Обявяване за недействителна на сделка при развод, увреждаща кредитор

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

гр. София, 10.06.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела Стоянова

2. Таня Орешарова

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 154 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. против решение № 772/30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 601/2021 г. от 7-ми състав на САС.

Ответникът по касационната жалба С. Х. Р. я оспорва, с писмен отговор, а ответникът Г. М. П. не е представил писмен отговор и не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. Процесуалния представител на С. Р. е представил писмени бележки.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 4003/12.12.2023 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли съдът да извежда качеството на кредитор от съдебно /в случая арбитражно / решение, без да обсъжда доводите и доказателствата за наличието на облигационно правоотношение, от което ищецът черпи правата си на кредитор. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС по този въпрос.

По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато П. иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

Горното е прието с тълкуване, дадено с т.р. от 09.07.2019 г., по т.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата и което се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Съдът е приел, че процесното вземане се явява установено с влязлото в сила решение на АС при БСК от 11.04.16г., като в този съдебен акт процесното задължение изрично е съотнесено към договор от 10.02.13г. и поради това именно – всички присъдени в дизпозитива на решението суми кореспондират /като произход, основание и размер/ пряко със съдържанието на този договор.

В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е кредитор на първия ответник като има вземане в размер на 14 500 лв.- дадени по договори за заем, а именно: договор за заем от 13.02.2012г. за сумата от 6 200лв.; от 13.09.2012г. за 6 200лв. и от 13.09.2012г. за сумата от 9 200 лв. Образувано е изпълнително дело №201667860400627 на ЧСИ М. М. - рег. № *** въз основа на издадена арбитражно решение, но въпреки изпратена покана за доброволно изпълнение, не са постъпили плащания.

Договор за паричен заем от 13.09.2012г. между Д.А.Д.-заемодател и Г.М.П.-заемател за предоставяне на парична сума в размер на 6 200 лв., заедно с лихва в размер на 1,5 % от заемната сума месечно.

Представени са договор за паричен заем от 10.02.2013г. между Д. А. Д. -заемодател и Г. М. П. - заемополучател, за предаване в заем на парична сума в размер на 14 500 лв., заедно с лихва в размер на 1,5 % месечно, договор за паричен заем от 13.09.2012г. между същите страни за предаване в заем на парична сума в размер на 6 200 лв., заедно с лихва в размер на 1,5 % от заемната сума месечно и договор за паричен заем от 13.09.2012г. отново между същите страни, за предаване в заем на парична сума в размер на 9 200 лв., заедно с лихва в размер на 1,5% от заемната сума месечно.

Представено е Арбитражно решение от 11.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело №3 по описа за 2015г. в [населено място], на Арбитражен съд към Българска стопанска камара, с което безспорно е установено наличието на стар дълг между ищеца и първия ответник, произхождащ от предходни договори за заем. В мотивите си ърбитражния съд е посочил, че се е установил е нов дълг на мястото на старите задължения с договор от 13.02.2013г., който е консолидирал старите задължения. Прието е също така в мотивите към същото решение, че дългът, предмет на новационния договор, е бил редуциран по размер, т.е била е налице промяна в съществено условие по договора, присъщ за новационния договор, както и че е било налице намерение за новиране - заемодателят е унищожил договорите от 13.09.2012 г. и 13.02.2012 г.. Мотивите на арбитражния съд не се ползуват със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело, както правилно е отбелязал и въззивния съд, поради което съдът приема за установено единствено, че с посоченото арбитражно решение първия ответник по настоящото дело е осъден да заплати посоченото в решението сума.

Представено е и решение №273 от 14.12.2012г. по гр.д №1095/2012г. на РС-Костинброд, II състав, с което двамата ответници са уредили имуществените си отношения по повод развод и съгласно, което е утвърдено споразумение за придобиване в изключителна собственост на С. Х. Р. следния недвижим имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, находящ се в [населено място], СО, р-н С., с административен адрес: ул. „Ш. п., в жил. сграда блок ***, вх. *, на първи етаж, със застроена площ 69 кв.м, състоящ се от: търговска сграда, две складови помещения и санитарен възел, при съседи: от двете страни: улица, зелена площ и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху урегулирания недвижим имот, върху който е построена жилищната сграда – поземлен имот с идентификатор № *****.***.****.*.

С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, изводите на въззивния съд относно липсата на качество на кредитор на ищеца към датата на сключването и утвърждаването на споразумението в брачния процес, са необосновани. Вземането може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Видно от представените доказателства, към момента на сключването и утвърждаването на споразумението в брачния процес – 14.12.2012 г. ищецът е бил кредитор на първия ответник /прехвърлител на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот по споразумението в брачния процес/ по силата на сключените договори за заем от 13.09.2012 г.. Намалявайки имуществото си, длъжникът уврежда кредитора, поради което последния разполага с правото да иска обявяването за недействителна сделката по отношение на него.

Дори и да се приеме, че сделката е възмездна, от събраните по делото доказателства /свидетелски показания / не се оборва презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, като в тази насока следва да се отбележи, че само влошените лични отношения между съпрузите не са основание да се приеме за оборена посочената презумпция за знание, още повече, че към момента на разпита на свидетелите се установява, че двамата ответници работят заедно в търговския обект и имат бизнес отношения.

Искането на ответника С. Р., обективирано в писмените бележки на нейния пълномощник пред настоящата инстанция, за обявяването на сделката за недействителна до размер на дължимите суми е неоснователно, той като предмет на спора в производството по чл.135, ал.1 ЗЗД не е размера на вземането и самото вземане. При наличието на предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, се обявява за недействителна увреждащата сделка, без значение от размера на вземането, въз основа на което ищецът по този иск доказва качеството си на кредитор по отношение на длъжника, страна по сделката.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като предявения иск се уважи, а в полза на ищеца по делото се присъдят направените по делото разноски 1534,30 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 772/30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 601/2021 г. от 7-ми състав на САС, като вместо него постановява:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д. А. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к „Т.“, [жилищен адрес] извършената разпоредителна сделка между Г. М. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и С. Х. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] , ап.** обективирана в споразумение за уреждане на имуществени отношения, утвърдено с решение № 273 от 14.12.2012г. по гр.д №1095/2012г. РС-Костинброд, II състав, с което Г. М. П., ЕГН [ЕГН] е прехвърлил на С. Х. Р., ЕГН [ЕГН], 1/2 идеална част от следния недвижим имот , а именно:

ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, находящ се в [населено място], СО, р-н С., с административен адрес: ул. „Ш. п., в жил. сграда блок ***, вх. *, на първи етаж, със застроена площ 69 кв.м, състоящ се от: търговска сграда, две складови помещения и санитарен възел, при съседи: от двете страни: улица, зелена площ и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху урегулирания недвижим имот, върху който е построена жилищната сграда – поземлен имот с идентификатор № -----.***.****.*.

ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и С. Х. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] , ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. А. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к „Т.“, [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от по 767,15 /седемстотин шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ лева всеки един от тях, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.