Правен интерес на бивш съдружник да оспори нищожни сделки на дружеството

Текстът на акта

Ключови фрази

Косвен иск * недействителност на действия и сделки * ликвидационен дял * материалноправна легитимация на ищеца * Изпълнение върху дял от търговско дружество

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 2174 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Г. К. против решение № 192/06.06.2023 г. по в.т.д. № 239/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е обезсилено решение № 260005/ 17.01.2022 г. по т.д. № 1879/2019 г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по предявените от ищеца, като процесуален субституент на А. Л. Н., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2, предл. 5 вр. с чл. 134 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016 г., сключен между ответниците “ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК[ЕИК], и “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК[ЕИК], обективиран в нотариален акт № 51, том I, peг. № 749, н.д. № 47/2016 г. по описа на нотариус П.С., акт № 35, том VІІІ, дело № 1562/2016 г., дв.вх.peг. № 3058/18.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, и на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г., сключен между “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД и “КОМИДА” ЕООД, ЕИК[ЕИК], обективиран в нотариален акт № 54, том I, peг. № 761, н.д. № 61/2016 г. по описа на нотариус В. П., акт № 124, том ІX, дело № 1881/2016 г., дв.вх.peг. № 3646/25.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулативност.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се фактическата констатация на решаващия състав, че членственото правоотношение на А. Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД е прекратено на 03.06.2016 г., т.е. повече от три месеца след атакуваните сделки. За неправилен се счита и изводът на въззивния съд, че съищецът А. Н. е придобил вземане спрямо “ТЕЛЕМОНД” ООД по чл. 125, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 517, ал. 3 ГПК, но доколкото същото е породено след процесните сделки и почива на последваща балансова дата, той нямал правен интерес да предяви процесните искове. Развива се тезата, че членственото правоотношение на Н. не е прекратено, тъй като разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не урежда прекратително основание на членството в дружеството, а дори и то да е прекратено – това е настъпило на 04.01.2016 г. (с връчването на първото съобщение, изпратено по първоначално образуваното изпълнително дело № 20151215165325) и обуславя балансова дата за определяне на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ към 31.01.2016 г. (т.е. преди процесните сделки). Подчертава се, че при наличие на две прекратителни волеизявления по чл. 517, ал. 1, изр. 1 ГПК, които са темпорално разделени от цели 6 месеца, въззивната инстанция неправилно е счела, че членственото правоотношение се прекратява от датата на второто, а не на първото изявление. Поддържа се, че в обжалваното решение не е обсъдено правното значение на първото изявление на взискателя, което поставя ключовия за делото въпрос за датата, на която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Н.. Добавя се, че релевантният баланс към 31.01.2016 г. би включвал процесните недвижими имоти, не би отчел ефектите на извършеното на 28.03.2016 г. прихващане между “ТЕЛЕМОНД” ООД и “КОМИДА” ЕООД за 900 000 лева, както и на извършената на 28.03.2016 г. между “ТЕЛЕМОНД” ООД (цедент) и “КОМИДА” ЕООД (цесионер) цесия на вземанията срещу “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД. При това положение, ако се вземе предвид обявеният в ТРРЮЛНЦ счетоводен баланс на “ТЕЛЕМОНД” ООД към 31.12.2015 г. (само месец преди горепосочената дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ), при активи от 2 394 000 лева и задължения от 1 338 000 лева нетните активи са положителни и са в размер на 1 056 000 лева, а вземането на Н., притежаващ 50% от дяловете, би било 528 000 лева към 31.01.2016 г. Обосновава се, че за него е налице правен интерес да атакува като нищожна сделка с пазарна стойност над 4 000 000 лева, извършена на 16.02.2016 г. – около две седмици след посочената по-горе относима дата и следваща възникването на вземането му към дружеството. Отбелязва се, че приемайки по-късна дата на прекратяване на членственото правоотношение, въззивният съд е нарушил правилото на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК, че това настъпва в момента на достигане на изявлението до дружеството емитент. Релевира се, че така формираният от решаващия състав извод противоречи и на правилото на чл. 433, ал. 5 ГПК, според което прекратяването и приключването на изпълнителното производство не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, а в случая изпълнителното действие по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК поражда такива за трети лица - за дружеството, за останалите съдружници в него и за техните кредитори, като те не отпадат с прекратяването на първото изпълнително дело с № 20158080401491. Акцентира се, че с оглед на правната сигурност членственото правоотношение на съдружника длъжник не може да “възкръсва” при обезсилване на изпълнителния лист, защото това би довело до “непоносими обрати” както в дружеството, така и в отношенията с кредиторите на съдружника, още повече че процесният обратен изпълнителен лист е обезсилен на формално основание – поради издаването му от некомпетентен съд, а не поради липса на изпълняемо право. Според касатора, и в хипотеза на прекратено, и на непрекратено членствено правоотношение е налице правен интерес от обявяването на процесните сделки за нищожни, защото това единствено би направило възможно събирането на вземането на Н. от “ТЕЛЕМОНД” ООД, респ. удовлетворяването на запорния кредитор Г. К.. Пояснява се, че дори при неправилно приетата от съда дата на прекратяване на членственото правоотношение – 03.06.2016 г., и релевантна дата на баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ – 30.06.2016 г., обявяването на договорите за нищожни би обосновало наличие на вземане на Н., каквото при актуалния понастоящем баланс той няма. Аргументира се тезата, че след като събирането на кредиторовото вземане е пряка функция на имущественото състояние на неговия длъжник по общото правило на чл. 133 ЗЗД, а нищожната разпоредителна сделка по дефиниция създава един привиден и неверен модел на това имуществено състояние, то всеки паричен кредитор разполага с дефинитивен (презумптивен) правен интерес да предяви иск за нищожност на извършената от длъжника му сделка, независимо от конкретната й дата. Счита се, че заварената от баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ нищожна сделка несъмнено “засяга права” на бившия съдружник Н. и към момента кредитор на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), защото съществуването, размерът и събираемостта на неговото парично вземане са пряка функция на имущественото състояние на дружеството длъжник (в случая активите и пасивите на “ТЕЛЕМОНД” ООД), което следва да бъде достоверно отразено в счетоводния му отчет. Оспорват се като неправилни и изводите на апелативния съд за недопустимост на исковете, тъй като ищците не са легитимирани да оспорват действията или бездействия на ликвидатора спрямо ликвидационната маса на това дружество, които по дефиниция са относими към период, последващ определянето на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изтъква се, че такива искове не са предмет на спора, а ищците се опитват да преодолеят правната привидност, създадена с нищожната сделка, по която търговското дружество е продавач, и съответно лишаването на последното от активи, което се отразява на удовлетворяването на ищеца от ликвидационния дял на Н.. Релевира се, че размерът на вземането на съдружника следва да бъде определена въз основа на достоверен баланс, а такъв, който не отчита в актива си недвижими имоти на висока стойност (предмет на нищожна разпоредителна сделка), не би могъл да е верен. С оглед финансово-икономическото състояние на дружеството в ликвидация, което в годишния финансов отчет за 2019 г. не отчита никакви активи и пасиви, не може да се очаква удовлетворяване на запорираното от ищеца вземане. Ако обаче “правната привидност”, създадена с процесните сделки, бъде разкрита и същите се прогласят за нищожни, А. Н. би се оказал кредитор на дружество с активи, чиято пазарна стойност според оценителната експертиза възлиза на 4 040 786 лева. Счита се, че за обосноваването на правния интерес на ищеца кредитор е без значение видът на конкретното право на А. Н. спрямо “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.) – дали е съдружник (с бъдещата ликвидационна стойност на дружествения му дял) или има само вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Въвеждат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения - необсъждане от въззивния съд на факти, доказателства и доводи по делото, неправилни фактически констатации и необоснованост на фактическите му и правни изводи. Не е изяснил датата, на която е прекратено членственото правоотношение на Н., и тази, към която е следвало да се състави балансът по чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и отразяването на евентуалното обявяване на нищожността на процесните сделки в баланса на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.). Не е анализирал и годишните финансови отчети на същото за 2016 г. (вкл. данните за предходната 2015 г.) и за 2019 г. Сочи се, че въззивната инстанция е тълкувала некоректно разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК, доколкото, според касатора, очевидната връзка между чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК води до извода, че в тази хипотеза прекратяването на членството настъпи след изтичането на тримесечния срок от връчване на изявлението на взискателя, а не от датата на самото връчване. Развиват се подробни аргументи относно принудителната ликвидация на дружеството по чл. 517 ГПК, последиците от изявлението на взискателя в тази хипотеза и начина на удовлетворяването му. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, както и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.

Ответниците по касация - “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД и “КОМИДА” ЕООД, оспорват подадената касационна жалба. Споделят изводите на въззивния съд за липса на правен интерес у ищеца и съищеца от предявените искове. Искат да им бъдат присъдени разноските по делото. От ответника по касация “КОМИДА” ЕООД се излагат и доводи относно наличие на решение на общото събрание на “ТЕЛЕМОНД” ООД за продажба на процесните имоти на купувача “ТЛК България” ООД. Счита се, че евентуален иск на А. Н. против тази сделка с твърдение за увеличаване на ликвидационния му дял е недопустим, включително в хипотезата на чл. 134 ЗЗД. Поддържа се, че липсва правен интерес и за ищеца К. поради неприемане на вземането му в производството по ликвидация на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), в което той не може да бъде удовлетворен по аргумент от разпоредбата на чл. 267 ТЗ. Изтъква се, че евентуалното уважаване на исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и ал. 2, предл. 5 ЗЗД, предявени против “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.) и “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД, не може да обвърже “КОМИДА” ЕООД със сила на пресъдено нещо, тъй като последното не е ответник по тези претенции, а предявеният срещу самото дружество иск е недопустим, респ. неоснователен, заради защитата на добросъвестния приобретател по сделката.

Не е постъпил отговор от съищеца А. Н..

С определение № 2317/26.08.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: “Налице ли е правен интерес на съдружник с прекратено съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ членствено правоотношение да предяви иск за нищожност на извършена от дружеството разпоредителна сделка, ако вземането за паричната равностойност на дружествения му дял не е междувременно погасено?”.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът и ответниците излагат подробни съображения относно правилността на атакуваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, сезиран със съвместна въззивна жалба на ответниците, за да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2, предл. 5 вр. с чл. 134 ЗЗД, е приел от фактическа страна, че не се спори, че с решение № 305/29.10.2012 г. по гр.д. № 1440/2011 г. на ВКС, 3 г.о., е отменено въззивното решение на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1078/2011 г., с което ответникът по цитираното дело “П.” ЕАД е бил осъден да заплати на ищеца по същото А. Л. Н. сумата от 3 806 900 лева - неизплатено трудово възнаграждение по т. 1 от допълнително споразумение от 01.11.2000 г., сключено с “Боляри” ООД за 2007 г., и сумата от 913 656 лева - обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за периода от 31.07.2008 г. до 13.07.2010 г., на основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ. По издаден му въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение изпълнителен лист Н. е предприел принудително изпълнение по изп.дело № 20117180401484, в хода на което от “П.” ЕАД е събрана сумата от 4 935 160,46 лева. По искане на ответника по горецитираното дело “П.” ЕАД, отправено до първоинстанционния Варненски районен съд по гр.д. № 10935/2010 г., с разпореждане от 19.03.2014 г. е издаден обратен изпълнителен лист срещу А. Н. за неоснователно събраната сума, което вземане с договор от 29.10.2015 г. е прехвърлено на настоящия ищец Г. Г. К. срещу цена от 1 евро, платена в брой при подписване на договора. Уведомлението за извършеното прехвърляне е връчено на А. Н. на 26.11.2015 г. по реда на чл. 47 ГПК с нотариална покана рег. № 17489, т. 3, № 184 от 06.11.2015 г. на нотариус рег. № 572 на НК. Отбелязано е, че на 15.12.2015 г. по изп. дело № 20158080401491 по описа на ЧСИ З. Д., образувано въз основа на гореописания обратен изпълнителен лист по молба на Г. Г. К. срещу длъжника А. Н., е наложен запор (вписване в ТР № 20151215165325) върху притежавания от последния дял от капитала на “ТЕЛЕМОНД” ООД на основание чл. 517 ГПК. Съобщението за налагане на запора по горепосоченото изпълнително дело, заедно с изявлението на взискателя Г. К. за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, е връчено на 04.01.2016 г.

Прието е, че с определение № 902/08.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 502/2016 г. по описа на ВОС, разпореждането на ВРС и издадения въз основа на него обратен изпълнителен лист са обезсилени поради липса на компетентност на районния съд, като молбата на “П.” ЕАД е докладвана по в.гр.д. № 3344/2012 г. за произнасяне от окръжния съд. На 03.05.2016 г. е вдигнат наложеният по изп. дело № 20158080401491 запор върху дружествените дялове на длъжника Н. от капитала на “ТЕЛЕМОНД” ООД. С определение № 1095/26.4.2016 г. по в.гр.д. № 3344/2012 г. на ВОС е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на “П.” ЕАД срещу Н. за гроецитираната сума от 4 935 160,46 лева на същото основание. С анекс от 26.04.2016 г. към договора за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 г. е отразен новоиздаденият обратен изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано изп. дело № 20168080400640 по описа на ЧСИ З. Д. с взискател Г. Г. К. и длъжник А. Л. Н., по което на 09.05.2016 г. е наложен запор върху дружествения дял на Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД. С влязло в сила решение № 91/06.02.2017 г. по т.д. № 1277/2016 г. по описа на ВОС “ТЕЛЕМОНД” ООД e прекратено по иск на Г. К. на основание чл. 517, ал. 3 ГПК поради неизплащане на вземането му, след овластяване на ищеца с постановление по изп. дело № 640/2016 г., и е открито производство по ликвидация на това дружество. Отбелязано е, че по релевантните за спора факти ВОС е приел, че изявлението за прекратяване на участието на съдружника Н. е връчено на 03.06.2016 г. по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Въззивният съд е взел предвид, че междувременно с нотариален акт от 16.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, н.д. № 47/2016 г. по описа на нотариус рег. № 335 на НК, “ТЕЛЕМОНД” ООД е продало на “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД осемнадесет самостоятелни обекта в сграда, представляваща търговски комплекс “Ян Палах” в [населено място], ведно със съответната идеална част от поземления имот, както и поземлен имот в к.к. “Златни Пясъци”, [населено място], заедно с построената в същия сграда, за общата цена от 2 491 848 лева, платима на части, както следва: 304 704,55 лева – в шестмесечен срок за погасяване на задължение на “ТЕЛЕМОНД” ООД към “П. банк (България)” АД; 401 141,54 лева – чрез прихващане срещу вземане на купувача от продавача до този размер, придобито чрез договор за цесия с цедент А. Л. Н.; 342 640 лева по сметка на ВОС за замяна на допуснато по т.д. № 2002/2015 г. обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от Г. Г. К., а в случай, че допуснатото обезпечение бъде отменено – заедно с последната вноска; остатъкът от 1 443 361,91 лева в срок до три години от подписване на нотариалния акт. С последващ нотариален акт от 25.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н.д. № 61/2016 г. по описа на нотариус рег. № 205 на НК, “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД е продало на “КОМИДА” ЕООД същите осемнадесет самостоятелни обекта в търговски комплекс “Ян Палах” и поземления имот в к.к. “Златни Пясъци”, заедно с построената в него сграда, на обща цена от 2 491 848 лева, платима в срок до четири години от подписване на нотариалния акт. Посочено е и, че данъчната оценка на имотите по двата нотариални акта е в общ размер 2 639 329,70 лева.

При тези данни апелативният съд е приел, че легитимирайки се като запорен кредитор, ищецът Г. Г. К. предявява искове по чл. 26 ЗЗД, с които в условията на чл. 134 ЗЗД иска прогласяване нищожността на извършени от “ТЕЛЕМОНД” ООД разпоредителни сделки с недвижима собственост, спрямо което дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК е открито производство по ликвидация. Подчертал е, че в този контекст се поставя въпросът за допустимостта на исковете, с които запорният кредитор упражнява правото на неговия длъжник, основани на прекратеното дялово участие на последния. Счел е, че ищецът обоснова интереса си от провеждане на исковата защита по чл.26 ЗЗД, от една страна, с твърдението, че оспорваната разпоредителна сделка лишава ликвидационната маса на “ТЕЛЕМОНД” ООД от процесната недвижима собственост, а от друга, че с тази сделка се получават по-малко приходи. Решаващият състав е намерил, че прекратеното в условията на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК дялово участие на длъжника не дава легитимация на запорния кредитор да предявява искове за проникване в имуществото на задълженото по чл. 125, ал. 3 ТЗ дружество с ограничена отговорност. Същото не може да надхвърля предметното съдържание, определено въз основа на баланса на дружеството за текущия месец, като се разпростре и по отношение на предхождащите прекратяването на дяловото участие сделки на това дружество. Акцентирал е, че законът не съдържа уредба, която да оторизира съдружника с прекратено участие да води искове срещу сделки, които увреждат интересите на дружеството, доколкото такива искове по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 8 и чл. 145 ТЗ са в компетенциите на общото събрание на самото дружество и следователно се отнасят до правата на действащите съдружници. При тези данни е намерил, че същият не притежава активна легитимация да води искове, основани на извършените във вреда на дружеството сделки. Разяснил е, че като кредитор с парично вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ съдружникът с прекратено в условията на чл.517, ал. 3, изр. 1 ГПК дялово участие има специално положение в откритото в условията на чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК ликвидационно производство на “ТЕЛЕМОНД” ООД. Тази специалност се определя от различието между понятието на чл. 125, ал. 3 ТЗ за имуществени последици, определено в рамките на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който настъпва прекратяването, и понятието “начален ликвидационен баланс”, употребено в чл. 270, ал. 1 ТЗ. Отбелязал е, че на съдружника с прекратено участие не се връчва покана по чл. 267 ТЗ и от него не се изисква да предяви вземанията, тъй като имуществените последици са функция на счетоводния баланс на дружеството отпреди ликвидационното производство. Допълнил е, че по същата причина довършването на текущите сделки на дружество, събирането на паричните му вземания и разплащанията с неговите кредитори не се отразява върху имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Стигнал е до заключение, че доколкото запорният кредитор и неговият длъжник нямат кредиторово качество по отношение на ликвидационната имуществена маса на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), то същите не притежават защитим интерес от евентуалното изменение в нея, настъпило в резултат на упражняване на възложените от закона на ликвидатора правомощия, нито са легитимирани да оспорват действията или бездействия на последния, които по дефиниция са относими към период, последващ определянето на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Апелативният съд е формирал извод, че поради това като относими към правомощията на ликвидатора и към ликвидационната маса на прекратеното по чл. 517, ал.3, изр. 2 ГПК дружество с ограничена отговорност, предявените от запорния кредитор в условията на чл. 134 ЗЗД искове по чл. 26 ЗЗД се явяват процесуално недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Извършените в предходен момент разпоредителни сделки с имуществото на дружеството не засягат пряко и непосредствено правната сфера на съдружника длъжник с прекратено в последващ момент дялово участие и понастоящем трето за дружеството в ликвидация лице, поради което за последния, съответно за неговия процесуален субституент, липсва легитимен правен интерес от воденето на искове за оспорване валидността на такива сделки. По тези мотиви въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратил производството по делото.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които те имат по отношение на една от страните по договора, и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно, като в този случай третото лице може да се позове на нищожност (напр. кредитор може да иска прогласяване за нищожен на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество или поема задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред неговото вземане; др. под.). Относно наличието на правен интерес за съдружник от атакуване на сключена от дружеството нищожна сделка е формирана и казуална практика на касационната инстанция. В решение № 133/22.11.2011 г. по т.д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 217/10.03.2016 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 83/18.07.2011 г. по т.д. № 747/2010 г. на ВКС, I т.о., се приема, че правният интерес от исковата защита се преценява винаги конкретно с оглед твърденията в процеса, като не е нужно той да е непосредствен, достатъчен е евентуален такъв. Признато е наличие на правен интерес на съдружник в дружество с ограничена отговорност да атакува по реда на чл.26 ЗЗД учредена от дружеството договорна ипотека върху недвижими имоти за гарантиране на чуждо задължение в значителен размер; на съдружник в ООД да оспорва отчуждителна сделка при липса на валидно решение на върховния орган на дружеството в този смисъл (при нарушени членствени права – на дял от печалбата или на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството); на едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите по оспорваната сделка при твърдения за нарушаване на членствените му права.

Предявеният от съдружник с прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК дялово участие иск, с който се атакува валидността на извършена от дружеството с ограничена отговорност разпоредителна сделка, не е лишен от правен интерес само поради факта, че той не притежава самостоятелни права върху предмета на сделката, а страни по нея са дружеството и трето лице. За него е от значение размерът на припадащата му се част от имуществото на дружеството, тъй като тя служи за погасяване на задължението му към взискателя, инициирал производството по чл. 517, ал. 3 ГПК. Погашението на дълга от своя страна се отразява пряко в правната сфера на съдружника длъжник под формата на намаляване на неговия пасив.

Поради горното на поставения въпрос следва да се отговори, че ищецът обосновава, а съдът преценява правния интерес от иска във всеки конкретен случай. При въведени надлежни твърдения, че извършена разпоредителна сделка рефлектира върху паричната равностойност на припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото на дружество с ограничена отговорност в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ, е налице правен интерес за съдружника с прекратено членствено правоотношение от атакуване на действителността на сделката.

По касационната жалба:

Предмет на делото са искове за прогласяване нищожността на разпоредителни сделки с имущество на дружество с ограничена отговорност, предявени при условията на чл. 134 ЗЗД от кредитор на съдружника с прекратено в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК дялово участие.

В исковата молба, допълнителната искова молба и уточнителна молба са изложени твърдения, че вземането на кредитора ищец не е събрано поради предприети действия, след налагането на първия запор върху притежавания от съищеца в настоящото производство А. Н. дружествен дял от капитала на “ТЕЛЕМОНД” ООД, изразяващи се в разпореждане с процесните активи (недвижими имоти) на дружеството срещу цена, по-ниска от справедливата такава и от данъчната оценка на имотите, платима разсрочено на отделни вноски, които не били платени от купувача, а насрещното вземане за продажната цена не е отразено в счетоводството на продавача. С последваща разпоредителна сделка недвижимите имоти са прехвърлени на третия ответник, на същата продажна цена, платима в срок от 4 години от сключването на нотариалния акт. Разпореждането от “ТЕЛЕМОНД” ООД в полза на свързани лица с процесните активи се отразява на имущественото му състояние, което като изразено в баланса на търговеца рефлектира върху равностойността на дружествения дял на длъжника по чл. 517, ал. 3 ГПК и съищец в настоящото призводство, т.е. намира проявление в неговия патримониум.

С оглед отговора на правния въпрос и при преценка на въведените конкретни твърдения, се обосновава наличие на правен интерес за съдружника с прекратено дялово участие в “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), респ. за неговия процесуален субституент по чл. 134 ЗЗД да предяви отрицателните установителни искове за нищожност на процесните сделки. Следва да се отбележи, че в случая не е значим за преценката на правния интерес въпросът кога е прекратено участието на длъжника като съдружник в дружеството, тъй като независимо дали увреждащата разпоредителна сделка, която се атакува, е извършена преди или след прекратяването на членственото правоотношение, тя намира своя израз в баланса на търговеца, служещ за изчисляване на имуществото по чл. 125, ал. 3 ТЗ, респ. следва да намери отражение в коригиран баланс при доказване на необходимостта за това. Отразяването на сделка, която поради нищожност изначално не е породила правни последици, би довело до недостоверност спрямо действителното положение на направените въз основа на нея записвания в баланса (така в решение № 206/06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, II т.о.). Следователно имуществените последици от процесните сделки, съответно ефектът от евентуално прогласената нищожност, намират израз в баланса на дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ, респ. в коригирания такъв, служещ за определяне на равностойността на дела на съдружника с прекратено дялово участие, което е достатъчно да обоснове защитим правен интерес на последния и съответно на неговия процесуален субституент да атакува валидността на сделките. Ето защо, изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените искове и за прекратяване на производството по делото, след обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, е неправилен. Останалите доводи на касатора и ответниците по касация касаят съществото на спора и би следвало да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото.

При това положение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК се налага касиране на неправилното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 192/06.06.2023 г. по в.т.д. № 239/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.