Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

гр.София,18.06.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3299 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1671/05.04.2024г. е допуснато по касационната жалба на Ф. Ч. Б. касационно обжалване на решение № 173/10.02.2023г. по в.гр.д.№ 2577/22г. по описа на САС по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт.

Касаторът Б. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 200 000 лева, като изтъква оплаквания за неговата неправилност. Твърди да е необоснован извода за съобразяване на определения като справедлив размер на обезщетението от 90 000 лева със средната работна заплата за страната за период от преди 10 години, която останала и недоказана. Сочи, че в нарушение на задължителните указания на ППВС №4/68г. на ВС не били съобразени обстоятелствата, че лечението е продължило две години – до провеждане на операция за отстраняване на винт и 2 бр. киршнерови игли; че ищецът е бил на 26 години към датата на ПТП; уврежданията били съсредоточени изцяло в дясната част на тялото на ищеца; продължителния период на рехабилитация. Възразява срещу оценката на обстоятелствата от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД, изтъквайки, че многобройните увреждания, комплексността им, тежестта им, сериозното им негативно отражение върху физическото и емоционалното състояние на ищеца, както и трайните остатъчни явления от произшествието, са останали подценени. Твърди, че съдебната практика определя обезщетение в размер от 90 000 лева за много по –леки увреждания.

Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗК Лев инс АД, я оспорва в съдебно заседание, а третото лице помагач Д. С. К. не взема становище по жалбата.

В отговор на въпроса, по които е допуснато касационното обжалване, е формирана задължителна и константна съдебна практика на ВКС, според която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

По касационните оплаквания:

Установено е по делото, че от претърпяното на 29.07.2013г. ПТП ищецът е получил сложни за лечение телесни травми в различни анатомични области (дясна раменна кост, ребра, дясна лакътна кост, дясно стъпало, прекъсване на десния улинарен нерв на ръката, мекотъканни увреждания), които са лекувани чрез неколкократни оперативни интервенции. Лечението и възстановяването са отнели продължителен период, който правилно е определен на една година, съобразно експертното заключение на КСМЕ, изслушано от първата инстанция. Операциите за изваждане на остеосинтезния материал не касаят този период, те са съобразени при определяне на продължителността на рехабилитационните процедури.

При определяне на обезщетението въззивният съд е отчел младата възраст на ищеца, която е все такава, независимо дали към датата на ПТП е бил на 26 години или на 35 години. От значение е, както правилно е приел въззивният съд, че това е активна възраст, в която ищецът е претърпял откъсване от обичайната си дейност, драстична промяна на ежедневието, нарушение на трудовата дейност, ограничения в личен план досежно упражняване на спортни и развлекателни дейности.

В правилно приложение на чл. 52 ЗЗД са преценени и интензитета на болките и страдания на ищеца, включително психичните, затрудненията в обслужването - постелен режим на лечение, ползване на инвалидна количка, нужда от чужда помощ в ежедневието.

Въззивният съд е отчел обществено-икономическите условия в страната към времето на настъпване на инцидента - 2013 г. За ориентир за тях, в съответствие с принципа, че обезщетението не следва да е източник на неоснователно обогатяване, правилно са използвани статистическите данни за средната работна месечна заплата към датата на инцидента, които са общодостъпни.

Не е нарушен и принципът на справедливост чрез определяне на процесното обезщетение в занижен спрямо сходни хипотези размер. Подобно нарушение не се установява от представената от касатора съдебна практика, която касае различен, много след 2013г., момент на деликта т.е. и при равни други условия тя ще е съобразена с различна икономическа конюнктура, което изключва сходството в хипотезите.

Основателно е оплакването на касатора за неправилна оценка на относителната тежест на наличните остатъчни явления при ищеца. Въззивният съд се е отклонил от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като при комплексната преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е подценил обстоятелство, че при ищеца е налице необратима увреда на захвата на дясната (водеща) ръка, намалена сетивност на пръстите на дясната ръка и ограничения в движенията в областта на лакътя на десния горен крайник. Изброените влияят осезателно върху ежедневните дейности и упражняването на професията на ищеца, който е компютърен специалист и безспорно ограничават пълноценния му начин на живот, което пък е източник на постоянен психически дискомфорт.

При съобразяване на относимата към касационните оплаквания фактическа обстановка по делото, неоснователността на част от доводите на касатора и определяйки за висока относителната тежест на трайните неблагоприятни последици на увреждането при ищеца и влиянието им върху начина му на живот, касационната инстанция определя на 110 000 лева справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 110 000 лева и тази разлика бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва от датата на ПТП, а в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 110 000 лева до 200 000 лева решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на ищеца се следват сторените пред трите инстанции разноски ( общо 9500 лева , съгласно представения списък на лист 118 от делото), съразмерно на уважената част от исковете или 4842,19 лева.

На ответника се следват разноските за трите инстанции ( за юрисконсултско възнаграждение от по 300 лева, 505 лева разноски и държавна такса за въззивното обжалване - 2400 лева), съразмерно на отхвърлената част от исковете или 1842,52 лева.

Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса и разноски по делото в полза на бюджета на съдебната власт, платими по сметка на ВКС, в размер на 6349,40 лева за държавни такси ( за първата и касационната инстанции) и 168, 80 лева за разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 173/10.02.2023г. по в.гр.д.№ 2577/22 по описа на САС в частта, с която е отхвърлен иска на Ф. Ч. Б. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.07.2013г. за разликата над 90 000 лева до 110 000 лева; както и в частта по присъдените на страните на основание чл. 78 ГПК разноски и

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], [улица], да плати на Ф. Ч. Б. с ЕГН [ЕГН], съдебен адрес АД “К. И. и Я. Н.“, [населено място], [улица], вх..., ет..., на основание чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/, разликата над 90 000 лева до 110 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.07.2013г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 29.07.2013г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/10.02.2023г. по в.гр.д.№ 2577/22 по описа на САС в частта, с която иска на Ф. Ч. Б. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.07.2013г. е отхвърлен за разликата над 110 000 лева до 200 000 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], [улица], да плати на Ф. Ч. Б. с ЕГН [ЕГН], съдебен адрес АД“ К. И. и Я. Н.“, [населено място], [улица], вх..., ет..., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4842,19 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА Ф. Ч. Б. с ЕГН [ЕГН], съдебен адрес АД “К. И. и Я. Н.“, [населено място], [улица], вх..., ет... да плати на ЗК Лев инс АД, [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1842,52 - разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, [населено място], [улица], да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 6349,40 лева - за държавни такси и 168, 80 лева - за разноски.

Решението е постановено при участието на Д. С. К. като трето лице помагач.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: