Практика · Върховен касационен съд · 11 Юли 2022
Дължимост на ток при скрит регистър и софтуерна намеса в електромер
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Потребител оспорва начислена сметка за електроенергия след корекция, направена заради отчетени количества ток в скрити регистри на електромера. Въззивният съд е приел, че сумата се дължи независимо от вината на клиента, само заради наличието на записана енергия. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото, тъй като не е изяснено как е станала намесата и дали потребителят реално е потребил енергията.
Какво приема съдът
За да се начисли допълнително ток при софтуерно въздействие върху електромер и записване в невизуализиран регистър, доставчикът трябва категорично да докаже реално доставеното и потребено количество, както и причините за софтуерната промяна.
Приложени разпоредби
- чл. 183 ЗЗД
- чл. 200, ал. 2 ЗЗД
- чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ
- чл. 120 ЗЕ
- чл. 154, ал. 1 ГПК
- чл. 293, ал. 3 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
електромеркорекция на сметка за токскрит регистърсофтуерна намесанеправомерно въздействиедоказване на потребление
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 11.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№2837 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. В. Б., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Р., срещу решение №260109 от 28.04.2021 год. по в.гр.д. №40/2021 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №260257 от 17.11.2020 г. по гр.д. № 4042/2019 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 7761.73 лева /седем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура №[ЕГН]/24.09.2019 г. с краен срок за плащане 04.10.2019 г. за изразходено количество електроенергия за периода от 16.04.2016 г. до 13.06.2019 г., представляваща корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес в [населено място]., [община], [улица]. Според въззивния съд от събраните доказателства по делото е установено, че на 13.06.2019г. от служители на „ЕРП Север” АД е извършена проверка на средството за търговско измерване - електромер с ид. №1114021666167172, с който се измерва доставената в процесния имот ел.енергия. Представен е констативен протокол №1202859/13.06.2019 г., съставен за резултата от проверката, подписан от свидетел, в който е отразено и демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка с пломба №560388. Отразено е и, че при проверката на СТИ на ищеца са отчетени показанията по първа/нощна/ тарифа –1885kwh и по втора/дневна/ тарифа- 3218 kwh. Отчетено е наличие на държавна пломба със сигнатура „М 15”, ведомствена пломба „Energo Pro“ с нечетлива сигнатура. Допълнително на стр. 2, е записано, че демонтираното СТИ е с показания 1885kwh по регистър 1.8.1, 3218 kwh kWh по регистър 1.8.2, 25868 kWh по регистър 1.8.3, 18592 kWh по регистър 1.8.4 и 49565 kWh по сумарния регистър 1.8.0. Извършена е метрологична експертиза на електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”- Русе. Резултатите от експертизата са обективирани в констативен протокол №1784/12.09.2019г., в който се сдържат данни за идентичност на електромера по констативен протокол №1202859/13.06.2019г.. и представения за експертиза. За външния вид на електромера в протокола е отразена констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите обозначения на табелката на СТИ, наличие на допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването на съотвествието му- СЕ М15 1304. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от -0.61% до 0.19%/. Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата, т.е. електромерът е технически изправен. При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ – наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3- 25868 kWh и по тарифа 1.8.4- 18592 kWh , която не е визуализирана на дисплея. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, без оглед субективното отношение на ползвателя. Правото на операторd на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, на неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX/в който попада и чл.55/, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Невъзможността да се установи началният момент на отчитане на доставената ел.енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна - релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ. Това обстоятелство е съобразено от ответника по иска - електромерът е монтиран в имота на ищеца на 15.04.2016 г., за което е съставен констативен протокол №М2041288, според записите в който показанията за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви, т.е. обосновава извод, че монтираният електромер е нов, в който смисъл и заключението на вещото лице. Ответникът по жалбата „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], оспорва жалбата. С определение № 40 от 25.01.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според практиката на ВКС съгласно чл. 120 ЗЕ , отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК , действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД . Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали „Електроразпределение Север“ АД разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК , делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК . По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №260109 от 28.04.2021 год. по в.гр.д. №40/2021 г. на Добричкия окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.