Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор за кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * нищожност на съдебно решение * потребител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

София, 12.06.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 155 по описа на ВКС за 2025г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Образувано е по искова молба, вх.№ 312/08.01.2025г., подадена от Г. Р. А. против „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], с която са предявени обективно евентуално съединени искове за прогласяване нищожността, на осн.чл.47, ал.2 ЗМТ, евентуално - за отмяна, на осн. чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА , на арбитражно решение от 28.03.2013г. по арб.д.№ 0974/2013г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място], и за присъждане на направените разноски.

По допустимостта на исковете, в аспекта на предявяването им в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, са въведени твърдения, че ищецът е узнал за наличието на арбитражно решение на 6.11.2024г., когато е получил ПДИ по образуваното против него изп.д.№ 1206/2019г. на ЧСИ И. Ц., а със съдържанието му се е запознал по-късно – на 11.11.2024г., когато е получил материалите по гр.д.№ 6129/2013г. на СГС, образувано за издаване на изпълнителен лист въз основа на атакуваното арбитражно решение. Оспорва се верността на съдържанието на съдържащото се по гр.д.№ 6129/2013г. на СГС удостоверение на председателя на арбитражния съд относно надлежното връчване на арбитражното решение. Поддържа се, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от Процедурния правилник на арбитражния съд, тъй като книжата по арбитражното дело не са изпращани на постоянния адрес на ищеца в [населено място]. Твърди, че не е узнал по-рано за арбитражното решение, тъй като по образуваното изпълнително производство пред ЧСИ М.Б. не са му връчвани нито призовка за доброволно изпълнение, нито съобщения.

Главният иск за нищожност на арбитражното решение по чл.47, ал.2 ЗМТА е основан на доводи за постановяването на решението по потребителски спор, който, съгласно чл.19, ал.1 ГПК, не подлежи на разрешаване от арбитраж, предвид качеството на ищеца, страна по договора, на потребител на финансова услуга по см. на т.1 ДР на ЗЗП.

По първият евентуален иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА са въведени доводи, че липсва валидно арбитражно споразумение, предвид това, че арбитражната клауза не е включена в двустранно подписания договор, а - в общите условия, които не са подписани от ищеца и с тях той не се е запознал, и отсъствието на хипотезата на чл.7, ал.3 ЗМТА, тъй като ищецът не е взел участие в арбитражното производство.

По втория евентуален иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т .4 ЗМТА са въведени твърдения, че ищецът не е бил уведомен за проведеното арбитражно производство, тъй като не са му връчвани никакви книжа по делото. Оспорва съдържанието на удостоверението на председателя на арбитражния съд относно редовното връчване на призовката по арбитражното дело.

С подадения в срок отговор на ИМ ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Н. Л., оспорва исковете. Излага доводи, че не е надлежна страна, тъй като произтичащото от сключения с ищеца договор вземане е прехвърлено с договор за цесия от 2018г., за което ищецът е уведомен със съобщение, изпратено на 08.11.2018г. Възразява, че исковете са предявени след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА , който е започнал да тече от изпращането на арбитражното решение на ищеца на посочения в договора за кредит адрес, съгласно приложените към отговора на ИМ удостоверения на председателя на арбитражния съд и товарителница, при прилагането на фикцията в чл.32 ЗМТА за уведомяване на получателя в арбитражното производство. Евентуално поддържа, че срокът е започнал да тече от узнаването на арбитражното решение с изпращането по първоначално образуваното изпълнително дело до ищеца на покани за доброволно изпълнение и налагане на запор на сметка.

По същество ответникът оспорва основателността на исковете. Поддържа, че, тъй като договорът е сключен от разстояние, не е имало нормативно изискване общите условия към него да бъдат подписани на всяка страница към момента на сключването му. Релевира, че постановеното през 2013г. арбитражното решение е валидно, тъй като промените в ГПК , ЗМТА и ЗЗП , обнародвани на 24.01.2017г. , са неприложими. Оспорва твърденията за неуведомяване на ищеца за образуваното арбитражно производство, като в тази връзка прилага обратна разписка за получаване на пратка на адреса на ищеца в [населено място], съдържаща документи по арб.д. 0974, получена от лицето Т. П. с доводи, че непосочването на качеството на получателя не опорочава връчването. Претендира за разноски и релевира възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.

В ОСЗ на 14.04.2025г ищецът чрез адв. М.Л. поддържа оспорването на удостоверението на председателя на арбитражния съд, както и оспорва, че приложената от ответника обратна разписка е получена за него от посоченото лице Т. П. с твърдения, че не познава такова лице, няма родствена връзка с него, това лице не е собственик или ползвател на процесната сграда на адреса на връчване. В тази връзка са приложени писмени доказателства по опис, поради което делото е отложено, като е дадена възможност на ответника да се запознае с тях.

В ОЗС на 02.06.2025г. страните не се явяват и не се представляват. С молба от 28.05.2025г. ищецът претендира за присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Съставът на I т.о., след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на исковете:

Преди всичко твърденията на ответника, че арбитражното решение е изпратено на посочения в договора адрес на ищеца не се подкрепят от доказателствата по делото. Конкретно в ОИМ ответникът поддържа, че изпращането на арбитражното решение на ищеца е видно от издаденото удостоверение на арбитражния съд и приложената товарителница по гр.д.№ 6129/2013г. на СГС. Сред материалите на приложеното гр.д.№ 6129/2013г. на СГС обаче не е приложена товарителница. Приложеното удостоверение на председателя на арбитражния съд е оспорено от ищеца относно връчването на арбитражното решение с товарителница с посочен номер от 26.04.2013г. Верността на така удостовереното не е доказана, при доказателствена тежест за ответника. Изискан служебно, оригиналът на арбитражното дело не е изпратен от арбитражния съд. Не е представена по делото и посочената в удостоверението на председателя на арбитражния съд товарителница от 26.04.2013г. Не са ангажирани никакви доказателства за изпращането до ищеца на посочените в договора за кредит два адреса в [населено място] и в [населено място], на пратка, съдържаща арбитражното решение. По отношение на приложената към отговора на ИМ товарителница ответникът е въвел твърдения, че касае връчването на ИМ, призовката и разпореждането, което съответства по време на удостовереното връчване на пратката преди постановяване на арбитражното решение. При тези данни фикцията по чл.32 ЗМТА относно уведомяване на ищеца за арбитражното решение е неприложима, тъй като не е доказано изпращането на арбитражното решение на ищеца .

Неоснователно е поддържаното от ответника, че ищецът е узнал за арбитражното решение с изпращането на ПДИ по първоначално образуваното изпълнително дело пред ЧСИ М.Б., тъй като изпратените до ищеца ПДИ не са връчени, липсват и данни за налагане на запор върху вземания на ищеца, а в производството пред СИ фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА е неприложима.

Поради изложеното, исковете са предявени в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА , започнал да тече от узнаване от ищеца за арбитражното решение на 06.11.2024г., което е видно от приложеното към ИМ удостоверение от ЧСИ И. Ц..

Неоснователността на възражението, че ответникът не е надлежна страна , с оглед цедирането на присъденото вземане , произтича от характера на производството по чл.47 и сл. ЗМТА. Касае се за специфично, исково, едноинстанционно производство за контрол на влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция, в което ВКС няма правомощия да разглежда спора по същество, а действа като контролно-отменителна инстанция по отношение на арбитражното решение. Ето защо, легитимирани в производството по чл.47 и сл. ЗМТА са страните, които са участвали в производството пред арбитража. В случая, като страна в производството пред арбитража, „Профи Кредит България“ ЕООД е пасивно процесуално легитимирано в производството по чл.47 и сл. ЗМТА, а последващото прехвърляне/цедиране на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е неотносимо за легитимацията на страните в настоящото производство.

По съществото на главния иск за прогласяване нищожността на атакуваното арбитражно решение:

Защитата в арбитражното производство се реализира в два стадия- пред арбитража и пред ВКС по реда на чл. 47 ЗМТА , като вторият стадий е факултативен (в този смисъл решение № 9/24.10.2022г. по к. д. № 15/2002г. на КС на РБ) .

Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ. бр.8/2017г./, започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват.

Трайната съдебна практика приема, че, ако към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) защитата в арбитражното производство не е изчерпана, е налице неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) и валидността на арбитражното решение се преценява съобразно действащите процесуални разпоредби на чл.19, ал.1 ГПК след изменението, извършено с § 1 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр.8/2017г.), с която не се допуска арбитражна клауза по имуществен спор, по който едната страна е потребител по см. на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, и новата ал. 2 на чл.47 ЗМТА, създадена с § 8, т.5 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр.8/2017г.), с която е предвидено, че постановените по потребителски спорове арбитражни решения са нищожни .

Тъй като ищецът е физическо лице и. липсват твърдения и не се установява паричните средства по договора с ответника да са му предоставени за извършване на търговска или професионална дейност или по занятие, същият има качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Следователно, разрешеният с арбитражното решение спор във връзка с договора е потребителски и, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 8/2017г.), е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./.

С оглед на този резултат и, тъй като нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА, не следва да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение, респективно защитните възражения на ответното дружество в тази връзка.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото в общ размер на 1832.63лв., съгласно представения списък. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед вида и обема на предоставената правна помощ и фактическата и правна сложност на спора .

Така мотивиран, съставът на I т.о.

Р Е Ш И:

Прогласява нищожността на арбитражно решение от 28.03.2013г. по арб.д.№ 0974/2013г. по описа на а Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място] .

Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], да заплати на Г. Р. А. направените разноски по делото в общ размер на 1832.63лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: