Обезщетение за баба и дядо при смърт на внук при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

София, 12.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Росица Божилова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 377 по описа за 2021 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗК“Лев Инс“АД срещу решение № 260012 от 23.09.2020г. по в.т.д.№ 316/2020г. на АС Пловдив. Въззивният съд е отменил решението по т.д.№ 892/2018г. на ОС Пловдив в частта за отхвърлянето на исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за сумите от по 30 000лв., претендирани като обезщетение за търпени от ищците И. Х. З. и С. Г. З. неимуществени вреди от смъртта на техния внук Н. В. Г., роден 1998г., настъпила при пътно произшествие от 05.10.2014г. Исковете са уважени за сумите от по 30 000лв. (по отношение на ищеца, починал в хода на процеса - в лицето на неговите правоприемници), ведно със законната лихва от 05.10.2014г. Решението на апелативния съд в частта за потвърждаване отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв. за ищцата И. З. и 70 000лв. за ищеца С. З., е влязло в сила като необжалвано.

В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в частта за уважаване на исковете и отхвърлянето им, със законните последици. Касаторът се позовава на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.

В писмен отговор ищците са оспорили основателността на касационната жалба.

Не е постъпил писмен отговор от третите лица-помагачи (делинквента и неговите родители), конституирани на страна на ответника.

В откритото съдебно заседание страните не изпращат представители.

С определение № 60686 от 1412.2021г. настоящият състав допусна касационно обжалване на решението на АС Пловдив в обжалваната от ЗК“Лев Инс“АД част за уважаване на предявените искове по въпроса за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, в хипотезата на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле касаторът обосновава със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:

Ищците И. З., родена 1948г. и С. З., роден 1947г. (починал в хода на процеса и заместен от своите правоприемници), са предявили искове за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на своя внук (син на дъщеря им) Н. В. Г., роден през 1998г., настъпила при пътно произшествие от 05.10.2014г. по вина на непълнолетния А. Н. Танков, признат за виновен с влязла в сила присъда, че на посочената дата е нарушил правилата за движение при управление на моторно превозно средство без да има необходимата правоспособност, и е причинил смъртта на Н. Г., Г. Т. и Д. В., които са пътували в управлявания от Танков лек автомобил „БМВ 330Д“, по отношение на който е била сключена ЗЗГОА с ответното застрахователно дружество.

Сезирана с жалба от увредените, чиито искове са били отхвърлени, въззивната инстанция е кредитирала показанията на тримата разпитани свидетели и основно на свидетеля Г. Н. З. - племенник на ищците, живеещ в жилището, разположено непосредствено до това на ищците (на същата жилищна площадка). Приела е за установено, че от раждането си детето е било отглеждано с активната подкрепа на баба си И. З., която е напуснала работа и е поела непосредствените грижи през деня, тъй като майката е била студентка. Създадената близост е останала запазена в годините - като ученик в спортното училище Н. ежедневно идвал в дома на семейство З., обядвал, почивал и отивал на тренировки. Момчето, независимо от естествената семейна среда, която имало, било силно привързано към родителите на майка си, които го обграждали с топлина и обич, общували пълноценно с него, разговаряли и се забавлявали, излизали заедно на разходка, ходели на почивки. Отношенията им били приятелски, основани на взаимна потребност за ежедневно общуване и споделяне. Момчето демонстрирало открито привързаността си и желанието си да е със своите баба и дядо и да посещава техния дом.

При обсъждането на тези факти, въззивната инстанция е счела за установена по делото особена близост и изключителна емоционална връзка между внука и ищците. Изложила е, че трайните приятелски отношения, разбиране, споделяне и потребност от ежедневно общуване надхвърлят обичайните и типичните, още повече като се има предвид младежката възраст на Н.. Според решаващият състав така очертаната свързаност надгражда обичайните родствени отношения от този вид и наподобява отношения между родители и дете. Обсъдени са установените от свидетелските показания морални страдания на ищците след трагичната вест за смъртта, непрежалимата загуба и емоционален срив, депресия и драстично влошаване на здравословното им състояние (онкологично заболяване на С. З., хипертонични припадъци на И. З., загуба на тегло, безсъние и отказ ищцата да приема храна). В резултат на обсъждане на тези обстоятелства въззивната инстанция е счела за установена материалноправната легитимация на ищците на обезщетение за загубата на 16 годишния им внук. Отречена е основателността на възражението на ответника, че чрез собствените си действия Н. Г. е допринесъл за увреждането си, като е мотивирано, че в случая неправоспособността на водача, в чийто автомобил е приел да пътува, не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като макар и без свидетелство за правоуправление, е притежавал технически умения да шофира. По тези съображения е отречено да е налице хипотезата увреденият да е имал рисково поведение, да е поел риск, обуславящ принос за настъпване на вредата спрямо него.

По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато:

Съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска по изключение.

Акцентът в разясненията към мотивите на тълкувателното решение е „изключителност“, разбирана като извън обичайното житейско развитие на отношенията между починалия и претендиращия обезщетение, в отклонение от типичната емоционална и духовна естествена връзка помежду им, когато принципът на чл.52 ЗЗД налага и това „друго лице“ да бъде обезщетено. Провеждането на принципа на справедливост в тези хипотези допуска присъждане на обезщетение: по изключение , само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са довели до пораждане на особена близост между починалия и увредения; в изключителни случаи , само при доказване, че между претендиращия обезщетение и починалия е била изградена трайна и продължителна особено близка и пълноценна житейска връзка; когато вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият е понесъл морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за такава връзка, които в достатъчна степен обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС.

Видно е, че общото събрание на трите колегии се е ръководило от изключителността на житейските ситуации, довели до изграждане на изключителна свързаност и близост, така че от смъртта преживелият търпи изключителни и дълбоки морални страдания, които принципът на справедливостта налага да бъдат овъзмездени. Това са случаи, при които привързаността между претендиращия обезщетение и починалото при деликт лице е станала толкова силна, че настъпилата смърт е причинила болки и страдания, превишаващи и несъизмерими с обичайно търпените при такъв тип отношения.

Особените житейски ситуации са негативни или трагични в личен житейски план обстоятелстна, които са станали причина и са провокирали пораждането на особена дълбока свързаност, близост и взаимност. Конкретни житейски сложили се обстоятелства и предпоставки за създаване на нетипични, изключителни по своето естество и характер отношения между близки в конкретната за спора степен на родство могат да бъдат трайно полагане на грижи и отглеждане на внука от неговите баба и дядо, вместо неговите родители; влошени отношения в семейството, провокирали потребността детето да намери заместващата пълноценна семейна среда, дом и грижи при своите баба и дядо; отчужденост на детето от естествената семейна среда и намиране на такава сред родствениците от втора степен. Обезщетение може да се присъди само по изключение, когато травмиращите изживявания от загубата превишават общоприетото разбиране за страдание, понасяно в случай на смърт на родственик от този кръг като се има предвид, че бабите и дядовците традиционно са важен фактор в живота на внуците си, обичайно оказват силно и многопосочно влияние върху развитието им и в българското общество тази връзка привично е изключително здрава и силна.

В тълкувателното решение ясно са разграничени хипотезите: от една страна типичните и традиционни за българското общество отношения, в които, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Както е посочено в отговора на правния въпрос в Решението по т.д.№ 291/2020г. на Второ т.о. на ВКС, към който настоящият състав се присъединява, независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.

При така изразеното становище по правния въпрос, въззивното решение е неправилно:

Анализът на ангажираните от ищците доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на изключително близка привързаност между загиналия внук и неговите баба и дядо, така че търпените от неговата смърт вреди да бъдат окачествени като надхвърлящи по обем и интензитет характерните страдания при тази родствена връзка и те да бъдат приравнени като търпени при загуба на най-близкия човек. Същевременно отсъстват заявени и установени конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на изключителна по съдържанието си връзка. Не се установяват нетипично сложили се обстоятелства, породени от конкретна специфична в житейски план ситуация, които да провокират изключителност, разбирана като особена близост, в отношенията между ищците и Н.. Нито ежедневните посещения в семейството на З., където момчето е очаквано и посрещано с топъл обяд и грижи, внимание, приятелски разговори и забавления, нито съвместните пътувания, спорт и разходки, придават на близостта в отношенията им степен на изключителност, нито така създадените отношения превишават обичайните разбирания за традиционна свързаност между внук и баба/дядо. Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между прародители-внук, живеещи в един град - подпомагане отглеждането от най-ранна детска възраст, съвместно честване на празници, пътувания, отдаване на време и внимание, осигуряване на забавления, а след израстването на Н. - ежедневно общуване след училище в дома на З.. Тези обстоятелства не обосновават изключителна по характер връзка, която да превишава обичайните отношения на близост.

И. и С. З. са изпълнили своя нравствен дълг към внука си безупречно и всеотдайно, дали са безусловна пълноценна подкрепа и обич при отглеждането и израстването му, но това не е достатъчно, за да обоснове материалната им легитимация по смисъла на тълкувателното решение. Преценката на въззивната инстанция, че свързаността между ищците и техния внук надгражда обичайните родствени отношения от този вид и наподобява отношения между родители и дете е произволна, необоснована и не почива на установените факти по делото. Самите ищци не са навели такива твърдения в процеса, съответно гласните доказателства не съдържат такава информация, нито данни, от които да може да бъде обоснован такъв извод. Детето е родено и израснало в естествена пълноценна семейна среда сред родителите си, обгрижвано и от бабата по бащина линия, която живее в същия дом. Приемало е пълната всеотдайност на ищците като обичайно дължима от тях като негови баба и дядо. Близостта им не може да бъде окачествена като заместваща родителската грижа и отговорност, като запълваща отношенията с най-близките от тесния семеен кръг - родителите, с които Н. е живял и които са го отгледали с помощта на своите родители, съответно няма основание за преценка, че семейство З. са най-близките (именно поради създадена особена близост) хора на трагично загиналото момче. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че създадените отношения надхвърлят обичайните и типичните, още повече „като се има предвид младежката възраст на Н.“. Социалната среда, в която е отгледано детето, възпитанието, което е получило, закономерно предпоставят проява на обич, уважение, признателност, потребност от контакт и общуване с ищците, които са били важен фактор в неговото физическо, интелектуално и нравствено израстване. Отношенията между момчето и неговите баба и дядо са типични и присъщи по съдържание на характерните за българското семейство, поради което независимо от несъмнено установените морални страдания на преживелите родственици, отсъства основание за преценка, че принципът на справедливостта налага техните вреди да бъдат обезщетени с парична компенсация. Ищците не доказват да са от кръга на лицата, които притежават субективното право да получат заместващото обезщетение за трагичната загуба на своя близък.

По тези съображения предявените искове са неоснователни. Атакуваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, следва да бъде постановено отхвърляне на исковете.

Ответното дружество претендира разноски за трите инстанции, които доказва в размер на: 45 лв. за първа инстанция; за въззивна - разноски не са доказани; а за касационна- 1230лв., съгласно представен списък, общо в размер на 1 275лв., които следва да бъдат присъдени.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение № 260012 от 23.09.2020г. по в.т.д.№ 316/2020г. на АС Пловдив в частта за уважаване на исковете, вместо което

Отхвърля предявените от И. Х. З. и С. Г. З. (починал в хода на процеса и заместен от своите правоприемници И. Х. З., Г. С. З. и К. С. Г.) искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявени срещу ЗК „Лев Инс“АД“, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук Н. В. Г., роден 1998г., настъпила при пътно произшествие от 05.10.2014г. в размер от по 30 000лв., ведно със законна лихва от 05.10.2014г.

Осъжда И. Х. З., Г. С. З. и К. С. Г. да заплатят на ЗК“Лев Инс“АД общо сумата

1 275лв. разноски по делото за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: