Оправдаване за търговия с гласове след осъждане на свидетеля за лъжесвидетелстване

Текстът на акта

Ключови фрази

Търговия с гласове * неоснователност на касационен протест * възобновяване на наказателно производство * негодни доказателствени средства * разпит като свидетели на лица, извършвали оперативно-издирвателна дейност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр. София, 11 февруари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Б. Д., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1095 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София против въззивно решение № 304/02.09.2025 г., постановено по внохд № 453/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

В протеста са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НК. Прокурорът счита, че въззивният съд е дерогирал процесуално правните норми на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като е подходил избирателно при оценката на доказателствения материал и превратно е тълкувал правнорелевантните факти, което е довело до неправилното приложение на закона, предвид потвърждаване оправдаването на Я. Я.. Представителят на държавното обвинение е на становище, че въпреки влязлата в сила осъдителна присъда за лъжесвидетелстване по отношение на основния свидетел по делото И. А., последвалото възобновяване на настоящото наказателно производство и настъпилите промени в чл.118, ал.2 от НПК, с което доказателствената маса е лишена от показанията на полицейските служители, провели разузнавателната беседа, по делото са налице достатъчно други доказателства, от които по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му във вина престъпление. Претендира да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него основания и аргументи, като не може да се съгласи с твърдението за неговата недопустимост, застъпено в постъпилото писмено възражение на защитника.

Подсъдимият Я. Я., редовно призован, не се явява. Защитникът адв. Я. Р. поддържа застъпеното становище в прието на основание чл.351, ал.4 от НПК възражение, че протестът е недопустим, тъй като в него декларативно са посочени касационните основания, а единствените възражения са свързани с оценката на доказателствените материали. Ако се приеме, че протестът е допустим, той се явявал неоснователен, тъй като с него изцяло са игнорирани последиците от обстоятелството, че св.И. А. е осъден за лъжесвиделстване за показания, в които е формулирал твърдение за съставомерно поведение, осъществено от Я.; св.И. И. не е очевидец на случилото се, а пресъздава изявленията на св.А.; приобщения по делото частен аудио запис e недопустимо доказателство, тъй като с него се заобикаля установения в закона ред за използване на СРС, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК. В протеста са ангажирани две от касационните основния, като са изложени и данни в тяхна подкрепа, поради което той е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С присъда № 142/07.11.2022 г. по нохд. № 2581/2021 г. на Софийски градски съд подсъдимият Я. Г. Я. е признат за невиновен в това на 25.10.2019г. в гр. Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице, по повод изпълнение на служебните си задължения като кандидат за кмет на Община Стара Загора, да е предоставил имотна облага - парична сума от 200 лв., която представлява предплата от общата сума от 2 000 лв., на И. А., за да бъде дадена на другиго - по 40 лв. на 50 лица от гр. Стара Загора, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. в полза на определен кандидат - в полза на Я. Я. като кандидат за кмет на Община Стара Загора, издигнат от коалиция „Алтернатива на гражданите“, гласувайки с бюлетина с № 26 и в полза на вписаната в бюлетината за избор на общински съветници преференция № 142 на коалиция „Алтернативата на гражданите“, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.167, ал.5 вр. с ал.4 вр. с ал.2 от НК.

По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура е образувано внохд № 746/2023 г. по описа на АС-София. С постановената по делото присъда № 24/01.08.2023г., на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият Я. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.167, ал.4 вр. с ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 12 /дванадесет/ хиляди лева, като е оправдан по обвинението деянието да е извършено от длъжностно лице по повод изпълнение на задълженията като кандидат за кмет на Община Стара Загора и за квалификацията по чл.167, ал.5 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години. На основание чл.167, ал.6 от НК Я. е лишен от право да заема длъжността кмет за срок от четири години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

По постъпила касационна жалба от защитника с Решение № 166/14.03.2024 г по образуваното к.н.д. № 954/2023 г. по описа на ВКС, ІІ н.о. е отменена частично въззивната осъдителна присъда № 24/01.08.2023г. относно съставомерната цел - избирателите да бъдат склонени да гласуват в полза на Я. за кмет на Община Стара Загора и относно наказанието лишаване от право да заема длъжността кмет, а в останалата част присъдата е оставена в сила.

Няколко месеца по-късно с определение № 545/18.11.2024 г. по нохд № 3217/2024 г. на РС - Стара Загора е одобрено споразумение между РП - Стара Загора и подсъдимия И. А., чрез защитника му адв. Д., с което А. е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.290, ал.1 от НК, извършени от него в качеството му на свидетел по настоящото досъд. пр. № 349 ЗМ -278/2019 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора и по нохд № 2581/2021 г. по описа на СГС, за това че съзнателно е потвърдил неистина пред надлежен орган на властта - съответно разследващ полицай и пред състав на Софийски градски съд, за което при условията на чл.54 от НК са му наложени наказания от по 1 /една/ година лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.

Следствие горепосоченото определение, с което е одобрено споразумението за решаване на делото и което, съобразно чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, на основание чл.422, ал.1, т.1 от НПК е постъпило искане на градския прокурор на Софийска градска прокуратура за възобновяване на наказателното производство по делото. По образуваното н.д. № 93/2025 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. с Решение № 151/02.04.2025 г. е отменена по реда на възобновяването осъдителната присъда № 24/01.08.2023г., постановена по внохд № 746/2023г. по описа на САС, както и Решение № 166/14.03.2024г. по к.н.д № 954/2023 г. по описа на ВКС, ІІ н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - София от стадия на допускане на доказателства във въззивната инстанция.

По образуваното внохд № 453/2025 г. с постановеното по делото Решение № 304/02.09.2025 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда № 142/07.11.2022 г. по нохд № 2581/2021 г. на Софийски градски съд.

Горното процесуално развитие на делото и настъпилото изменение на чл.118, ал.2 от НПК, с което законово е утвърдена трайно установената практика на ВКС относно недопустимостта да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели полицейските служители провели разузнавателна беседа, обуславят стеснените граници на анализирания от въззивния състав наличен доказателствен материал, въпреки еднопосочния краен извод относно невинността на подсъдимия, до който са стигнали двете инстанции. От доказателствената съвкупност са изключени и показанията на основния свидетел по делото И. А., предвид влезлия в сила осъдителен акт за лъжесвидетелстване в досъдебната и в съдебната фаза на процеса. В разпита на същия пред контролирания въззивен съд, той вече заявява, че не си спомня нищо, тъй като в продължение на десет години преди инкриминирания момент постоянно е употребявал наркотици. При това положение в подкрепа на обвинителната теза по делото остават показанията на св.И. И., който след излизането му от затвора е стопанисвал отворената на името на майка му заложна къща в районна на Руския пазар, в гр. Стара Загора и е предоставил записващото устройство на св.А.. При техния анализ с основание въззивният съд е приел, че те не възпроизвеждат собствени възприятия, а пресъздават тези на самия А. за случилото се по време на срещата му с подсъдимия, поради което от тях не може да се изведе основателност на обвинението. Същевременно въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че от съдържанието на направения от св.А., с предоставеното му от св.И. записващо устройство, частен звукозапис на разговора му с подсъдимия, реализиран без знанието на записаното лице, макар и да е „изготвен преди образуване на наказателното производство и не е направен да обслужи бъдещи негови цели“, не може да се изведат правнорелевантни факти, че подсъдимият Я. е участвал във финансиране с цел купуване на гласове чрез предаването на сума от 200 лв. на св. А. и обещание да му даде и остатъка до 2 000 лв., за да бъдат склонени 50 лица да упражнят избирателното си право в негова полза. Съвсем отделен е въпросът, с оглед спецификата на конкретния казус, предвид влязлата в сила осъдителна присъда за лъжествителстване, доколко изготвянето и използването на процесния частен аудиозапис, не се явява в противоречие с разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като същият е инкорпориран по делото при отсъствието на основанията, регламентирани в глава ХIV, раздел VIII „Специални разузнавателни средства“ от НПК и в ЗСРС , т.е. съобразно разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК дали изобщо е допустимо неговото включване в доказателствената съвкупност и не представлява ли това опит за заобикаляне на уредената чл.172 и сл. от НПК законова процедура, въпреки извършеното доброволно предаване на самото записващо устройство и назначените впоследствие фоноскопската и техническата експертиза, чийто заключения не установяват манипулации върху него. Не на последно място по делото е най-малкото е странно, че непосредствено след срещата на подсъдимия със св. И. А., полицейски служители са посетили заложната къща, още преди И. И. и И. А. да са изслушали записа, като двамата са отведени в сградата на ОДМВР - гр. Стара Загора, където след проведените разузнавателни беседи те са разпитани като свидетели.

По изложените съображения касационният състав намира за неоснователни оплакванията в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствата при установяване на правно релевантните факти, които да са довели до неправилно приложение на закона, с оглед оправдаването на Я. по повдигнатото му обвинение. В протеста не са посочени други доказателства или доказателствени средства, от анализа на които да могат да се изведат факти и обстоятелства за съставомерно поведение от страна на подсъдимия. Ето защо настоящият състав приема, че протестът се явява неоснователен и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 304/02.09.2025 г., постановено по внохд № 453/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: