Намаляване на застрахователно обезщетение при пресичане на пешеходец извън пешеходна пътека

Текстът на акта

Ключови фрази

Страница 7 от 8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240 /Гр. София, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Мойкина разгледа докладваното от съдия Костадинова к.т.д. № 1646/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 17/07.01.2026 г. по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД е допуснато касационно обжалване на Решение № 129/28.04.2025 г. по в.т.д. № 122/2025 г. на АС-Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 474/10.12.2024 г. по т.д. № 681/2023 г. на ОС-Пловдив за осъждане на касатора да заплати на Л. Н. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 15.04.2021 г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 16 000 лв. до 25 000 лв.
Навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът не е съобразил всички относими за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД критерии и погрешно е отхвърлил възражението му за допринасяне. Счита за противоречиви мотивите на въззивния съд, който едновременно е възприел пресичане на пострадалата извън зоната на намиращата се в близост пешеходна пътека, но и е отрекъл противоправността му. Сочи, че С. е навлязла рисково на пътното платно в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 вр. § 6, т. 28, изр. 2, пр. 3 ДР ЗДП, чл. 108, чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 ЗДП (на необозначено за това място и при наличие на приближаващ автомобил), допринасяйки за реализиране на деликта. Наред с това според касатора пострадалата е увеличила и вредоносните последици от събитието, отказвайки да бъде откарана в болнично заведение непосредствено след произшествието. Въз основа на събраните доказателства, вкл. заключението на медицинската експертиза относно значението на несвоевременно предприетото лечение, касаторът намира, че приносът на пострадалата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде определен на поне 30 %.
Ответникът по касационната жалба Л. Н. С. заявява, че не е допринесла за увреждането си, тъй като е пресичала на пешеходна пътека – факт, потвърден от нея по реда на чл. 176 ГПК и от автотехническата експертиза, основана на преценката за най-късия път на пешеходеца. Допълва, че делинквентът е оправдан за нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДП, но не защото категорично е доказано пресичане на необозначено място, а поради липса на убедителни доказателства за реализиране на произшествието на пешеходна пътека. Отрича навлизането й на пътното платно да е било внезапно, като счита, че събитието е настъпило единствено поради насоченото внимание на автомобилиста в друга посока, за което свидетелства самият той. Намира, че последиците от неизпълнената от застрахователя доказателствена тежест относно факта на допринасяне, включително относно причинността между забавеното болнично лечение и степента на изпитаните болки и страдания, трябва да се възложат нему.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Л. Н. С. е предявила срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили в причинна връзка с пътнотранспортно произшествие, реализирано на 15.04.2021 г. в [населено място] от водач, чиято гражданска отговорност е задължително застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 20.05.2022 г. до погасяването.
Първоинстанционният съд е установил следните факти: на 15.04.2021 г. при пресичане на пътното платно на бул. „М.-юг“ в П. пешеходецът С. е била ударена от лек автомобил, управляван от задължително застрахован от ответника водач; от удара пострадалата е получила счупване на лява лъчева кост, затруднило движенията на левия й горен крайник; здравето на ищеца е възстановено пълноценно след около 4-5 месеца. Като справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от обичайния възстановителен процес (без отчитане на усложненията от забавеното лечение, настъпили по вина на трето лице), е определена сумата от 30 000 лв. Възражението за допринасяне поради навлизане на пострадалата на пътното платно на необозначено за това място е счетено за неоснователно с оглед противоречивите доказателства - от една страна, обясненията на пострадалата по чл. 176 ГПК, че е пресичала на пешеходна пътека, а от друга, свидетелските показания на делинквента, че сблъсъкът е реализиран на около 20 м преди пешеходната пътека, където на пътното платно се обособява трета пътна лента, което място обаче според заключението на повторната автотехническа експертиза е на около 64-66 м от пътеката. Така, прилагайки последицата на неизпълнената от ответника доказателствената тежест, съдът е заключил, че пострадалата е пресичала на пешеходна пътека и че това не е станало внезапно, при ограничена видимост или без съобразяване с разстоянието до приближаващите се превозни средства, поради което не е допринесла за събитието със свое противоправно поведение. Отчитайки вече платеното обезщетение от 5 000 лв., съдът е уважил иска за 25 000 лв.
Ответникът е обжалвал решението над сумата от 16 000 лв., като е навел оплакване за незачитане на задължителната сила на постановеното срещу делинквента решение по чл. 78а НК в частта относно един от елементите на изпълнителното деяние на престъплението, а именно - мястото на неговото осъществяване. По спорния въпрос въззивният съд е аргументирал, че доколкото в наказателното производство делинквентът е признат за виновен единствено в непредпазливо нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП (а е оправдан за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП), то на основание чл. 300 ГПК не може да бъде обсъждан въпросът относно пресичане на пострадалата на пешеходна пътека. Същевременно обаче е споделен изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на защитното твърдение на ответника, че С. е навлязла внезапно на платното за движение, че е пресякла при ограничена видимост и че не е съобразила движението и скоростта на управлявания от застрахования водач автомобил. В тази връзка въззивният съд се е позовал на установената възможност на делинквента да спре преди мястото на удара от момента на възприемане на опасността и е извел от това причинност само между неговото поведение и събитието. Отчетено е, че отказът на пострадалата да посети незабавно лечебно заведение не се дължи на нейно противоправно поведение, а на медицински съвет, и определеното от първоинстанционния съд обезщетение е намерено за справедливо за болките и страданията, които биха били изпитани без усложнения в оздравителния процес. В резултат решението е потвърдено.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса относно материалноправните предпоставки за отчитане на допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По въпроса:
За да бъде отчетено допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо възразилият (делинквент или носещият отговорност за него) да е провел пълно доказване на осъществено от пострадалия деяние, което е противоправно и е в причинност с увреждането (било защото е въздействало върху настъпването на увреждащото събитие, било защото е довело до увеличаване на вредоносните му последици). В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в мотивите на т. 7 на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и др.
При доказано противоправно деяние на пострадалия съдът трябва да оцени неговата каузалност към увреждането, като я съпостави с поведението на делинквента (Решение № 183/08.07.2025 г. по к.т.д. № 1355/2024 г. на ВКС, ТК, І отд.). Съобразими при определяне на степента на допринасяне са видът, броят и начинът на извършване на нарушенията от делинквента и от пострадалия, дали някое от тях може да се окачестви като първопричина и дали поведението на пострадалия е допринесло само за събитието, само за увеличаване на вредоносния му резултат или и за двете (Решение № 259/28.08.2025 г. по к.т.д. № 2445/2024 г. на ВКС, ТК, І отд.). Ирелевантна е преценката за вина.
По правилността на решението:
Извън предмета на касационния контрол е вярното установяване на фактите, по които страните (вече) не спорят: противоправно поведение на автомобилист, чиято гражданска отговорност е задължително застрахована от ответника, и причинност между поведението на автомобилиста и претърпените от ищеца травматични увреждания. Не са наведени касационни доводи и срещу размера на обезщетението, възприет от въззивния съд за справедлив (30 000 лв.), нито се установява нарушение на императивна правна норма при определянето му.
Спорен е въпросът налице ли е основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по заявените от касатора две възражения: 1. за противоправно поведение на пострадалото лице, допринесло за настъпване на събитието (пресичане на пътното платно на забранено място) и 2. за противоправно негово поведение в причинност с увеличения размер на вредите (усложняване на оздравителния процес поради късно потърсена медицинска помощ).
1. Във връзка с процесното произшествие срещу делинквента И. е образувано наказателно производство. Първоинстанционният наказателен съд е признал автомобилиста за виновен в това, че е реализирал пътнотранспортното произшествие, нарушавайки чл. 119, ал. 1 ЗДП - не е пропуснал преминаващата на пешеходна пътека С., въпреки че с оглед скоростта си на движение (15 км/ч) е имал възможност да спре, възприемайки пешеходеца най-късно в момента, в който той се е намирал пред спрелия в съседната попътна лента (за ляв завой) автомобил.
Въззивният наказателен съд е възприел друга фактическа обстановка: И. се е движил по бул. „М.-юг“ в посока изток-запад, в северното платно и в дясната му пътна лента (за движение направо), а в съседната попътна лента (за движение наляво) е имало образувана колона от спрели (в изчакване за ляв завой) автомобили; прибирайки се от пазар, С. е излязла от вътрешна улица на бул. „М.-юг“, завила е наляво по тротоара в посока изток-запад към моста „Г.“ цел да премине по него след пресичане на булеварда, като е предприела пресичането преди намиращата се непосредствено до моста пешеходна пътека; С. е преминала покрай спрелите в съседната (за И.) лента автомобили, но при стъпването й на лентата, ползвана от И., е ударена от автомобила му поради непредприето от автомобилиста своевременно спиране. В резултат деянието е преквалифицирано в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което спрямо И. е постановено решение по чл. 78а, ал. 1 НК, а по повдигнатото обвинение в транспортно престъпление, свързано с нарушаване на чл. 119, ал. 1 ЗДП, подсъдимият е признат за невинен и оправдан.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила оправдателна или осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от идентично по обективните си признаци деяние – относно това противоправно ли е то, кой го е извършил и виновен ли е деецът. За проявлението на задължителната сила на присъдата е без значение дали крайният извод относно престъплението и неговото авторство е формиран въз основа на пълно доказване съгласно чл. 303, ал. 2 НПК или поради липса на такова при условията на чл. 303, ал. 1 НПК.
Гражданският съд може да приеме за осъществено само такова деликтно деяние, което включва други, неизследвани от наказателния съд, съставомерни факти (Решение № 177/06.12.2018 г. по к.т.д. № 2394/2017 г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 138/03.01.2020 г. по к.т.д. № 293/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. – „всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие/бездействие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от присъдата.“). Следователно, ако обвиняемият е оправдан, защото не е доказан елемент от състава на деянието, той не може да бъде осъден като делинквент за същото деяние, а ако е осъден за престъпление с определени обективни признаци, гражданският съд не може да счете, че това деяние е осъществено по друг начин.
Поради изложеното настоящият съд е обвързан съгласно чл. 300 ГПК с описаното в мотивите на решението по чл. 78а, ал. 1 НК като осъществено изпълнително деяние - с обективен признак „място“ на бул. „М.-юг“, северна дясна пътна лента, не на пешеходна пътека, и не може да възприеме отречения от наказателния съд начин на извършване на престъплението - с обективен признак „място“ на същия булевард, но на пешеходна пътека. Друг извод е и невъзможен, доколкото автомобилистът не би могъл да осъществи едновременно едно и също деяние по два или повече различни начина.
Следователно пресичането на С. е било в нарушение на правилото на чл. 113, ал. 1 ЗДП за пресичане на пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 ДР ЗДП (част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, а на кръстовища в населено място - и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение с не повече от две пътни ленти, до една във всяка посока). Същевременно от доказателствата безспорно се установява, че недалече от мястото на пресичане на С. е имало сигнализирана пешеходна пътека, което означава, че навлизането й на пътното било е било в нарушение и на регламентираното в чл. 113, ал. 2 ЗДП изключение от правилото на ал. 1, важимо извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, но само когато наблизо няма пешеходна пътека. От това следва, че поведението на С. е било противоправно от гледна точка на мястото, на което е предприето пресичането.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, пр. посл. и чл. 114 ЗДП установяват само допълнителни изисквания при упражняване на правото на преминаване през пътното платно и нарушаването им (чрез внезапно пресичане, при ограничена видимост или без съобразяване с приближаващия автомобил) би могло да увеличи степента на допринасяне, но липсата на такива допълнителни противоправни елементи не изключва изначалната противоправност на пресичането на забранено място. Изводът, че пресичането на неразрешено място може да е допринасящо деяние, дори да не е извършено внезапно или при ограничена видимост, не противоречи на възприетото в Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. В т. 6 от същото се разяснява при какви условия може да бъде упражнено правото на пресичане в разрешени хипотези - на пешеходна пътека (сигнализирана или приравнена на нея), на място, регулирано от светофарна уредба, и извън сигнализирано за пресичане място, но разрешено при условията на чл. 113, ал. 2 ЗДП. Касае се за правомерно пресичане, упражнимо при съобразяване на определени изисквания, чието нарушаване също може да доведе до приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въпреки разрешеното място, на което пресичането е предприето.
Противоправното поведение, свързано с пресичане на неразрешено място, само по себе си е в каузалност със събитието, защото е изненадващо за автомобилиста (житейски логично е водачът да има очакване и повишено внимание за правомерно поведение на другите участници, но да бъде поставен в ситуация на изненада от неправомерно такова). С това може да се обясни и закъснялата реакция на И. (в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП), призната от наказателния съд като причина за произшествието.
Като съобрази допуснатото от делинквента нарушение - неосъществен контрол при управление на автомобила (според възприетата от наказателния съд фактическа обстановка на деянието свидетелят е отклонил вниманието си вдясно, откъдето е очаквал евентуална проблемна ситуация предвид преминаващите в близост водачи на тротинетки) и нарушението на пострадалата - пресичане на неразрешено място, съдът намира, че първото е с по-голямо значение за настъпване на вредоносния резултат, защото е в причинност с късно предприетото спиране, което, ако беше навременно, би довело до избягване на сблъсъка с намиращия се пътното платно пешеходец, независимо от неговото нарушение. Последното е само допълнителна предпоставка за забавяне на реакцията на автомобилиста (поради неочаквания характер на появяването на пешеходец на неразрешено място), но не и основна причина. С тези съображения въздействието му за реализиране на събитието се определя в степен от 20 %.
2. Не е доказано противоправно поведение на С., което да е довело до увеличаване на вредите след настъпване на травматичното увреждане. От показанията на свидетеля С. (съпруг на пострадалата, но и очевидец на фактите относно проведеното лечение) се установява, че пострадалата е потърсила медицинска помощ своевременно - чрез посещение при общопрактикуващ лекар, който първоначално е дал медицинска препоръка за мазане и изстудяване на болното място, а едва при последващото посещение при него е препратил С. към специализирана ортопедична помощ. Макар първото посещение при лекаря да е извършено в деня, следващ събитието, това незначително закъснение, дори да не съответства на дължимата грижа, не е причинна за закъснялото правилно лечение на травмата на ръката, което се дължи единствено на дадената от лекаря препоръка за изчакване (препоръка, която той би дал и ако С. го беше посетила в деня на събитието). Следователно няма правно основание за допълнително намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с оглед предприетите след произшествието действия на пострадалата.
По изложените мотиви въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено осъждането на касатора да заплати обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 19 000 лв. (формирана след намаляване на справедливото обезщетение от 30 000 лв. с приетата по-горе степен на допринасяне от 20 % и след приспадане от получения резултат на извънсъдебно платената сума от 5 000 лв.). В останалата част – за сумата над 16 000 лв. до 19 000 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Това налага и ревизиране на решението в частта относно присъдените за първоинстанционното и въззивното производство разноски съобразно новия изход от делото, като се използва вече определеният им в предходните инстанции размер, който не е изменян по реда на чл. 248 ГПК. Така ищецът има право на разноски в размер от 2 216,67 лв. за първоинстанционното производство и 833,33 лв. - за въззивното, а ответникът - съответно на 1 553,93 лв. и 1 080 лв. Той следва да заплати в полза на държавата държавна такса в размер от 760 лв. и 158,33 лв. - разноски за вещи лица.
В настоящото производство страните също имат право на разноски - съответно за отхвърлената и уважената част от жалбата. Касаторът е извършил такива само за държавна такса и те следва да му бъдат възстановени съобразно уважената част от жалбата в размер от 150 лв.
Ответникът е направил разноски за адвокат в настоящото производство в размер от 2 000 лв., като съобразно отхвърлената част от жалбата на него следва да се възстанови сумата от 666,67 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 129/28.04.2025 г. по в.т.д. № 122/2025 г. на АС-Пловдив В ЧАСТТА , с която е потвърдено Решение № 474/10.12.2024 г. по т.д. № 681/2023 г. на ОС-Пловдив за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД да заплати на Л. Н. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 19 000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва от 20.05.2022 г. до погасяването, и изцяло в частта относно разноските за първоинстанционното и въззивното производство, и ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. С., ЕГН [ЕГН], срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК[ЕИК], осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили във връзка с реализирано на 15.04.2021 г. пътнотранспортно произшествие, за сумата над 19 000 лв. до 25 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата до 19 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Н. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 1 133,37 евро – разноски за първоинстанционното производство, 426,07 евро – разноски за въззивното производство, и 340,86 евро – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на държавата сумата от 469,53 евро.
ОСЪЖДА Л. Н. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следните суми: 794,51 евро – разноски за първоинстанционното производство, 552,20 евро – разноски за въззивното производство, и 76,69 евро – разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.