Делба на поземлен имот и статут на недовършен строеж в него

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
София, 22.03. 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2713/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60375/08.11.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 70/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 00748/2020 г. на Пернишкия окръжен съд , с което е отменено решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д. № 08427/2019 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е допусната делба на недовършен строеж на нова жилищна сграда с площ 70 кв. м., находяща се в УПИ ......... от кв. ........по плана на [населено място], [община], и вместо това искът за делба на тази сграда е отхвърлен.

Касационното обжалване е допуснато по жалба , подадена от ищцата Р. Р. М., която иска същото да бъде обезсилено като недопустимо поради липса на надлежно предявен иск за делба.

Ответниците по касация - ответници по иска , И. Б. Р. и Ц. Б. Ц., не са взели становище по жалбата .

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: какво следва да бъде решението на въззивния съд в случай, че първоинстанционният съд в първата фаза на делбеното производство е допуснал делба на строеж, недовършен до покрива включително, ако никой от съделителите не е поискал делбата му до и в първото по делото заседание.

По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Производството за съдебна делба започва с подаване на искова молба до районния съд, с която сънаследникът /съсобственикът/ упражнява своето субективно потестативно право да иска делба на съсобствената вещ - чл. 341, ал. 1 ГПК. В исковата молба, въз основа на която се образува производство за съдебна делба, трябва да се опишат подробно имуществата, чиято делба се иска, за да може това да се отрази в диспозитива на решението по допускане на делбата. Освен предявилия иска за делба, всеки от останалите сънаследници /съсобственици/ може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти - чл. 341, ал. 2 ГПК.

По приложението на тази правна уредба съдебната практика приема, че само имоти, делба на които е поискана до първото по делото заседание и в самото това заседание, могат да бъдат предмет на разглеждане в делбеното производство /решение № 319/06.06.1995 г. по гр. д. № 244/1995 г. на ВС, I-во г. о./. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, съдебната практика приема, че е налице произнасяне по непредявен иск; постановеното в такава хипотеза решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК /т. 9 на Постановление № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. на Пленума на ВС, и последвалата съдебна практика: решение № 110/22.12.2020 г. по гр. д. № 905/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 165/07.12.2020 г. по гр. д. № 4327/2019 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. на І-во т. о./.

Същевременно съдебната практика приема, че когато предмет на делба е застроен поземлен имот, находящите се в имота постройки, които представляват самостоятелен обект на правото на собственост, подлежат на делба заедно с дворното място, т. е. включват се в предмета на делбеното производство, освен ако в исковата молба изрично не е посочено, че се предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради. Постройките, които нямат самостоятелен характер и не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, а са подобрения , се делят винаги заедно с дворното място, независимо дали такова изрично искане се съдържа в исковата молба - чл. 92 ЗС . Такъв несамостоятелен характер има и строеж, недовършен до покрива включително /арг. от пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ/, поради което не е необходимо същият да се посочва в диспозитива на решението по допускане на делбата - достатъчно е да се запише, че се допуска делба на дворното място, ведно с всички подобрения, а във втората фаза на делбата този строеж следва да се оцени като подобрение. В случай, че възникне спор по отношение на недовършен строеж, който към момента на допускане на делбата съставлява подобрение, но е осъществен въз основа на валидно учредено право на строеж, това подобрение следва да се изключи от делбата, за да е ясно, че във втората фаза няма да подлежи на оценяване.

С оглед изложеното по поставения на разглеждане правен въпрос, следва да се приеме, че когато първоинстанционният съд в първата фаза на делбеното производство е допуснал делба на строеж, недовършен до покрива включително, ако никой от съделителите не е поискал делбата му до и в първото по делото заседание, решението, с което е допусната делба на такъв строеж, е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК. На делба подлежи поземленият имот, ведно с подобрението, каквото съставлява недовършеният строеж, и което подлежи на оценяване във втората фаза на делбата, независимо че това не е отбелязано в диспозитива на решението по допускане на делбата.

По касационната жалба:

Жалбоподателката в качеството си на ищца е предявила иск за делба на поземлен имот и на построени в него масивна едноетажна жилищна сграда и лятна кухня. Посочила е в исковата молба, че поземленият имот е технически поделяем.

В отговора, подаден по реда на чл. 131 ГПК, ответниците са оспорили иска за делба на жилищната сграда с твърдението, че същата е разрушена по предписание на техническите органи, както и твърдението за поделяемост на поземления имот, като едно от съображенията за това е наличието на изградена до кота „било“ жилищна сграда, чийто строеж е реализиран от техния пряк наследодател Б. Р. И. /брат на ищцата/ въз основа на нотариално заверена декларация-съгласие от ищцата.

В първото съдебно заседание, проведено на 28.07.2020 г., процесуалният представител на ищцата е заявил, че поддържа иска за делба на дворното място, ведно с находящите се в него строежи на допълнителна постройка и незавършено строителство; оттеглил е иска за делба на основната жилищна сграда като съборена и по отношение на нея производството е прекратено с първоинстанционното решение. В същото заседание ответниците са поискали ищцата да уточни иска ли се делба на новата постройка. Ищцата е изразила становище, че новостроящата се сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост, също както лятната кухня, и следва съдбата на главната вещ; заявила е още, че поддържа искането си за делба на поземления имот и находящите се в него постройки. В хода на устните състезания е поискала да се допусне делба на поземления имот, ведно с находящите се в него лятна кухня и недовършен строеж на новата жилищна сграда.

Първоинстанционният съд е допуснал делба на дворното място и находящите се в него лятна кухня и недовършен строеж на нова жилищна сграда.

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от ответниците по иска, е отменил първоинстанционното решение в частта относно делбата на недовършен строеж и вместо него е отхвърлил иска в тази част.

По делото е установено, че поради липса на поставен покрив /изградени са основи, стени, колони, пояси и е започнат покрив/ обектът не представлява сграда по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, респ. не е самостоятелен, годен за делба обект. Във връзка с възражението на ответниците по иска, че строежът е осъществен от техния пряк наследодател вьз основа на учредено от ищцата в негова полза право на строеж, въззивният съд е приел, че в случая е неприложима хипотезата на ТР № 33/1971 г. на ОСГК на ВС, при която, ако строежът не е завършен /до фаза груб строеж/, предмет на делбата е правото на суперфиция, тъй като във всички случаи то трябва да е валидно учредено, а по делото не е установено, че е налице изрично волеизявление на ищцата и то в предвидената законова форма за учредяването му - договор в нотариална форма между съсобствениците на дворното място съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ.

С оглед данните по делото, извършените от страните процесуални действия и предвид отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, следва да се приеме, че в частта, с която е допусната делба на недовършен строеж на нова жилищна сграда с площ 70 кв. м., първоинстанционното решение е било недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.

В исковата молба, въз основа на която производството за съдебна делба е образувано, този строеж не е описан като част от имуществата, чиято делба се иска. Не е била подадена и писмена молба в първото по делото заседание - искането, заявено устно от процесуалния представител на ищцата в това заседание, е за делба на поземления имот и новостроящата се сграда /както и лятната кухня/, която, като несамостоятелен обект на правото на собственост, следва съдбата на главната вещ. Оттук следва да се заключи, че недовършеният строеж е разглеждан от ищцата като подобрение, в какъвто смисъл е и становището на ответниците в отговора на исковата молба. Същевременно по делото не е доказано наличие на валидно учредено право на строеж, което да дава към настоящия момент право на ответниците да държат тази постройка върху терена по смисъла на чл. 63 ЗС.

Въззивният съд, вместо да констатира, че първоинстанционният съд се е е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, и да обезсили първоинстанционното решение като недопусимо, е приел същото за неправилно и го е отменил, след което е постановил решение по същество, като е отхвърлил иск за делба на недовършения строеж. Такъв иск не е бил предявен, поради което и постановеното въззивно решение, както и първоинстанционното решение в тази част, са недопустими и следва да бъдат обезсилени - чл. 281, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, а при липсата на сезиране производството по делото в тази част не следва да се прекратява. И независимо, че недовършеният строеж не е отбелязан в диспозитива на решението по допускане на делбата, същият следва да бъде оценен като подобрение във втората фаза на делбата.

Въззивното решение следва да бъде обезсилено и в частта, с която въззиваемата Р. Р. М. е осъдена да заплати на въззивниците И. Б. Р. и Ц. Б. Ц. разноски за въззивното производство в размер на 330 лева. С оглед допуснатата от съда грешка в производството по делба разноските следва да останат в тежест на съделителите така, както са ги направили.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивното решение № 70/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 00748/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, както и решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д. № 08427/2019 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е допусната делба на недовършен строеж на нова жилищна сграда с площ 70 кв. м., находяща се в УПИ .......... от кв. ........по плана на [населено място], [община] .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: