Придобиване на имот по давност чрез завладяване на изцяло чужда вещ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50001

гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2566 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 50212 от 26.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 260094 от 01.12.2021 г. по в.гр.д.№ 602/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, ІІ гр. състав.

Касаторът Кооперация „Производствено търговска кооперация „Съгласие“, представлявана от председателя С. К. В., чрез адвокат Т. Й. от АК – П., поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като по делото бъде постановено уважаването на предявения установителен иск за собственост. Претендира разноски за трите инстанции.

Ответниците по касация Х. Г. Х., Н. В. Д., Д. Л. Д., А. Т. М., Т. К. П., Д. С. С. и Т. Г. Н. са депозирали отговор на касационната жалба чрез адвокат Е. К.-Д. от САК. Възразяват, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски.

Ответникът по касация Р. Р. Г. (конституиран като страна на мястото на починалия на 10.04.2022 г. ответник по иска и по касационната жалба Р. М. Г.), действащ със съгласието на своята майка Д. Р. Д., е заявил становище, че не желае да бъде изслушван лично пред ВКС.

На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, уведомление за настоящото производство е връчено на Дирекция „Социално подпомагане“ – Раднево, като по делото е представен доклад изх.№ ПР/Д-СТ-Р/45-001 от 24.11.2023 г., в който дирекцията е взела отношение, че не е подходящо да се проведе изслушване на детето Р. Р. Г. по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗД поради риск да се навреди на интересите му с такова процесуално действие.

Останалите ответници по касация: Д. Д. П., Е. М. Б., Х. М. Х., В. М. И., И. М. И., И. Д. К., С. И. Ч., Д. М. В., Т. М. Т., Г. М. П., В. С. В., Д. С. Н., М. С. Т., С. П. Й., Й. П. Й., И. Ж. П., И. К. К., Е. Д. В., К. Д. К., Т. С. С., Г. М. К., Д. И. П., И. Г. А., Д. И. Г., Т. Й. К., М. К. М., Р. Н. Д., И. Д. И., Р. Д. Д., А. Д. Т., Т. Д. Т., Р. К. Ж., Г. П. П., В. П. П., Н. Н. Т., Р. Н. Е., Й. Т. Н., С. Т. М., П. М. И., В.Д. Р., Д. З. А.-А. и И. П. И. не са депозирали отговори на касационната жалба, не се явяват и не изпращат представители пред настоящата инстанция.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 15 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 60/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, г.о. ІV състав, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените от кооперацията – касатор срещу настоящите ответници по касация искове за признаване за установено, че кооперацията е собственик на недвижими имоти, а именно: ремонтна работилница с площ от 751 кв.м., сграда с друго предназначение с площ от 534 кв.м., ремонтна работилница с площ от 163 кв.м., като и трите сгради са построени върху държавен поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], ЕКАТТЕ *, с площ от 3,646 дка и с начин на трайно ползване - стопански двор, съставляващ имот № * по плана за земеразделянето (при посочени граници на ПИ), както и сграда за лаборатория с площ от 226 кв.м., построена върху държавен поземлен имот, находящ се [населено място], [община], ЕКАТТЕ *, с площ 0,849 дка и с начин на трайно ползване - стопански двор, съставляващ имот № * по плана за земеразделяне (при посочени граници на ПИ).

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за безспорно, че на 17.09.1994 г. в с. Калояновец е учредено дружество по ЗЗД с наименование „Земеделско сдружение“ от 267 дееспособни физически лица с цел организиране и реализация на съвместна дейност в областта на селското стопанство. Съгласно сключения между тях договор дружеството е учредено за неопределен срок (чл. 4), а при смърт на някои от съдружниците, неговите наследници наследяват правата му в ДЗЗД (чл. 11). В чл. 12 от договора е предвидена възможността да бъде учредена от дружеството кооперация, но само след решение на общото събрание.

С договор от 25.10.1995 г., сключен между Съвета на правоимащите в с. Калояновец (като продавач) и Земеделско сдружение – с. Калояновец (като купувач) след проведен търг, са продадени дълготрайни материални активи - сгради, съгласно приложен опис, възлизащи общо на сумата 4 576 519 лв., като е предвидено сумата да се изплаща от купувача в купюри. В изготвения на 25.10.1995 г. протокол за разпределение на дълготрайните материални активи на ТКЗС – с. Калояновец на правоимащите е предоставил на пълномощниците на Земеделското сдружение сгради по с/ка 203 на стойност 4 576 519 лв., като в т. 3 от с/ка 203 за Земеделското сдружение е разпределена „Лаборатория“, а в т. 20 „Ремонтна работилница“ (съгласно приетата по делото фактура № 26 от 25.10.1995 г., издадена от Съвет на правоимащите при ТКЗС /в ликвидация/, с. Калояновец на Земеделско сдружение – с. Калояновец).

На 12.09.2008 г. е проведено общо събрание на Земеделското сдружение – с. Калояновец, на което е приет актуализиран списък на членовете на дружеството; взето е решение за действия по статута на имуществото, включително и снабдяване с нотариални актове. В изпълнение на това решение, на 26.06.2009 г. е издаден констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора с вх.рег.№ 5663 от 26.06.2009 г., акт № 125, том XV, д.№ 2339/2009 г., партидна книга том 20306, стр. 20309, издаден под № 65, том IV, рег.№ 4170, д.№ 304/2009 г. на нотариус П. И. (рег.№ * на НК), с който дружеството е признато за собственик на процесните сгради, а именно: ремонтна работилница с площ 751 кв.м., сграда с друго предназначение с площ 534 кв.м., ремонтна работилница с площ 163 кв.м., както и сграда за лаборатория с площ 226 кв.м.

Производствено-търговска кооперация „Съгласие“ – с. Калояновец е учредена въз основа на решение от 02.05.1996 г. по фирм.дело № 795/1996 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Приложен е устав, от който е видно, че първоначалното имущество на кооперацията се формира от встъпителна вноска от 300 лв. и от дялова вноска от 500 лв. В устава, а и в учредителния протокол на кооперацията няма данни за правоприемство или за вноски от страна на гражданското дружество; не е приложен и протокол от общо събрание на земеделското сдружение по смисъла на чл. 12 от дружествения договор.

Въззивният съд е приел, че от разпитаните по делото свидетели не се установява началото на давностно владение върху процесните сгради от кооперацията. Свидетелят Д. С. е заявил, че кооперацията се чувствала собственик, но не е обяснил от кой момент е започнало владението. Смятал, че е станала регистрация от сдружение в кооперация. Свидетелката Т. К., която живее трайно в селото е заявила, че кооперацията има стопанска дейност от 2000 г. и знае, че от тогава кооперацията е в тези сгради. Свидетелката Т. Ж. смята, че сдружението преминало в кооперация вследствие на ликвидация и сградите в стопанския двор са приети при тази ликвидация с документи. Свидетелката твърдяла, че не е участвала през 1995 г. като член на дружеството при закупуване на четирите сгради, но след представяне на договор № 25 от 25.10.1995 г. потвърждава, че е подписала този договор от името на ДЗЗД. Свидетелката Т.Н. заявява, че е от учредителите на сдружението, обяснявайки механизма на придобиване на сградите от сдружението. Свидетелят П. П. знаел, че сдружението е собственик на сградите. Кооперацията продавала нейните си сгради, а тези на сдружението нямало кой да ги продаде.

По делото са изслушани две заключения на съдебно-счетоводна експертиза. От първоначалното е установено, че при придобиване на процесните сгради е издадена фактура № 26 от 25.10.1995 г. за внесени купюри от членовете на сдружението съгласно протокол 25 от същата дата. Констатирано е и плащане на данъци за процесните имоти от ответниците до 2010 г. и включително и за 2013 г. При сдружението сградите били заприходени като ДМА в инвентарна книга, а и двете страни били завели сградите в сметка 203. Второто заключение направило опит да идентифицира стойностно процесните сгради съгласно внесена от кооперацията декларация по чл. 17 от ЗМДТ през 1998 г., като било посочено, че четирите имота, макар и без посочена квадратура отговаряли на тези, посочени в декларацията, без обаче да ставало ясно на коя декларация. При направен от съда преглед на декларацията на кооперацията от 1998 г. не било установено стойностно сходство или идентичност на посочените там сгради със стойностите на сградите в описа, приложен към договор № 25 от 25.10.1995 г., сключен с гражданското дружество.

От правна страна е прието, че жалбоподателят не е установил по убедителен начин началото на претендираното давностно владение, както и първоначалното си намерение за своене на процесните имоти. В тази връзка не са кредитирани събраните по делото свидетелски показания, които сочели, че е налице преобразуване на гражданското дружество в кооперация, тъй като не е представено решение на общото събрание съгласно чл. 12 от дружествения договор за основаване на такава и преминаване на имуществото на дружеството като имущество на кооперацията. Посочено е, че изминалият период от време, заинтересуваността на свидетелите, неразграничаването от тях на организационните формирования на дружеството и кооперацията, не позволяват кредитиране на показанията им за редица съществени за изхода на спора обстоятелства. Съдът счел, че обстоятелството, че съдружниците, които впоследствие са станали и членове на кооперацията, изтъкват правоприемството като причина да се владеят процесните имоти, не установява субективния елемент на придобивната давност, за която от значение е намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Субективният елемент на давностното владение не можело да бъде установен и от подаваните данъчни декларации и заплатените въз основа на тях местни данъци и такси, тъй като декларираните 18 бр. сгради не са индивидуализирани, по начин, необходим за целите на съдебното производство, а опитът за стойностно конкретизиране на декларираните сгради от кооперацията не отговаря на посочените стойности при придобиването им от дружеството. Изложени са аргументи в отговор на конкретни оплаквания във въззивната жалба на кооперацията. В обобщение, по съображение, че кооперацията, в чиято тежест е, не е установила по несъмнен и категоричен начин претендираното давностно владение върху имотите – не е доказала субективния елемент на претендираното давностно владение (намерението за своене), е постановено потвърждаването на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради очевидна неправилност на въззивния акт, в която връзка и упражнявайки правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК касационната инстанция намира следното:

Извършвайки преценка за елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд е застъпил теза, че не е доказан субективния елемент – намерението за своене. Същевременно, във връзка с доказването на намерението за своене като състояние от психично естество, с разпоредбата на чл. 69 ЗС е регламентирана оборима презумпция за наличие на такова в хипотеза на установена фактическа власт върху конкретна вещ. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел за установено, че кооперацията-касатор упражнява фактическа власт върху процесните вещи. Въззивният съд обаче не е обсъдил значението на този факт от гледна точка разпоредбата на чл. 69 ЗС, както и отсъстват аргументи за успешно проведено обратно доказване, изключващо приложението на презумпцията. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че при постановяване на обжалваното решение разпоредбата на чл. 69 ЗС изцяло е игнорирана. Въззивният съд е допуснал нарушение на посочената правна норма, което се е отразило на правилността на крайния извод по съществото на спора и налага отменяване на атакуваното решение.

Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи - лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие). По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика (напр. Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.) е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост (когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му, в което се състои т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, разяснено в мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК). Когато обаче фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар. „завладяване“), то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато (така и Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр.д.№ 661/2016 г. на ВКС, IІ г.о., Решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 50074 от 05.07.2023 г. по гр.д.№ 2572/2022 г. на ВКС, І г.о.). С оглед на това е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на обективния елемент на владението (corpus) при презумиран съобразно чл. 69 ЗС субективният елемент на владението (animus).

В настоящия случай е установено, че за прехвърляне на собствеността върху процесните сгради е сключен договор от 25.10.1995 г. между Съвета на правоимащите в с. Калояновец (като продавач) и Земеделско сдружение – с. Калояновец (като купувач). „Земеделското сдружение – с. Калояновец“ не представлява самостоятелен правен субект, а е неперсонифицирано обединение на лицата, които на 17.09.1994 г. са сключили договор за дружество по ЗЗД. Доколкото купувачът по договора от 25.10.1995 г. не може да бъде самостоятелен носител на права и задължения, то имуществото по договора е придобито от съдружниците в режим на съсобственост (чл. 359 ЗЗД), т.е. всички 267 дееспособни физически лица, подписали договора от 17.09.1994 г.

Безспорно установено е, че ищцовата Производствено-търговска кооперация „Съгласие“ – с. Калояновец е вписана с Решение от 02.05.1996 г. по фирм.д.№ 795/1996 г. на Окръжен съд – Стара Загора, като нито в устава, нито в учредителния протокол се съдържат данни кооперацията да е учредена по предвидения в чл. 12 от договора за дружество от 17.09.1994 г. способ - след решение на общото събрание на съдружниците. Първоначалното имущество на кооперацията е формирано от встъпителна вноска от 300 лв. и от дялова вноска от 500 лв., без данни за внесени от учредителите идеални части от процесните сгради.

Така установените факти налагат извод, че възникналата през 1996 г. кооперация съставлява самостоятелен правен субект, на когото не е прехвърляна никаква идеална част от процесните сгради, поради което между нея и което и да е от 267-те физически лица, подписали договора от 17.09.1994 г. не е възникнала съсобственост. В такава хипотеза, установяването на самостоятелна фактическа власт от страна на кооперацията върху сградите обективира презумпционната предпоставка по чл. 69 ЗС с произтичащото от това разместване на доказателствената тежест, като не кооперацията следва да доказва наличието на намерение за своене, респ. преобръщане на владението (interversio possessionis), а в тежест на ответниците е да проведат пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС.

В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свид. Д. Г. С. заявява, че процесните сгради се стопанисват от кооперацията от 1996 г., заведени са като ДМА, плащат се данъци за тях; от 1996 г. до сега (свидетелят е разпитан в о.с.з.12.12.2013 г.) не е имало спорове за сградите. Съобразно показанията на свид. Т. И. К. тя е в кооперацията от 2000 г. и впечатленията й са, че в сградите винаги се е помещавала администрацията на кооперацията и е развивана дейността й; потвърждава фактите за записване на сградите като ДМА и плащането на данъци. В същия смисъл са показанията и на свид. Т. Д. Ж. – че кооперацията владее сградите от 1996 г., плаща данъци; никой не е имал претенции за сградите; гражданското сдружение не е осъществявало стопанска дейност.

В същото о.с.з.12.12.2013 г. като свидетели са изслушани Т. Г. Н. и П. Г. П., които впоследствие са конституирани като страни в процеса – ответници, поради което направените от тях изявления не могат да бъдат ценени като свидетелски показания, а като обяснения на страни по реда на чл. 176 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 176, ал. 3 ГПК обясненията на страната могат да бъдат допустимо доказателствено средство само за изнесени от страната факти с неблагоприятни последици за нея. От гледна точка предмета на доказване по делото, такъв характер имат изявленията на ответницата Т. Н., че кооперацията обработва голяма част от земята на членовете на сдружението, че кооперацията упражнява фактическата власт върху сградите, както и че опитите на членове на сдружението (3-ма/4-ма през 2008 г., 10-ма/15-на през 2009 г.) да предявят претенции по време на събрания на кооперацията са срещнали решителен отпор, като изобщо не са били допуснати в залата. Изявленията на ответника П. П. (чиито правоприемници при условията на чл. 227 ГПК са ответниците Г. и В. П.) са вътрешно противоречиви - съобщава, че не знае да се е учредила кооперация в [населено място], а същевременно си спомня, че е бил член на контролния съвет на кооперацията, както и че дадените от него ниви били засипани с пръст, не му дали нищо и той напуснал.

Данните по делото мотивират състава на ВКС да кредитира показанията на свидетелите Д. С., Т. К. и Т. Ж.. Същите са изложени логично, без вътрешни противоречия и кореспондират с останалите събрани доказателства (установеното със заключенията на ССЕ, че сградите са заведени като ДМА на кооперацията, която е заплащала данъци за тях). Така събраните доказателства обосноват извод, че от момента на създаването си (съобразно изложеното от свидетелите Д. С. и Т. Ж., което не е в противоречие с изложеното от свидетелката Т. К., тъй като нейните впечатления са за последващ период, без да отричат владението преди 2000 г.) кооперацията-ищец е установила фактическа власт върху процесните сгради, която не е преустановена в течение на последвалия период от време, включително и след предявяването на исковата молба. С това осъществена се явява презумпционната предпоставка на чл. 69 ЗС с произтичащия извод, че считано от възникването си през 1996 г. ищецът се явява владелец на изцяло чуждите процесни сгради при липса на правно основание за това. Осъществено е т.нар. „завладяване“, в който случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Доказателства за противното по делото не са събрани, като от страна на ответниците не е установено да е прекъсвано както самото владение, така и срокът на течение на придобивната давност (такъв ефект нямат нито незаявените по исков ред пред съда спорове, нито снабдяването с констативен нотариален акт).

Ето защо и съобразявайки разясненията по т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК (съобразно които позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗД, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок) настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС считано от 02.05.2006 г. собственик на процесните сгради се явява ищецът. С това е оборена и констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, въз основа на която е съставен КНА от 26.06.2009 г.

Изложеното налага, след отменяване на постановеното в нарушение на процесуалните правила и материалния закон въззивно решение, да бъде постановено ново решение, с което разгледаният иск да бъде уважен изцяло, наред с което и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се постанови отменяването на констативния нотариален акт, издаден под № 65 от 26.06.2009 г., том IV, рег.№ 4170, д.№ 304/2009 г. на нотариус П. И. (рег.№ * на НК).

При този изход на спора ищецът има право да му бъдат присъдени разноските за защита пред трите инстанции. Същите възлизат общо на сумата 6 238,22 лева, чийто размер е доказан с намиращите се по делото платежни документи, обобщени в представения пред ВКС списък по чл. 80 ГПК. Отговорността за заплащането им следва да бъде понесена само от ответниците, които са предизвикали правния спор и са оспорили иска - Х. Г. Х., Н. В. Д., Д. Л. Д., А. Т. М., Т. К. П., Д. С. С. и Т. Г. Н.. Доколкото почива на принципа за забрана на непозволеното увреждане, отговорността за разноските следва да се понесе солидарно от посочените ответници.

По отношение на останалите ответници е налице основанието по чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което същите не дължат заплащането на каквато и да е част от направените от ищеца разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 260094 от 01.12.2021 г. по в.гр.д.№ 602/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив и потвърденото с него Решение № 15 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 60/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, г.о., ІV състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Г. Х., Н. В. Д., Д. Л. Д., А. Т. М., Т. К. П., Д. С. С., Т. Г. Н., Д. Д. П., Е. М. Б., Х. М. Х., В. М. И., И. М. И., И. Д. К., С. И. Ч., Д. М. В., Т. М. Т., Г. М. П., В. С. В., Д. С. Н., М. С. Т., С. П. Й., Й. П. Й., И. Ж. П., И. К. К., Е. Д. В., К. Д. К., Т. С. С., Г. М. К., Д. И. П., И. Г. А., Д. И. Г., Т. Й. К., М. К. М., Р. Н. Д., И. Д. И., Р. Д. Д., А. Д. Т., Т. Д. Т., Р. К. Ж., Г. П. П., В. П. П., Н. Н. Т., Р. Н. Е., Й. Т. Н., С. Т. М., П. М. И., В. Д. Р., Д. З. А.-А., И. П. И. и Р. Р. Г., действащ със съгласието на своята майка Д. Р. Д., че Кооперация „Производствено търговска кооперация „Съгласие“ - с. Калояновец , ЕИК 123026051 е собственик на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на следните недвижими имоти, а именно: ремонтна работилница с площ от 751 кв.м., сграда с друго предназначение с площ от 534 кв.м., ремонтна работилница с площ от 163 кв.м., като и трите сгради са построени върху държавен поземлен имот, находящ се в село Калояновец, община Стара Загора, ЕКАТТЕ *, с площ от 3,646 дка и с начин на трайно ползване - стопански двор, съставляващ имот № * по плана за земеразделянето, при граници на имота: имот № * - стопански двор на Държавен поземлен фонд; имот № * - стопански двор на Държавен поземлен фонд; имот № * - населено място - село Калояновец; имот № * - стопански двор на Държавен поземлен фонд; имот № * - населено място - село Калояновец; имот № * - ведомствен път на Държавен поземлен фонд, както и сграда за лаборатория с площ от 226 кв.м., построена върху държавен поземлен имот, находящ се село Калояновец, община Стара Загора, ЕКАТТЕ *, с площ 0,849 дка и с начин на трайно ползване - стопански двор, съставляващ имот № * по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот № * - стопански двор на Държавен поземлен фонд; имот № * - ведомствен път на Държавен поземлен фонд; имот № * - стопански двор на Държавен поземлен фонд.

ОТМЕНЯВА констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора с вх.рег.№ 5663 от 26.06.2009 г., акт № 125, том XV, дело № 2339/2009 г., партидна книга том 20306, стр. 20309, издаден под № 65 от 26.06.2009 г., том IV, рег.№ 4170, д.№ 304/2009 г. на нотариус П. И. (рег.№ * на НК).

ОСЪЖДА Х. Г. Х., Н. В. Д., Д. Л. Д., А. Т. М., Т. К. П., Д. С. С. и Т. Г. Н. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Кооперация „Производствено търговска кооперация „Съгласие“ - с. Калояновец сумата 6 238,22 (шест хиляди двеста тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки) лева – разноски за трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: