Пътуване с голф-количка по частен път и съпричиняване на вреди при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * съпричиняване * мотиви на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

гр.София, 24.10.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева

Членове:Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 202 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. И. Б., чрез адв.Т. Г. от САК, срещу решение № 728 от 20.06.2024г. по възз.гр.д.№ 2414/2023г. на САС в частите, с които след частична отмяна и потвърждаване на решение № 44/19.04.2023г. по т.д.№ 203/2021г. на ОС - Благоевград, като краен резултат е отхвърлен предявеният от Е. И. Б. против ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от травматични увреждания при ПТП, настъпило на 13.02.2021г., за размера 30 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021г. Обжалваното решение е постановено с участието на М. Д. Т. и „Пирин Голф и Кънтри Клуб“ ЕАД, като трети лица-помагачи на ответника.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост. Оспорвайки извода за принос за вредите, ищцата релевира оплаквания, че възражението изобщо не е следвало да се обсъжда, тъй като е бланкетно, евентуално, че не са обсъдени въведените от нея доводи, че ПТП е настъпило на частен път, който не е отворен за обществено ползване, поради което по него е законосъобразно придвижването с голф – количка. Поддържа, че е било част от ежедневната й работа като служител в комплекса придвижването посредством голф-количка и това е установена практика за всички собственици, гости, клиенти и служители на комплекса. Изтъква, че в решението не е посочено в какво се изразяват нейните неправилни действия, съответно какво е следвало да бъде дължимото от нея поведение. Същевременно е релевирано оплакване, че при определяне на степента на съпричиняване не е извършена съпоставка между тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалата. Според ищцата решението в обжалваната част е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чл.5, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за пътищата и чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата. Искането е за отмяна и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.

С постановеното по делото определение № 1789/10.06.2025г. решението в обжалваната от ищцата част е допуснато до обжалване на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

Дали определеното от решаващия състав 40% съпричиняване е извършено въз основа на степента на съпричиняване при съпоставяне между тежестта на нарушението на делинквента спрямо тежестта на нарушението на пострадалата?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора/ и по-конкретно към фактическия състав на съпричиняването/, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?

С писмен отговор, ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Ц., оспорва основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез адв. Т. Г. поддържа касационната жалба, а останалите страни не се явяват и не се представляват. Претендира се присъждане в полза на адв.Т.Г. на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗА за предоставената на ищцата безплатна правна помощ.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, приема следното:

По въпросите, обусловили допускането на обжалване:

По процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г., І т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г., І т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г., II т.о., и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК . Съдебната практика приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 от ГПК . Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК , да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми/ решение № 140 от 8.03.2021г. по т. д. № 2601/2019г., I т.о./Въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора, следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и да обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК , което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението/ решение № 446 от 4.07.2024г. по гр. д. № 4916/2022г., I г.о. /.

По процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, е формирана служебно известна, вкл. и посочената от касатора съдебна практика, приемаща, чe при определяне на степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието; Съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпросите, по които е допуснато обжалването.

По същество и на въведените касационни основания:

Първоинстанционното производство е образувано на 14.12.2021г. по предявения от Е. Б. против ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“, [населено място], иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от претърпени травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на път в затворен голф комплекс на 13.02.2021г. в резултат от виновното и противоправно поведение на застрахован водач по ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя на 09.03.2021г. до окончателното изплащане.

С писмен отговор ответното дружество е оспорило иска, като е възразило относно механизма на ПТП и наличието на противоправно поведение на застрахования водач. Поддържало е, че ПТП е настъпило на път, който е отворен за обществено ползване по см. на чл.2, ал.1 ЗДП в подкрепа на което е изтъкнало, че е съставен протокол за ПТП. Релевирало е принос на ищцата за настъпване на вредите, вкл. основан на твърдения, че е пътувала в МПС, непригодно за движение по пътищата за обществено ползване.

Първоинстанционният съд е уважил иска за размера от 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя на 09.03.2021г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв. го е отхвърлил, определяйки справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. и приемайки за неоснователно възражението за принос на ищцата за настъпване на вредите

Сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение в съответните за тях неблагоприятни части, въззивният съд е приел за установена и безспорна следната фактическа обстановка: На 13.02.2021г., на вътрешен път в комплекс „Пирин голф и Кънтри Клуб“, в землището на [населено място], е настъпило ПТП с участието на движещите се насрещно електромобил - голф-количка, в която е пътувала ищцата, и лек автомобил, управляван от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Установеният механизъм на ПТП е следният: Застрахованият водач се е движил със скорост от 37.8 км/ч, която е над критичната техническа скорост за преминаване през участъка от 25.6 км/ч, предвид ниските температури и слабия снеговалеж и това, че асфалтовата настилка на пътя е била покрита със снежна покривка от ок.5 см, която не е била почистена или обработена за подобряване на сцеплението на гумите, когато, при навлизането в участък с десен завой, е допуснал странично занасяне и отклоняване наляво към мислената насрещна лента на водача на електромобила, който, движейки се със скорост от 19 км/ч, след като е възприел движението на лекия автомобил към лентата му за движение, е предприел отклоняване на електромобила в посока надясно към тротоара. При този механизъм на ПТП от техническа гледна точка водачът на електромобила не е допринесъл за настъпването на ПТП, а единствена причина за сблъсъка е избраната от застрахования водач скорост на движение от 37,8 км/ч. Въз основа на заключението на САТЕ е прието за установено, че електромобилът/голф-количката/ не е бил конструиран и предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а - за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки, каквито са игрищатата за голф. В пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП ищцата е претърпяла травма, представляваща счупване на двата кондила на големия пищял на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана в областта на дясна коленна става. Проведено е лечение в три етапа, което е включвало отстраняване на размачкани тъкани, наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза от винтове и шайба за фиксиране на счупването и шев на разкъсно-контузна рана на коляното; след оперативно лечение е поставена външна фиксация и ставата е обездвижена; проведеното оперативно и медикаментозно лечение в болница е било за 11 дни, а след това е продължено с медикаментозно лечение с антикоагуланти в домашни условия. Счупването на големия пищял е съпроводено с болка с голям интензитет в продължение на няколко дни след закрепване на фрактурата и началната консолидация на костните фрагменти, след което ищцата е продължила да изпитва болка при движение, а след 3-4 месеца - при натоварване на засегнатия крайник, като възстановяването на движенията и основната функция на крака - ходенето е настъпило за 4-6 месеца, но е вероятно ищцата да е изпитвала болка при по-продължително стоене, ходене, физическо натоварване. В първоначалния период от ок.2-3 седмици след счупването ищцата е имала нужда от чужда помощ, а след консолидиране на костните фрагменти и намаляване на болката при движение е могла да се придвижва с помощни средства и да се самообслужва. След проведеното фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза, десният долен крайник е бил обездвижен с външен фиксатор за ок.2 месеца, а след снемането му при болнични условия е поставена гипсова имобилизация с гипсова шина за още ок.30 дни. Към момента на прегледа основната функция на крака – ходенето, е възстановена, като не се налага ползване на помощни средства, но обемът на движенията на дясната колянна става все още не е възстановен напълно, като сгъването е ограничено с около 10%, а, поради продължителното обездвижване на крайника общо за около 3 месеца и продължителното щадене и ненатоварване, мускулатурата е с леко изразена атрофия.

По спорния и във въззивното производство въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, че се търси общо обезщетение за всички травматични увреждания и търпените от тях болки и страдания и дискомфорт, а не отделни обезщетения. Определяйки размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил възрастта на ищцата към момента на ПТП ищцата - 58 години, изтъквайки, че това е зряла възраст, в която обичайно човек е работоспособен и социално активен, заедно с обездвижването в резултат от ПТП за период от 3 месеца и ограничаването на подвижността след това за ок.4 месеца. Отчел е, че в резултат на получената травма е намалена възможността за свиване на крака с 10%, но и това, че не са останали други трайни последици/кракът не е останал изкривен и ищцата не продължава да куца/, както и, че нито едно от уврежданията не е застрашавало живота й и не е препятствало трудовата й ангажираност за година или повече. Съобразени са и икономическите условия в страната през 2021г., които не се характеризират с висока инфлация. Като краен резултат въззивната инстанция е приела, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е 25 000лв., а е 50 000лв.

Относно втория спорен въпрос, касаещ приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, съставът на апелативния съд е намерил за основателно възражението за принос на ищцата за вредите, основаващо се на твърдения, че доброволно се е поставила в позицията на пътник в електромобил, който не е конструиран и не е предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а е предимно за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки, каквито са игрищата за голф, определяйки степен на принос от 40%.

Даденото от въззивния съд разрешение по въпроса относно приложение на чл.269, чл.235, ал.2 и ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК е в противоречие с формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В изпълнение на служебните правомощия за разрешаване на поставения за разрешаване материалноправен спор, разглеждайки възражението за принос на ищцата за настъпване на вредите, въззивният съд е следвало да обсъди поддържаното в ИМ и в ДИМ за настъпването на ПТП на път, който се намира в голф комплекс, т.е. път, който не е отворен за обществено ползване, поради което е нормално по него да се движат голф колички – както по тревата, така и по асфалта. Останало е необсъдено и възражението в ДИМ, че възраженията за съпричиняване са бланкетни. Ето защо е налице е основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.2 ГПК. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

От съдържанието на подадения в срок ОИМ настоящият състав констатира, че ответното дружество е релевирало своевременно конкретен принос на ищцата за настъпване на вредите, изразяващ се в поемането на неоправдано завишен и основателно очакван риск да пътува в МПС, което е непригодно за движение по пътищата за обществено ползване. Противно на неоснователно поддържаното от ищцата в ДИМ, това възражение е подлежало на разглеждане по същество.

При поставяне на разглеждане на възражението се приема следното:

В случая по делото е установено и безспорно, че ПТП е настъпило на вътрешен път, който се намира в затворен голф комплекс, в участък от пътя, в който са били поставени знаци „А-15- опасност от хлъзгане“ и „В 26- 20“/ максимално ограничение на скоростта за всички МПС до 20 км/ч/.

Правната уредба на пътищата се съдържа в Закона за пътищата /ЗП/. Пътищата са републикански и местни/ чл.3, ал.1/, а, от своя страна местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците /чл.3, ал.3 от ЗП/. Съгласно чл. 8, ал.4 от ЗП, частните пътища са собственост на отделни физически или юридически лица, като те могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията/ чл. 9, ал. 2 от ЗП/, като собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия/ чл.9, ал.3 от ЗП/ Следователно, частните пътища не са отворени за обществено ползване, освен ако отворянето им за обществено ползване се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията.

ЗДП /чл.1/ урежда правилата за движение по пътищата, които са отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДП отворен за обществено ползване е и всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. По отношение на пътищата, които не са отворени за обществено ползване в чл.2, ал.1 ЗДП е посочено, че лицата, които ги стопанисват, са длъжни да ги обозначат. Същевременно в чл.2, ал.3 ЗДП е посочено, че ЗДП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Следователно, за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, е неприложим ЗДП, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.

В случая от доказателствата по делото е установено, че ПТП е настъпило на вътрешен път в затворен голф-комплекс. Следователно, касае се за местен път, който е частен. Не се установява този път да е отворен за обществено ползване / чл. 9, ал. 2 от ЗП/, както и не се установява за него да се прилага ЗДП/ чл.2, ал.3 ЗДП/. Този извод по никакъв начин не се променя от факта на съставянето на констативен протокол за ПТП.

При това положение не се установява да е противоправно поведението на ищцата да пътува в голф-количка по частния път, който не е отворен за обществено ползване. Ето защо липсва основание за редуциране на определения от въззивния състав неоспорен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. и искът следва да уважи за този размер.

С оглед на този резултат на ищцата се присъждат направените разноски в касационната инстанция за ДТ в размер на 430лв., а на предоставилия безплатна правна помощ за подаване на касационната жалба и за процесуално представителство пред касационния съд адв. Т. Г., на осн. чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение, което се определя, съобразно фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия в размер на 2000лв.

Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС върху допълнително присъденото обезщетение ДТ в размер на 1600лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 728 от 20.06.2024г. по възз.гр.д.№ 2414/2023г. на САС в обжалваната и допусната до касационно обжалване част и вместо него постановява:

Осъжда „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], да заплати на Е. И. Б., на основание чл.432, ал.1 КЗ, допълнително обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 13.02.2021г., в размер на 20 000лв./над присъдения размер от 30 000лв. до размера от 50 000лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски за ДТ в общ размер 430лв.

Осъжда „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], да заплати на адв. Т. Г., на осн. чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2000лв., а по сметка на ВКС допълнителна ДТ в размер на 1600лв.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: