Осъждане за разпространение на синтетичен канабиноид и неприложимост на чл. 9, ал. 2 НК

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * висока степен на обществена опасност на деянието * отегчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40 гр.София , 28 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Максим Колев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 940/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.И. Я., защитник на подсъдимия А. К. Г., ведно с допълнение към нея, срещу решение №203 от 18.06.2024 г., постановено по внохд №1444/2023 г. на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата се релевират и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се свързва с: 1. отказа на апелативния съд да назначи и изслуша физико-химическа и съдебно-оценителни експертизи, които да се произнесат относно вида, количеството и стойността на наркотичното вещество в иззетата на 13.10.2020 г. растителна маса от св.М. К., както и по отношение въздействието на намиращото се в угарката от цигара наркотично вещество върху организма и психиката на св.А. Ц. към 13.10.2020 г.; 2. неправилна съдебна оценка на показанията на св.Ц., дадени на досъдебното производство, като се твърди, че съдът не е обърнал внимание на оказания натиск върху свидетеля от органите на досъдебното производство; 3. възприемане в мотивите на въззивното решение, че подсъдимият е разпространил наркотично вещество на свидетелите А., К. и Т., без да е налице такова обвинение и по този начин е било ограничено правото му на защита, понеже е бил лишен от възможността да направи съответни доказателствени искания по повод тази продажба. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се обосновава с твърдение за обективна несъставомерност на инкриминираното престъпление, понеже не е установено количеството на активното вещество MDMB- 4en- PINACA /синтетичен канабиноид/, нанесен върху растителна маса, неговата стойност и въздействието му върху организма и психиката на св.А. Ц. към инкриминираната дата, както и че незаконосъобразно е било отказано приложението на чл.9 ал.2 от НК. Досежно изразеното недоволство от наложеното на подсъдимия наказание, в касационната жалба не са посочени конкретни съображения. В заключение се моли да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че на всички повдигнати от касатора въпроси въззивната инстанция е дала подробен отговор, като е взела правилно решение за това, че част от исканията на защитата не следва да се уважават, тъй като са неотносими към предмета на делото. Намира за законосъобразно приетото от апелативния съд, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не следва да намери приложение, тъй като степента на обществена опасност на деянието е висока, предвид начина на употреба на процесното наркотично вещество и невъзможността да бъде отмерена дозата, след която веществото става токсично и опасно за употребяващия го. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение – в сила.

В последната си дума подсъдимият А. К. Г. изразява желание да се отмени присъдата.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба и допълнението към нея оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №154 от 12.10.2023 г., постановена по нохд №1847/2023 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. К. Г. за виновен в това, че на 13.10.2020 г. в [населено място],[жк]пред №/номер/, без надлежно разрешително разпространил- предал на А. С. Ц. високорисково наркотично вещество MDMB- 4en- PINACA /синтетичен канабиноид/, нанесен върху растителна маса с нето тегло 1,50 гр., на стойност 9,00 лева, поради което и на основание чл.354а ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лв.

С присъдата съдът се е произнесъл по отнемането на предмета на престъплението, разпоредил се е с останалите веществени доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1444/2023 г., приключило с решение №203 от 18.06.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Подсъдимият Г. е бил осъден да заплати направените пред САС разноски.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА .

На първо място, е необходимо да се отбележи, че независимо от посочените в касационната жалба основания по чл.348 ал.1 от НПК, е налице идентичност между конкретните аргументи и доводи, въведени в нея и постъпилото допълнение и тези, отразени във въззивната жалба и писменото й допълнение. По тази причина, разглеждайки иницииращия второинстанционното производство документ, апелативната инстанция е дала задълбочен отговор на поставените в него въпроси и е изложила подробни съображения, обосноваващи неоснователността на направените оплаквания, които се споделят от настоящия съдебен състав. Поради различния характер на производствата пред въззивния и касационния съд, съдържанието на касационните и въззивни жалби не следва да е еднакво. Ето защо оплакването, касаещо част от приетите от съда фактически положения, е резонно да бъде обсъдено от въззивния съд, /както впрочем той е сторил/, доколкото е последна инстанция по фактите, но не и от ВКС. Това е така, тъй като оспорването на фактическите обстоятелства винаги е свързано с претенция за необоснованост на съдебния акт, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК. В този смисъл, касационният съд не дължи отговор на възражения за правилността на фактическите положения, приети от решаващите съдилища.

Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Настоящият касационен състав не констатира наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, които да са допуснати от апелативния съд. Отказа на проверяваната инстанция да назначи физикохимическа и съдебно-оценителна експертизи, които да се произнесат относно вида, количеството и стойността на наркотичното вещество в иззетата на 13.10.2020 г. растителна маса от св.М. К., както и по отношение въздействието на намиращото се в угарката от цигара наркотично вещество върху организма и психиката на св.А. Ц. към 13.10.2020 г., обективиран в определение от 11.12.2023 г., е законосъобразен. На решаващите съдилища законът е предоставил суверенното право да преценят дали да уважат или отхвърлят доказателствени искания, направени от страните. Не всеки отказ да се попълни делото с доказателства съставлява съществено процесуално нарушение, а такова ще е налице само, ако следствие пасивността на решаващия орган са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване, какъвто не е настоящия случай. Към съображенията на апелативния съд /аргументиращи отказа му за назначаване на посочените по-горе експертизи/, свързани с това, че на подсъдимия Г. не е повдигнато обвинение за разпространение на наркотични вещества на св.М. К., и за разпространение на наркотично вещество, намиращо се в угарки от цигари на св.Ц., е необходимо в допълнение да се посочи и още един аргумент, а именно: от информацията, съдържаща се в разпитите на св.А. Ц., проведени на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК и пред разследващия орган, надлежно приобщени от първостепенния съд и кредитирани от него, е видно, че свидетелят е събрал от улицата пред къщата на подсъдимия около 10 фаса от цигари с марихуана, като никъде не е твърдял, че те са му предадени от А. Г., т.е липсва каквото и да е било касателство на подсъдимия с тези предмети. От друга страна, по делото липсват данни св.Ц. да е пушил от тези фасове, за да се изследва конкретното им въздействие върху неговото физическо и психическо здраве. Впрочем, доколкото данните по делото са сочели за употреба на наркотични вещества от свидетеля и по искане на защитата, съдът е назначил, изслушал и е приел КСППЕ-за, дала заключение, че А. Ц. не страда от същинско психично заболяване психоза, което може да се приравни към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не съществуват данни както към момента на деянието, така и към момента на провеждането му на разпит пред съдия на досъдебното производство, така и към момента на изготвяне на експертизата, той да е в състояние, което протича с качествени нарушения в съзнанието, поради което може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и ако желае да дава достоверни показания за тях. Все във връзка с показанията на този свидетел, защитата отправя упрек към решаващия съд, за това, че е кредитирал с доверие казаното от Ц. на досъдебното производство, а не е обърнал внимание на заявеното от него в съдебно заседание, където е отрекъл извършителството на инкриминираното престъпление в лицето на подсъдимия. Следва да се отбележи, че изключителна дискреция на решаващия съд е преценката кои показания на конкретен свидетел да бъдат възприети с доверие и кои да бъдат отхвърлени, стига да са изложени убедителни съображения за взетото решение и показанията да са интерпретирани съобразно действителното им съдържание и смисъл. В мотивите на въззивното решение- на стр.55 от съд. дело, съдът подробно е изложил своите доводи за причините, поради които е приел за достоверни показанията на св.Ц. от досъдебното производство, като не е пропуснал да отбележи, че единия от двата проведени разпита, е осъществен по реда на чл.223 от НПК пред съдия- гаранция за това, че в спокойна обстановка, без упражняване на натиск или каквото и да е било друго въздействие върху свидетеля, той доброволно е дал сведения за обстоятелствата по делото. Извън горното, решаващият съд напълно правилно е поставил акцент и на факта, че показанията на св.Ц. от досъдебното производство не са изолирани. Точно обратното, те са проверени и чрез свидетелстването на К. Ч. и Б. С., пряко наблюдавали действията на подсъдимия и свидетеля при осъществената между тях среща на инкриминираната дата. При това положение, изводът на въззивния съд за възприемане с доверие на показанията на св.Ц. от досъдебното производство и некредитиране на тези от съдебното заседание, е убедително защитен и настоящият съд се съгласява с него.

Отразяване на факти в мотивите на въззивното решение, касаещи поведението на подсъдимия и свидетелите К., А. и Т. на инкриминираната дата, не са във връзка с доказване на конкретното обвинение на А. Г. по разпространение на наркотично вещество на св.Ц., нито пък са свързани с разпространителска дейност на наркотични вещества спрямо тези лица, защото такова обвинение няма, както правилно е отбелязал апелативния съд. Тези факти имат значение в контекста на приетото от прокурора в обвинителния акт, че обичайно подсъдимия стоял пред магазина в близост до дома си и продавал наркотични вещества. Ето защо, твърдението на защитата, че приемайки коментираните фактически обстоятелства, въззивният съд е нарушил правата на подсъдимия, защото го е лишил от възможността да иска да се установи количеството и стойността на наркотичното вещество, продадено на тези свидетели, е неоснователно. Впрочем, това твърдение е и некоректно, тъй като защитника на подсъдимия, още във въззивната жалба е поискал назначаването на експертизи за установяване характеристиките и стойността на наркотичното вещество в растителната маса, предадена доброволно от св.К., което ясно показва, че неговите права да иска събирането на доказателства не са били нарушени. Друг е въпроса, че това искане не е било удовлетворено по напълно законосъобразни съображения, обсъдени по-горе и в настоящото решение.

В заключение, ВКС констатира отсъствие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

В тази насока защитата оспорва вида, количеството и стойността на предмета на престъплението и по този начин обосновава тезата си за обективната му несъставомерност. Следва да се посочи, че мотивите на въззивната инстанция, касаещи оспорените обстоятелства се отличават с изключителна детайлност и задълбоченост. Те се базират на приетите по делото експертни заключения, които с основание са били кредитирани като професионално и компетентно изготвени. От същите се установява, че в изследваната растителна маса, предмет на обвинението, се е доказало наличието на MDMB- 4en- PINACA – вещество от групата на синтетичните канабиноиди, които се характеризират със сходство с тетрахидроканабинол в начина на прием и ефектите, които предизвикват. MDMB- 4en- PINACA е химически синтезирано вещество под формата на кристално вещество, което се разтваря в органичен разтворител /най-често ацетон/ и получения разтвор се пулверизира върху изсушена растителна маса, която се свива под формата на цигара и се употребява чрез пушене.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от Закона за контрол на върху наркотичните вещества и прекурсорите: „ С наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци“ . В приложение №1 към чл.3 т.1, Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, е включено веществото MDMB-4en-PINACA /М.(S)-3,3-диметил-2-(1-пент-4-ен-1-ил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо) бутаноат /. Към момента на деянието по настоящото дело- 13.10.2020 г., е действала редакцията на Наредбата- ДВ, бр. 81 от 15.09.2020 г., видно от която и тогава MDMB-4en-PINACA е било включено в Списък I- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина . По тези причини, за касационния съд няма никакво съмнение, че инкриминираното вещество е високорисково наркотично вещество, съгласно закона. Видно от КСМХТЕ-за, употребата на синтетичния канабиноид MDMB- 4en- PINACA има както сходни ефекти с тетрахидроканабинола, така и специфични ефекти за синтетичните канабиноиди. Употребата му крие сериозен риск за живота на употребяващите го лица, поради загубата на реална преценка на ситуацията, халюцинации /напр.височинна травма, поради халюцинации за летене/, загуба на съзнание, аспириране на стомашно съдържимо на фона на потиснато съзнание и настъпването на смърт от асфикция. Освен високата токсичност, наблюдавана при ниски дози от тези препарати, определящ фактор е и начина на употреба /чрез нанасяне върху инертни носители/, при което не е известно какво е разпределението и количеството на активното вещество. Точно поради специфичния начин на употреба и поради липсата на стандарт образец, вещите лица в съдебно заседание са обяснили, че точното количество на наркотичното вещество, нанесено върху растителната маса, не може да се изчисли, но то със сигурност има наркотично действие. Посочили са и, че много по-малка концентрация и много по-малко количество в сравнение с тетрахидроканабинола е необходимо, за да се постигне ефекта на стандартните тетрахидроканабиноли на марихуаната. Тук е мястото да се отбележи, че какъв наркотичен ефект би се постигнал с употребата на MDMB-4en-PINACA – дали ще породи обичайния ефект или ще доведе до свръх доза, законът в чл.354а от НК не се интересува. В конкретния случай, за съставомерността на деянието е достатъчно, деецът да е разпространил високорисково наркотично вещество, каквото безспорно е синтетичния канабиноид MDMB- 4en- PINACA, които няма легална употреба и е поставен е под забранителен режим, съгласно ЗКНВП. По отношение на неговата цена, въззивният съд с основание е кредитирал съдебно оценителната експертиза, в която подробно е установен начина на определянето й. С оглед на посоченото, не може да се възприеме тезата на защитника на подсъдимия за несъставомерност на инкриминираното престъпление.

При тези данни и съобразно възприетите факти, контролираната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, потвърждавайки първоинстанционната осъдителна присъда, постановена спрямо подсъдимия А. Г. за престъпление по чл.354а ал.1 от НК.

Искането за приложение на чл.9 ал.2 от НК е било поставяно на вниманието на апелативния съд, които аргументирано на ст.56 и 57 от съдебното дело, го е отхвърлил. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения, или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В случая нито една от двете хипотези не е налице.

В принципен план, когато се обсъжда въпроса за приложението на чл.9 ал.2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието. В този смисъл, трайната съдебна практика сочи, че малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението, не са достатъчни за обосноваване приложението на чл.9 ал.2 от НК.

В конкретния случай се касае до разпространение на високорисково наркотично вещество, като по делото са налице данни, че с подобна престъпна деятелност подсъдимият се е занимавал и преди деянието, в извършването на което е признат за виновен в настоящото производство. /извън обвинението касателно св.Ц./. Деянието не само не може да се приеме за малозначително, нито пък, че неговата обществена опасност е явно незначителна, точно обратното- степента на обществената му опасност е висока, предвид обстоятелството, че с разпространителската дейност на високорискови наркотични вещества съществено се засягат обществените отношения, свързани с опазване здравето и живота на широк кръг от лица, в т.ч на подрастващи и млади хора. Вида на наркотичното вещество, независимо, че то е високорисково, както множество други вещества, също не може да бъде пренебрегнат. Както е установено по делото, начина му на употреба, чрез разтваряне и впоследствие пулверизиране върху растителна маса, която се пуши, крие сериозна и непредвидима опасност, тъй като веществото не може да се дозира, а това от своя страна води до невъзможност за контрол на търсения ефект от употребяващия го, и създава реален риск за живота и здравето му. Подбудите за извършване на деянието също имат значение при преценката за малозначителност или явна незначителност на деянието, и те се коренят изцяло в стремежа на подсъдимия за финансово облагодетелстване по престъпен начин. По-нататък, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката относно приложението на чл.9 ал.2 от НК, не следва да бъдат оставяни без внимание. Обремененото му съдебно минало и налаганите до този момент наказания, очевидно не са постигнали резултата, който закона свързва с тях, и не са довели да преосмисляне на поведението на подсъдимия и въздържането от извършване на престъпни действия. Ето защо, ВКС се съгласява с извода на апелативния съд, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, и в този смисъл направено искане от защитника адв.Я., е лишено от основание. Само за пълнота следва да се отбележи, че в решението си САС никъде не е отразил, че „ при определяне на наказанието на подсъдимия не може да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК“, както твърди в жалбата си касатора и което твърдение свързва с допуснато противоречие със закона. Прилагането на чл.9 ал.2 от НК има за своя последица оправдаването на подсъдимия по възведеното обвинение, а не намаляване на наказанието му.

И на последно място, независимо, че в касационната жалба е релевирано и основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, няма изложени аргументи в негова подкрепа, по които ВКС да вземе отношение. Впрочем, наложеното на подсъдимия Г. наказание от две години лишаване от свобода е законосъобразно отмерено, в съответствие с изискванията на чл.54 ал.1 от НК и е адекватно на целите по чл.36 .

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав не намери да се налице претендираните от подсъдимия и защитника му касационни основания, поради което прие, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №203 от 18.06.2024 г., постановено по внохд №1444/2023 г. на Софийски апелативен съд, НО.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/