Съгласуване с Министерство на културата при уволнение на директор на общински музей

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

София, 17.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1272 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на Къща-музей „Ив.Вазов” гр.Сопот срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 29.ХІ.2018г. по гр.д. № 2222/2018г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 489/05.VІ.2019г. в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „задължен ли е работодателят предвид разпоредбата на чл.8 ал.5 ЗЗРК при прекратяване на трудов договор с директор на общински музей поради промяна на изискването за образование предварително да съгласува с Министерство на културата /МК/ промяната”.

По поставения въпрос касаторът – ответник е изложил съображения в подкрепа на становището си, че работодателят няма такова задължение.

Становището на ищеца - ответник по касационната жалба С. Ф. Ф. от [населено място], изразено в отговора му чрез адвокат В., е, че работодателят е задължен да съгласува промяната на изискването за образование с МК.

По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС счита следното:

Съгласно чл.28 ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/. В чл.28 ал.6 ЗКН /в редакцията преди изменението през 2018г./ е предвидено, че правоотношенията с директорите на музеи възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, който конкурс за общинските музеи се провежда от комисия, назначена по реда на КТ, в състава на която се включват представител на МК и двама музейни експерти. В чл.28 ал.5 ЗКН е предвидено, че директор на музей, в т.ч. общински, може да бъде лице с висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от съответното професионално направление и с професионален опит за общинските музеи три години в съответното професионално направление. Съгласно чл.8 ал.5 ЗЗРК правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно КТ за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон, като условията на конкурса се съгласуват с МК.

Конкурсът е едно от предвидените в КТ основания за възникване на трудово правоотношение - с лицето, класирано от комисията на първо място, от деня на получаването от него на съобщение за резултата, за разлика от правоотношението по чл.61 ал.1 КТ, възникващо въз основа на лична преценка на работодателя за качествата на служителя. От тази разлика следва например неприложимостта на чл.70 и чл.71 КТ по отношение на възникналото от конкурс правоотношение, тъй като професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, вече са били оценени от комисията. А ако в специални закони се урежда времетраенето на трудовото правоотношение, работодателят не може да определи друг срок на действието му. В КТ не са предвидени специални правила относно съществуването и изменението на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс, поради което приложение и по отношение на него намират общите правила, ако в специален закон не е предвидено друго. А относно прекратяването на такова правоотношение чл.336 КТ предвижда разпоредбите на Глава ХVІ Раздел І да се прилагат съответно.

Съгласно чл.91 ал.2 т.1 КТ обявлението за конкурса трябва да съдържа наименование на предприятието, мястото и характера на работата, изискванията за длъжността, начина за провеждане на конкурса, необходимите документи, мястото и срока за подаването им.

Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че предвиденото в специалната норма - чл.8 ал.5 ЗЗРК - съгласуване с МК на условията на конкурса, сред които са и изискванията за заемане на процесната длъжност по силата на чл.91 ал.2 т.1 КТ, т.е. съгласуване при възникването на трудовото правоотношение, е приложимо и при промяна на изискванията за длъжността по време на изпълнението на правоотношението. Това произтича от възложеното на министъра на културата провеждане на държавната политика по опазване на културното наследство при взаимодействие с компетентните общински органи, включени в националната система по опазване на културното наследство /чл.4 и чл.11 ЗКН/. Не налага друг извод предвиденото в чл.31 ЗКН, че общинските музеи се ръководят методически от министъра на културата, а в административно-организационно отношение – от кмета на общината, както и че общинските музеи се финансират от общинския бюджет.

Касационната жалба съдържа бланкетно оплакване за недопустимост на въззивното решение, както и оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Изложени са съображения за липса на предпоставките за обоснованост на решаващия извод на въззивния съд, а именно: наличие на изрична задължителна норма, определяща еднозначно конкретното изискване за заемане на длъжността, липса на потребност от въвеждане на ново изискване и допустимост на съдебен контрол. Законът не предвиждал забрана за изменение на специфично изискуемото се образование; промяната в изискванията за образование не била извършена в нарушение на императивна правна норма – съобразен бил предвиденият в чл.28 ал.5 т.1 ЗКН задължителен критерий за лице с висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”, а определянето на специалността от съответното професионално направление било право на работодателя, който плаща, и то във всеки момент след възникване на трудовото правоотношение; промяната на образователното изискване било поради обективна необходимост за това. Неправилно ЗЗРК бил определен като специален спрямо ЗНК. Съдът нямал право да се произнася каква квалификация налага потребността на работата. Изисквания за съгласувателен режим били предвидени само за условията и реда на провеждане на конкурс. МК нямал правомощие за намеса в изпълнението и развитието на трудовото правоотношение. Изложени са и съображения за липса на злоупотреба с право.

Ответникът по жалбата е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

ВКС намира за неоснователно бланкетното оплакване за недопустимост на атакуваното въззивно решение - въззивният съд се е произнесъл в рамките на предявената претенция.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение ПОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на РС Карлово от 10.VІІ.2018г. по гр.д. № 1613/2017г. в частта, с която е уважен предявеният от С. Ф. срещу Къща-музей „Ив.Вазов” иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор” на къщата-музей на основание чл.344 ал.1 т.6 КТ е незаконно, тъй като изменението на образователните изисквания за заемане на длъжността работодателят е следвало, но не е съгласувал с Министерство на културата /МК/. Съдът се е основал за извода си на разпоредбите на чл.28 ал.5 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и чл.8 ал.5 изр.2 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗКР/, съгласно които правоотношенията с директорите на къщи-музеи възникват въз основа на конкурс, условията на който се съгласуват с МК, при което и промяната на изискванията за заемане на длъжността следва да бъде съгласувана. Прието е, че в противен случай биха се създали предпоставки за обезсмисляне и заобикаляне на изискването за съгласуване, тъй като работодателят във всеки момент след провеждане на конкурс би могъл да променя условията му без такова. Налице е специална хипотеза, при която с нормативен акт е предвидено задължение за съгласуване, което не отменя правото на работодателя да определи изискванията за длъжността, но упражняването на същото следва да се предхожда от становище на МК. При тези обстоятелства въззивният съд е счел за безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението – злоупотреба с правото на работодателя, тъй като нововъведеното изискване е единствено с цел прекратяване на трудовия договор с него, а не с оглед на нуждите и интереса на работата, и че правоотношението е следвало да бъде прекратено по чл.328 ал.1 т.11, а не по т.6 КТ.

Така постановеното решение е правилно. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, работодателят е следвало да съгласува с МК промяната на изискването за образование /за специалността/ за заемането на длъжността „директор на къща-музей” от висше по българска филология на висше в професионалните области музеология, музейно дело, история, археология, но не го е сторил преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Законосъобразен при това положение е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението.

Несъстоятелно е оплакването на касатора, че уволнението не е извършено в нарушение на чл.28 ал.5 ЗКН, тъй като е променено само изискването за специалност от съответно професионално направление, но не и вида на образованието и образователно-квалификационната степен. Това е така, защото съвкупността от тези изисквания се включва в условията за заемане на длъжността, за които в закона е изрично предвидено съгласуване с МК, което /съгласуване/ не означава забрана за работодателя за въвеждане на промяна на специалността по време на изпълнението на трудовото правоотношение. Без значение в случая е дали промяната е била наложена поради обективна необходимост - въззивният съд не се е произнесъл по твърдението на ищеца за злоупотреба с право. Липсва извод в атакуваното решение, определящ ЗЗРК като специален спрямо ЗНК. Приетото в тази насока е, че е налице специална хипотеза в ЗЗРК за съгласуване с МК на условията за заемане на длъжността, съпоставяйки я с предвидените в КТ общи правила за това. Несъстоятелно е и оплакването, че съдът нямал правомощие да се произнася каква квалификация налага потребността на работата - такъв извод в атакуваното решение не е формиран, а преценката за наличието на предвидените в посочените закони предпоставки за законност на уволнението е в правомощията и задълженията на съда.

По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 600лв. направени за настоящата инстанция разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.ІІ.2019г.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ състав, № 1463/29.11.2018г. по гр.д № 2222/2018г.

ОСЪЖДА КЪЩА-МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ” гр. Сопот да заплати на С. Ф. Ф. от [населено място] 600лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: