Задължение за тройна експертиза при противоречиви заключения и обхват на вредите

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 02.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2152/2019 година.

Подадена е касационна жалба № 4041/03.05.2019 г. по регистъра на ВОС /Врачански окръжен съд/ от А. Х. И. против решение № 82 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 689/2018 г. на ВОС.

Ответникът - Д. И. А. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложил становище за законосъобразност на въззивното решение.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С цитираното въззивно решение, частично е отменено решение № 817 от 08.11.2018 г. по гр. дело № 2324/2018 г. на Районен съд – Враца и предявеният от А. Х. И. срещу Д. И. А. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 629.18 лв. и 6000 лв., като е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските, за разликата между 71.28 лв. и 680 лв. и е постановено решение в тази част, с което са присъдени разноски.

С определение № 71/28.01.2020 г на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение по следните въпроси: „При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?“ ; „Каква е възможността на гражданския съд да възприема експертни заключения, назначени и приети като доказателство по приложени по гражданското дело следствени дела и допустимо ли е те да се ценят като експертни заключения в хода на гражданско съдопроизводство, без да са допуснати по предвидения в ГПК ред, включително възможността с тях да се мотивират актове по чл. 157 ГПК?“ ; „Представя ли поправяне на всички вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД присъждане на обезщетение в размер, равен само на разходи, свързани с възстановяване на увреденото имущество във вида преди увредата, при заявена претенция и установени факти, че има и други вреди, които са в причинна връзка с увреждането?“. По първия приет за обуславящ процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС /решения по гр. дело № 644/2010 г., гр. дело № 1320/2008 г. на състави на І г.о./, съгласно която при наличие на противоречиви констатации на единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни, коя е вярната констатация. Обосновано е разбирането, че това разрешение важи с още по – голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. Тези разрешения се възприемат от настоящия състав и дават отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. По следващия въпрос, практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 1243/2011 г. на състав на ІІ г.о. на ВКС аргументира тълкуване на правила на процесуалния закон, видно от което, същите изключват процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебна власт – орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл. 160 ГПК /отм./ и заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Настоящият състав споделя изложеното разрешение, съдържащо отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. По третия въпрос е формирана задължителна практика на Върховния съд /ППВС № 4/23.01.1968 г./, с която е съобразена и практиката на ВКС /решение по гр. дело № 647/2009 г. на ВКС, състав на ІV г.о./ относно тълкуването на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Приема се, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изразът „всички вреди“ включва настъпилите вреди и вредите, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане при доказване на причинната върза с увреждането, което се възлага на увреденото лице. В конкретния случай връзката между дейности, предизвикали свличане на земни маси и нарушаване целостта на цялата ограда, съответно бетоновата настилка, останала неизяснена вследствие противоречиви констатации на единичните експертизи по еднакви въпроси, засяга и обхвата на вредите. Изводите в цитираната практика, даващи отговор на поставения правен въпрос следва да бъдат споделени.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

За да постанови обжалваното решение в посочената по – горе част, въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. По – конкретно, съставът е констатирал, че ответникът е възложил на В. Д. срещу заплащане да оформи пътека / изкопаване на откос / между оградата на болницата в процесния имот с идентификатор - ... по кадастрална карта на [населено място], представляващ УПИ .., кв. ...,[жк]по действащия регулационен план на [населено място], в който е построена самостоятелна сграда с учредено право на строеж и с идентификатор – ..., собственост на ищеца и канала. Прието е, че изграждането на пътеката по цялото протежение на оградата е следвало да осигури възможност за преминаване към къщите на улицата, без заобикаляне на сградата, представляваща „А. за специализирана медицинска помощ“. Обсъдени са показанията на свидетелите В. Х., Х. Х., В. Д., от които е направен извод за възлагане на описаната дейност /констатирано е, че Д. е извършил възложената работа, като за целта е извлякъл земна маса от горния край на склона под оградата към дерето/, както и за изкопаване на пътеката, при което склонът между оградата и канала е станал с много голям наклон поради отнемане на земна маса, вследствие на което е било предизвикано свличане на част от останалата земна маса под оградата и нарушаване стабилността на последната. Въз основа на показанията на свидетелите и съдебно - техническата експертиза, изпълнена от вещото лице, инж. Ц. К. са формирани следващите съображения за увреждане - отнемане на земна маса при изграждане на пътеката, нарушаване устойчивостта на терена, довело до слягане на оградата и бетонната площадка до нея. Така е обоснована причинната връзка между деянието и нанесената щета. Направен е извод, че като възложител на работата, ответникът Д. А. отговаря за вредите, причинени от изпълнителя на работата при или по повод изпълнение на дейността. В мотивите са разгледани съдебно - техническите експертизи, представената пред районния съд експертиза, изпълнена от инж. Ц. К., депозираната пред окръжния съд експертиза, изпълнена от същото вещо лице и служебно назначената от въззивната инстанция експертиза, изпълнена от инж. И. И.. Възприет е даденият от инж. И. вариант, за възстановяване на процесната ограда чрез нанасяне на трошен камък и бетон за укрепване на земната маса под оградата в компроментираната й част, кофраж и изливане бетонова стена, която да подпре оградата в тази част. С оглед кредитиране на съдебно – техническата експертиза, изпълнена от инж. И. И., е приета дадената от последния количествено - стойностна сметка с видове строително – монтажни работи и обща стойност с ДДС и печалба на строителя – 629.18 лв. Констатациите на състава са обусловили извод за определяне на нанесената от ответника щета в размер на сумата 629.18 лв. Съдът е изложил съображения, затова че при определяне вариантите за възстановяване на оградата е от значение не най – здравия вариант за укрепването й, а варианта, третиращ възстановяването й във вида, в който е била.

Съставът е приел, че трябва да допусне служебно нова съдебно – техническа експертиза, тъй като представеното от инж. Ц. К. заключение не давало изцяло отговор на поставената задача. Затова по поставената задача /съществуват ли варианти за възстановяване на процесната ограда във вида, в който е била, като се посочи стойността на възстановяването/ е бил назначен инж. И. И.. Въз основа на представената от последния експертиза, окръжният съд е мотивирал посочените по – горе изводи, в които възприемането на същата експертиза е аргументирано с възстановяване на оградата чрез укрепване само на земната маса под нея в компроментираната й част, т.е. в онази част, под която са извършени процесните изкопни работи, в резултат на които е била отнета земна маса и са оголени и висят във въздуха основите на два от металните тръбни колове и частично се е открил бетона на третия. В тази част според вещото лице И. „се е изнесла и почвата под стоманобетоновата настилка на имота, която също е във въздуха“. Констатациите на вещото лице И. са в противоречие с констатациите на вещото лице К., което в представената във въззивното производство експертиза и обясненията си пред окръжния съд е посочило, че компроментираната процесна ограда може да се стабилизира само с подпорна стена за укрепване на нарушената цялост на откоса, вследствие на осъществено физическо въздействие върху него, която да се направи за цялото протежение на оградата. Експертът изрично е посочил, че преди да предложи вариант с подпорна стена е обмислял и други варианти, но е констатирал, че те са временни и не биха могли да стабилизират оградата след осъществено физическо въздействие върху откоса, т.е. предложеният от него инженерен вариант е единственият, обезпечаващ стабилизиране на оградата след извършеното увреждане. С оглед приетите по – горе правни разрешения при наличие на противоречиви констатации на единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни, коя е вярната констатация, като този начин на процедиране важи с още по – голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. Разглежданият случай е именно такъв. Повереникът на въззиваемия – адвокат Е. М. е поискала да се назначи тройна експертиза, която да отговори на поставените въпроси, но искането е било отхвърлено с лаконичния мотив, че делото е изяснено от фактическа страна. Това процедиране на съда е осъществено в противоречие с разрешенията в практиката на ВКС и е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съответно до необоснованост на мотивите на постановеното решение и неправилно приложение на материалния закон. Неизяснени са останали възможностите за преодоляване на последиците от увреждането, предизвикало разрушаване стабилитета на оградата предвид противоположните инженерни варианти за възстановяване устойчивостта на терена и стабилизиране на компроментираната процесна ограда. Тези обстоятелства са относими и към въпроса за обсега на вредите – чл. 51, ал. 1 ЗЗД, за които се дължи обезщетение, спрямо който са приети посочените правни разрешения, а именно, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Както се изложи по – горе, оспорването на втората техническа експертиза и искането за разширяването й в тройна е мотивирано, освен с противоречието между двете експертизи, още и с доводите за отнемане не само на земна маса, но и на бетонова настилка, тъй като оградата не е била изпълнена с трошен камък като подложка. С проведеното процедиране, съставът е допуснал отклонение от приетите правни разрешения в практиката на ВКС, споделени и от настоящата инстанция, съответно е постановил неправилно решение, като нарушенията включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилни са мотивите, изложени във въззивното решение, с които съставът се е позовал на заключение, дадено пред орган на досъдебно наказателно производство /заключение на вещото лице инж. Л. А./, за да обоснове процесуалните действия, с които е допусната нова експертиза. Проведеното процедиране е в отклонение от приетите по поставените въпроси правни разрешения, съгласно които се изключва процесуалната възможност заключение, дадено пред орган на досъдебно наказателно производство да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда и заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Формиралото се след това противоречие между заключенията на вещите лица, отхвърляне на искането за разширяване на съдебно – техническата експертиза в тройна и мотивирането на изводи по съществото на спора, без да се отстрани противоречието в експертизите на вещите лица - инж. Ц. К. и инж. И. И. са обусловили постановяването на решение при неизяснена фактическа обстановка, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон. Затова оплакванията в касационната жалба във връзка с посочените нарушения са основателни.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касаторите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствия материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради изложеното, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Спорът за присъждането на разноски ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото. По същия ред ще следва да се разреши и спора за присъждане на разноски пред ВКС.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 82 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 689/2018 г. на Врачански окръжен съд в обжалваната част.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Врачански окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: