Изтърпяване на присъда при нарушаване на пробация по чуждестранно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Производства по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд * замяна на пробационна мярка * определяне на пробационна мярка през изпитателен срок

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
гр. София, 24.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври 2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова
Весислава Иванова
при секретар Галина Иванова и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова к.д. № 867/23г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
В срок е постъпило искане от осъдената Б. З. А., чрез защитника й, за възобновяване на ЧНД 463/22г. на Великотърновския окръжен съд, проверено по ВНЧД № 354/22г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Атакува се решение № 24 от 23.02.2023г., с което определение № 383 от 29.11.2022г. по ЧНД № 463/22г. на Великотърновския окръжен съд е изменено, като срокът на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода е намален от една година на десет месеца, и е потвърдено в останалата му част.
В искането се сочат основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 , вр. чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Като неправилно приложение на материалния закон се изтъква погрешното тълкуване за неприложимост на чл.227, ал.1, т.2 от ЗИН. Съществените процесуални нарушения според искателя се състоят в неспазване на предвидената процедура за замяна на пробационната мярка с лишаване от свобода, както и приемането като писмени доказателства на непреведени документи на полски език. Явната несправедливост на наказанието е аргументирана с липсата на умисъл за укриване, тъй като осъдената се е заблудила, че се освобождава от лишаването от свобода, в случай, че заплати глоба.
Искането се поддържа в съдебно заседание на същите основания.
Прокурорът го намира за неоснователно.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановеното решение, писмено изложените доводи, и становището на страните, намери искането за неоснователно.
С присъда на Районния съд - Вроцлав-Фабрична, Република Полша, постановена по дело № II К 873/20г. за осъществени четири кражби Б. А. е осъдена общо на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е условно отложено за срок от две години, през които й е наложена пробация, както и глоба.
С решение № 10/27.01.2022г. по ЧНД № 25/22г. на Великотърновския окръжен съд, влязло в законна сила на 14.03.2022г., постановено по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, присъдата на А. е призната и Българската държава е приела да изпълнява надзор върху изпълнението на пробационните мерки, като ги е адаптирала чрез налагане на „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години.
Изпълнението на мярката е започнало на 13.05.2022г. Последният подпис в протокола в кметството в с. А. е положен от осъдената на 23.06.2022г. На следващия ден тя е напуснала страната през ГКПП „Аерогара София“, без разрешение и без да уведоми пробационната служба или прокуратурата. По този повод и на основание решение от 13.07.2022г. на Пробационния съвет в гр. Левски, е внесено предложение за привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.68, ал.3 от НК е уважено от Великотърновския окръжен съд. Апелативната инстанция е редуцирала срока на десет месеца.
В отговор на претенцията, че съдът неправилно е пристъпил директно към привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а е следвало преди това осъдената да бъде предупредена по реда на чл.227, ал.1 т.2 от ЗИНЗС, следва да бъде изтъкнато следното: Последиците от неизпълнение на наложената пробационна мярка са уредени в чл.21 от специалния закон – ЗПИИСРРПОУНПМАС. Според цитираната разпоредба, когато осъденото лице без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, българският съд взема решение за промяна на задълженията или предписанията, включени в пробационната мярка или за изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода. По отношение на последиците се прилага българското законодателство. Към конкретната хипотеза е относим чл.68, ал.3 от НК, който е със сходно съдържание. И според двата законови текста, последващото решение се взима от съда, а не от административен орган. В същия смисъл е и чл.14, т.1 от РР 2008/947/ПВР на Съвета. Пробационната служба не е компетентна да санкционира отклонението. Наред с това, заповедта за предупреждение се издава при нарушение на пробационна мярка, като част от наказанието „пробация“, а не при нарушение на мярка, постановена по реда на чл.67, ал.3 от НК. Освен от граматическото и систематично тълкуване на закона, този извод следва и от принципа, че при условното осъждане самият изпитателен срок изпълнява ролята на предупреждение ех lege, поради което не е необходимо издаването на нарочна заповед.
Тезата на защитника, че законодателят градира тежестта на санкционните последици, е вярна, но в конкретния случай градацията не започва от заповед за предупреждение. Тя се изразява в предоставените възможности на съда да не приведе в изпълнение изцяло наказанието лишаване от свобода, а да го приведе частично, или да замени пробационната мярка с друга. Без съмнение, последната хипотеза е най-благоприятна, но за А. е неприложима, тъй като е била в неизвестност. Съдът е приложил следващата по тежест възможност, като не е привел в изпълнение наказанието изцяло, а частично.
Не се констатира касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК във връзка с приложените по делото непреведени на български език документи. В мотивите си Великотърновският апелативен съд изрично е записал, че решението не се основава на тях, че са неотносими към казуса. С оглед предмета на доказване по делото, всички необходими доказателства са били събрани по надлежния ред. Не се установяват, а и в искането не се сочат относими факти, които да са останали неизяснени. По тази причина изводът, че не се налага документите на полски език да бъдат преведени и обсъждани в решението е напълно законосъобразен.
Защитникът поддържа, че при определяне срока на подлежащото на изтърпяване наказание, съдът не е съобразил съществено смекчаващо обстоятелство, а именно, че причината осъдената да напусне страната е, че се е заблудила, че с изплащането на глобата се освобождава от изпълнение на лишаването от свобода. В тази връзка по делото е установено, че Б. А. е получила призовка от отделението за изпълнение на наказателни решения, да се яви в съдебно заседание, за да й се наложи заместващо наказание „лишаване от свобода“, в случай че не плати глобата в срок до 10.10.2022г. Нейна близка е превела по посочената в призовката сметка равностойността в евро на 500 злоти. Хронологията на събитията категорично опровергава твърдението, че А. е действала с погрешно формирана представа, че изпълнението на пробационната мярка е прекратено. Тя е напуснала страната още на 24.06.2022г., докато призовката е изготвена на 27.07.2022г., а платежното нареждане е от 10.08.2022г. Видно е, че към момента, когато се е отклонила от задълженията, произтичащи от пробационната мярка, съобщението, за което се твърди, че я е заблудило не й е било изпратено.
Определеният от Великотърновския апелативен съд срок на лишаване от свобода е напълно справедлив и е съобразен с обстоятелството, че пробационната мярка със срок две години е изпълнявана по-малко от два месеца, след което А. самоволно е напуснала страната, въпреки че е била изрично предупредена за задълженията си.
При тези съображения не са налице сочените основания за възобновяване на производството.
Водим от горното и на основание чл.425 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Б. З. А. за възобновяване на производството по ЧНД 463/22г. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.

2.