Недопустимост на възлагане на неподеляем имот при смесена съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2116 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Й. срещу решение № 146 от 09.02.2023 г. по в. гр. д. № 2565/2022 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260014 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 983/2017 г. на Районен съд-Провадия, поправено с решение № 260015 от 13.07.2022 г. и решение № 260021 от 12.10.2022 г., с което е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по своевременно въведеното от него в процеса искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК.

Ответниците И. Й. П. и П. Х. П. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 3821 от 30.11.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС последователно се приема, че въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество, затова е длъжна да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. В този смисъл е решение № 153 от 5.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 886/2018 г., III г. о., решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т. о., решение № 50034 от 4.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2381/2021 г., I т. о., решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 402 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2015 г., IV г. о. и др. Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 260014 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 983/2017 г. на Районен съд-Провадия, поправено с решение № 260015 от 13.07.2022 г. и решение № 260021 от 12.10.2022 г., в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв. м. с идентификатор [№] по КК на [населено място], [община]; стопанска постройка със застроена площ от 10 кв. м. с идентификатор [№] по КК на [населено място] и гараж със застроена площ от 19 кв. м. с идентификатор [№] по КК на [населено място], изградени в ПИ [№], с площ от 1532 кв. м., при граници: ПИ с [№], [№], [№], [№], [№], като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, както следва: 5/12 идеални части за И. Й. П., 5/12 идеални части за П. Х. П., 2/12 идеални части за Д. Й. Й..

Въззивният съд е приел, че имотите, предмет на делбата, са реално неподеляеми, като е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Приел е, че при реална неподеляемост на имотите и трима съделители с различни квоти, публичната продан е единственият възможен способ за извършване на делбата, тъй като останалите способи изискват съответствие между броя на имотите, за които е допусната делбата, и броя на съделителите или колената, които те формират при наследяване. Налице е изрично противопоставяне, изразено в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. /лист 269 от делото на ПРС/ на съделителите И. Й. П. и П. Х. П. да им бъдат предоставяни имоти в общ дял. Недопустимо е принудително създаване на съсобственост, тъй като в настоящия казус не се касае за разпределяне на имоти на наследници по колена. С оглед изложеното е прието, че процесните имоти – постройки на основно и допълващо застрояване, следва да бъдат изнесени на публична продан на основание чл. 348 ГПК.

В мотивите си въззивният съд не е обсъдил направеното в първото съдебно заседание от втората фаза на делбата искане на съделителя Д. Й. делбеният имот да му бъде възложен, тъй като е живял само в този имот и няма друго жилище. По този начин съдът е нарушил посочената по-горе практика на ВКС, която го задължава да изложи мотиви по заявената претенция за възлагане. Това налага отмяна на обжалваното решение.

Съставът на ВКС констатира, че предмет на делба са жилищна сграда, стопанска сграда и гараж. Сградите са построени от родителите на ищцата И. Й. П. и ответника Д. Й. Й. в държавно дворно място, за което през 1961-1962 г. е отстъпено право на строеж. След смъртта на майката А. Й., починала на 21.07.2009 г., преживелият съпруг Ю. Д. Ю. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност № 55/23.12.2009 г. както на сградите, така и на дворното място, а впоследствие с нот.акт № 88/29.12.2009 г. прехвърлил целия имот срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си – ищцата И. Й. П., по време на брака й с втория ищец П. Х. П..

С решение № 29 от 11.02.2016 г. по гр. д. № 1024/2012 г. на РС-Провадия е било признато за установено, че Д. Й. Й. е станал собственик по наследяване от А. В. Й. на 1/6 ид. част от двуетажната жилищна сграда, стопанската сграда и гаража. С решение № 1636/03.12.2020 г. по гр. д. № 1561/2020 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявеният от Д. Й. Й. срещу И. Й. П. и П. Х. П. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на останалите идеални части от същия имот.

При тази фактическа обстановка делбата на сградите е допусната при квоти 5/12 идеални части за И. Й. П., 5/12 идеални части за П. Х. П. и 2/12 идеални части за Д. Й. Й..

Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза процесната жилищна сграда е на два етажа, еднофамилна, с външна тоалетна и е неделима. На първия етаж са разположени три стаи, баня, маза и коридор, а на втория – четири стаи, баня и коридор.

Съгласно приетото в т.8 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /сега чл.349, ал.2 ГПК/ е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан.

В настоящия случай съсобствеността е смесена, тъй като е възникнала от наследяване и от сключен договор за издръжка и гледане. Това изключва възможността имотът да бъде възложен на съделителя Д. Й., който е направил възлагателна претенция.

По изложените съображения като резултат въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претенцията на Д. Й. Й. за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК е неоснователна и не може да бъде уважена. При наличие на неоспорено заключение на вещото лице за невъзможност за разделяне на делбения имот на два дяла и при липса на оплаквания във въззивната и в касационната жалба за приложимост на способа по чл.353 ГПК, остава възможността по чл.348 ГПК за изнасяне на имота на публична продан, както е приел и въззивният съд.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 09.02.2023 г. по в. гр. д. № 2565/2022 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260014 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 983/2017 г. на Районен съд-Провадия, поправено с решение № 260015 от 13.07.2022 г. и решение № 260021 от 12.10.2022 г., с което е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: