Прекратяване на осиновяване при дълбоко разстройство на отношенията

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60253

София, 18.11.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 2788 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба адвокат С. А., в качеството му на особен представител на К. М. Ч. срещу въззивното решение №31/11.03.2020г. по в.г.д.№51/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е уважен предявеният от В. Г. Ч. и М. Я. Ч. против жалбоподателя иск с правно основание чл.106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на осиновяване.

Касационното обжалване е допуснато с определение №778/14.12.2020г. по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и оплаквания във въззивната жалба и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – в противоречие с т.19 от ТР № 1/2000г. на ОСГК – въззивният съд взел предвид само част от събраните доказателства, като не са обсъдени и преценени оплакванията срещу първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба и в отговора на касатора.

По поставения процесуалноправен въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато същите имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства и обясненията на детето, е нарушение на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда споделя изцяло това разрешение на процесуалноправния въпрос, като намира че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с посочената практика. Въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните доказателства и въведените в производството възражения, което представлява нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК.

По касационните оплаквания:

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът е обсъдил единствено фактите сочещи на укоримо поведение на осиновения, без да са обсъдени доказателствата сочещи на безотговорно и безразлично отношение към него. Твърди се, че направените от съда изводи не почиват на цялостен и пълен анализ на събраните по делото доказателства – представения социален доклад и позицията на детето, заявена лично при изслушването му от съда. Излага се още, че с извършването на пълното осиновяване, в тежест на осиновителите възникват права и задължения да се грижат за цялостното отглеждане и възпитание на детето в неговите многообразни аспекти – психически, социални, физически, умствени, лични и имуществени. В конкретния случай по делото е установен факта, че проблемите с детето са възникнали в пети клас, т.е. две години след осиновяването. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е съобразил и поведението на родителите, което е било пасивно при изпълнение на родителските им задължения, тъй като въпреки укоримото поведение на детето те дълго време не са потърсили адекватна помощ и съдействие на Дирекция „Социално подпомагане – Стара Загора“. Още повече, че при осиновяването му, ищците са били информирани за това, че осиновяват дете, което е израснало в институции. Излага се, че необсъждането на доказателствата по делото в тяхната цялост е довело до необоснования извод за наличие на предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от СК за прекратяване на пълното осиновяване на касатора. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата В. Г. Ч. и М. Я. Ч., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ч. са заели становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Излагат, че предметът на делото е да се изследват конкретните и съществуващи в момента отношения между осиновен – осиновител, да се изследва изпразнена ли е от съдържание осиновителната връзка, липсва ли емоционална близост между страните или е налице отчуждение. По всички тях е даден отговор в постановените по делото решения както от първостепенния, така и от въззивния съд. Решението е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание К. М. Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание В. Г. Ч. и М. Я. Ч., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Прокуратурата на Република България, редовно призована, чрез прокурор Раева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че в отношенията осиновители – осиновен е настъпил дълбок разрив, който датира повече от пет години и се е задълбочавал с течение на времето. Осиновителната връзка е лишена от съдържание, без значение по чия вина. Наличието на посочения факт е основание за уважаване на иска. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С атакуваното решение Апелативен съд Пловдив е потвърдил решение №657/17.12.2019г. по г.д.№69/2019г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е прекратено пълното осиновяване на К. М. Ч., на основание чл.106, ал.1, т.2, пр.2 от СК и е постановена промяна на имената на осиновения от К. М. Ч. на К. С. Б..

За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Ответникът К. М. Ч. е [дата на раждане] с баща неизвестен, отглеждан от биологичната си майка и мъжа, с който тя е съжителствала, като в семейството е имало и по-малко, общо на двамата, дете. Приел е, че върху ответника е било упражнявано насилие от партньора на майката. Последното, както и декларираните от същата затруднения в упражняването на родителски контрол над детето, са били основание да се потърси съдействие за ползване на социални услуги. На семейството е била предоставена услуга „седмична грижа“ в ДДЛРГ, условията по която не били спазвани нито от майката, нито от детето: майката не е вземала К. в семейна среда през почивните дни, а той е бягал от дома с цел да се прибере у дома. Детето е било разстроено от поведението на майка си и се чувствало отхвърлено. Съдът е приел за установено, че майката съзнателно е поддържала у него това чувство за отхвърляне и не го е вземала през почивните дни, с цел да го научи на дисциплина. Впоследствие същата е декларирала писмено, че желание синът й да бъде осиновен, тъй като нямала подкрепа на семейството за отглеждането му. Съдът е установил още, че когато е бил почти на 12 години ответникът е бил осиновен пълно от ищците с влязло в сила решение от 29.12.2015г. Съдът е приел, че проблемите с осиновеното дете започнали в края на 2016г., когато родителите започнали да се оплакват на социалния работник от лошата му дисциплина, изразяваща се в бягство от училище, арогантно държане с учителите и децата, създаване на пречки на учебния процес, носене в училище на ножове и отправяне на заплахи към децата, което поведение довело до това, че била направена подписка за изключването му. Съдът е приел за установено, че осиновеният започнал да краде пари и вещи от училище и от дома, не пазел и не ценял своите вещи – телефони, таблет, колело, учебници и др., не искал да посещава сеанси с психолог; през 2017г. започнал да пуши демонстративно дори в дома си, да злоупотребява с енергийни напитки, натровил се с алкохол, започнал да бяга от къщи, да дружи с по-големи неподходящи деца, да пуши марихуана. Посочил е, че с оглед опасността детето да отпадне от училище, ищците поискали и получили социални услуги през 2018г., във връзка с които са били проведени няколко срещи, но е констатирал липса на напредък. Приел е за установено, че ответникът е изгубил интерес към тренировките по баскетбол и спрял да ги посещава, осигурени му били уроци по английски, летни лагери, телефони, но поради злоупотребяване с енергийни напитки, джобните му пари били намалени. Съдът е отбелязал, че от доказателствата се установява, че ответникът е късал и чупел вещи, мебели, разхвърлял жилището и се държал особено агресивно с майката, като я заплашвал. Съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като е приел, че същите установяват следните факти: детето било манипулативно, несклонно да казва истината, със стремеж да се хареса на всички, с оглед възрастта на ищците било голям риск да се справят с него /според свидетелката З. – психолог/; с него се работело много трудно, българският език го затруднявал, бързо се уморявал, трудно се справял с логическите обосновки, това го изнервяло. Поради бягство от уроците майка му се принудила да го придружава, а впоследствие уроци му били давани у дома /според св.В., която давала уроци на ответника по БЕЛ от шести клас/. Съдът е приел и показанията ѝ, че ответника е споделял, че пуши трева, проявявал безразличие към родителите и към неодобрението им на факта, че пуши трева. Приел е изразеното от последната становище, че ответникът считал, че няма никакви отговорности, каквито имали само родителите, а майката проявявала смайваща всеотдайност за постигане на резултати с него. Съдът е кредитирал и показанията на класната ръководителка на ответника в 6-ти клас /св.Г./, според които той пречел да се провеждат часовете, родителите често идвали в училище, ангажирали се с всичко относно него, бил чист и добре облечен, но постоянно зарязвал вещите си по всички стаи, с надраскани и скъсани учебници, хвърлял или зарязвал чантата си, идвал неподготвен в училище и не вземал участие в учебния процес, непрекъснато си купувал енергийни напитки, а родители на деца от училището направили подписка за преместването му в друго учебно заведение. Приел е за установено твърдението на свидетелката, че ответникът не проявявал обич и загриженост към родителите си. Съдът е кредитирал изцяло и показанията на св.Д., давала му частни уроци по математика, според които при посещенията й стаята му била разхвърляна с фасове, неоправена, не започвал урок преди да изпуши цигара, отнасял се с безразличие към вниманието на майка му, при хранене капризничел, не искал да решава задачи, не проявявал уважение и към свидетелката. С решението са приети за установени и обстоятелствата посочени от св.П. /съсед/, според когото ищците изпратили ответника на международен лагер с изучаване на английски език, всяка година го водели на ски, научили го да плува, винаги бил добре облечен, но продавал вещи от дома. При шумен купон през нощта в апартамента, организиран от него, след като избягал от вилата на ищците, без да се обади, ответникът отворил след намесата на ключар и на полицията. Бил гол до кръста, апартаментът бил погромен, имало 5-6 деца, налягали по пода, завивките били разхвърляни, имало повръщано, навсякъде се търкаляли бутилки от алкохол, ответникът бил в нетрезво състояние. В стаята му матракът бил обърнат, а той лежал гол и заявил, че иска да спи. Едва след отправената му забележка от свидетеля, той станал и тръгнал за вилата. Въпреки забележките към децата, те хвърляли бутилки от балкона, целейки колите. Според свидетеля от дома на страните се чували скандали, както и счупването на телевизор, а ищцата споделяла, че се страхува да е насаме с ответника, който бил много агресивен и манипулативен.

При постановяване на решението съдът е кредитирал и заключението по допуснатата комплексната експертиза, според която при ответника се наблюдават значим дефицит на вниманието и недостатъчно развито за възрастта абстрактно-логическо мислене, с ниво под средното на интелектуалните възможности. Според вещото лице той страда от психично разстройство „друго разстройство на поведението у дете с дефицит на вниманието, социализирано разстройство на поведението“, като са налице данни за прекъсната привързаност към биологичната майка, отхвърлянето от която е психична травма, водеща до усещане за несигурност и недоверие към околните, до неспособност за изграждане на пълноценни отношения, трудно се сближава, не проявява емпатия, показва безразличие към родителите си и към майка си като към страничен човек, не се развълнувал много от намерението за прекратяване на осиновяването, не се установява наличие на привързаност и изградена емоционална връзка с ищците.

Съдът е приел и заключението на комплексната експертиза по отношение на ищците по делото, според която ищцата В. Ч. /на 68 години/ има нормална интелигентност над средното ниво, без отклонения в психосоциалното и емоционалното развитие, с личностов профил, характеризиращ се с екстраверсия и невротизъм. В същата е установено, че поведенческите отклонения на ответника са имали за нея стресогенен характер, като са предизвикали разстройство в адаптацията по М. ... В заключението е посочено, че ищецът М. Ч. е психично здрав, със съхранено когнитивно функциониране и ниво на интелектуални възможности над средното за възрастта, с нормален личностов профил, характеризиращ се с екстраверсия и емоционална стабилност, с данни за намален енергиен потенциал. Според експертизата осиновяването е резултат от обмислено решение на двамата родители. Ищцата е била ентусиазирана в стремежа си да му помогне да преодолее трудностите, изпълнявала е точно предписанията на клиничния психолог и е търсила помощта и на други специалисти, но демонстрираното безразличие към техните усилия е довело до преживяно от тях чувство на безсилие, обида, незачитане и страх от постъпките му, нарушили значимо емоционалната им връзка с детето.

При така приетото за установено въззивният съд е формирал извод, че са налице обстоятелства дълбоко и трайно разстройващи отношенията между осиновителите и осиновения. Приел е, че осиновителната връзка е лишена от съдържание – няма разбирателство, уважение към родителите, близост, емоционална връзка, което е основание за прекратяването й. Направил е извод, че това състояние не е временно, въпреки усилията на родителите не е преодоляно и не може да се приеме наличието на адекватни мерки, които да се предприемат. Посочил е, че поведението на ответника е довело до това състояние и с оглед психическото му състояние не може да се очаква то да се промени. Обосновал е извод, че продължаването на връзката е вредно за осиновителите, защото разстройва психическото и физическото им здраве и с оглед възрастта им ще се справят трудно с понасяните вреди. Изложил е още, че връзката е вредна и за ответника, при който ще се задълбочи неправилното отношение към обкръжаващите го в смисъл, че всички са длъжни да го обгрижват, да получава всичко на готово, без никакви усилия от него, което ще му навреди при бъдещите му контакти с други хора. Въз основа на горното съдът е направил извод, че осиновителната връзка е формална. Посочил е, че ищците притежават достатъчен родителски капацитет, имали са силно желание и воля да преодолеят дефицитите в поведението на ответника, търсили са помощ от различни специалисти, всеотдайно са били ангажирани с проблемите му, но поведението на детето и отношението към осиновителката са довели до значително разстройство на емоционалната връзка. Направил е извод, че осиновеният не е успял да изгради емоционална връзка с осиновителите, агресивното му и асоциално поведение е довело до разрив в отношенията. Приел е, че по обективни причини във връзка с детството му до осиновяването той не е в състояние да прояви и създаде емоционална връзка, привързаност и топлота.

По касационната жалба:

Въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано по отношение на приетите обстоятелства, довели до дълбоко разстройване на отношенията между осиновители и осиновен, по смисъла на чл.106, ал.1, т.2, предл.2 от СК. В противоречие с дадения отговор въззивният съд е постановил решението си без да е направил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като не е обсъдил приложения по делото социален доклад и обясненията на детето, дадени при неговото изслушване от съда. Необсъждането на всички доказателства в тяхната цялост е довело и до несъобразяване на решението с трайно установената съдебна практика, според която, при разглеждане на искове с предмет лични отношения между родители и ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и настоящият случай, винаги следва да се изхожда изключително от интересите на детето.

Настоящият състав на съда намира, че за да е налице основание за прекратяване на осиновяването по смисъла на чл.106, ал.1, т.2, пр.2 от СК е необходимо по делото да е установено наличие на обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновители и осиновен. Те могат да са проява на виновно поведение на едната от страните или и на двете; да не са свързани с такова, а да са обективни, или да са резултат на поведение и действия на трети лица. Преценката дали сочените в исковата молба обстоятелства дълбоко разстройват отношенията между страните е в правомощията на съда във всеки конкретен случай, като тази преценка законът не свързва с установяването на вина, а само с установяване наличието на такива обективни обстоятелства. При постановяване на решението, следва да бъде съобразена и формираната съдебна практика по приложение на СК, според която осиновителната връзка не може да бъде прекратена, когато осиновеният не е навършил пълнолетие и осиновителят не одобрява поведението му. В постановените от ВКС решения е прието, че родителите дължат предприемането на подходящи мерки за възпитанието на детето и изграждането му като самостоятелна личност, включително да ползват помощ от близки, роднини, педагог, психолог, социален работник по закрила на децата или друго подходящо лице (в този смисъл са решенията по г.д.№889/20г. на ВКС, ІІІ г.о, по г.д.№5273/2015г. на ВКС, ІV г.о. и др.), което становище се споделя и от настоящия състав.

В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че ответникът К. Ч. е осиновен от ищците В. и М. Ч. на 29.12.2015г. /с влизане в сила на решението по г.д.№293/2015г. на ОС – Разград/, когато е бил на близо 12 години. От представения по делото Социален доклад се установява, че социалните служби са работили с детето К. от 19.01.2012г., след постъпил сигнал от ОУ „А. К.“ – Русе за извършено спрямо него насилие от съжителя на майка му. По сигнала е предприета мярка „Семейно консултиране и подкрепа“, която е прекратена през м.април 2012г. по желание на майката. През м.август 2013г. майката на детето е заявила затруднения при отглеждането му и на детето е предоставено ползване на социална услуга „Седмична грижа“ в ДДЛРГ „Св.Д.Б.“ – Русе. В социалния доклад е посочено, че мярката е нарушавана многократно, както от страна на детето К. – с реализираните бягства от дома с цел прибирането му у дома, така и от страна на майката, която не е вземала К. в семейна среда през почивните дни. В доклада е посочено, че поведението на родителя е довело до силно разстройство и разочарование у детето, както и отказ да приеме факта, че майка му не желае да го отглежда в семейството си. Последното вземане на детето в семейна среда е било през м.август 2014г. Във връзка с отказа на майката да полага грижи за детето и да се явява при обсъждане на плановете за него, социалните работници са взели решение за вписване на детето в РДПО. Съгласие затова е дадено от майката на 07.11.2014г. От доклада се установява още, че към момента на осиновяването ищците са били запознати с проблемите на децата отглеждани в институции и са знаели, че осиновяваното от тях дете има такива проблеми, като са декларирали готовност и желание да се справят с тях. Поведението на осиновения се е влошило през 2017г., в началото на пети клас, когато е започнал рядко да посещава училище, успехът му е станал изключително нисък. Започнал е да употребява енергийни напитки, да пуши, да краде пари и вещи от дома, да губи и да не пази своите вещи – телефони, таблет, колело, учебници и др. Започнал е да не спазва определения му вечерен час, да закъснява и да бяга от дома си.

През 2018г. родителите му В. и М. Ч. са поискали и получили социални услуги за работа с непълнолетния и семейството в КСУДС – ЦОП – Стара Загора. Периодът на работа е бил девет месеца от м.февруари до м.ноември 2018г. От социалния доклад и изложените в него данни за работата с детето и семейството по време на предоставената им социална услуга се установява, че са налице проблеми при общуването между майката и детето, изразяващи се в следното: тя налага своето мнение, няма чуваемост от нейна страна, за това което момчето споделя. Самата тя е споделила, че не общуват заедно – тя не споделя за ежедневието си и не пита как е минал неговия ден и то не се интересува от нея. Констатирано е, че у майката се наблюдава отказ да се фокусира върху ресурсите на К. и придава значение само на неговите негативни прояви. Установява се още, че между детето К. и бащата М. е налице емоционална привързаност. Последният е склонен да му прощава и поощрява, да го води с него на работа и да се старае да се справи с проблемите и кражбите. В доклада е посочено, че в хода на срещите с родителите е установено, че има разминаване в емоциите и очакванията на родителите и детето, като на родителите им е трудно да разберат, че детето има свои преживявания и емоции. Установено е и даването на разнопосочни послания на детето – от една страна, че се опитват да го задържат и няма да го разсиновят, а от друга желанието им да го направят.

От събраните в хода на производството доказателства – свидетелските показания, социалния доклад и комплексните експертизи се установява още, че осиновителите В. и М. Ч. имат добри родителски качества. Полагали са усилия за социализация на детето, приобщаването му към новата среда, в която е попаднало, осигурили са му уроци, с цел подобряване на успеха му в училище, като дори са го записали в частно училище, с цел осигуряване на присъствието му в учебните занятия. Осигурили са му възможности за практикуване на различни спортове и участие в езикови и други летни лагери, ходили са на почивка заедно.

От обясненията на детето, дадени пред първостепенния съд, както и от социалния доклад се установява още, че независимо от обтегнатите отношения с майка му, детето К. вижда живота си като част от това семейство и тази среда. Установено е, че в хода на работата с детето се е появило подобрение в поведението му – спрял е да пречи на работата в час и е започнал да получава и по-добри оценки, което обстоятелство е забелязано и от директорката на училище „Елин Пелин“. Установено е, че за К. няма данни за противообществени прояви, застрашаващи обществото, а единствено такива застрашаващи собствения му живот поради средата, в която е попаднал. Единствените подавани срещу него сигнали са от неговите родители и то в периода от м.април до м.юли 2019г., поради което наложените мерки по реда на Закона за БППМН от МКБППМН не са по повод сигнали от Прокуратурата, а са единствено в рамките на семейството. Посочено е, че детето по-скоро е жертва на кръг от заинтересовани лица с криминални прояви. Установен е силен страх у детето от ново изоставяне и нежелание да се връща в дом, което обстоятелство и заведеното дело са наложили извеждането му от семейството на родителите преди да стане несъмнен за него факта, че ще бъде прекратено осиновяването, като същият е настанен в Център за настаняване от семеен тип – [населено място] за деца без увреждания. От социалния доклад се установява, че за периода на настаняването му, К. е нямал проблеми с поведението – много бързо се е адаптирал към новата среда, общувал добре с останалите потребители на социални услуги и персонала, не е оказвал съпротива и е с добри обноски. Извън центъра не е общувал с външни лица, а само с приятелите си от дома, като е нямал проблеми в поведението. К. е завършил седми клас, издържал е матурите и по негово желание, след обсъждане на възможностите за професионалната му реализация, е записан в Професионалната гимназия по туризъм и строителство, в паралелка ресторантьорство. За времето на престоя му в центъра той се е чувал единствено с баща си М. Ч., но не е спирал да се надява и да желае връщането си в семейството, каквото желание е изразил и при изслушването му от съда. В социалния доклад е направен извод, че прекратяване на осиновяването не е в интерес на детето, а семейство Ч. имат капацитет да се справят с проблемната ситуация след връщане на сина им.

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото се обосновава извод, че в отношенията между осиновители и осиновен е настъпило трайно и необратимо разстройство, което налага прекратяване на осиновяването. Нормалните отношения между тях, съществували през първата година след осиновяването са разстроени основно на плоскостта майка – син, но ответникът е непълнолетен и не може да бъде винен за лошото си поведение и прояви свързани с нарушаване на правилата за поведение в дома, разхвърляне на стаята, пушене на цигари, кражба на различни суми пари и вещи от дома. В този смисъл са и мненията на работилите с него психолози, отразени в социалния доклад и в заключението по допуснатата от съда комплексна експертиза, според които детето е осиновено в среда коренно различна от тази, в която е израснало, у него има натрупани дефицити свързани с отхвърлянето му от рождената му майка, което е довело до развит страх от изоставяне, чувство за непълноценност и вина. Отхвърлянето от майката е създало у детето психична травма, която води до неспособност да се изграждат пълноценни и близки отношения с другите хора. Според психолозите за неговото поведение няма уникално решение, а е необходим постоянен процес, който изисква постоянна подкрепа и отчитане на факта, че с оглед миналото му, той не може да реагира като дете със стабилна, положителна привързаност, изградена в ранна детска възраст, каквито са били родителските очаквания към него. Отрицателното отношение на детето към майката е продиктувано от комбинация от фактори - бунтът срещу модела на живот и общуване в семейството; въпросите относно ежедневието, свързано с училище и пари, емоционалната му неудовлетвореност, страхът от изоставяне, желанието да намери среда, която да го приема. Всички посочени фактори, както и липсата на самокритичност у ищцата като негова майка, фокусирането й върху отрицателните му черти, непрекъснатите сигнали срещу него, на които той е реагирал ожесточено, водят до извод за липса на разбиране от страна на майката на съдържанието и значимостта на адекватните и ефективни родителски грижи по отношение на дете със специфични потребности, какъвто е ответникът. При отглеждането му и формиране на очакванията си към него родителите не са отчели допълнителните усилия и психоемоционална подкрепа необходима за преодоляване на проблемите породени от възрастта му, факта, че е осиновен и факта на тежкото преживяване на изоставянето от рождената му майка, довело до развитие на разстройство в поведението у дете с дефицит на вниманието.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира формираният от въззивната инстанция извод за липса на разбирателство, уважение към родителите, близост, емоционална връзка, което въпреки усилията на родителите не е преодоляно, за неправилен. Необоснован е и извода на съда, че осиновителната връзката е вредна за ответника, при който ще се задълбочи неправилното отношение към обкръжаващите го в смисъл, че всички са длъжни да го обгрижват, да получава всичко на готово, без никакви усилия от него, което ще му навреди при бъдещите му контакти с други хора. Такива данни по делото не са събрани, освен в показанията на свидетелите, които са резултат от тяхната лична оценка. Действително, от доказателствата се установява, че ответникът е имал проблемно поведение с кражби на пари и вещи от дома, с бягства от къщи, като е създавал е грижи и проблеми на родителите си, но същевременно той неизменно е заявявал желанието си да остане със семейството си. Избухванията на детето и проблемното му поведение в училище са се повлияли в положителна насока при работата му с психолози и от стремежа му да удовлетвори очакванията на родителите си, за да може да се прибере отново у дома. Съдът намира, че в случая се касае за дете, което е с дефицити от миналото, преживяващо трудно проблемната възраст на пубертета и търсенето на своята идентичност, с недостатъчна психическа устойчивост и зрялост, които са могли на по-ранен етап да бъдат преодолени с активното участие и подкрепа, както на родителите, така и на компетентни специалисти - педагози. Следва да се отчете факта, че основния разрив в отношенията е бил на плоскостта майка – син, обусловен както от обременителното минало на детето, така и от нереалистичните очаквания на майката, която е отказала общуване с него при липсата на реализация на същите. Именно неразбирането на тези дефицити, нереалистичните очаквания, с които се е налагало да се справя, както и фокусирането върху недостатъците му са активирали постоянно неговите избухвания и проблемно поведение, насочено изцяло към търсене на среда, която да го приема. По делото е безспорно установен факта, че детето е имало нормално общуване с баща си, който е бил по-склонен да прощава, да му дава нови шансове и да вярва във възможността проблемите да бъдат преодолени съвместно.

Съдът намира, че установеното в социалния доклад - формирано у осиновителката отрицателно отношение към продължаване на осиновяването е основание за прекратяването му, тъй като поставя детето в риск. То води до невъзможност за преодоляване на възникналия разрив, поради отказ от страна на майката да общува нормално с него, да споделя да ежедневието си, да се интересува от неговото, да прояви разбиране и внимание при осъществяване на взаимоотношенията между осиновители и осиновен, включително чрез използване на помощ от педагози, тъй като осиновителите са прекратили ползването на социалната услуга, въпреки констатирания напредък в поведението на ответника. Отрицателното отношение на майката се е обострило изключително в началото на 2019г., когато е подавала постоянни сигнали в полицията срещу него, акцентирайки върху всяко, макар и незначително провинение, а той от своя страна не е понасял следенето, на което е бил подложен в дома си. Отношението на майката безспорно оказва влияние в семейната среда и на връзката баща – син, която не може да функционира нормално и да осъществи функциите си, насочени към подкрепа за преодоляване на трудностите и въвеждане на детето в обществото.

Съдът намира, че интересът на детето е поставен от законодателя на по-високо стъпало от този на осиновителя и само наличието на крайни прояви, които водят до необратимо прекъсване на създадената връзка и до абсолютна несъвместимост за съжителство, позволяват прекъсването от съда на тази връзка, което в случая се установява. Изострените отношения в семейството и липсата на общуване тласкат детето към враждебност, към поведение, което го свързва с хора опасни за физическото и психическото му здраве. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че след отделянето му от конфликтната среда, К. е намерил среда на подкрепа, която го е подпомогнала да открие своите възможности и капацитет, да завърши седми клас и да запише специалност в област, в която желае да се развива. Именно необходимостта от съхраняване на тези възможности и настъпилия позитивен напредък, невъзможен за постигане в семейните отношения изтъкани от конфликти, обосновава интереса на детето от прекратяване на осиновителната връзка.

В заключение, допуснатите процесуални нарушения не са съществени, тъй като не са довели до нарушение на материалния закон. Въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

На адвокат С. А. от Адвокатска колегия – Стара Загора, в качеството му на особен представител на касатора К. М. Ч., следва да бъде заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 600лв., определено по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства за предварително заплащане на дължимото възнаграждение на особения представител на касатора за производството пред настоящата инстанция, поради което, на основание чл.77 от ГПК, В. Г. Ч. и М. Я. Ч. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС сума в размер на 600лв., определена по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №31/11.03.2020г. на Апелативен съд гр. Пловдив по в.г.д.№51/2020г.

Да се изплати на адвокат С. А. от Адвокатска колегия – Стара Загора, в качеството му на особен представител на К. М. Ч., възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 600лв., определено по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА В. Г. Ч., ЕГН [ЕГН] и М. Я. Ч., ЕГН [ЕГН] да заплатят по сметка на ВКС сума в размер на 600 лв., представляваща дължимото възнаграждение на особения представител на касатора за производството пред настоящата инстанция, определено по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.77 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: