Доказване датата на съкращаване на щат при оспорване на документ за уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр.София,19.02.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1541 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 3069/17.10.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 115/09.01.2023г. по в.гр.д.№ 5605/22г. по описа на СГС, ІІІ б ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. С. И. срещу „Българска банка за развитие“ ЕАД искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, по въпроса за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка.

Касаторът С. С. И. твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, тъй като са останали необсъдени в цялост оплакванията й по въззивната жалба, вкл. това за процесуално нарушение от първата инстанция, изразяващо се в необсъждане на възражението за антидатиране на представени от ответника документи ( протокол № 65/24.08.2021г. от заседание на УС на ответната банка). В резултат се стигнало до незаконосъобразния извод, че основанието за уволнението – съкращаване на щатната длъжност на ищцата, е било възникнало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Възразява се и срещу извода, че е доказано реалното съкращаване на щатната длъжност на ищцата, доколкото част от трудовите й функции били запазени. Изтъква се също, че всички длъжности в закритото управление „Стратегическо развитие“ са били сходни, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между тях преди да преназначи част от тях в друг отдел. Поддържа се и оплакването срещу приетото, че ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ.

Насрещната страна по жалбата – ответникът „Българска банка за развитие“ ЕАД, оспорва касационната жалба.Твърди, че съкращаването на щата е валидно и реално, а ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни.

Обжалваното решение не е съобразено с цитираните разрешения, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по направеното с въззивната жалба оплакване, че към момента на уволнението не е било взето надлежно и валидно решение от работодателя за съкращаване на щата. Обосновавайки това твърдение, ищцата е повторила с въззивната си жалба заявения пред първата инстанция довод (още с исковата молба, а впоследствие със становище от 07.02.2022г.), че представените от ответника писмени доказателства за взетото от него решение за съкращаване на щата ( вкл. протокола от заседанието на УС № 65/24.08.2021г.) са изготвени за нуждите на процеса документи и като частни такива, противопоставени на лице, което не ги е подписало, не доказват датата на взетите решения. По този довод, релевантен за съществото на спора, въззивният съд не е формирал мотиви.

По касационните оплаквания :

От 27.02.2020г. ищцата е заемала при ответника длъжността “мениджър управление проекти“ в отдел „Пазарни проучвания“, управление „Стратегическо развитие“. На 31.08.2021г., когато ищцата е подписала декларация по чл. 333 КТ, са й връчени при отказ предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяването му, поради съкращаване в щата. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333, т.4 КТ, тъй като към 31.08.2021г., когато й е връчено предизвестието и уволнителната заповед, не е била започнала ползването на разрешения й с издадения на 01.09.2021г. болничен лист отпуск по болест, доколкото е безспорно установено, че на 31.08.2021г. ищцата се е явила на работа, попълнила е декларация, с която е декларирала, че не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1 КТ и при отказ е получила уволнителната заповед. Ирелевантни за така приетото са обстоятелствата дали и кога е бил отменен по административен ред болничният лист, в който за начален момент на временната нетрудоспособност на ищцата е посочена датата 31.08.2021г.

Правилни са и изводите на въззивния съд за реално съкращаване в щата и липса на задължение за подбор по чл. 329 КТ. Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент насетне, на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването ( в случая е безспорно, че с новото щатно разписание е закрито цялото управление „Стратегическо развитие“ и са премахнати и четирите щатни бройки за длъжността на ищцата – две в отдел „Пазарни проучвания“ и две в отдел “Стратегически анализи и развитие“), а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки или когато щатната бройка за определена длъжност е закрита, а трудовите й функции са разпределени между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Преценявайки дали съкращаването на щата в случая е реално, въззивният съд е сравнил трудовите функции за длъжността на ищцата – „Мениджър управление на проекти“ с длъжността “главен експерт“ в отдел “Стратегически анализи и развитие“ и изхождайки от естеството на възложената работа обосновано е достигнал до извода, че основната трудова функция на ищцата - управление, организация и планиране на конкретни проекти, е изцяло премахната, в какъвто смисъл е и заключението на съдебносчетоводната експертиза, приета по делото. Предопределен от този извод е другият - за липса на задължение за подбор по чл. 329 КТ в случая, тъй като подбор се извършва между всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции, а трудовите функции за ищцовата длъжност и за длъжностите „ главен експерт“ и „началник отдел“ в отдел “Стратегически анализи и развитие“ не са такива.

Решението за съкращаване на щата при ответника е взето след докладна записка от 23.08.2021г. на изпълнителния директор, от Управителния съвет на банката, на проведено на 24.08.2021г. заседание (протокол № 65/24.08.2021г.) и е одобрено от Надзорния съвет на заседание от 25.08.2021г. (протокол №31/25.08.2021г.). УС е компетентният орган за вземане на това решение, а протоколът, който го отразява, е подписан от председателя и членовете на управителния съвет. Следователно решението е взето от компетентния орган и по установения ред. Липсата на подписи върху протокола на секретар и началник отдел „Секретарят“ ( както изискват чл. 17, ал.2 и ал.3 от Правилника за работа на УС на ББР ЕАД) няма отношение към валидността на взетото решение.Тази липса ползва възражението на касатора за антидатиране на протокола, което не е било обсъдено по делото в нарушение на съдопроизводствените правила. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата. По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи доказателствената тежест да установи осъществяването в обективната действителност на цитираните материални предпоставки за законност на уволнението, включително втората – че моментът на уволнението съвпада или следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата. Ищцата изрично е оспорила представения за доказване решението за съкращаване в щата протокол от заседание на УС, като е заявила, че същият е съставен за нуждите на процеса, такова решение не е било взето към 31.08.2021г., когато е уволнена и протоколът е антидатиран. Протоколът е частен документ, а съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика (решение № 273/ 02.12.2019г. по гр.д.№ 1067/ 2019 г., IV г.о. и цитираните в него и решение № 41/02.06.2023г. по гр.д.№ 3873/22, ІV г.о.), която се споделя от настоящия състав, всяко лице, което не е автор на частен документ /не го е подписало/, и на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да отрече негови права /независимо дали те произтичат пряко или не от документа/, е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ. Затова, ако то оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени средства - че документът е съставен на означената в него дата. При оспорване на датата на съставяне на частен документ, когато оспорващият не е негов автор, датата на съставяне на документа не може да се счете за установена от самия него, а следва да бъде доказана от ползващата се от документа страна с други доказателствени средства. Въззивният съд, въпреки изричното оплакване в жалбата, не е санирал пропускът на първата инстанция да отдели като спорно обстоятелство моментът на вземане на решение за съкращаване на щата и да разпредели доказателствената тежест за същото по правилата на чл. 193, ал.3, изр. 2ро ГПК, предвид оспорването на протокола. Така, крайният извод за законност на уволнението е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за даване указания до страните за факта на оспорване датата на протокола и предоставяне на възможност на носещата доказателствена тежест страна – ответникът, да ангажира доказателства във връзка с оспорването.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 115/09.01.2023г. по в.гр.д.№ 5605/22г. по описа на СГС, ІІІ б ВС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: