Дължимост на суми при коригирана сметка за електроенергия към мрежовия оператор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. София 12.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 2578/2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба,подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 509/09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3598/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260951/29.10.2020 г. по гр. д. № 3228/2020 г. на Районен съд - Варна, с което се приема за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Х. Р. Р. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 6875,92 лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия на потребителя за периода от 10.05.2016 г. до 03.12.2019 г. за обект , находящ се в [населено място] [улица] кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/17.02.2020 г. и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос : „Кой има право да получи от крайния битов клиент,начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция – крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа?“.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да бъде съобразен с трайно установената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която, дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим/ са уредени законодателно в разпоредбите на чл.43 и чл.44 от Закона за енергетиката, като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители /чл.44, ал.4 ЗЕ/. Съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител /т.28а, б.”а” ДРЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти / т.27 ДРЗЕ/, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл.97, ал.1, т.2 и т.4 и чл.98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.94а, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ , чл.98а ЗЕ и чл.15, ал.2 т.3 от Правила за търговия с електрическа енергия носител на облигационното /договорното/ задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а , б.”а” ДРЗЕ. Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДРЗЕ.

В касационната жалба и в открито заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Ответната страна Х. Р. Р. поддържа, че обжалваното решение е правилно. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че съгласно представения КП № 1200711/09.05.2016 г. процесното СТИ е било монтирано в обекта на потребление с нулеви показания на всички регистри. Съгласно КП № 1105999/03.12.2019 г. на посочената дата на адреса е била извършена проверка на СТИ от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на ищцата. В същия е посочено, че СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка от БИМ при показания за тарифи /регистри/ 1.8.1 и 1.8.2, касаещи редовния отчет, а също и по тарифа 1.8.3 – 038501 кВтч, и 1.8.0 – 050377 кВтч, като последната дава общия сбор по трите тарифи. Установено е от КП № 155/06.02.2020/06.02.2020 г., изготвен от БИМ, ГД „МИУ“, РО - Русе, че при софтуерно четене била констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038501,410 кВтч, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия ,но не съответства на техническите характеристики. На 13.02.2020 г. „Електроразпределение Север“ АД е издал становище за начисление на ел. енергия в размер на 38 501 кВтч за периода 10.05.2016 г. – 03.12.2019 г. на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Съставена е и фактура № [ЕГН]/17.02.2020 г. за сумата от 6875,92 лв. От заключението на приетата и неоспорена СЕлТЕ се установява,че СТИ-електромера е бил метрологично годен и към датата на проверката бил регистрирал и отчитал потребената ел. енергия през процесния период. Към датата на монтажа електромерът е бил монтиран с нулеви показания по всички тарифи. Процесното количество ел. енергия е преминало през електромера и било натрупано в невизуализирания регистър. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред. Количеството ел. енергия от 38501 кВтч не било отчетено при редовен месечен отчет, тъй като не е било визуализирано на дисплея и не е фактурирано. Освен това не било изчислено по методика за корекция на сметка, а било остойностено за период от 1302 дни.

Въззивният съд е приел, че по силата на ОУ за доставка и пренос на ел. енергия между ищеца и „Електроразпределение Север” АД е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел. енергия през енергоразпределителна мрежа – собственост на ответника. За обекта има открита партида с посочени абонатен и клиентски номера към „Енерго - Про Продажби“ АД, като така е възникнало облигационно правоотношение за доставката и продажба на ел. енергия с това дружество. „Електроразпределение Север” АД не е лицензирано да продава ел. енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто лиценз за посочения адрес разполага само „Енерго - Про Продажби“ АД. В случая приложими са ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 02.05.2019 г. Спазени са изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ за подписване на протокола – същият е бил подписан от самата ищца, от което следва, че процедурата е била спазена. От съдържанието на КП обаче е видно, че в него са вписани само констатации за показанията по различните тарифи, без да са отразени констатации за нарушения, даващи основание за демонтирането и подмяната на СТИ, посочени в хипотезата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод за несъответствие при измерването. При това положение въз основа данните от КП съдът е приел,че не може да се направи извод към коя от хипотезите на чл. 49, ал. 5, чл. 49, ал. 8 или чл. 55 ПИКЕЕ би могло да бъде подведено несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерно претарифиране не може да замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени отклонения,поради което претендираната сума не се дължи. В допълнение съдът е изложил, че самият ответник се позовава на основанието за едностранната корекцията – чл. 55 ПИКЕЕ. В настоящия случай корекцията на сметката е за период от три години. Съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена през 2016 г., когато е бил монтиран СТИ и са били отразени записвания за нулеви показания само по първите две тарифи 1 и 2 , като липсвали такива за тарифа 3 и сумарния регистър. Освен това що се отнася до заявените в евентуалност възражения на дружеството ответник, ако се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложима към конкретната хипотеза, то искът се явявал недоказан по основание съгласно чл. 183 ЗЗД, съдът е приел, че нормата на чл. 55 ПИКЕЕ се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като визира имено хипотезата на софтуерно вмешателство. Освен това, цената на тока е дължима в полза на друг правен субект - „Енерго - Про Продажби“ АД въз основа на съществуващо с това дружество облигационно правоотношение по договор при ОУД за продажба на ел. енергия. Изложил е още, че нормата на чл. 56 ПИКЕЕ, която предвижда че операторът на енергоразпределителната мрежа, който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел. енергия, справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като съгласно ал. 2 ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1, като по-ниска по ранг и противоречаща на установеното със законовите разпоредби /чл. 83, т. 6 ЗЕ/ не следва да бъде прилагана. В Закон за енергетиката не е предвидена възможност операторът на енергоразпределителната мрежа да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния клиент сума, получена в хипотезите на т. нар. „корекция на сметка“. Последната по своята същност се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на ел. енергия, доставена от крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУ за доставка и продажба на ел. енергия, за което разполага със съответния лиценз, какъвто е предоставен на друг правен субект, различен от „Електроразпределение Север“АД, като последното е лицензирано да осигурява само пренос на ел. енергия, за което се дължи отделна такса, формирана по различен начин.Предвид изложеното съдът е приел,че за част от периода на извършената проверка – от 2016 г. до 2.05.2019 г./влизане в сила на новите ПИКЕЕ/ за дружеството липсва законово основание да има вземане към крайния потребител/клиент,произтичащо от корекция на сметка.За периода след 2.05.2019 г. до датата на проверката-3.12.2019 г. е приел,че претенцията не е установена по размер,тъй като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество ел.енергия е преминало и същото не е отчетено,а задължението е неделимо и се отнася за целия период,а не за редовен месечен отчет.

Релевираните касационни доводи са основателни.

Въззивният съд неправилно е приел, че разпоредбите на ПИККЕ противоречат на разпоредби на ЗЕ и електроразпределителното дружество няма право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, когато установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. В случая ПИККЕ уреждат реда, по който следва да се констатира наличието на доставена и незаплатена от крайния потребител електрическа енергия. Такова задължение за електроразпределителното дружество е предвидено и в разпоредбите на чл.88, ал.1, чл.89, ал.12 и чл.89а от Правила за търговия с електрическа енергия,според които , независимият преносен оператор и операторите на електроразпределителни мрежи предоставят на търговските участници данни от извършени от тях измервания и документи за извършените корекции. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че крайният потребител не дължи заплащане на преизчислените по реда на ПИККЕ потребени и незаплатени количества електрическа енергия. Измерването на количеството доставена енергия, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ в две хипотези : б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства.Въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение, което е непълно и недостатъчно аргументирано, поради което необоснован се явява изводът за недоказаност на реалното предоставяне и потребление на процесните количества електрическа енергия.

По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали „Електроразпределение Север“ АД разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период.

Предвид извода за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси,така и на въпроси,поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 509/09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3598/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: