Отговорност на ЧСИ за удържани такси при публична продан на ипотекиран имот

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 13.02. 2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретар Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4644 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1549/08.06.2023 г. по касационна жалба на М. Г. Г. – лице с юридическа правоспособност, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 364/2.09.2022 г., постановено по в.гр.д. № 241/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1476/29.12.2021 г. по гр.д. № 2189/2021 г. на Районен съд Велико Търново, с което ЧСИ М. Г. Г. е осъдена на основание чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, да заплати на „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност) сумата от 9 507 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно удържани разноски от ЧСИ Г. по изп.д. № 150/2016 г., вкл. такса по т.26 ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа доводи за неправилност и необоснованост на последното. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Насрещната страна – „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), чрез синдика адв. Н. Г., в отговора на жалбата поддържа становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, развити в касационната жалба. В открито съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен предявения от „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), чрез синдика адв. Н. Г. срещу ЧСИ М. Г. Г. иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцовото дружество е предоставило свое имущество за обезпечение на задължение на длъжника по образуваното при ЧСИ Г. изп.дело, което имущество е изнесено на публична продан, от която продан била събрана сума, включваща и процесната сума в размер на 9 507 лв.- начислени такси по ТТЗЧСИ. Съдът е приел, че ЧСИ не е имал правно основание да начислява такси по ТТЗЧСИ в своя полза от сумата, получена в резултат на проведената публична продан на недвижимото имущество на ищцовото дружество – ипотекарен длъжник, тъй като съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението всякога са за сметка на длъжника в изпълнителното производство, освен при изключенията, предвидени в чл. 79, ал.1, т.1-3 ГПК, каквито в случая обаче не били налице; че ищцовото дружество не притежава материалноправното, а оттам и процесуалноправното положение на длъжник в изпълнителното производство, а е трето за изпълнението лице, което е предоставило свое вещно право в обезпечение на чужд дълг и отговаря пред взискателя в изпълнителното производство единствено до рамките на предоставеното в обезпечение на чуждия дълг, а не с цялото свое имущество, както отговаря длъжникът по изпълнението; че възникването на допълнителни тежести, каквито са разноските по изпълнението и по-конкретно начислени такси в полза на ЧСИ, е по причина единствено на поведението на длъжника - образуване на изпълнително производство поради липса на доброволно изпълнение и осъществяване на отделни изпълнителни действия, като не следва последиците от неизпълнението на неговите правни задължения да бъдат възлагани върху третото лице, предоставило своя имот в обезпечение на чужди дълг в полза на кредитора. С оглед на горните съображения, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на ЧСИ – противоправно поведение, изразяващо се в начисляване без правно основание на такси по ТТЗЧСИ в общ размер на 9 507 лв. в тежест на ищеца, настъпили реални вреди за същия в посочения размер и причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на ЧСИ и причинената имуществена вреда.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство лицето ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг, респективно има ли право частният съдебен изпълнител да събере от това лице такса по т.26 ТТЗЧСИ от получената в резултат на публичната продан цена на ипотекирания имот, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГТК и решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр.д. № 9240/2009 г. на IV г.о.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.2 от посоченото тълкувателно дело, този който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ипотекарният длъжник има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист, като по този начин осуети проданта. На последния не може да бъде отречено и правото му да избере да участва в проданта, ако счита че цената на имуществото, с което отговаря е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Разноските са за сметка на длъжника, защото се събират от полученото, но се удовлетворяват предпочтително и не намаляват дълга.

В решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр.д. № 9240/2009 г. на IV г.о. е прието, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител по смисъла на чл.426, ал.1 ГПК. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, като таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

С т.3 на Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС прие, че вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени от взискателя такси /авансови, субсидиарни и пропорционални/ по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.

С оглед изложеното, даденото от въззивния съд разрешение на повдигнатите правни въпроси противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС. В конкретния случай ищецът, който е ипотекирал свой недвижим имот за чуждо задължение, върху който е насочено принудително изпълнение има качеството на длъжник в изпълнителното производство. Ипотекарният длъжник не е платил чуждия дълг и съответно не е осуетил публичната продан на имота си, като последният е продаден за сумата от 134 251 лв. и е възложен на обявения за купувач с влязло в сила на 14.12.2017 г. постановление за възлагане, с което е приключило индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ. Няма спор, че постановлението за възлагане е влязло в сила преди спирането на изпълнителното дело по реда на чл. 629а, ал.1, т.3 ТЗ и преди откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ипотекарния длъжник. При съобразяване на разпоредбата на чл.78 ЗЧСИ, че такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, правилно ЧСИ е начислил необходимите разноски по изпълнението, както и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху събраната от публичната продан сума, която такса представлява възнаграждение за положения от него труд и се събира именно от получената от продантна сума, като се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Приемайки, че искът по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ е основателен, тъй като ЧСИ е начислил без правно основание разноски и такси по ТТРЗЧСИ в т.ч. и по т.26 в общ размер на 9 507 лв. с вкл. ДДС, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293 ГПК, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на отговорността по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него функции, т.е. да е налице хипотезата на така наречената процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение ( напр. удържане на възнаграждение за труд в нарушение на разпоредбите на чл.446 от ГПК). За материално незаконосъобразно принудително изпълнение съдебният изпълнител не отговаря защото той е обвързан от изпълнителния лист в неговите обективни и субективни предели, като за длъжника съществува друг ред за защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение - исковете по чл.439 от ГПК и чл.440 от ГПК; 2) трябва да са настъпили вреди; 3) причинна връзка между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител и настъпилите вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което на длъжника са причинени вреди.

Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Съгласно чл.79, ал.2 от ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Според разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, а съгласно т.34 от ТТРЗЧСИ таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. При систематичното тълкуване на гореописаните разпоредби се налага извода, че съдебният изпълнител придобива качеството кредитор спрямо длъжника по изпълнителното производство по отношение на частното си вземане за възнаграждение за положен труд, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя или когато таксата се събира директно от осребреното имущество, какъвто е и процесния случай. По характера си това е особен извъндоговорен източник на облигационни отношения, който възниква при настъпване на определени юридически факти: в случая извършване на публична продан на недвижим имот, за осъществяването на който способ са сторени разноски и се дължи такса по т.26 ТТРЗЧСИ /т.нар. „такса за успех“/, която не се внася авансово, а се събира от длъжника след като имуществото му бъде осребрено и разпределено.

Вредите от своя страна представляват неблагоприятно изменение в имуществото на кредитора. Те биват два вида: претърпяна загуба - реалното намаление на имуществото на кредитора (увеличаване на пасива или намаляване на актива) или пропусната полза - неосъществено бъдещо сигурно увеличаване на имуществото на кредитора.

Настоящия състав на ВКС намира, че в случая отговорността на касатора - ЧСИ не може да бъде ангажирана поради липса на елементите от фактическият състав на отговорността по чл.74 от ЗЧСИ във вр. с чл.441 от ГПК. В случая, като не се е конституирал като кредитор в производството по несъстоятелност, а директно е удържал сумата за дължимите му се такси, съдебният изпълнител не е причинил вреди на длъжника, нито е провел незаконосъобразно принудително изпълнение, защото така или иначе тези такси, вкл. и по т. 26 ТТРЗЧСИ му се дължат. С действието си обаче, съдебният изпълнител е увредил масата по несъстоятелността. Срещу това действие обаче съществува друг предвиден в закона способ за защита, а именно отменителният иск по чл.646, ал.1, т.1 ТЗ и прилагане на последиците по чл.648 ТЗ, а не иска по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, който има различно приложно поле и различен фактически състав. Действително в конкретния случай не става въпрос за изпълнение в смисъл на доброволно престиране на дължимия резултат, но чл.646, ал.1, т.1 ТЗ следва да се приложи по аналогия и спрямо съдебния изпълнител, който е удържал дължимите му се такси за проведеното от него индивидуално принудително изпълнение от осребреното имущество на длъжника, вместо да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, защото между уредената в закона хипотеза и неуредената такава, има достатъчна степен на близост. И при двете хипотези става въпрос за получаване на парична сума от кредитор /в случая ЧСИ е кредитор спрямо длъжника по изпълнителното производство по отношение на частното си вземане за възнаграждение за положен труд/ не по установения от ТЗ ред, поради което чл.646, ал.1, т.1 ТЗ може да се приложи по аналогия.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, като вместо него да са постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

На касатора не следва да се присъждат разноски с оглед изричното му изявление, обективирано в молба от 05.12.2023 г., че не претендира такива.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 364/2.09.2022 г., постановено по в.гр.д. № 241/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика Н. Г. срещу М. Г. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], в качеството и на ЧСИ с рег. № 730, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 9 507 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно удържани такси от ЧСИ М. Г. по изп.д. № 150/2016 г., вкл. такса по т.26 ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: