Практика · Върховен касационен съд · 05 Март 2021
Отхвърляне на молба за отмяна на съдебно решение поради надлежно връчване на книжа
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданка иска отмяна на влязло в сила решение по дело за дългове към топлофикация, твърдейки, че е призована на грешен адрес и адвокатът от заповедното производство не е имал право да я представлява по иска. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът констатира, че адресите са на идентична сграда, връчването чрез адвоката е законосъобразно, а по делото е подаден надлежно подписан отговор от нейно име.
Какво приема съдът
Не е налице лишаване от право на участие в исков процес, когато книжата са връчени на посочения в заповедното производство адвокат с широки представителни права, включващи получаване на съобщения и водене на дела, и отговорът на иска е надлежно подаден.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениевръчване на книжапълномощно на адвокатзаповедно производствотоплофикация
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София, 05.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3693 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на Е. В. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 11809 от 26.07.2016 г., постановено по гр. д. № 23898 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, ГО, 33 състав, с което е признато за установено, че молителката дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1612, 11 лв. за доставена топлинна енергия през периода от месец ноември 2011 г. до месец април 2013 г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 299,68 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 17.07.2014 г. за топлоснабдения имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] абонатен № 215219. Молителката сочи, че погрешно е била призована от адрес в блок 812, вместо от действителния и адрес в блок 812п, които са различни сгради. Вместо да извърши справка относно адреса на ответника, съдът е разпоредил да се уведоми адвокат З. с пълномощно от заповедното производство. Адвокат З. обаче не е била упълномощена да я представлява в исковото производство. Тя не е била уведомена от адвокат З. за исковата молба и отговорът не е подписан от нея или от адвокат З.. Ето защо счита, че не е била надлежно представлявана, поради което моли настоящата инстанция да отмени влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и да върне делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД и „Термокомплект“ ООД не вземат становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на молителката и взе предвид данните по делото, приема следното: В заповедното производство по гр.д. № 41329 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 33 състав, молителката е възразила срещу заповедта за изпълнение на процесните задължения, издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Възражението е подписано лично от нея и е придружено с подписано също от нея пълномощно, с което е предоставила на адвокат З. с посочен служебен адрес правото да я представлява пред Софийски районен съд, като от нейно име и за нейна сметка води дела. Упълномощила я е конкретно по заповедното производство, като и е дала правото да води делото до приключването му пред всички инстанции, както и в производства по отмяна и възстановяване, а освен това да получава всякакви документи по делата. След възражението топлофикационното дружество е завело искова молба за установяване на вземанията, посочвайки за адрес на ответницата гр. София,[жк], [жилищен адрес]. Уведомлението до този адрес е върнато с отбелязването, че лицето живее на адреса, който е посетен на 20.06, 6.7., 10.7. и 25.8.2015 г. и след като лицето не е намерено, е залепено уведомление на входната врата и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. Районният съдия е разпоредил съобщението да се връчи на адвокат З. на служебния адрес, посочен в във възражението и пълномощното по заповедното дело. Съобщението до пълномощника е връчено на 12.10.2015 г., след което е подаден от ответницата подписан отговор на исковата молба, съобразен при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. От наличната по заповедното производство справка на стр.10 е видно, че постоянният адрес на молителката действително е в бл.812П. От констативен протокол № 0013 от 7.12.2011 г., подписан от „Топлофикация София“ ЕАД и от представител на етажната собственост се установява обаче, че апартамент 12 в бл.812 по нотариален акт и ап.12 в бл.812п са идентични /стр.16 по описа на СРС по гр.д. № 23958/2015 г./ Това обстоятелство не може да се опровергае от представената към молбата за отмяна справка от кадастъра, от която се установява само, че бл.812п е конструктивно е неделима част от бл.812. Следователно първото твърдяно от ищцата процесуално нарушение не е допуснато. Дори да се приеме, че ищцата е била призована първоначално от погрешен адрес, последвалото връчване на уведомлението на съдебния адресат адвокат З. е законосъобразно. Районният съд се е съобразил с т.11г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която е допустимо в производството по иска по чл.422 от ГПК да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното производство. Нещо повече-адвокат З. не е само съдебен адресат, но и представител на ответницата, тъй като посредством пълномощното по заповедното производство са и дадени широки права, включващи воденето на дела пред Софийския районен съд и получаването на книжа. В случая, след като пълномощникът е получил препис от исковата молба, ответницата е подала подписан отговор. Молителката не е доказала, че документът не носи нейния подпис, за което носи доказателствената тежест съобразно чл.193, ал.3 от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че е имала възможност и е упражнила процесуалните си права по делото. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице твърдените от молителката основания по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 11809 от 26.07.2016 г., постановено по гр. д. № 23898 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, ГО, 33 състав, с което е признато за установено, че молителката дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1612, 11 лв. за доставена топлинна енергия през периода от месец ноември 2011 г. до месец април 2013 г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 299,68 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 17.07.2014 г. за топлоснабдения имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] абонатен № 215219. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.