Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024
Осъждане за трудова злополука със смъртен случай поради липса на обезопасяване
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Работник е починал след падане през стълбищен отвор на строителен обект без поставени обезопасителни парапети и без извършен инструктаж. Подсъдимият е признат за виновен за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и е осъден условно на една година затвор. Върховният касационен съд оставя присъдата в сила, като отхвърля жалбите на защитата и частните обвинители.
Какво приема съдът
Наказателна отговорност за причиняване на смърт при трудова злополука възниква при нарушение на конкретно вменени правила за безопасност, като наличието на специални норми изключва ангажирането на отговорност за общите задължения на работодателя.
Приложени разпоредби
- чл. 123, ал. 1 НК
- чл. 54 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 14 НПК
- чл. 339, ал. 2 НПК
- чл. 347, ал. 1 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 275, ал. 1 КТ
- чл. 281, ал. 1, 4 и 5 КТ
- чл. 284, ал. 1 КТ
- чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗБУТ
- чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
трудова злополукасмърт по непредпазливостстроителен обектинструктажпарапетибезопасност на труда
Текстът на акта
Ключови фрази Лишаване от живот при професионална непредпазливост * неоснователност на касационна жалба * доказаност на обвинението Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 26 февруари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Максим Колев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1103/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия Д. и от повереника на частните обвинители Н. и Д. А. срещу въззивно решение № 161 от 28.08.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 260/2023г. по описа на същия съд. В жалбата от защитника на подсъдимия се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се допуснато нарушение по чл. 14 от НПК, тъй като съдът е изградил вътрешното си убеждение без да е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на фактите по делото. Съдът не бил дал отговор на въпроса дали присъдата не почива на предположения, обвинението не било доказано, съдът не дал убедителен отговор защо дава вяра на показанията на определени свидетели. Акцентира се, че неправилно било прието от кога пострадалият е започнал работа при подсъдимия на строителния обект. Съдът не се аргументирал защо дава вяра на показанията на св. П. А. от съдебното заседание, а не на досъдебното производство, като по отношение на подсъдимия неправилно дал вяра на обясненията му от досъдебното, вместо от съдебното производство, което, според защитата сочи на необективност на решаващия съд. Неправилно били кредитирани показанията на свидетелите А. и А., дадени пред съда, като по този начин присъдата почивала на предположения. В жалбата подробно се дава интерпретация на установените според защитата факти, които не били приети от въззивния съд. Не били обсъдени възраженията на защитата, че всяка сутрин на работниците е бил извършван инструктаж от подсъдимия. Неправилно съдът отказал да кредитира показанията на св. И., К. и Р.. Не било установено от кой етаж е паднал пострадалия, а приетото от съда било на база предположония. Също се твърди, че от извършените по делото експертизи не можело да се установи причините за смъртта на пострадалия. Не се сочат никакви доводи в подкрепа на заявеното касационно основание за нарушен материален закон. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативната инстанция. В жалбата на повереника на частните обвинители се заявява само касационното основание за нарушение на материалния закон, поради което и се иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на апелативния съд. В нарушение на закона съдът бил оправдал подсъдимия за нарушение на общи задължения на работодателя, независимо от приетите от съдилищата нарушения на специалните изисквания в подзаконови нормативни актове. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни, тъй като дори и да се приеме наличие на противоречия в доказателствата, то те не влияят на основните факти, предмет на разглеждане по делото. Не е налице и претендираното нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимият е осъден за нарушения, които се претендират за допуснати. Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. Упълномощеният му защитник адв. З. Т. също не се явява. Повереникът на частните обвинители адв. А. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 260000/19.01.2023г., постановена по н.о.х.д. № 100/2021г., ОС – Пловдив е признал подсъдимия Б. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и съгласно чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бил оправдан в това да е нарушил чл. 10, ал.1, 2 и 3 от Наредба № РД -07-02/16.12.2009г., по чл. 284, ал. 1 от КТ, чл. 16, т. 1, б. д и чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба №2/22.03.2004г., както и по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/ 19.04.2001г. Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото. По жалби на подсъдимия и частните обвинители, с въззивно решение № 161 от 28.08.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 260/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан да е нарушил и задълженията си по чл. 275, ал. 1, чл. 281, ал.1, 4 и 5 от КТ, по чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗЗБУТ и по чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г, издадена от Министъра на социалната политика. В останалата й част присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Част от възраженията на подсъдимия(относно от кога пострадалият е започнал работа при подсъдимия на строителния обект, интерпретацията на установените според защитата факти, които не били приети от въззивния съд, от кой етаж е паднал пострадалия) са относими към обосноваността на съдебния акт, поради което следва да се оставят без разглеждане, тъй като съгласно нормите на НПК, необосноваността не е касационно основание. ВКС не проверява фактическата правилност на съдебните актове на контролираните съдилища, а контролира само юридическата правилност на процеса по формиране на вътрешното им убеждение по фактите. В този смисъл касационната проверка е ограничена до доказателствената и оценъчна дейност на въззивния съд, която стои в основата на фактическите му изводи, като е недопустимо да включва проверка на възприетите факти по същество. Произнасянето на въззивния съд не търпи упрек в смисъла, вложен от касационните жалбоподатели. АС – Пловдив е извършил необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществил цялостен контрол над нея. Неоснователно се поддържа в касационната жалба на подсъдимия, че оценъчната дейност на контролирания съд е в нарушение на изискванията по чл. 14 от НПК. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично. Съставът на въззивния съд е дал подробен и аргументирал отговор на всички направени пред него възражения с въззивните жалби на подсъдимия и частните обвинители, поради което и не може да бъде упрекнат за нарушение по чл. 339, ал.2 от НПК. Съдът е защитил тезата си защо следва да се даде вяра на определени свидетели и в коя част техните показания следва да бъдат кредитирани. При това, направеният от апелативната инстанция прочит на доказателствените източници не почива на тяхното превратно тълкуване или изопачаване на вложения в тях смисъл, а отразява точното им съдържание. Съдът се е аргументирал защо се отнася с кредит на доверие към показанията на свидетелите П. А., Г. А. и И. А., депозирани от тях в съдебното заседание. Съпоставил е показанията им с показанията на свидетелите Д., както и с останалата доказателствена съвкупност. Съпоставил ги е със защитната версия на подсъдимия, заявена от него в съдебно заседание и убедително е изложил съображенията си защо тя не следва да бъде кредитирана и защо обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на досъдебното производство относно присъствието му на строителния обект в деня на злополуката, следва да бъдат кредитирани, а именно-като съвпадащи със заявеното от свидетелите П. А. и И. А.. Правилно съдът е приел, че на работниците на строителния обект не е бил извършван инструктаж от подсъдимия, като в тази насока коректно са били обсъдени не само показанията на свидетелите А., А. и Д., но и са били съпоставени техните показания с представените по делото заверени копия от книгите за инструктаж на строителния обект. Аргументирано съдът е дал отговор в мотивите си защо приема, че на обекта към инкриминираната дата не е имало наличие на здраво направени парапети по стълбищните рамена. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелите Д., Б., К., И. и Р. относно наличието на такива обезопасителни парапети не се отнасят към инкриминираната дата, тъй като нито един от тях не е посещавал обекта към този момент. За липсата на обезопасителни парапети на стълбищната конструкция на обекта на инкриминираната дата, с изключение на поставени такива само на първите рамена от партерния до първия жилищен етаж, правилно и в съответствие с доказателствените материали съдът е дал вяра на заявеното от свидетелите И. А., А. и Д.. Техните показания в тази им част не са опровергани от други доказателствени източници и съдът правилно е отчел и това обстоятелство. Не на последно място, с напълно споделими аргументи, въззивният съдебен състав е обсъдил причината за падането на пострадалия и механизма на причинените от падането увреждания, включително причинно-следствената връзка помежду им. Въз основа на заключенията на единичната СМЕ и комплексната СМТЕ е прието, че тялото на пострадалия А. е паднало през светлия отвор на стълбищните рамена, а не се е претърколило последователно по стълбите и стълбищните площадки. Заключенията на експертите не са ценени самостоятелно, а са били обсъдени и в светлината на заявеното от свидетелите П. А. и И. А. за чутия от тях шум при падането на пострадалия Й. А.. Съдът се е аргументирал защо следва да кредитира заключението на комплексната СМТЕ в нейната медицинска част относно непосредствените причини за смъртта на пострадалия, като е изложил съображенията си с анализ на всички значими обстоятелства. Действително, експертите от комплексната експертиза са посочили като най-вероятна основна причина за смъртта на пострадалия получената тежка черепно-мозъчна травма, респективно като втора възможна причина съчетаното счупване на костите на тазовия пръстен и ребра с непосредствена причина за смъртта-възникване на мастна емболия. Това обаче не изключва наличието на причинно-следствена връзка между падането на пострадалия и настъпилата в резултат на някоя от тези две причини смърт на лицето. В конкретния случай липсата на аутопсия на трупа и допълнителни изследвания в тази насока, са направили невъзможна реконструкцията на инцидента и са направили невъзможен отговора на въпроса относно точната причина за смъртта на пострадалия А.. Съдът правилно е приел, че констатираните травматични увреждания на пострадалия в момента на хоспитализирането му, настъпването на смъртта близо 12 часа след падането, както и обсъдените свидетелски показания на П. А. и И. А., контактували с пострадалия непосредствено след падането му, изключват каквато и да било друга причина за настъпването на неговата смърт. Същественото е, че всяка една от посочените причини поотделно и двете в съвкупност са имали за последица един единствен възможен и неизбежен резултат-настъпването на летален изход, независимо от оказаната медицинска помощ. По жалбата на частните обвинители. В съответствие с утвърденото в съдебната практика е възприетото от апелативния съд становище, че наличието на идентична и по-конкретна уредба в специалните нормативни актове изключва ангажирането на наказателна отговорност за подсъдимия за нарушение на общите задължения на работодателя по смисъла на чл. 275, ал. 1 КТ и чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗБУТ. По същия начин е подходил въззивният съд и по отношение на претендираните с обвинителния акт нарушения на чл. 281, ал. 4 и 5 КТ, както и на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.02.2009г. За разлика от тях, в чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ и чл. 16, т. 1, б. е от Наредба № 2 от 22.03.2004г. има вменени конкретни задължения при осъществяване на дейността-работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, екипирани и инструктирани, както и задължението по Наредбата за строителя да осигури инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗЗБУТ на работещите. Неоснователно се явява в този смисъл искането в жалбата на частните обвинители за разширяване на наказателната отговорност на подсъдимия, свързана с неизпълнение и/или нарушение на посочените инкриминирани задължения, за които той е бил оправдан от апелативния съд. Контролираният съд ясно е разграничил задълженията, които са общи, от онези, които са с конкретно вменени задължения при осъществяване на дейността и имат пряка връзка с настъпилия противоправен резултат. По изложените съображения и в рамките на приетите фактически положения, този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен правилно В заключение - крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия Д. и на правените пред него възражения на частните обвинители, като е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 161 от 28.08.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 260/2023г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.