Дължимост на суми за ток при софтуерна намеса в електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60260
гр. София, 07.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 702/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. Г. против решение № 1219 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1791/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът Д. Г. С. чрез адв. Г. в писмена молба ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, а в условията на евентуалност моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1503/19.03.2020 г. по гр. д. № 17116/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от Д. Г. С. против „Енерго-Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 11 693. 98 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.11.2017 г. до 05.11.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], [улица] е ангажирана отговорността на ответника за разноски, вкл. чрез отмяна на определение № 7419/12.06.2020 г. на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК и изменение на неговото решение в частта за разноските.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1202487/05.11.2018 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], с абонатен № [ЕГН], при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Съгласно протокол № 2283/01.10.2019 г. на БИМ, РО Варна, след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установена намеса в тарифната му схема. Констатирано е, че действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 – 61 509 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, ответното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението (фактура № [ЕГН]/09.10.2019 г. за сумата 11 693. 98 лв.). Обсъдено е и заключението на назначеното по делото вещо лице: че измервателният уред (СТИ) е в срок на метрологична годност, а отчитането на консумираната ел. енергия в обекта на ищеца е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2), както и че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (ел. енергия от 61 509 кВтч, отразена в регистър 1.8.3), е преминало през СТИ, доставено е от доставчика и потребено от обекта на абоната. Изразено е предположение в експертизата, че въпросното количество ел. енергия е потребено за период, по – голям от една година. При горните факти въззивният съд е приел, че не е установено по несъмнен начин въпросното количество ел. енергия, отразено в посочения регистър (1.8.3) да е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца. Като последица от това е направен извод, че исковата сума, начислена в извършената корекционна процедура, за установено допълнително количество потребена електроенергия в рамките на минал отчетен период, не е дължима от абоната. В обжалваното решение са развити и доводи за нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение и са обсъдени действащите към релевантния момент на проверката в обекта на ищеца - 05.11.2018 г. разпоредби, разписващи въпросната процедура. Прието е, че в случая тази процедура е била съобразена с реда и условията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013г. Посочено е, че част от нормите на тези правила, а именно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ към датата на процесната проверка (05.11.2018 г.) не са част от обективното право, тъй като са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Въззивният съд е установил, че разпоредбите на чл. 48 - 51 вкл. ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. и в тази връзка е направил съждението, че същите са били част от действащото право към 05.11.2018 г., тъй като отменените текстове не се прилагат от датата на обнародване в ДВ на решението на ВАС, с което е постановена отмяната им. Като последица от изхода на делото е реализирана отговорността на дружеството за разноски, вкл. чрез отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от първостепенния съд и изменение на първоинстанционно решение в частта за разноските с осъждане на ответника за заплащането им.

С определение № 391/14.05.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за да се провери съответствието на даденото в атакувания съдебен акт разрешение на въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с практиката на ВКС, изразена в решение №222/27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на II т. о.

По релевантния процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана както в посоченото решение, така и в решение № 27 от 2.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014г., IV г. о.; решение № 220 от 29.09.2015г. на ВКС по гр. д. № 2314/2015 г., III г. о., Решение № 77 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2332/2018 г., II г. о.; р ешение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.; решение № 87 от 2.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 829/2012г., I г. о.; решение № 331 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о. и др. Според даденото там правно разрешение въззивният съд е длъжен, съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Цитираната практика се споделя от настоящия състав.

Предвид дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, въззивното решение е неправилно.

В отклонение от цитираната съдебна практика по приложението на чл.12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните за релевантните към спора факти, въз основа на което е приел, че липсва основание да се присъди цената на реално доставеното количество електрическа енергия на абоната. И в отговора на исковата молба, и във въззивната жалба на касатора са наведени доводи, че дори и да се приеме, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ не е приложима, то начислената сума по фактурата, представляваща стойността на реално доставената електрическа енергия, се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, но този довод не е разгледан от въззивния съд и по него липсват изложени съображения в обжалваното решение. В последното е направен решаващ извод, че не се установява по несъмнен и категоричен начин констатираното при метрологичната проверка на измервателното устройство количество ел. енергия в неактивния за търговски отчет регистър (1.8.3) да е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия – поради липса на данни за изходните показатели на процесния електромер по горепосочения (скрит) регистър при монтажа му. Така е отречено съществуването на вземане на ответника от ищеца в размер на исковата сума.

С оглед събраните по делото доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - касатор захранва процесния обект на ищеца с електрическа енергия; че при извършена на 05.11.2018 г. техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано в обекта, служители на касатора са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит (невизуализиран) регистър (1.8.3), като показанията са отчетени общо в сумарен регистър; че при извършена проверка в Българския институт по метрология е установено електромерът да съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но при извършеното софтуерно четене на паметта му е установена външна намеса в тарифната му схема. Същата е резултат на неправомерно вмешателство в СТИ, през чийто регистър 1.8.3 е преминала електрическа енергия, която не е визуализирана на дисплея, но е доставена в обекта на абоната и съответно е потребена.

Предвид на горното, правилно е съждението на въззивния съд за неприложимост в случая на соченото от доставчика основание по чл. 50 ПИКЕЕ, с оглед датата на извършената проверка на електромера. Неправилно обаче е отречено правото на ответното дружество да начисли исковата сума като резултат от извършената едностранна корекция в количеството доставена ел. енергия до обекта на абоната. Макар при отсъствието на нормативен ред за извършване на корекционната процедура (разписващ условията и начина на провеждането й) в разглежданата хипотеза правно основание за доставчика да претендира заплащане на цена за количество потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време. Такова е разрешението, дадено във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (вж. решение № 21/1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. и др.). Разяснено е, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват приложение на общия граждански закон (ЗЗД) във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Липсата на специална регламентация на условията и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване не препятства провеждането на корекционната процедура, тъй като съдебната такава по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Ето защо в хипотеза на извършено външно (софтуерно) въздействие върху средството за търговско измерване гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко - продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респективно юридическо лице - нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респективно на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати.

В хода на съдебното дирене по делото е останал неизяснен основният въпрос – кога, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно препрограмиране на паметта на процесното СТИ. Не е даден отговор и за възможните причини за наличие на показания в скрития (невизуализиран върху дисплея на уреда) регистър на измервателното устройство – дали се дължи на целенасочено поведение или е резултат на техническа грешка при работата на уреда – т. е. на обективна причина. Въззивният съд не е събрал доказателства и за обстоятелството дали доставчикът разполага със софтуерна програма, чрез която да е в състояние да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, чрез която да чете данните в него, респ. при съобразяване с техническите параметри и характеристики на монтирания в обекта на абоната измервателен уред не е изяснено възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за исковия период.

С оглед на горното се налага, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и е необосновано. Предвид на изложеното на основание чл. 293, ал. 2 ГПК то следва да бъде отменено изцяло, вкл. относно произнасянето с характер на определение - при упражнения контрол върху акта на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. Необходимостта от събиране на доказателства чрез назначаване на вещо лице за изясняване на релевантните за спора факти изисква, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ даде отговор на въпросите в кръга на разгледаните по - горе, както и на такива, поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1219 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1791/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.