приблизително североизточно от точка 4 синьо и точка 1 синьо на комбинираната скица № 5.

Въззивният съд е приел, че по делото не се намира да е налице приложен дворищнорегулационен план от 1931 г. насам; не се установява наследодателите на ищците като собственици на мястото с площ от 886 кв. м., придаваемо съгласно плана от 1963 г. от имот пл. № 158 към парцел V.-157 от кв. 64, да са били обезщетени от наследодателите на ответниците. Оттук, и като се позовал на разясненията, дадени с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС за непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация по ЗТСУ /отм./, но приложимо и към ЗПИНМ /отм./ поради сходствата в правната уредба на двата закона, съдът заключил, че дворищнорегулационният план от 1963 г. не е приложен и собствеността върху придаваемото място не е придобита по силата на регулацията. Ето защо при изработването на дворищнорегулационния план от 1968 г. за имотна основа е следвало да се ползват регулационните линии по плана от 1931 г., на базата на който да се извършат съответните предвиждания. Планът от 1931 г. е следвало да служи частично за имотна основа и на дворищнорегулационния план от 1995 г., почти идентичен с кадастралната карта от 2008 г., тъй като предходният план от 1968 г. не е приложен по отношение на парцел ХІІ-17 от кв. 64 и съсобствения парцел ХІ-16,17 от кв. 24, доколкото липсват данни същите да са заети по законоустановения ред и обособени със самостоятелни граници от всички страни. При използването на правилната кадастрална основа - плана от 1931 г., и съгласно заключенията на техническите експертизи, се установява, че процесното място, заключено между точките 3, 2 /в червен цвят/ и 5, 3 /в син цвят/, е било част от имот пл. № 158, а понастоящем е разположено изцяло в североизточната част на имот с идентификатор /№/ по кадастралната карта, и е заключено между имот /№/ и имот № 11845.502.31. Същото би следвало да бъде придадено по регулация към парцел V.-32 от кв. 24, сега имот № 11845.502.32, или да се включи като част от съсобствения парцел V.-31,32, сега съсобствен имот № 11845.502.31, доколкото не отговаря на минималните изисквания за самостоятелен парцел нито по чл. 54, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ /отм./, нито по действащия чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ /според експертизата във въззивното производство площта му е около 250 кв. м./.

Като взел предвид, че процесното място е било собственост на Т. З. - наследодателка на ищците Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З., които са наследници по закон на Д. И. З. - син на Т. З., който с н. а. № 171/2006 г. дарил на ищцата И. Н. З. имот пл. № 31, включен в УПИ V.-31,32 от кв. 24, въззивният съд е посочил, че, за да се уважи исковата претенция, следва да се установи, че процесното място не е променило своя собственик по един или друг начин към датата на предявяване на иска. Съдът е обосновал това становище с приетото от трайната съдебна практика, че когато е налице грешка, породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост.

Въззивният съд е приел, че въз основа на дарението от 2006 г. ищцата И. З. е придобила собствеността само върху поземлен имот № 31, включен в УПИ VІІ, отреден за имот № 31,32 в кв. 24 по плана от 1995г., представляващ празно дворно място с площ 368 кв. м. По силата на дарението същата не може да придобие нещо повече от дареното, включително и процесното място или идеална част него, защото то не е предмет на сделката. Освен това И. З. се явява частен, а не универсален правоприемник на Д. З., поради което увеличаването на имуществото на последния ще се отрази върху патримониума на неговите на наследници, но не и върху частните му правоприемници, каквато е дарената З..

В защитата си по същество срещу предявения иск ответниците са въвели правопрекратяващо възражение за придобивна давност с твърдение, че те, а преди това и праводателите им, са владели мястото достатъчно време, за да изтече в тяхна ползва срокът на предвидената в закона придобивна давност.

Като се позовал на показанията на св. Р., на заключението на допълнителната техническа експертиза, депозирана в първоинстанционното производство, и на заключението на техническата експертиза, депозирана във въззивното производство, въззивният съд е посочил, че целият имот пл. № 17 е ограден с материализирани на място граници, като североизточната е лека ограда - мрежа с бетонни колове до масивна тухлена ограда и останалата част от кирпичена ограда. Установено е, че имотът е в това състояние и с тези граници поне от 1956 г. Процесното място с площ около 300 кв. м. пространствено се намира в материализираните на място граници на имот пл. № 17 по плана от 1995 г. Имотът, включително и разположеното в него процесно място, е владян в посочените граници през цялото време след 1956 г. от ответниците по делото и от техните праводатели, като владението им е било непрекъснато, несъмнено, явно, постоянно и спокойно. В тази насока св. Р. сочи, че целият имот се е ползвал от семейството на ответниците още от 1956 г. Освен това и св. Р., и св. Р. по време на разпитите им назовават мястото на запад/югозапад от кирпичената ограда като „мястото на М.“ /ответницата/, т. е. владението е явно и не е установено по скрит начин. По делото липсват данни, които да оборят презумпцията на чл. 69 ЗС, приложима за целия период от време, в който ответниците и техните праводатели са владели имота. Освен това - наличието на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 111/1966 г., в полза на М. А. Б. и М. А. /Д./ Б. индикира, че същите са владели имот пл. № 17 като собственици с намерение за своене, доколкото двата имота, които са придобили по давност - парцел V.-157 от кв. 64 и парцел V.-157 от кв. 64 по плана от 1963 г., пространствено са почти идентични с имот пл. № 17 по плана от 1968 г. Срокът на придобивната давност по приетия през 1951 г. Закон за собствеността е 10 години, т. е. същите би следвало да са започнали да владеят имота през 1956 г., в каквато насока са и показанията на св. Р.. Наличието на водени съдебни дела за място, включено в пространствените предели на имот пл. № 17 /нов № 32/, назад във времето - гр. д. № 4384/1995 г. и гр. д. № 8018/2012 г., сочи, че ответниците и техните праводатели са изразявали трайна воля да задържат цялото място за себе си. Отхвърлянето на тези искове пък означава, че срокът на придобивната давност не е бил прекъсван по арг. на чл. 116, б. „б“, изр. 2 ЗЗД.

Въззивният съд е проследил приложимия закон за придобиване на реална част от недвижим имот по давност предвид факта, че процесното място не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел съгласно пар. 42, ал. 1, т. 2 ППЗПИНМ /отм./, чл. 54, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ /отм./ или действащия чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Като се позовал на чл. 59 ЗТСУ /обн. ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2000 г., понастоящем отменен/, според който реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, съдът посочил, че за периода от 01.06.1973 г. /датата на влизане в сила на ЗТСУ/ до изменението на ЗТСУ с ДВ, бр. 34/25.04.2000 г., ответниците не са могли да придобият процесното място, представляващо реална част от парцел, по давност. По силата на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ обаче изтеклата до 01.06.1973 г. придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели, т. е. по силата на тази разпоредба се запазва правното значение на изтеклата придобивна давност върху реални части от поземления имот. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС срокът на придобивната давност е 10 години. Видно от данните по делото, праводателите на ответниците са вледели процесното място поне от 1956 г. Следователно в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност до влизането в сила на ЗТСУ /отм./, поради което ефектът на давността се е запазил и те са станали собственици на мястото, доколкото владяната реална част и имотът, към който тя се присъединява - парцел X.-17 по плана от 1968 г., респ. парцел V.-32 по плана от 1995 г. и имот 11845.502.32 по КК от 2008 г., общо отговарят на минималните изискванията за самостоятелен обект. Независимо от това, съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, а съгласно ал. 2 на същия член, правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. В случая е установено, че ответниците владеят процесното място необезпокоявано и понастоящем. Мястото е включено в парцел V.-32 по плана от 1995 г., респ. в имот 11845.502.32 по КК от 2008 г., и представлява западната част от този имот, т. е. при упражнено владение ще се присъедини към съседен имот. С присъединяването на процесното място към парцел V.-32 по плана от 1995 г., респ. имот 11845.502.32 по КК от 2008 г., същите ще отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ. На тези изисквания ще отговаря и парцел V.-31,32 по плана от 1995 г., респ. имот 11845.502.31 по КК от 2008 г., въпреки че спорното място не е част от него. Следователно по силата на чл. 200 ЗУТ ответниците, като собственици на имот 11845.502.32, могат да придобият процесното място, представляващо реална част от имот, по давност. Ответниците са владели спорното място необезпокоявано и след влизането в сила на ЗУТ през 2001 г. и за период по-дълъг от 10 години, доколкото настоящата искова молба е подадена през 2015 г., като липсват данни давността да е била спирана или прекъсвана преди това.

По тези съображения въззивният съд е приел, че възражението на ответниците по иска за изтекла в тяхна полза придобивна давност, по силата на която те са станали собственици на спорното място, следва да се уважи. Поради това исковата претенция се явява неоснователна, тъй като ищците не са били собственици към датата на предявяване на иска.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: може ли при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ да се придобие по давност реална част от имот, придадена по регулация към съседен дворищнорегулационен парцел.

По поставения въпрос ВКС приема следното:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ /отм./ въвежда забрана за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. Същата забрана се съдържа и в чл. 59 ЗТСУ /отм./, в редакция преди изменението с ДВ, бр. 34/2000 г. В чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ е предвидено, че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до този момент, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение .

По прилагането на тези разпоредби е формирана практика на ВКС. Приема се, че право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да бъде придобито по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да бъде обособена като самостоятелен урегулиран имот по правилата на действащия към момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон - в този смисъл мотивите на тълкувателно решение № 76 от 01.06.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г. на ОСГК на ВС; решение № 1257 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2007 г., I-во г. о., решение № 1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г., IV-то г. о., решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I.во г. о.

В практиката на ВКС се приема също, че при действието на ЗБНМ /отм./, ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план, с който части от един имот се придават към съседен парцел, има непосредствено отчуждително действие - решение № 249 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 970/2011 г., I-во г. о. и др. Затова собствеността върху придадените части се придобива въз основа на дворищната регулация, ако тя бъде приложена, а не по силата на осъществявано давностно владение. В случай, че планът не бъде приложен в сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ и отпадне отчуждителното му действие, владението на придадената с него реална част може да доведе до придобиването й по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС, ако тя отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ. Тези разяснения са дадени в решение № 225 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2013 г., I-во г. о.

В решение № 50045 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во г.о. е обобщена практиката на ВКС по прилагането на чл.200, ал.2 ЗУТ. Прието е, че на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.

Дадените разрешения се споделят от настоящия състав на ВКС и следва да намерят приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

В съответствие с данните по делото е изводът на въззивния съд, че процесната реална част от имота на ищците има статут на придаваема площ към парцела на ответниците както по плана от 1963 г. /парцел V.-157/, така и по плановете от 1968 г. и 1995 г. - парцел X.-17, идентичен с парцел V.-32. Това личи ясно на комбинираната скица към експертизата на вещото лице инж. Б. Г. - стр. 49 по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. Съответства на фактите по делото и изводът, че няма данни тези планове да са били приложени. Кога един дворищнорегулационен план е приложен е разяснено в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, както и в решение № 49 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2021 г., I-во г. о. и решение № 60112 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2021 г., I-во г. о., които се позовават на тълкувателния акт. Според разясненията 10-годишното владение на придадена по регулация част от съседен имот не е достатъчно, за да се счита, че планът е приложен. Необходимо е това да е станало в хипотезата на чл. 32, ал.1 , т.т. 2, 4 и 5 ЗТСУ /отм./ - при грешка в кадастралния план, явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и утвърждаването на плана при съществено закононарушение, както и кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части и самото им заемане, към които се добавя и изискването за период на 10-годишно владение. Както е прието в тълкувателния акт, тези допълнителни изисквания се налагат заради това, че дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея.

В настоящия случай владението на спорната реална част повече от 10 г. от ответниците по предявения иск не е могло да доведе до прилагане на плановете от 1963 г., 1968 г. и 1995 г. по смисъла на посоченото тълкувателно решение, тъй като не се касае за хипотезата на чл. 32, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, нито пък има данни да са били изпълнени условията на закона за заемане от ответниците на спорната площ, която е била придаваема към техния парцел. Обстоятелството, че с н. а. № 111/29.12.1966 г. М. Б. и М. Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение на парцел V.-157, който включва спорната площ, не означава, че тази площ е станала тяхна собственост, тъй като няма данни за прилагане на регулацията от 1963 г. по предвидения в закона ред - чрез плащане, чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ /отм./, или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./, нито пък е била налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ за прилагане на плана.

Правилен е изводът, че планът от 1931 г. е следвало да служи частично за имотна основа и на дворищнорегулационния план от 1995 г., тъй като предходните планове от 1963 г. и 1968 г. не са били приложени по отношение на спорната площ.

Правилен е изводът, че ищцата И. З., която е частен правоприемник на един от наследниците на бившата собственичка на имот 158 по плана от 1931 г. Т. З. няма право на собственост в спорната реална част, тъй като тя е придобила по дарение само имот пл. № 31, включен в УПИ V.-31,32 от кв. 24, но не и спорната площ, която е извън този парцел.

Незаконосъобразен обаче е изводът, че ответниците са могли да придобият спорната площ по давност.

Дори тази площ да е владяна от ответниците още от 1956 г., както е приел въззивният съд, това владение не би могло да доведе до придобиване на собствеността от тях по давност. Спорната площ има статут на придадена по регулация към парцел на ответниците с дворищнорегулационните планове от 1963, 1968 и 1995 г., а тези планове не са били приложени. По изложените по-горе съображения при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ не може да се придобие по давност част от имот, която е придадена по регулация към съседен парцел, тъй като собствеността преминава по силата на регулацията и нейното прилагане, а не по давност. С влизане в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на заварения дворищнорегулационен план от 1995 г. отпада и собствеността върху спорната реална част се завръща към имота на ищците. От този момент тя би могла да бъде придобита по давност от ответниците, стига да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ. Тази част обаче няма необходимата площ и лице за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот, т. е. не отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Не е налице и изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като спорната реална част не се придава по регулация към имота на ответниците в хипотезите на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ.

След като ответниците не са придобили спорната реална част нито чрез прилагане на дворищнорегулационните планове от 1963 г., 1968 г. и 1995 г., нито по давност, то тя е собственост на ищците. Както е прието в ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 /сега § 8, ал. 2/ от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.

От изложеното следва, че е налице грешка в кадастралната карта, като спорната реална част, която по изложените по-горе съображения се е завърнала към имота на ищците - имот № 31, неправилно е заснета като част от имота на ответниците - имот № 32. Затова предявеният от Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основателен и следва да бъде уважен след отмяна на въззивното решение в тази част. В частта, с която искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от И. Н. З., е отхвърлен, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищците Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З. разноските за всички инстанции в размер на 1 987 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260330/05.03.2021 г. по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответниците М. А. Б., Ж. П. Б., двамата с адрес [населено място], [улица], и М. А. Я. от [населено място], област П., че ищците Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З., всички с адрес [населено място], [община], [улица], са собственици на основание наследствено правоприемство от Д. И. З., б. ж. на [населено място], починал на 13.12.2006 г., НА ПЛОЩТА, заключена между точки 3 червено, 2 червено, 5 синьо, 3 синьо и 3 червено на комбинираната скица № 5 на вещото лице инж. Б. Г., приложена на л. 49 по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, IX-ти възз. състав, която площ съставлява част от имот с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, неправилно заснета като част от имот с идентификатор 11845.502.32, при граници на тази спорна част: ПИ 11845.502.31, улица, ПИ 11845.502.32 и ПИ 11845.502.33.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260330/05.03.2021 г. по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. З. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Скица № 5 на вещото лице инж. Б. Г., приложена на л. 49 по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, IX-ти възз. състав, приподписана от състава на ВКС, I-во г. о., да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА М. А. Б., Ж. П. Б., двамата с адрес [населено място], [улица], и М. А. Я. от [населено място], област П., да заплатят на Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З., всички с адрес [населено място], [община], [улица], 1 987 /хиляда деветстотин осемдесет и седем лв./ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: