Изисквания за индивидуализация на реална част от поземлен имот при иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50089

гр. София, 01.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 4235/2021 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Община Варна, подадена чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт С. С. Ц., срещу въззивното решение № 1209/09.07.2021 г. постановено по въззивно гр.д. № 1174/2021 г. на Окръжен съд-Варна, IVa състав, с искане да се допусне касационното му разглеждане, същото да се отмени и искът да се отхвърли.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация – Потребителна кооперация “Напредък“, чрез процесуален пълномощник адв.М. К., оспорва жалбата с писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С определение № 225 от 30.05.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, при извършената служебна проверка съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 269, предл. 1 ГПК, за допустимостта на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба с оглед обективираното с потвърдения от въззивния съд първоинстанционен акт, с който съдът е уважил отрицателния установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот с площ 400 кв.м., съгласно направеното и допуснато изменение на иска за по-малък размер от предявения първоначално с исковата молба, индивидуализиране на тази реална част съобразно графичното й изобразяване на скицата-приложение към исковата молба, което графично изображение е направено съобразно претендираната първоначално площ от 1000 кв.м.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 260711/02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 14197/2019 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти състав, с което решение е уважен предявеният от ПК “Напредък“ отрицателен установителен иск срещу Община Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е прието за установено, че Община Варна не е собственик на реална част с площ 440 кв.м от недвижим имот, целият с площ 9158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4504.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, при граници на реалната част: имоти с идентификатори 10135.4504.304.35, 10135.4504.741 и 10135.4504.303 - покрит пазар ж.к „Вл.Варненчик", 10135.4504.305 и улица, която реална част е очертана в червен цвят на приложеното на лист 20 от делото копие на скица, като Община Варна е осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски.
С подадената искова молба на ПК “Напредък“ се твърди, че процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4504.304 по КККР на гр. Варна, в качеството на прилежащ терен към сграда-изградена със средства на кооперацията през 1985 г. и въведена в експлоатация през 1988г., е също собственост на кооперацията-ищец, по силата на чл. 2, ал.З от ЗОбщС (отм.), във вр.с пар. 26 от ПЗР ЗИДЗК (обн. ДВ, бр. 41 от 2007г.), а общината оспорва правото на собственост върху тази реална част, като е актувала поземления имот /ПИ/ с идентификатор 10135.4504.304, част от който ПИ е спорната реална част, с АЧОС № 452/15.01.1998г., и съответно в КККР на гр.Варна поземленият имот е нанесен като имот - частна общинска собственост. В исковата молба тази спорна реалната част от ПИ с идентификатор 10135.4504.304, в качеството й на прилежащ терен към собствената на кооперацията сграда, е посочена с площ 1000 кв.м. и графично обозначена на скицата-приложение към исковата молба, находяща се скицата на л.20 от първоинстанционното дело на РС-Варна. В хода на делото, в резултат на приетото заключение на първата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, ищецът е направил изменение на иска, като е намалил размера на процесната реална част на 440 кв.м., какъвто размер е определила СТЕ като прилежащ терен към сградата, без обаче заключението на тази СТЕ да е обозначила графично конфигурацията и точните граници на прилежащия терен от 440 кв.м. Съответно първоинстанционният съд е допускал на основание чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК в откритото съдебно заседание на 19.01.2021 г., изменение на иска чрез намаляване на размер на реалната част, предмет на иска, на 440 кв.м., при граници и графично изображение обаче същото като на скицата на л.20 от делото. Това графично изображение обаче на скицата на л.20 от делото, е направено от ищеца съобразно първоначално предявения иск относно реална част от 1000 кв.м., при което това изображение се явява несъответно на направеното впоследствие изменение на иска, което сочи на нередовност на исковата молба, която нередовност нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд, са констатирали и отстранили.

Съгласно трайната практиката на ВКС, при иск за защита касаеща собствеността на реална част от недвижим имот, се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част от него, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й , като тази индивидуализация може да се извърши и чрез скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, чрез скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора ( Решение № 75 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6599/2014г. на ІІ г.о., Решение № 74 от 22.03.2013г. по гр.д. № 757/2012г. на І г.о.). Решение № 86 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 2685/2017г. на І г.о., Решение № 11 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 166/2011г. на І г.о.). Само когато има яснота по предмета на делото, съдът може да се произнесе по предявения иск. Ако местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде съответните указания.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК (които в тази им част, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са актуални и при действащия ГПК), въззивният съд, като инстанция по същество, разполага с правомощията да извърши съответните процесуални действия, водещи до отстраняване нередовността на исковата молба, като последиците ще са различни в зависимост от изпълнението на указанията. В случая въззивният съд е постановил решението си, без да е изпълнил задължението по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба с оглед направеното от ищеца и допуснато от съда изменение на иска по размер, и без да извърши разграничение къде точно в рамките на целия поземлен имот се намира реалната част, предмет на иска, която се определя като прилежащ терен по смисъла на приетата за приложима правна норма на чл.2, ал.3 от ЗОбщС(отм.) и пар.26 от ПЗР на ЗИДЗК.

Изискването към исковата молба, респ. и към съдебното решение, по иск за собственост (независимо от обема на търсената защита с осъдителен иск или с установителен иск-положителен или отрицателен ), да е направена пълна индивидуализация на особена реална част от поземлен имот и на самия поземлен имот като устройствена единица, с посочване на точното местоположението на тази реална част (а не само площта й) и отграничаването й от останалата част от поземления имот, вкл. и чрез графичното й отразяване по делото, цели освен яснота относно предмета на спора, също и прецизност на диспозитива на съдебното решение, като по този начин се обезпечава яснота за обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебния акт, както и евентуално точното му изпълнение. Тези изисквания към исковата молба и съдебното решение са приложими и в настоящия случай, доколкото искът се основава на твърдение, че спорната реална част от поземлен имот не е придобита от ответната община поради придобиването й от ищцовата кооперация на основание специални разпоредби на ЗОбщС и ЗК именно като прилежащ терен към сграда-собственост на кооперация, по отношение на който прилежащ терен законът предвижда да следва собствеността върху самата сграда. Това предвидено от закона вещно-транслативно действие относно прилежащия терен към сградата изисква прецизното индивидуализиране на този прилежащ терен в гореизложения смисъл. В случая обаче, тази площ от 440 кв.м., за която искът е приет за основателен от въззивния и първоинстанционния съд, не е отграничена в съдебното решение по горепосочения начин в рамките на целия ПИ имот с идентификатор 10135.4504.304 целия с площ 9158 кв. м. Така освен по нередовна искова молба, решението се явява и постановено за спорно право, което не е конкретизирано с достатъчно индивидуализиращи белези, поради което е недопустимо и подлежи на обезсилване. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, дори оплакване за недопустимост на акта да не е въведено с касационната жалба. Констатираният порок не е отстраним пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността. На ищеца следва да се даде от съда указание да индивидуализира реалната част от имота, която претендира да е прилежащ терен по смисъла на закона, като я обозначи сам или с помощта на вещо лице, което вещо лице съдът може да назначи и служебно, на разноски на страната, която носи доказателствената тежест, за да определи прилежащия терен и неговото графично изображение, съобразно съдържанието на това понятие, изяснено в съдебната практика като минимално необходимото пространство около сградата, осигуряващо функционирането й съгласно предназначението на сградата, и съобразно приложимите правни норми, определящи това пространство, която процесуална възможност за съда произтича от приетото в т. 3 на ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, въззивното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, без касационната инстанция да се произнася по релевираните от касатора оплаквания за неправилност в касационната му жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи извършване на действия, с които да осигури индивидуализация на реалната част от поземления имот, която е предмет на иска, според изложеното по-горе в настоящето решение.

При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл.294, ал.2ГПК.

Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1209/09.07.2021г. постановено по въззивно гр.д. № 1174/2021 г. на Окръжен съд-Варна, ГО, IVa състав .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: